Chronological

⁵ Черна съм, но хубава, йерусалимски дъщери,
като кидарските шатри, като Соломоновите завеси.
⁶ Не ме гледайте, че съм почерняла,
понеже слънцето ме е опърлило.
Синовете на майка ми, като се разгневиха на мене,
ме оставиха да пазя лозята;
но своето лозе не опазих.
⁷ Кажи ми ти кого обича душата ми,
къде пасеш стадото си, къде го успокояваш по пладне;
че защо да съм като такава, която се скита
край стадата на твоите другари?

^8 (D)Ако ти не знаеш, хубавице между жените,
излез по дирите на стадата
и паси яретата си при шатрите на овчарите.
^9 (E)Уподобих те, любима моя,
на конете от фараоновите колесници.
^10 (F)Красиви са твоите бузи с плетенки
и шията ти – с огърлици.
¹¹ Ще ти направим златни плетеници
със сребърни копчета.
¹² Докато царят седи на трапезата си,
нардът ми издава благоуханието си
¹³ Възлюбеният ми е за мене като китка от смирна,
която лежи между гърдите ми.
¹⁴ Възлюбеният ми е за мене като кипрова китка
в лозята на Енгади.
^15 (G)Ето, хубава си, любима моя, ето, хубава си;
очите ти са като на гълъбите.
¹⁶ Ето, хубав си, любими мой, да! Приятен си;
и постелката ни е зеленината.
¹⁷ Гредите на къщите ни са кедрови,
дъските ни са кипарисови.

2 Аз съм роза Саронова
и крем в долината.
² Както е кремът между тръните,
така е любимата ми между дъщерите.
^3 (H)Както ябълката между дърветата на градината,
така е възлюбеният ми между синовете;
пожелах сянката му и седнах под нея,
и плодът му беше сладък в устата ми.
⁴ Доведе ме в дома на пируването
и знамето му над мене беше любов.
⁵ Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки,
защото съм ранена от любов.
^6 (I)Лявата му ръка е под главата ми
и дясната му ръка ме прегръща.
^7 (J)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

⁸ Гласът на възлюбения ми! Ето, той иде,
скача по горите, играе по хълмовете.
^9 (K)Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен;
ето, стои зад стената ни,
гледа в прозорците,
надзърта през решетките.
^10 (L)Възлюбеният ми проговаря и ми казва:
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела;
¹¹ защото, ето, зимата измина
и дъждът престана и си отиде;
¹² цветята се явяват по земята,
дойде време птиците да пеят^[a]
и гласът на гургулицата се чува по нашата земя;
^13 (M)по смокинята зреят първите ѝ смокини
и лозята цъфтят и издават благоухание.
Стани, любима моя, прекрасна моя, и ела.
^14 (N)О, гълъбице моя, в пукнатините на скалата,
в скришните места на стръмнините
нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти;
защото гласът ти е сладък и лицето ти прекрасно.
^15 (O)Хванете ни лисиците,
малките лисици, които погубват лозята;
защото лозята ни цъфтят.
^16 (P)Възлюбеният ми е мой – и аз съм негова;
пасе стадото си между кремовете.
^17 (Q)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
върни се, възлюбени мой, и бъди като сърничка
или млад елен по назъбените планини.

3 ^(R)През нощта на леглото си потърсих онзи,
когото обича душата ми;
потърсих го, но не го намерих.
² Казах: Ще стана сега и ще обиколя града
по улиците и по площадите –
ще търся онзи, когото обича душата ми.
Потърсих го, но не го намерих.
^3 (S)Намериха ме стражарите, които обикалят града.
Попитах ги: Видяхте ли онзи, когото обича душата ми?
⁴ А малко след като ги отминах,
намерих онзи, когото обича душата ми;
хванах го и не го пуснах,
докато не го доведох в къщата на майка си
и във вътрешната стая на онази, която ме е родила.
^5 (T)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени:
да не възбудите и да не събудите любовта ми, преди да пожелае.

^6 (U)Коя е тази, която излиза от пустинята като стълбове дим,
накадена със смирна и ливан,
с всякакви благоуханни прахове от търговеца?
⁷ Ето, носилката е на Соломон;
около нея са шестдесет яки мъже от Израилевите силни.
⁸ Те всички държат меч и са обучени на война;
всеки държи меча си на бедрото си поради нощни страхове.
⁹ Цар Соломон си направи носилка
от ливанско дърво:
¹⁰ стълбчетата ѝ направи от сребро,
ложето ѝ – от злато, постелката ѝ – от морав плат;
средата ѝ беше бродирана чрез любовта на йерусалимските дъщери.
¹¹ Излезте, сионови дъщери, и вижте цар Соломон
с венеца, с който го венча майка му в деня на женитбата му
и в деня, когато сърцето му се веселеше.

