The Daily Audio Bible
Today's audio is from the NRSVUE. Switch to the NRSVUE to read along with the audio.
4 (A)Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2 (B)Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4 (C)езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5 (D)Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6 (E)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8 (F)а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10 (G)Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11 (H)Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13 (I)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15 „Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“
16 (J)Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18 (K)А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19 (L)Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20 (M)Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21 (N)Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (O)Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5 (P)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (Q)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (R)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (S)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (T)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (U)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (V)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (W)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (X)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (Y)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (Z)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (AA)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (AB)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (AC)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
2 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2 (A)Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3 (B)как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4 (C)когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5 (D)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 (E)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 (F)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 (G)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 (H)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 (I)Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11 (J)Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12 (K)„ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.
13 (L)И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.
14 (M)А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15 (N)и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17 (O)затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18 (P)Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
(Псалом Давидов за сътворението на света.)
103 (A)Благославяй, душо моя, Господа! Го-споди, Боже мой, Ти си дивно велик; със слава и величие си облечен;
2 (B)Ти се обличаш със светлина като с дреха, простираш небесата като шатра;
3 (C)Ти градиш над водите Твоите горни чертози, правиш облаците Своя колесница, шествуваш върху ветрени криле.
4 (D)Ти правиш ветровете Свои Ангели, огнените пламъци – Свои служители.[a]
5 Ти си поставил земята на твърди основи: тя няма да се поклати навеки.
6 Покрил си я с бездна като с дреха; води стоят на планините.
7 (E)От Твоята заплаха те бягат, от гласа на Твоя гръм бърже отминават;
8 възлизат по планини, слизат в долини, на място, което си им определил.
9 (F)Ти си турил предел, който няма да преминат, и няма да се върнат да покрият земята.
10 (G)Ти прати извори в долините: между планини текат (води),
11 поят всички полски зверове; дивите осли утоляват жаждата си.
12 При тях обитават птици небесни, изсред клоните издават глас.
13 Ти поиш планините от Своите височини, с плодовете на Твоите дела се насища земята.
14 (H)Ти правиш да расте трева за добитъка и злак за полза на човека, за да произведеш из земята храна
15 (I)и вино, което весели сърцето на човека, и дървено масло, от което блещи лицето му, и хляб, който укрепява сърцето на човека.
16 Насищат се дърветата Господни, кедрите ливански, които Той насади;
17 по тях птици си правят гнезда; елите са жилище на щъркелите,
18 високите планини – на сърните; каменните скали – убежище на зайците.
19 Той направи луната да определя времената, слънцето знае своя заник.
20 (J)Ти простираш тъмата, и става нощ: през нея ходят всички горски зверове;
21 (K)лъвовете рикат за плячка и искат от Бога храна за себе си.
22 (L)Изгрява слънцето (и) те се събират и лягат в своите леговища;
23 човек отива по делата си и по своя работа до вечерта.
24 (M)Колко са многобройни делата Ти, Господи! Всичко си направил премъдро; земята е пълна с Твои произведения.
25 (N)А това велико и пространно море! там има безброй влечуги, малки и големи животни;
26 (O)там плават кораби, там е оня левиатан, който си създал да играе в него.
27 (P)Всички те от Тебе чакат, да им дадеш храната овреме.
28 (Q)Даваш им – приемат, отваряш ръката Си – насищат се с благо;
29 (R)скриваш лицето Си – объркват се, отнимаш духа им – умират и в пръстта си се връщат;
30 (S)пратиш духа Си – създават се, и Ти подновяваш лицето на земята.
31 Да бъде Господу слава навеки; да се весели Господ за делата Си!
32 (T)Погледне към земята, и тя се тресе; допре се до планините, и те димят.
33 (U)Ще пея Господу през всичкия си живот, ще пея на моя Бог, докле съществувам.
34 Нека Му бъде благоприятна моята песен; ще се веселя в Господа.
35 (V)Да изчезнат грешниците от земята, и да няма вече беззаконници. Благославяй, душо моя, Господа! Алилуия!
23 Каквото е глинен съд, гледжосан с нечисто сребро, такова са огнени уста и злобно сърце.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.