Chronological
Всичко е суета
1 (A)Думите на проповедника, Давидовия син, цар в Йерусалим:
2 (B)Суета на суетите, казва проповедникът;
суета на суетите, всичко е суета.
3 (C)Каква полза за човека от целия му труд,
с който се труди под слънцето?
4 (D)Едно поколение преминава и друго поколение идва;
а земята стои вечно.
5 (E)Също и слънцето изгрява, и слънцето залязва,
и бърза да отиде към мястото, където трябва да изгрява.
6 (F)Вятърът отива на юг
и се връща на север;
вятърът постоянно обикаля в пътя си
и пак се връща в своите кръгообращения.
7 (G)Всички реки се вливат в морето,
а морето все не се напълва;
на мястото, където отиват реките,
там непрестанно[a] отиват.
8 (H)Всички неща са досадни –
човек не може да изкаже доколко;
окото не се насища с гледане,
нито ухото се напълва със слушане.
9 (I)Каквото е станало, това е, което ще стане;
и каквото е било извършено, това е, което ще се извърши;
и няма нищо ново под слънцето.
10 Има ли нещо, за което може да се каже: Виж! Това е ново!
То вече е станало през вековете, които са били преди нас.
11 Не се помнят предишните поколения;
нито ще се помнят следващите, идните поколения
от онези, които ще дойдат после.
В търсене смисъла на живота
12 (J)Аз, проповедникът, бях цар
над Израил в Йерусалим;
13 (K)и предадох сърцето си да издиря
и да изпитам чрез мъдростта
за всичко, което става под небето.
Тежък е този труд, който Бог е дал на човешките синове,
за да се трудят в него.
14 Видях всички дела, които се вършат под слънцето;
и, ето, всичко е суета и гонене на вятъра.
15 (L)Кривото не може да се изправи;
и това, което е недоизпълнено, не може да се брои.
16 (M)Аз се съвещавах със сърцето си и казах:
Ето, станах велик и съм умножавал мъдростта си
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
Да! Сърцето ми е имало голям опит в мъдрост и знание.
17 (N)И предадох сърцето си, за да позная мъдростта
и да позная лудостта и безумието.
Познах, че и това е гонене на вятър.
18 (O)Защото в многото мъдрост има много досада;
и който увеличава знание, увеличава и печал.
2 (P)Аз казах на сърцето си:
Ела сега, да те опитам с веселба,
затова се наслаждавай с блага;
и, ето, и това беше суета.
2 (Q)Казах за смеха: Лудост е,
и за веселбата: Каква полза от нея?
3 (R)Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино,
докато сърцето ми още се управляваше от мъдростта,
и да усвоя безумието, докато видя какво е добре да вършат човешките синове
под небето през всички дни на живота си.
4 Направих си големи работи;
съградих си къщи; насадих си лозя;
5 направих си цветни и овощни градини
и насадих в тях всякакви плодни дървета;
6 направих си водоеми, за да поя от тях
насадената с дървета гора;
7 придобих слуги и слугини
и имах слуги, родени в дома ми;
имах още добитък и стада
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим.
8 (S)Събрах си и сребро, и злато,
и особените скъпоценности на царете и на областите;
набавих си певци и певици
и насладите на човешките синове –
наложници изключително много.
9 (T)Така станах велик и се възвеличих
повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим;
още и мъдростта ми си остана у мен.
10 (U)И от всичко, които пожелаха очите ми,
нищо не им забраних;
не спрях сърцето си от никаква веселба,
защото сърцето ми се радваше във всичките ми трудове
и това беше делът ми от целия ми труд.
11 (V)Тогава разгледах всички дела,
които бяха извършили ръцете ми,
и труда, в който се бях трудил;
и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра
и нямаше полза под слънцето.
12 (W)И се обърнах да разгледам
мъдростта и лудостта, и безумието,
защото какво може да стори човек, който е дошъл след царя,
относно това, което е вече направено?
