The Daily Audio Bible
Today's audio is from the CSB. Switch to the CSB to read along with the audio.
17 (A)Осия, син на Ила, се възцари в Самария над Израиля в дванайсетата година на иудейския цар Ахаз, царува девет години
2 и вършеше каквото беше неугодно пред очите на Господа, ала не тъй, както израилските царе, които бяха преди него.
3 (B)Против него излезе асирийският цар Салманасар, и Осия му стана подвластен и му даваше данък.
4 (C)Асирийският цар забеляза в Осия измяна, защото тоя бе пращал пратеници при египетския цар Сигор и не даваше данъка на асирийския цар всяка година; тогава асирийският цар го взе под стража и го затвори в тъмница.
5 (D)И подигна се асирийският цар против цялата страна, приближи до Самария и я държа в обсада три години.
6 (E)В деветата година на Осия асирийският цар превзе Самария, пресели израилтяните в Асирия и ги засели в Халах и в Хавор, при река Гозан, и в мидийските градове.
7 А това стана, защото Израилевите синове почнаха да грешат пред Господа, своя Бог, Който ги изведе из Египетската земя, изпод ръката на египетския цар-фараон, и взеха да почитат други богове,
8 (F)и почнаха да постъпват според обичаите на народите, които Господ бе прогонил отпред лицето на Израилевите синове, и според об ичаите на израилските царе, както те постъпваха;
9 (G)и почнаха Израилевите синове да вършат работи, неугодни на Господа, своя Бог, издигнаха си оброчища по всичките си градове, като захванеш от стражарска кула до укрепен град,
10 (H)и поставиха си статуи и образи на Астарта върху всяка висока могила и под всяко сенчесто дърво,
11 па наченаха да извършват там кадения по всички оброчища, както народите, които бе прогонил от тях Господ, и правеха лоши работи, които прогневяваха Господа,
12 (I)и служеха на идолите, за които им бе говорил Господ: не вършете това.
13 (J)Тогава Господ чрез всичките Си пророци, чрез всеки ясновидец предпазваше Израиля и Иуда, думайки: върнете се от лошите си пътища и пазете заповедите Ми, наредбите Ми, според всичкото учение, което съм заповядал на отците ви, и което съм ви предал чрез Моите раби, пророците.
14 (K)Но те не слушаха и останаха твърдоглави, каквито бяха твърдоглави бащите им, които не вярваха в Господа, своя Бог;
15 (L)те презираха наредбите Му и завета Му, който Той бе сключил с отците им, и откровенията Му, с каквито ги бе предпазвал, и тръгнаха подир суетата – станаха суетни – и подир околните народи, за които Господ им бе заповядал да не постъпват като тях;
16 (M)те оставиха всички заповеди на Господа, своя Бог, направиха си излети образи на два телеца, направиха си и дъбрава, покланяха се на цялото небесно войнство, служеха на Ваала,
17 (N)прекарваха през огън синовете си и дъщерите си, гадаеха и правеха магии, и предадоха се да вършат, каквото беше неугодно пред очите на Господа, и да Го разгневяват.
18 (O)Затова Господ силно се разгневи на израилтяните и ги отхвърли от лицето Си. Не остана никой, освен едно Иудино коляно.
19 Но и Иуда не пазеше заповедите на Господа, своя Бог, и постъпваше според обичаите на израилтяните, както тия постъпваха.
20 И Господ се отвърна от всички потомци на Израиля, унизи ги и ги предаваше в ръцете на грабители и най-сетне ги отхвърли от лицето Си.
21 (P)Израилтяните се бяха отцепили от Давидовия дом и бяха възцарили Наватовия син Иеровоам. Иеровоам отклони израилтяните от Господа и ги вкара в голям грях.
22 (Q)И синовете Израилеви ходеха по всички грехове на Иеровоама, каквито той правеше, и не отстъпваха от тях,
23 (R)докле Господ не отхвърли Израиля от лицето Си, както бе говорил чрез всичките Си раби, пророците. И Израил биде преселен от земята си в Асирия, дето е и доднес.
24 (S)Асирийският цар преведе люде от Вавилон, и от Хута, и от Ава, и от Емат, и от Сепарваим и ги засели в самарийските градове, вместо Израилевите синове. И те владееха Самария и почнаха да живеят в градовете ѝ.
25 (T)И понеже в началото на своето живеене там те не почитаха Господа, то Господ им напращаше лъвове, които ги погубваха.
