Chronological

Агнето разчупва печатите

6 Гледах как Агнето разчупва първия от седемте печата и тогава чух едно от четирите живи същества да казва с подобен на гръмотевица глас: „Ела!“ ² Погледнах и видях пред себе си бял кон. Ездачът му държеше лък и му беше даден венец. Той дойде като победител, за да победи.

³ Когато Агнето разчупи втория печат, чух как второто живо същество каза: „Ела!“ ⁴ Тогава излезе друг, червен кон. На неговия ездач беше дадена власт да отнеме мира от земята и да накара хората да се избиват помежду си. Даден му бе и голям меч.

⁵ Когато Агнето разчупи третия печат, чух третото живо същество да казва: „Ела!“ Погледнах и видях пред себе си черен кон. Ездачът му държеше в ръката си везни. ⁶ Тогава чух нещо като глас, който идваше от мястото, където бяха четирите живи същества. Гласът каза: „Един хиникс жито за един динарий и три хиникса ечемик за един динарий, но не повреждай зехтина и виното!“

⁷ Когато Агнето разчупи четвъртия печат, чух гласа на четвъртото живо същество да казва: „Ела!“ ⁸ Погледнах и видях пред себе си блед кон. Името на ездача му беше „Смърт“^[a] и зад него следваше адът. На тях бе дадена власт над една четвърт от земята, власт да убиват, като използват войни, глад, напасти и дивите земни зверове.

⁹ А когато разчупи петия печат, видях под олтара душите на онези, убити заради това, че са били верни на Божието послание и на истината, за която са се държали. ¹⁰ „Докога, святи и истинни Господарю? — викаха силно те. — Колко още ще чакаш, за да осъдиш хората на земята и ги накажеш за смъртта ни?“ ¹¹ На всеки от тях бе дадена бяла роба и им казаха да почакат още малко, докато някои от братята и сестрите им, с които служат заедно, загинат като тях; така броят им ще стане пълен.

¹² После гледах, когато той разчупи шестия печат. Настъпи силно земетресение. Слънцето потъмня като власеница,^[b] цялата луна стана кървавочервена. ¹³ Звездите от небето се изсипаха върху земята като неузрели смокини, обрулени от дървото при силен вятър. ¹⁴ Небето се разцепи и се нави като свитък, а всяка планина и остров се премести от мястото си.

¹⁵ Тогава царете на земята и високопоставените, пълководците, богатите и властните, всеки роб и всеки свободен човек се изпокриха в пещери и сред планински скали ¹⁶ и казваха на планините и скалите: „Срутете се върху нас и ни скрийте от очите на Седналия на престола и от гнева на Агнето! ¹⁷ Дойде великият ден на гнева им! Кой може да го понесе?“

Сто четиридесет и четири хиляди на Израел

7 След това видях четири ангела, които стояха в четирите краища на земята и държаха четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито върху земята или морето, нито в дърветата. ² После видях друг ангел, който идваше от изток и носеше печата на живия Бог. Той извика високо на четирите ангела, които имаха власт да навредят на земята и морето: ³ „Не причинявайте вреда на земята или на морето, нито на дърветата, докато не сложим печат на челата на слугите на нашия Бог.“ ⁴ Тогава чух колко души бяха белязани с печата — сто четиридесет и четири хиляди. И сред тях имаше хора от всяко племе на народа на Израел^[c]:

Огромното множество

⁹ Тогава погледнах и видях пред себе си огромна тълпа, неизброимо много хора — от всяко племе и раса, от всеки народ и език. Те стояха пред престола и пред Агнето, облечени в бели роби и с палмови клонки в ръцете си, ¹⁰ и викаха: „Победата принадлежи на нашия Бог, който е седнал на престола, и на Агнето!“ ¹¹ Около престола, старейшините и четирите живи същества стояха всички ангели и те паднаха по очи пред престола и се поклониха на Бога, ¹² като казаха: „Амин! Благословение, слава, мъдрост, благодарност, чест, власт и сила да бъде на нашия Бог за вечни векове. Амин!“

¹³ Тогава един от старейшините ме попита: „Кои са тези хора, облечени в бели роби? Откъде дойдоха?“

¹⁴ „Ти знаеш, господине“ — отговорих му аз.

А той ми каза: „Това са хората, преминали голямото страдание. Те изпраха робите си в кръвта на Агнето и ги направиха чисти и бели. ¹⁵ Затова сега са пред Божия престол и ден и нощ му се покланят в неговия храм, а Седналият на престола ще ги закриля. ¹⁶ Те никога вече няма да са гладни, нито пък жадни; нито слънце ще ги гори, нито жега. ¹⁷ Агнето по средата пред престола ще бъде техният пастир и ще ги заведе при извори с животворна вода, а Бог ще изтрие всяка сълза от очите им.“

Седмият печат

8 Когато Агнето разчупи седмия печат, в небето се възцари тишина за около половин час. ² И видях седемте ангела, които стоят пред Бога. Дадоха им седем тръби.