13 Тогава видях, че мъдростта превъзхожда безумието,
както светлината превъзхожда тъмнината.
14 (X)На мъдрия очите са в главата му,
а безумният ходи в тъмнина;
аз обаче познах още, че една участ
постига всички тях.
15 Тогава си казах:
Каквото постига безумния,
това ще постигне и мен;
и така, защо аз бях по-мъдър?
Затова казах в сърцето си,
че и това е суета.
16 Защото както на безумния, така и на мъдрия
не остава вечно паметта му,
понеже в бъдещите дни всичко ще е вече забравено.
И как умира мъдрият? – Както и безумният.
17 Затова намразих живота,
защото тежки ми се видяха делата, които стават под слънцето;
понеже всичко е суета и гонене на вятъра.
18 (Y)Намразих още и целия си труд,
с който съм се трудил под слънцето,
защото трябва да го оставя на човека, който ще бъде след мен;
19 и кой знае мъдър ли ще бъде той или безумен?
Но пак той ще властва над целия ми труд, с който съм се трудил
и в който показах мъдрост под слънцето.
И това е суета.
20 Затова аз отново направих сърцето си да се отчае
поради целия труд, с който съм се трудил под слънцето.
21 Защото има човек, който се е трудил
с мъдрост, със знание и със сполука;
но той пак ще остави всичко за дял на някого,
който не е участвал в труда му.
И това е суета и голямо зло.
22 (Z)Защото каква полза за човека от целия му труд
и от грижата на сърцето му,
за което се изморява под слънцето?
23 (AA)Понеже всичките му дни са само печал
и трудът му – скръб;
и още и нощем сърцето му не си почива.
И това е суета.
24 (AB)Няма по-добро за човека освен да яде и да пие.
И да прави душата си да се наслаждава от доброто на труда му.
И аз видях, че и това е от Божията ръка.
25 Защото кой може да яде
и кой може да се наслаждава повече от мене?
26 (AC)Понеже Бог дава на угодния на Него човек
мъдрост, знание и радост;
а на грешния дава да се труди, да събира и да трупа –
за да даде всичко на угодния на Бога.
И това е суета и гонене на вятъра.
Определеният от Бога порядък на живота
3 (AD)Има време за всяко нещо
и срок – за всяка работа под небето:
2 (AE)време за раждане и време за умиране;
време за насаждане и време за изкореняване на насаденото;
3 време за убиване и време за изцеляване;
време за събаряне и време за градене;
4 време за плач и време за смях;
време за тъга и време за радост;
5 (AF)време за разхвърляне на камъни и време за събиране на камъни;
време за прегръщане и време за въздържане от прегръщането;
6 време за търсене и време за изгубване;
време за пазене и време за хвърляне;
7 (AG)време за раздиране и време за шиене;
време за мълчание и време за говорене;
8 (AH)време за обичане и време за мразене;
време за война и време за мир.
9 (AI)Каква полза за онзи, който работи,
от онова, в което се труди той?
10 (AJ)Видях труда, който Бог даде
на човешките синове, за да се трудят в него.
11 (AK)Той е направил всяко нещо хубаво на времето му;
положил е и вечността в тяхното сърце,
без обаче да може човек да издири
отначало докрай делото, което е направил Бог.
12 (AL)Познах, че няма друго, по-добро за тях,
освен да се весели всеки и да благоденства през живота си;
13 (AM)и още всеки човек да яде и да пие,
и да се наслаждава от доброто на целия си труд.
Това е дар от Бога.
14 (AN)Познах, че всичко, което прави Бог, ще бъде вечно;
не е възможно да се прибави към него, нито да се отнеме от него;
и Бог е направил това, за да се боят хората от Него.
15 (AO)Каквото съществува, е станало вече;
и каквото и да стане, е станало вече;
и Бог ще извика отново онова, което е минало.