4 ^(V)Ето, хубава си, любима моя; ето, хубава си;
очите ти под булото са като на гълъб;
косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаадската планина.
^2 (W)Зъбите ти са като стадо току-що подстригани овце,
излизащи от къпането;
те са всички като близнета^[b]
и не липсва нито един между тях.
^3 (X)Устните ти са като червена прежда
и устата ти – прекрасни;
челото ти под булото е
като част от нар;
^4 (Y)шията ти е като Давидова кула,
съградена за оръжейница,
където висят хиляда малки щита –
всички щитове на силни мъже;
^5 (Z)двете ти гърди са като две сърнички близнета,
които пасат между кремовете.
^6 (AA)Докато повее дневният хладен ветрец и побегнат сенките,
аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.
^7 (AB)Ти си все красива, любима моя;
и недостатък няма в теб.
^8 (AC)Ела с мен от Ливан, невесто,
с мен от Ливан;
погледни от върха на Аман,
от върха на Санир и на Ермон,
от леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.
⁹ Пленила си сърцето ми, сестро моя, невесто,
пленила си сърцето ми с един поглед на очите си,
с една огърлица на шията си.
^10 (AD)Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невесто!
Колко по-добра е от виното твоята любов
и благоуханието на твоите масла – от всякакъв вид аромати!
^11 (AE)От устните ти, невесто, капе мед като от пита;
мед и мляко има под езика ти;
и благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.
¹² Градина затворена е сестра ми, невястата,
извор затворен, източник запечатан.
¹³ Твоите растения са рай от нарове
с отбрани плодове, кипър с нард,
¹⁴ нард и шафран, тръстика и канела,
с всички дървета, които доставят благоухания като ливан,
смирна и алое, с всички най-прекрасни аромати.
^15 (AF)Градински извор си ти,
кладенец с течаща вода и поточета от Ливан.
^16 (AG)Събуди се, северни ветре, и ела, южни,
повей в градината ми, за да потекат ароматите ѝ.
Нека дойде възлюбеният ми в градината си
и да вкуси изрядните ѝ плодове.

^2 (AI)Аз спях, но сърцето ми беше будно;
и ето гласа на възлюбения ми; той хлопна и казва:
Отвори ми, сестро моя, любима моя!
Гълъбице моя, съвършена моя;
защото главата ми се напълни с роса,
косите ми – с нощни капки.
³ Но аз си казах: Съблякох дрехата си – как да я облека?
Умих краката си – как да ги окалям?
⁴ Възлюбеният ми провря ръката си през дупката на вратата;
и сърцето ми се смути за него.
⁵ Аз станах да отворя на възлюбения си;
и от ръцете ми капеше смирна,
а от пръстите ми – чиста смирна
върху дръжките на ключалката.
^6 (AJ)Отворих на възлюбения си;
но възлюбеният ми си беше тръгнал, отишъл си беше.
Извиках: Душата ми отслабваше, когато ми говореше!
Потърсих го, но не го намерих;
повиках го, но не ми отговори.
^7 (AK)Намериха ме стражарите, които обикалят града,
биха ме, раниха ме;
пазачите на стените ми отнеха мантията.

⁸ Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
ако намерите възлюбения ми – то какво?
Кажете му, че съм ранена от любов.
^9 (AL)По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
о, ти, прекрасна между жените?
По какво се различава твоят възлюбен от друг възлюбен,
че ни заклеваш така? –
¹⁰ Възлюбеният ми е бял и румен,
личи и между десет хиляди.
¹¹ Главата му е като най-чисто злато;
косите му са къдрави, черни като гарван;
^12 (AM)очите му – умити в мляко и като красиво вложени скъпоценни камъни,
са подобни на очите на гълъби при водните потоци;
¹³ бузите му са като лехи с аромати,
като бряг с благоуханни растения;
устните му са като кремове, от които капе чиста смирна;
¹⁴ ръцете му са като златни цилиндри, покрити с хрисолит;
тялото му е като изделие от слонова кост, украсено със сапфири;
¹⁵ краката му са като мраморни стълбове,
закрепени на подложки от чисто злато;
изгледът му е като Ливан, изящен като кедри;
¹⁶ устата му са много сладки; и той целият е прелестен.
Такъв е възлюбеният ми и такъв е приятелят ми,
о, йерусалимски дъщери.

