Chronological
Пророк Илия и израилският цар Охозия
1 (A)След смъртта на Ахаав Моав въстана против Израил.
2 (B)Охозия падна през решетката на своята горна стая, която беше в Самария, и се разболя; и прати хора, на които каза: Идете, допитайте се до акаронския бог Ваал-Зевув дали ще оздравея от тази болест.
3 Но ангел Господен нареди на тесвиеца Илия: Стани, иди да посрещнеш пратениците на самарийския цар и им кажи: Няма ли Бог в Израил, че отивате да се допитвате до акаронския бог Ваал-Зевув?
4 Сега така казва Господ: Няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш. Тогава Илия си отиде.
5 След като пратениците се върнаха при Охозия, той ги попита: Защо се върнахте?
6 Те му отговориха: Един човек излезе да ни посрещне и ни каза: Идете, върнете се при царя, който ви е пратил, и му кажете: Така казва Господ: Няма ли Бог в Израил, че пращаш да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув? И така, няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
7 Царят ги попита: Как изглеждаше човекът, който излезе да ви посрещне и ви каза тези думи?
8 (C)И те му отговориха: Беше човек, облечен в кожух и препасан около кръста с кожен пояс. А той каза: Това е тесвиецът Илия.
9 Тогава царят прати при него един петдесетник с петдесетте му войници. Той се изкачи при Илия, който седеше на върха на хълма, и му каза: Божий човече, царят казва: Слез.
10 (D)А Илия отговори на петдесетника: Ако аз съм Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте ти войници. Тогава слезе огън от небето и изгори него и петдесетте му войници.
11 Царят пак прати при него друг петдесетник с петдесетте му войници. И той проговори: Божий човече, така казва царят: Слез скоро.
12 А Илия им отговори: Ако съм аз Божий човек, нека слезе огън от небето и нека изгори теб и петдесетте войници. И Божият огън слезе от небето и изгори него и петдесетте му войници.
13 (E)Царят пак прати трети петдесетник с петдесетте му войници. А третият петдесетник, като се изкачи, дойде и коленичи пред Илия, и го помоли: Божий човече, моля ти се, нека бъде скъпоценен пред очите ти животът ми и животът на тези петдесет твои слуги.
14 Ето, огън слезе от небето и изгори първите двама петдесетника с петдесетте им войници; а сега нека моят живот бъде скъпоценен пред очите ти.
15 Тогава ангел Господен каза на Илия: Слез с него; не бой се от него. И така, Илия стана и слезе с него при царя.
16 И му каза: Така казва Господ: Понеже си пратил хора да се допитват до акаронския бог Ваал-Зевув, като че няма Бог в Израил, за да се допитваш до Неговото слово, затова няма да станеш от леглото, на което си легнал, а непременно ще умреш.
17 И така, царят умря според Господнето слово, което Илия беше говорил. И вместо него се възцари Йорам във втората година на Юдейския цар Йорам, Йосафатовия син; понеже Охозия нямаше син.
18 А останалите дела, които Охозия извърши, са записани в Книгата на летописите на Израилевите царе.
Възнасяне на Илия на небето
2 (F)По времето, когато Господ щеше да възнесе Илия на небето с вихрушка, той тръгна с Елисей от Галгал.
2 (G)Илия каза на Елисей: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Ветил. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, слязоха във Ветил.
3 И пророческите ученици[a], които бяха във Ветил, излязоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб[b]? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
4 Тогава Илия му каза: Елисей, остани тук, моля, защото Господ ме прати в Йерихон. А Елисей отвърна: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. Така дойдоха в Йерихон.
5 И пророческите ученици, които бяха в Йерихон, дойдоха при Елисей и го попитаха: Знаеш ли, че днес Господ ще ти вземе господаря, който е бил над теб? А той отговори: Да, зная това, мълчете.
6 Тогава Илия му каза: Остани тук, моля, защото Господ ме прати до Йордан. А Елисей отговори: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, отидоха и двамата.
7 Петдесет мъже от пророческите ученици отидоха и застанаха насреща им отдалеч. А те двамата застанаха при Йордан.
8 (H)И като взе кожуха си и го сгъна, Илия удари водата; и тя се раздели на едната и на другата страна, така че двамата преминаха по сухо.