16 (AP)Видях още под слънцето
мястото на съда, а там – беззаконието,
и мястото на правдата, а там – неправдата.
Изводи за живота
17 (AQ)Казах си:
Бог ще съди праведния и нечестивия;
защото има време в Него за всяко нещо и за всяко дело.
18 Казах в сърцето си относно човешките синове,
че това е, за да ги опита Бог
и за да видят те, че в себе си са като животни.
19 (AR)Защото каквото постига човешките синове,
постига и животните: една участ имат;
както умира единият, така умира и другото.
Да! Един дух имат всичките;
и човек не превъзхожда в нищо животното,
защото всичко е суета.
20 (AS)Всички отиват на едно място;
всички са от пръстта и всички се връщат в пръстта.
21 (AT)Кой знае, че духът на човешките синове възлиза горе
и че духът на животното слиза долу, на земята?
22 (AU)И така, видях, че за човека няма по-добро,
освен да се радва в делата си;
защото това е делът му;
понеже кой ще го върне назад, за да види
онова, което ще бъде след него?
4 (AV)Тогава, като размишлявах отново за
всичките неправди, които стават под слънцето,
и видях сълзите на онеправданите, че нямаше за тях утешител,
и че силата беше в ръката на онези, които ги угнетяваха,
а за тях нямаше утешител;
2 (AW)затова аз облажавах умрелите, които са вече умрели,
повече, отколкото живите, които са още живи;
3 (AX)а за по-щастлив и от двамата смятах онзи, който не е бил изобщо,
който не е видял лошите дела, които стават под слънцето.
4 Тогава видях всеки труд и всяко сполучливо дело,
че поради него на човека завижда ближният му.
И това е суета и гонене на вятъра.
5 (AY)Безумният сгъва ръцете си
и яде своята си плът,
6 (AZ)и казва: По-добре една шепа, пълна със спокойствие,
отколкото две шепи, пълни с труд и гонене на вятъра.
7 Тогава отново видях само суета под слънцето.
8 (BA)Има такъв, който е самичък, който няма другар.
Да! Няма нито син, нито брат;
но пак няма край на многото му труд,
нито се насища окото му с богатство,
и той не казва: И така, за кого се трудя аз
и лишавам душата си от блага?
И това е суета и тежък труд.
9 По-добре са двама, отколкото един,
понеже те имат добра награда за труда си;
10 защото ако паднат, единият ще вдигне другаря си;
но горко на онзи, който е сам, когато падне,
и няма друг да го вдигне.
11 И ако легнат двама заедно, ще се стоплят;
а един как ще се стопли сам?
12 И ако някой надвие срещу един, който е сам,
двама ще устоят насреща му;
и тройното въже не се къса бързо.
13 По-добър е беден, но мъдър младеж,
отколкото стар, но безумен цар,
който не знае вече да приема съвет;
14 защото единият излиза от тъмницата[b], за да царува,
а другият, и цар да се е родил, става сиромах.
15 Видях всички живи, които ходят под слънцето,
че бяха с младежа, втория, който стана вместо него;
16 нямаше край на целия народ,
на всички, над които е бил той;
а идващите след него няма да се зарадват в него.
Наистина – и това е суета и гонене на вятъра.
Благоговение пред Бога
5 (BB)Пази крака си, когато отиваш в Божия дом,
защото да се приближиш да слушаш е по-добро,
отколкото да принесеш жертва на безумните,
които не знаят, че вършат зло.
2 (BC)Не прибързвай с устата си,
нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога;
защото Бог е на небесата, а ти на земята,
затова нека думите ти бъдат малко.
3 (BD)Защото както съновидението произхожда от многото занимание,
така и гласът на безумния – от многото думи.
4 (BE)Когато направиш оброк на Бога,
не се бави да го изпълниш,
защото Той няма благоволение в безумните;
изпълни това, на което си се обрекъл.