⁴ Хубава си, любима моя, като Терса,
красива като Йерусалим,
страшна като войска със знамена.
^5 (AP)Отвърни очите си от мене,
защото те ме обладаха.
Косите ти са като стадо кози,
налягали по Галаад;
^6 (AQ)зъбите ти са като стадо овце, излизащи от къпането;
те са всички като близнета^[c] и не липсва нито един между тях.
^7 (AR)Челото ти под булото е
като част от нар.
⁸ Има шестдесет царици и осемдесет наложници,
и безброй девойки,
⁹ но една е гълъбицата ми, съвършената ми.
Тя е едничка, обична на майка си, отбраната на родителката си;
видяха я дъщерите и казаха: Блазе ѝ!
Да! Цариците и наложниците – и те я похвалиха.
^10 (AS)Коя е тази, която изглежда като зората,
красива като луната, чиста като слънцето,
страшна като войска със знамена?
^11 (AT)Слязох в градината на орехите,
за да видя зелените растения в долината,
да видя дали е напъпило лозето
и дали са цъфнали наровете.
¹² Без да усетя, влечението ми ме постави
между колесниците на благородния ми народ.
¹³ Върни се, върни се, о, суламко;
върни се, върни се, за да те погледаме!
Какво ще видите в суламката?
Нещо като борба между две дружини!

7 ^(AU)Колко са красиви краката ти с чехлите, дъще на княза!
Твоите закръглени бедра са подобни на огърлица,
изделие на художнически ръце;
² пъпът ти е като обла чаша, от която не липсва подправено вино;
коремът ти е като житен копен, ограден с кремове;
^3 (AV)двете ти гърди са като две сърнички близнета;
^4 (AW)шията ти е като стълб от слонова кост;
очите ти са като водоемите в Есевон към портата Бат-рабим;
носът ти е като ливанската кула,
която гледа към Дамаск;
⁵ главата ти върху теб е като Кармил
и косите на главата ти – като мораво;
царят е запленен от къдриците им.
⁶ Колко си хубава и колко приятна,
о, възлюбена, в очарованията си!
⁷ Това твое тяло прилича на палма
и гърдите ти – на гроздове.
⁸ Казах: Ще се кача на палмата, ще хвана клончетата ѝ;
и, ето, гърдите ти ще бъдат като гроздове на лоза
и благовонието на дъха^[d] ти – като ябълки,
⁹ и устата^[e] ти – като най-хубаво вино,
което се поглъща гладко за възлюбения ми,
като се плъзва през устните на спящите.
^10 (AX)Аз съм на възлюбения си;
и неговото желание е за мен.
¹¹ Ела, възлюбени мой, нека излезем на полето,
да пренощуваме по селата,
^12 (AY)да осъмнем в лозята, да видим напъпила ли е лозата,
появил ли се е крехкият грозд и цъфнали ли са наровете;
там ще ти дам любовта си.
^13 (AZ)Мандрагоровите ябълки издават благоухание;
и върху врата ни има
всякакви изрядни плодове, нови и стари,
които съм запазила за тебе, възлюбени мой.

8 Да ми беше ти като брат,
който е сукал от гърдите на майка ми!
Когато те намерех вън, щях да те целуна.
Да! И никой нямаше да ме презре.
^2 (BA)Бих те взела и завела
в къщата на майка си, за да ме научиш.
Бих те напоила с подправено вино
и със сок от наровете си.
^3 (BB)Лявата му ръка би била под главата ми
и дясната му би ме прегърнала.
^4 (BC)Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
да не възбудите, нито да събудите любовта ми,
преди да пожелае.

^5 (BD)Коя е тази, която идва от пустинята,
опираща се на възлюбения си?
Аз те събудих под ябълката;
там те роди майка ти,
там те роди родителката ти.
^6 (BE)Положи ме като печат на сърцето си,
като печат на мишцата си;
защото любовта е силна като смъртта,
ревността е остра като преизподнята,
чието святкане е огнено, пламък най-буен.
^7 (BF)Много води не могат да угасят любовта,
нито реките могат да я потопят;
ако някой би дал целия имот на дома си за любовта,
съвсем биха го презрели.
^8 (BG)Ние имаме малка сестра и тя няма гърди.
Какво да направим за сестра си в деня, когато стане дума за нея?
⁹ Ако бъде стена, ще съградим на нея сребърни укрепления;
и ако бъде врата, ще я обградим с кедрови дъски.
¹⁰ Аз съм стена и гърдите ми са като стълбовете ѝ;
тогава бях пред очите му като такава,
която е намерила благоволение^[f].
^11 (BH)Соломон имаше лозе във Ваал-хамон;
даде лозето на наематели;
за плода му всеки трябваше да донесе хиляда сребърника.
¹² Моето лозе, собствеността ми, е под моята власт^[g];
хилядата нека са на тебе, Соломоне,
и двеста – на онези, които пазят плода му.
^13 (BI)О, ти, която седиш в градините,
другарите внимават в гласа ти;
дай ми и аз да го чуя.
^14 (BJ)Бързай, възлюбени мой,
и бъди като сърничка или еленче
върху планините на ароматите.