9 След като преминаха, Илия каза на Елисей: Поискай какво да направя за тебе, преди да бъда отнет от теб. Елисей отвърна: Моля, нека бъде в мене двоен дял от духа ти.
10 А Илия каза: Трудно нещо поиска ти; но ако ме видиш, когато ме отнемат от тебе, ще ти бъде даден; но ако не, няма да бъде.
11 (I)И докато те още ходеха и разговаряха, ето, появи се огнена колесница и огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
12 (J)А Елисей, като гледаше, извика: Татко мой, татко мой, колесницата Израилева и негова конница! И не го видя вече. Елисей хвана дрехите си и ги разкъса на две.
Начало на служението на пророк Елисей
13 И като вдигна кожуха на Илия, който падна от него, се върна и застана на брега на Йордан.
14 (K)Той взе кожуха, който падна от Илия, удари водата и каза: Къде е Господ, Илиевият Бог? И като удари и той водата, тя се раздели и Елисей премина.
15 (L)А пророческите ученици, които бяха в Йерихон, като го видяха отсреща, казаха: Илиевият дух остава на Елисей. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята.
16 (M)Тогава му казаха: Ето сега между слугите ти има петдесет силни мъже; нека отидат, молим, да потърсят господаря ти, да не би да го е вдигнал Господният Дух и да го е хвърлил на някой хълм или в някоя долина. А Елисей отговори: Не отивайте.
17 Но като настояваха пред него толкова, че се засрами, каза: Отидете. И така, отидоха петдесет мъже, които търсиха три дни, но не го намериха.
18 Когато се върнаха при него (защото той беше останал в Йерихон), им каза: Не ви ли казах: Не отивайте?
19 Тогава гражданите казаха на Елисей: Виж, молим ти се, местоположението на този град е добро, както вижда господарят ни; но водата е лоша, а земята е безплодна.
20 А той отговори: Донесете ми ново блюдо и сложете в него сол. И му донесоха.
21 (N)Тогава Елисей слезе при извора на водата и хвърли солта в него, като каза: Така казва Господ: Изцерих тази вода; няма да има вече от нея нито смърт, нито безплодие.
22 Така водата беше изцерена, каквато е и до днес, според словото, което Елисей изговори.
23 Оттам той отиде във Ветил. А докато вървеше по пътя, от града излязоха малки деца и му се присмиваха, като му казваха: Върви, плешивецо! Върви, плешивецо!
24 А той, като се озърна назад и ги видя, прокле ги в Господнето име. И от дъбравата излязоха две мечки и разкъсаха от тях четиридесет и две деца.
25 Оттам Елисей отиде на планината Кармил, откъдето се върна в Самария.
Царуване на Йорам в Израил – поход срещу Моав
3 (O)А в осемнадесетата година на Юдейския цар Йосафат Йорам, Ахаавовият син, се възцари над Израил в Самария; и царува̀ дванадесет години.
2 (P)Той вършѝ зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото вдигна Вааловия кумир, който беше направил баща му.
3 Обаче беше привързан към греховете на Еровоам, Наватовия син, който подтикна Израил да греши; не се отказа от тях.
4 (Q)А моавският цар Миса имаше стада и даваше като данък на Израилевия цар въ̀лната от сто хиляди агнета и сто хиляди овни.
5 (R)Но когато Ахаав умря, моавският цар въстана срещу Израилевия цар.
6 Затова цар Йорам излезе тогава от Самария и събра целия Израил.
7 (S)И като отиваше, той прати до Юдейския цар Йосафат да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моав? А Йосафат отговори: Ще дойда; аз съм, както си ти, моят народ – както твоят народ, моите коне – както твоите коне.
8 Попита още: През кой път да минем? А той отговори: През пътя за Едомската пустиня.
9 И така, Израилевият цар и Юдейският цар, и едомският цар отидоха и направиха седемдневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.
10 Тогава Израилевият цар каза: Уви! Наистина Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав!
11 (T)А Йосафат попита: Няма ли тук Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар му отговори: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.
12 (U)Тогава Йосафат каза: Господнето слово е в него. И така, Израилевият цар, Йосафат и едомският цар слязоха при Елисей.
13 (V)А Елисей запита Израилевия цар: Какво има между мен и теб? Иди при пророците на баща си и на майка си. Израилевият цар му отвърна: Не, защото Господ свика тези трима царе, за да ги предаде в ръката на Моав.