26 Обадиха на асирийския цар и казаха: народите, които си преселил и заселил в самарийските градове, не знаят закона на Бога на тая страна, и затова Той им напраща лъвове, и ето, те ги погубват, защото не знаят закона на Бога на оная страна.
27 И асирийският цар заповяда и каза: пратете там едного от свещениците, които изселихте оттам; нека иде и живее там, и той ще ги просвети в закона на Бога на оная страна.
28 (U)И дойде един от свещениците, които бяха изселени от Самария, и живееше във Ветил, и ги учеше, как да почитат Господа.
29 (V)При това всеки народ си направи и свои богове и ги тури в капища по оброчищата, каквито самаряните си бяха направили, – всеки народ в градовете си, дето живееше:
30 вавилонци направиха Сукот-Бенот, кутийци направиха Нергал, ематци направиха Ашима,
31 (W)авийци направиха Нивхаз и Тартак, а сепарваимци изгориха в огън синовете си в чест на Адрамелеха и Анамелеха, богове сепарваимски.
32 Между това почитаха и Господа и туриха из средата си свещеници по оброчищата, и те им служеха по оброчищните капища.
33 (X)Те почитаха Господа и на боговете си служеха по обичая на народите, изсред които ги изселиха.
34 (Y)Те постъпват и доднес по прежните си обичаи: не се боят от Господа и не постъпват по наредбите, по обредите, по закона и по заповедите, що Господ даде на синовете на Иакова, комуто даде име Израил.
35 (Z)Господ сключи с тях завет и им заповяда, думайки: не почитайте други богове и не им се покланяйте, недейте им служи и недейте им принася жертви,
36 (AA)а Господа, Който ви изведе из Египетската земя с велика сила и простряна мишца, Него почитайте, Нему се покланяйте и Нему принасяйте жертви;
37 (AB)уставите и наредбите, закона и заповедите, които Той ви написа, залягайте да ги изпълнявате през всички дни, и не почитайте други богове;
38 не забравяйте завета, който съм сключил с вас, и не почитайте други богове;
39 почитайте само Господа, вашия Бог, и Той ще ви избави от ръцете на всичките ви врагове.
40 Но те не послушаха, а постъпваха според прежните си обичаи.
41 (AC)Тия народи почитаха Господа, но и на своите истукани служеха. Па и децата им и внуците им доднес постъпват тъй, както постъпваха бащите им.
18 (AD)В третата година на Осия, син на Ила, цар израилски, се възцари Езекия, син на иудейския цар Ахаз.
2 (AE)Той беше на двайсет и пет години, когато се възцари, и царува двайсет и девет години в Иерусалим; майка му се казваше Ави, дъщеря на Захария.
3 Той вършеше, каквото беше угодно пред очите на Господа, по всичко тъй, както правеше неговият отец Давид.
4 (AF)Той премахна оброчищата, изпочупи статуите, изсече дъбравата и унищожи медната змия, която Мойсей бе направил; защото дори до ония дни Израилевите синове ѝ кадяха и я наричаха Нехущан.
5 (AG)На Господа, Бога Израилев, той се уповаваше; и като него нямаше между всички иудейски царе – и подир него и преди него.
6 (AH)Той се привърза към Господа, не отстъпваше от Него и пазеше заповедите Му, които Господ бе дал на Моисея.
7 (AI)И Господ беше с него: навред, дето и да ходеше, той постъпваше благоразумно. И отметна се той от асирийския цар и престана да му служи.
8 (AJ)Той порази филистимци до Газа и в нейните предели: от стражарска кула до укрепен град.
9 (AK)В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я
10 и след три години я превзе, – в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.
11 (AL)И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове,
12 защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.
20 Като утихна вълнението, Павел повика учениците и, след като им даде наставления, опрости се с тях и излезе да иде за Македония;
2 а като премина ония места и даде много наставления на вярващите, дойде в Елада;
3 там престоя три месеца. И понеже иудеите направиха против него заговор, когато щеше да отплува за Сирия, той взе решение да се върне през Македония.
4 (A)Придружаваха го до Асия Сосипатър Пиров, бериец, а от солунчани Аристарх и Секунд, Гаий от Дервия и Тимотей, и асийците Тихик и Трофим.
5 Тези отидоха напред и ни чакаха в Троада.
6 А ние отплувахме от Филипи след дните на Безквасниците и в пет дни стигнахме в Троада при тях, дето прекарахме седем дни.
7 (B)И в първия ден на седмицата, когато учениците се бяха събрали да преломят хляб, Павел, понеже на другия ден щеше да тръгне, беседваше с тях и продължи речта си до полунощ.