³ Тогава дойде друг ангел — със златно кандило — и застана до олтара. Дадоха му много тамян, за да го принесе заедно с молитвите на всички Божии хора върху златния олтар пред престола. ⁴ Димът от тамяна се издигна от ръката на ангела към Бога заедно с молитвите на Божиите хора. ⁵ Тогава ангелът взе кандилото, напълни го с огън от олтара и го хвърли на земята. Чуха се гръмотевици и тътен, блеснаха светкавици и земята се разтресе.

Седемте ангела надуват тръбите си

⁶ Тогава седемте ангела със седемте тръби се приготвиха да ги надуят.

⁷ Първият ангел наду тръбата си и над земята бяха хвърлени град и огън, смесени с кръв, и изгоря една трета от земята, една трета от дърветата и цялата зелена трева.

⁸ Вторият ангел наду тръбата си и тогава нещо, подобно на пламтяща огромна планина, бе хвърлено в морето и една трета от него се превърна в кръв. ⁹ Умря една трета от живите същества в морето и една трета от корабите бе унищожена.

¹⁰ Третият ангел наду тръбата си и огромна звезда като горяща факла падна от небето върху една трета от реките и върху водните извори. ¹¹ Името на звездата е пелин и затова една трета от водата се превърна в пелин и много хора, които пиха от тази вода, умряха, защото тя беше станала горчива.

¹² Четвъртият ангел наду тръбата си и тогава една трета от слънцето, една трета от луната и една трета от звездите бяха поразени. Една трета от небесните светила стана тъмна и затова една трета от деня и една трета от нощта останаха без светлина.

¹³ Докато наблюдавах това, чух как един орел, летящ високо в небето, извика силно: „Горко! Горко! Горко на жителите на земята, когато се чуе звукът на другите тръби, които останалите три ангела ще надуят.“

9 Петият ангел наду тръбата си и видях една звезда да пада от небето на земята — на нея бе даден ключът от ямата, водеща към бездната.^{[d] 2} Тя отключи ямата, водеща към бездната и оттам излезе дим като от огромна пещ. Слънцето и въздухът потъмняха от този дим. ³ Тогава от дима наизлязоха скакалци върху земята, на които беше дадена сила като тази на земните скорпиони. ⁴ Казаха им да не причиняват вреда нито на тревата по земята, нито на някое от растенията, нито на някое от дърветата, а само на хората, които нямат Божия печат на челата си. ⁵ На тях им бе дадена сила не да убиват хората, а само да ги мъчат пет месеца и те да страдат така, както страда човек, ужилен от скорпион. ⁶ През онези дни хората ще търсят смъртта, но няма да я намерят; ще копнеят да умрат, но смъртта ще им се изплъзва.

⁷ Скакалците приличаха на готови за битка коне. На главите си носеха нещо подобно на златни венци, а лицата им бяха като на хора. ⁸ Косите им бяха като женски коси, а зъбите им — като на лъвове. ⁹ Гърдите им бяха като железни брони, а шумът от крилете им — като грохот от многобройни, препускащи в бой коне и колесници. ¹⁰ Скакалците имаха опашки с жило като на скорпиони. В тези опашки беше силата им да нараняват хората пет месеца. ¹¹ Скакалците имаха цар, който беше ангелът на бездната. Неговото име на еврейски е Авадон,^[e] а на гръцки — Аполион.^[f]

¹² Първото горко премина, но ето, след него идват още две.

¹³ Шестият ангел наду тръбата си и чух глас, идващ откъм четирите рога на златния олтар пред Бога. ¹⁴ Гласът каза на шестия ангел с тръбата: „Освободи четирите ангела, които са вързани край голямата река Ефрат.“ ¹⁵ И тогава бяха освободени четирите ангела, които бяха подготвяни точно за този час, ден, месец и година. Те бяха освободени, за да убият една трета от човечеството. ¹⁶ Чух колко конника има в тяхната войска. Броят им бе двеста милиона.

¹⁷ Във видението ми конете и техните ездачи ми изглеждаха така: бяха облечени в брони червени като огън, сини като хиацинт и жълти като сяра. Главите на конете бяха като лъвски, а от устите им излизаше огън, дим и сяра. ¹⁸ Една трета от хората на земята бяха избити от тези три напасти — огъня, дима и сярата, които излизаха от устите им. ¹⁹ Силата на конете беше в устите и в опашките им. Опашките им приличаха на змии и имаха глави, с които хапеха и нараняваха хората.