14 (W)А Елисей каза: Заклевам се в живота на Господа на Силите, на Когото служа, че наистина, ако не почитах присъствието на Юдейския цар Йосафат, не бих погледнал към тебе, нито бих те видял.
15 (X)А сега ми доведете един музикант. Докато музикантът свиреше, Господнята ръка дойде върху Елисей.
16 (Y)И той каза: Така говори Господ: Направи цялата тази долина на трапове;
17 защото така казва Господ: Без да видите вятър и дъжд, пак тази долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.
18 Но това е малко нещо пред очите на Господа. Той освен това ще предаде и Моав в ръката ви;
19 и ще победите всеки укрепен град и всеки отбран град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всички водни извори и ще засипете с камъни всяка добра земя.
20 (Z)На сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път и земята се напълни с вода.
21 А като чуха всички моавци, че царете са дошли да се бият с тях, се събраха всички, които можеха да държат меч и нагоре, и застанаха на границата.
22 След като станаха на сутринта и слънцето изгря върху водите, моавците видяха водите отсреща червени като кръв и казаха:
23 Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са се поразили един друг; и така, сега към плячката, Моаве!
24 А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха и поразиха моавците, така че онези побегнаха пред тях; и като поразяваха моавците, влязоха в земята им.
25 (AA)Израилтяните събориха градовете и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си и я напълниха, запушиха всички водни извори и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но бойците с прашка го заобиколиха и го поразиха.
26 Моавският цар, когато видя, че губи сражението, събра около себе си седемстотин мечоносци, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.
27 Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, и го принесе в жертва всеизгаряне на стената. Затова настана голямо възмущение сред израилтяните; и те се оттеглиха от него и се върнаха в земята си.
Пророк Елисей и чудото с маслото на вдовицата
4 (AB)А една от жените на пророческите ученици извика към Елисей: Слугата ти, мъжът ми, умря. Ти знаеш, че той се боеше от Господа; а заемодавецът дойде да вземе за себе си двамата ми сина за роби.
2 Елисей я попита: Какво да направя за тебе? Кажи ми какво имаш вкъщи? А тя отговори: Слугинята ти няма нищо вкъщи освен един съд с дървено масло.
3 (AC)Елисей каза: Иди, вземи на заем от всичките си съседи много празни съдове.
4 После влез, затвори вратата зад себе си и синовете си и наливай от маслото във всички тези съдове; пълните слагай настрана.
5 И така, тя си отиде от него и затвори вратата зад себе си и синовете си; и те донасяха съдовете при нея, а тя наливаше.
6 След като съдовете се напълниха, жената каза на един от синовете си: Донеси ми още един съд. А той ѝ отговори: Няма друг съд. И маслото престана.
7 Тогава тя дойде и извести на Божия човек. А той ѝ каза: Иди, продай маслото и плати дълга си, и живей с останалото, ти и синовете ти.
Елисей възкресява сина на сунамката
8 (AD)Един ден Елисей замина в Сунам, където имаше една богата жена; и тя го задържа да яде хляб. И колкото пъти минаваше, се отбиваше там, за да яде хляб.
9 После жената каза на мъжа си: Ето сега, знам, че този, който постоянно наминава у нас, е свят Божий човек.
10 Да направим, моля те, една малка стаичка над стената и да сложим в нея за него легло, маса, стол и светилник, за да се отбива там, когато идва при нас.
11 И един ден, когато Елисей дойде там, отби се в стаичката и лежеше в нея,
12 каза на слугата си Гиезий: Повикай тази сунамка. И той я повика и тя застана пред него.
13 Елисей нареди на Гиезий: Кажи ѝ сега: Ето, ти си положила всички тези грижи за нас; какво да направим за тебе? Желаеш ли да говорим за тебе на царя или на военачалника? А тя отговори: Не, аз живея между своя народ.
14 Тогава Елисей попита: И така, какво да направим за нея? А Гиезий отговори: Тя няма син, а мъжът ѝ е стар.
15 Пророкът каза: Повикай я. И когато я повика, тя застана пред вратата.
16 (AE)Елисей ѝ каза: Догодина по това време ще имаш син в обятията си. А тя отговори: Не, господарю мой, Божий човече, не лъжи слугинята си.
17 Но жената зачена и роди син на другата година по същото време, както ѝ каза Елисей.