8 В горницата, дето се бяхме събрали, имаше доста свещи.
9 А един момък, на име Евтих, седнал на един прозорец, бе налегнат от дълбок сън и, докато Павел тъй дълго беседваше, клюмна в съня си и падна от третия кат долу, и го дигнаха мъртъв.
10 Павел като слезе, спусна се върху му, прегърна го и рече: не се смущавайте, защото душата му си е в него.
11 А като възлезе горе и преломи хляб, вкуси и говори дълго, дори дозори, и след това отпътува.
12 В туй време доведоха момчето живо, и немалко се утешиха.
13 Ние отидохме по-напред на кораба и отплувахме в Асос, отдето щяхме да вземем Павла; защото той, имайки намерение да иде сам пешком, тъй ни бе поръчал.
14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин.
15 А като отплувахме оттам, спряхме се на другия ден срещу Хиос, а на следния стигнахме в Самос и, като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милит,
16 защото Павел реши да отмине Ефес, за да се не забави в Асия, понеже бързаше, ако му бъде възможно, да се намери в Иерусалим за деня Петдесетница.
17 А от Милит прати в Ефес, та повика презвитерите църковни.
18 (C)И когато те дойдоха при него, рече им: вие знаете, как от първия ден, когато стъпих в Асия, всичкото време бях с вас,
19 служейки Господу с голямо смирение и много сълзи и сред изпитни, които ми идеха от злите замисли на иудеите:
20 как не пропуснах нищо полезно да ви го не обадя и да ви не поуча пред народа и по къщите,
21 (D)като проповядвах на иудеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в Господа нашего Иисуса Христа.
22 И ето сега, свързан от Духа, аз отивам в Иерусалим, без да зная, какво ще ми се случи там –
23 (E)освен онова, което Дух Светий свидетелствува по всички градове, казвайки, че ме чакат окови и скърби.
24 (F)Но мен не ме е за нищо грижа, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господа Иисуса, да проповядвам Евангелието на Божията благодат.
25 И сега, ето, аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, между които ходих и проповядвах царството Божие.
26 (G)Затова свидетелствувам ви в днешния ден, че съм чист от кръвта на всички,
27 (H)защото не пропуснах да ви известя всичката воля Божия.
28 (I)Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.
29 (J)Защото аз зная, че след заминаването ми ще се втурнат помежду ви люти вълци, които няма да щадят стадото;
30 па и от вас самите ще се дигнат мъже, които ще говорят изопачено, за да увличат учениците след себе си.
31 (K)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всекиго едного от вас.
32 (L)А сега ви предавам, братя, на Бога и на словото на благодатта Му; Той може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени.
33 (M)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха;
34 (N)сами знаете, че за моите нужди и за нуждите на ония, които бяха с мене, ми послужиха тия мои ръце.
35 (O)С всичко ви показах, че именно така трябва да се трудите и да поддържате слабите, а още и да помните думите на Господа Иисуса, защото Сам Той каза: поблажено е да се дава, нежели да се взима.
36 Като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях.
37 Тогава всички плакаха много и, припадайки Павлу на шията, целуваха го,
38 наскърбени най-много от думата, що каза, че няма вече да видят лицето му. И го изпроводиха до кораба.
(Алилуия.)
148 (A)Хвалете Господа от небесата, хвалете Го във висините.
2 (B)Хвалете Го, всички Негови Ангели, хвалете Го, всички Негови войнства.
3 Хвалете Го, слънце и луно, хвалете Го, всички блестящи звезди.
4 (C)Хвалете Го, небеса на небесата и води, които сте по-високо от небесата.
5 (D)Нека хвалят името на Господа, защото Той (каза – и се създадоха,) заповяда и се сътвориха;
6 постави ги за вечни векове; даде наредби, които няма да се нарушат.
7 Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни,
8 (E)огън и град, сняг и мъгла, и ти, бурний ветре, който изпълняваш словото Му,
9 планини и всички хълмове, плодородни дървета и всички кедри,
10 зверове и всеки добитък, влечуги и птици крилати,
11 (F)земни царе и всички народи, князе и всички земни съдии,
12 момци и девойки, старци и деца –
13 (G)всички да хвалят името на Господа; защото само Неговото име е възвеличено, Неговата слава е на небесата и на земята.
14 Той въздигна рога на Своя народ, славата на всички Свои светии, на синовете Израилеви, близкия Нему народ. Алилуия.
6 Устата на глупавия водят към свада, и думите му предизвикват бой.
7 (A)Езикът на глупавия е гибел за него, и устата му са примка за душата му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.