²⁰ Останалите хора по земята, които не бяха убити от тези напасти, въпреки всичко не се покаяха и не се отвърнаха от стореното от ръцете им. Те продължиха да се покланят на демони и идоли, направени от злато, сребро, бронз, камък и дърво, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да вървят. ²¹ Те не се покаяха и не се отвърнаха нито от убийствата си, нито от магиите си, нито от сексуалните си грехове, нито от кражбите си.

Ангелът и малкият свитък

10 После видях да слиза от небето един друг силен ангел, който беше обвит в облак. Той имаше дъга около главата си, лице като слънце и крака като огнени стълбове. ² В ръката си държеше малък разгърнат свитък. С десния си крак стъпи върху морето, а с левия — върху земята ³ и извика силно като рев на лъв. След като извика, гласовете на седемте гръмотевици проговориха ⁴ и веднага щом седемте гръмотевици бяха говорили, аз се приготвих да пиша, но чух глас от небето: „Не записвай това, което казаха седемте гръмотевици! Запази го в тайна!“

⁵ Тогава ангелът, когото видях да стои върху морето и земята, вдигна дясната си ръка към небето ⁶ и се закле в Онзи, който живее за вечни векове, който сътвори небето и всичко в него, земята и всичко в нея, морето и всичко в него. Ангелът каза: „Повече отлагане няма да има. ⁷ Но когато дойде време да се чуе седмият ангел, когато той се готви да надуе тръбата си, ще се изпълни тайният план на Бога, както Бог го възвести на своите слуги — пророците.“

⁸ Тогава отново чух същия глас, който идваше от небето. Той ми каза: „Иди и вземи разтворения свитък в ръката на ангела, който стои върху морето и земята.“

⁹ И така, аз отидох при ангела и го помолих да ми даде малкия свитък. Той ми каза: „Вземи го и го изяж — на стомаха ще ти загорчи, но в устата ти ще бъде сладък като мед.“ ¹⁰ Взех малкия свитък от ръката на ангела и го изядох. В устата ми беше сладък като мед, но когато го изядох, на стомаха ми загорча. ¹¹ Тогава той ми каза: „Отново трябва да пророкуваш за много народи, раси, езици и царе.“

Двамата свидетели

11 Тогава ми дадоха пръчка за мерене — една тръстика — и ми казаха: „Иди и измери Божия храм и олтара и преброй онези, които се покланят там. ² Но подмини външния двор и не го измервай, защото е даден на езичниците. Четиридесет и два месеца те ще тъпчат святия град. ³ И аз ще дам власт на моите двама свидетели, които ще пророкуват в продължение на хиляда двеста и шестдесет дни и ще бъдат облечени във власеници.^[g]“

⁴ Тези свидетели са двете маслинови дръвчета и двата свещника, които стоят пред Господа на земята. ⁵ Ако някой се опита да ги нарани, от техните усти ще излезе огън, който ще погълне враговете им. И така ще умре всеки, който поиска да им навреди. ⁶ Тези свидетели имат силата да заключат небето, за да не падне и капка дъжд през дните, когато пророкуват. Те също имат сила да превърнат водите в кръв и могат да поразят земята с всякакви напасти, когато си пожелаят.

⁷ Щом свършат мисията си, звярът, който излиза от бездната, ще воюва против тях. Той ще ги победи и ще ги убие. ⁸ Труповете на двамата свидетели ще останат да лежат на улицата на големия град, наречен символично Содом и Египет — градът, където техният Господ беше разпънат на кръст. ⁹ Три дни и половина хора от всяка раса, племе, език и народност ще гледат труповете им, но няма да разрешат да ги погребат. ¹⁰ Жителите на земята ще злорадстват над телата им, ще празнуват и ще си изпращат подаръци, защото тези двама пророци бяха измъчвали земните жители.

¹¹ Но след тези три дни и половина Бог отново им вдъхна живот. Те се изправиха на крака и ужас обзе онези, които ги видяха. ¹² Тогава двамата пророци чуха силен глас от небето, който им каза: „Елате тук горе!“ И те се издигнаха към небето в облак пред очите на враговете си.

¹³ Точно в този момент земята силно се разтресе и една десета от града се срути. Седем хиляди души бяха убити при земетресението, а останалите много се изплашиха и отдадоха слава на Бога на небето.

¹⁴ Премина второто горко, но скоро идва третото.

Седмата тръба

¹⁵ И седмият ангел наду тръбата си и тогава в небето се разнесоха силни гласове:

¹⁶ Двадесет и четиримата старейшини, които седяха на престолите си пред Бога, паднаха по очи и се поклониха на Бога, ¹⁷ като казаха:

¹⁹ Тогава Божият храм в небето се разтвори и вътре в храма му се видя кивотът с неговия завет.^[h] И се явиха светкавици, тътен и гръмотевици, стана земетресение и заваля силна градушка.