18 И когато детето порасна, излезе един ден при баща си и жътварите.
19 То каза на баща си: Главата ми! Главата ми! А бащата нареди на един от момците: Занеси го при майка му.
20 Той го взе и го занесе при майка му; детето седя на коленете ѝ до пладне и тогава умря.
21 А тя се качи и го положи на леглото на Божия човек, и като затвори вратата след него, излезе.
22 Тогава повика мъжа си и каза: Изпрати, моля, един от момците и една от ослиците, за да побързам да отида при Божия човек и да се върна.
23 А той отвърна: Защо отиваш при него днес? Не е нито нов месец, нито събота. А тя каза: Бъди спокоен.
24 Тогава оседла ослицата и каза на слугата си: Карай и бързай; не забавяй карането заради мен, освен ако ти заповядам.
25 (AF)И така, жената отиде при Божия човек на планината Кармил. А Божият човек, като я видя отдалеч, каза на слугата си Гиезий: Ето там сунамката!
26 Сега тичай да я посрещнеш и ѝ кажи: Добре ли си? Добре ли е мъжът ти? Добре ли е детето? А тя отговори: Добре.
27 А когато дойде при Божия човек на планината, тя се хвана за краката му; а Гиезий се приближи, за да я отблъсне. Но Божият човек каза: Остави я, защото душата ѝ е преогорчена, а Господ е скрил причината от мен и не ми я е явил.
28 (AG)Тя попита: Искала ли съм син от господаря си? Не казах ли: Не ме лъжи?
29 (AH)Тогава Елисей каза на Гиезий: Препаши кръста си, вземи тоягата ми в ръка и иди. Ако срещнеш човек, да не го поздравиш, ако те поздрави някой, да не му отговориш; и положи тоягата ми върху лицето на детето.
30 (AI)А майката на детето каза: Заклевам се в живота на Господа и в живота на душата ти, че няма да те оставя. И така, той стана и отиде след нея.
31 (AJ)А Гиезий мина пред тях и положи тоягата върху лицето на детето; но то нямаше нито глас, нито слух. Затова слугата се върна да посрещне Елисей и му извести: Детето не се събуди.
32 И когато Елисей влезе в къщата, детето лежеше умряло, положено на леглото му.
33 (AK)Пророкът влезе, затвори вратата зад тях двамата и се помоли на Господа.
34 (AL)Тогава той се качи и легна върху детето, и като сложи устата си върху неговите уста, очите си върху неговите очи и ръцете си върху неговите ръце, се простря върху него; и тялото на детето се стопли.
35 (AM)После Елисей се оттегли и ходеше насам-натам из къщата. След това пак се качи и се простря върху него; тогава детето кихна седем пъти и отвори очите си.
36 Елисей извика Гиезий и каза: Повикай сунамката. И той я повика. Когато жената влезе при Елисей, той ѝ каза: Вземи сина си.
37 (AN)И тя падна в краката му и се поклони до земята, вдигна сина си и излезе.
Елисей извършва още две чудеса
38 (AO)Елисей пак дойде в Галгал, когато имаше глад в земята. Пред него седяха пророческите ученици и го слушаха, а той каза на слугата си: Сложи големия котел и свари вариво за пророческите ученици.
39 Затова един от тях излезе на полето, за да набере зеленище, и като намери диво растение, набра от него диви тиквички и напълни дрехата си. После се върна и ги наряза в котела с варивото, понеже не знаеше, че са отровни.
40 (AP)После сипаха на хората да ядат, а като ядоха от варивото, извикаха: Божий човече, смърт има в котела! И не можеха да ядат повече от него.
41 (AQ)А пророкът нареди: Тогава донесете брашно. И като го хвърли в котела, каза: Сипи на народа да яде. И в котела нямаше нищо отровно.
42 (AR)В това време един човек от Ваалсалиса дойде и донесе на Божия човек хляб от първите плодове, двадесет ечемичени хляба и пресни класове жито, небелени. Божият човек каза: Дай на народа да яде.
43 (AS)А слугата му каза: Какво! Да сложа ли това пред стотина човека? А той отговори: Дай на народа да яде, защото така казва Господ: Ще се нахранят и ще остане излишък.
44 (AT)Тогава той сложи пред тях и се нахраниха, и остана излишък според Господнето слово.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.