5 (BF)По-добре да не се обричаш,
отколкото да се обречеш и да не изпълниш.
6 (BG)Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти;
и не казвай пред Божия служител[c], че е било по небрежност;
защо да се разгневи Бог на гласа ти
и да погуби делото на ръцете ти?
7 (BH)Защото, макар да изобилстват сънища и суети, и много думи,
ти се бой от Бога.
8 (BI)Ако видиш, че сиромахът е онеправдаван
и че правосъдието и правдата в държавата се изопачават,
не се чуди на това;
защото над високопоставения надзирава по-високопоставен
и над тях има още по-високопоставени.
9 При това ползата от земята е за всички
и сам царят служи на нивите.
Отношение към богатството
10 Който обича среброто, няма да се насити на сребро,
нито на доходи – онзи, който обича изобилието.
И това е суета.
11 Когато се умножават благата,
умножават се и онези, които ги ядат;
и каква полза има за притежателите им,
освен да ги гледат с очите си?
12 Сънят на работника е сладък,
независимо малко ли е ял или много;
а пресищането на богатия не го оставя да спи.
13 (BJ)Има тежко зло, което видях под слънцето, а именно:
богатство, пазено от притежателя му за собствената му вреда;
14 и онова богатство се изгубва чрез злополучен случай
и не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.
15 (BK)Както е излязъл от утробата на майка си,
гол ще отиде пак, както е дошъл,
без да вземе нищо от труда си,
за да го занесе с ръката си.
16 (BL)Още и това е тежко зло,
че по всичко, както е дошъл, така и ще си отиде;
и каква полза за него, че се е трудил на вятъра?
17 (BM)Още и през всичките си дни яде в тъмнина
и има много досада, болест и негодуване.
18 (BN)Ето какво видях аз за добро и прилично:
да яде някой и да пие,
и да се наслаждава от благата на целия си труд,
с който се труди под слънцето
през всички дни на живота си, които му е дал Бог;
защото това е делът му.
19 (BO)И на който човек Бог е дал богатство и имот
и му е дал власт да яде от тях
и да взема дела си, и да се весели с труда си –
това е дар от Бога.
20 Защото няма много да помни дните на живота си,
понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.
Суетата на честолюбието и желанията
6 (BP)Има зло, което видях под слънцето,
и то е тежко върху хората:
2 (BQ)човек, на когото Бог дава богатство, имот и почест,
така че душата му не се лишава от нищо, което би пожелал,
на когото, обаче, Бог не дава власт да яде от тях,
а чужденецът ги яде.
Това е суета и лоша болест.
3 (BR)Ако човек роди сто сина
и живее много години,
така че броят на годините му да стане много,
а душата му да не се насити с блага
и още той не приема прилично погребение –
казвам, че пометнатото е по-щастливо от него;
4 защото то е дошло в нищожество и отива в тъмнина,
и името му се покрива с тъмнина;
5 при това то не е видяло слънцето и не е познало нищо.
По-добре е на него, отколкото на онзи.
6 Дори два пъти по хиляда години ако би живял някой и не види добро,
не отиват ли те всички на едно място?
7 (BS)Целият труд на човека е за устата му;
душата обаче не се насища.
8 Защото какво предимство има мъдрият над безумния?
Или какво предимство има бедният, който умее как да се държи пред живите?
9 По-добре е да гледаш нещо с очите си,
отколкото да блуждаеш с желанието си.
И това е суета и гонене на вятъра.
10 (BT)Всяко нещо, което е съществувало, вече си е получило името;
и е известно, че онзи, чието име е Човек[d],
не може да се състезава с по-силния от него.
11 Понеже има много неща, които умножават суетата,
то каква полза за човека?
12 (BU)Защото кой знае кое е добро за човека
в живота, във всички дни на суетния му живот,
който минава като сянка?
Понеже кой ще извести на човека
какво ще бъде след него под слънцето?
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.