Chronological
3 (A)Ето народите, които Господ остави, за да изпитва с тях всички ония израилтяни, които не знаеха за всички ханаански войни,
2 само за да знаят и да се учат на война сетнешните поколения на Израилевите синове, които по-преди не са я знаели:
3 (B)петима филистимски владелци, всички хананейци, сидонци и евейци, които живееха в планина Ливан, от планина Ваал-Ермон до входа в Емат.
4 (C)Те бяха оставени, за да бъдат чрез тях изпитвани израилтяните, и да се узнае, дали се покоряват на заповедите на Господа, които Той бе заповядал на отците им чрез Моисея.
5 И живееха Израилевите синове между хананейци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци (гергесейци) и иевусейци,
6 (D)и си взимаха дъщерите им за жени, и даваха дъщерите си на синовете им, и служеха на техните богове.
7 (E)И синовете Израилеви сториха зло пред очите на Господа, и забравиха своя Господ Бог, и служеха на разни Вааловци и Астарти.
8 (F)Тогава Господ се разгневи силно против Израиля, и ги предаде в ръцете на Хусарсатема, месопотамски цар, и синовете Израилеви робуваха на Хусарсатема осем години.
9 (G)След това синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ издигна за синовете Израилеви спасител, който ги избави, – Кеназовия син Готониил, по-малък брат Халевов.
10 Върху него беше Дух Господен, и той беше съдия на Израиля. Той излезе на война (против Хусарсатема), и Господ предаде в ръцете му месопотамския цар Хусарсатема, и ръката му надви на Хусарсатема.
11 (H)И земята беше спокойна четирийсет години. И умря Готониил, Кеназовият син.
12 (I)Синовете Израилеви почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа, и Господ даде сила на моавския цар Еглона против израилтяните, задето те вършиха зло пред очите на Господа.
13 Той събра при себе си (всички) амонитци и амаликитци, потегли и порази Израиля, и завладяха града на Палмите.
14 И синовете Израилеви робуваха на моавския цар Еглона осемнайсет години.
15 Тогава синовете Израилеви викнаха към Господа, и Господ им издигна за спасител Аода, син на Гера, Иеминиев син, който беше левичар. И синовете Израилеви пратиха по него дарове на моавския цар Еглона.
16 Аод си направи двуостър меч, дълъг един лакът, и го препаса под клашника си на дясното бедро,
17 (и дойде) и поднесе даровете на моавския цар Еглона; а Еглон беше човек твърде пълен.
18 Когато Аод поднесе всички дарове и изпроводи людете, които донесоха даровете,
19 сам се върна от истуканите, що са в Галгал, и каза: царю, имам една тайна дума до тебе. Той рече: по-тихо! И излязоха всички, които стояха при него.
20 (J)Аод влезе при него: той седеше в прохладната горница, която си имаше отделно. И каза Аод: (царю,) имам до тебе дума Божия. Еглон стана от стола (пред него).
21 (Когато той стана,) Аод простря лявата си ръка, и взе меча от дясното си бедро и го заби в корема му,
22 тъй че след острието влезе и дръжката, и тлъстината закри острието, понеже Аод не извади меча от корема му, и той влезе в задните части.
23 Аод излезе в преддверието, затвори подире си вратата на горницата и заключи.
24 След като излезе, слугите на Еглона дойдоха и виждат, ето, вратата на горницата заключени, и си рекоха: навярно той е по нужда в прохладната стая.
25 Чакаха доста дълго, но като видяха, че никой не отваря вратата на горницата, взеха ключ и отключиха, и ето, господарят им лежи на земята мъртъв.
26 Докато се чудеха, Аод избяга, (и никой за него не мислеше,) мина край истуканите и се спаси в Сеират.
27 А щом пристигна (в земята Израилева, Аод) затръби с тръба на Ефремова планина, и слязоха с него синовете Израилеви от планината, и той вървеше пред тях.
28 И им каза: вървете подире ми, защото Господ (Бог) предаде враговете ви моавци във ваши ръце. И тръгнаха подире му, завзеха брода пред Иордан към Моав, и не пущаха никого да премине.
29 Тогава избиха около десет хиляди моавци, все здрави и силни, и никой не избяга.
30 Тъй се усмириха в оня ден моавци пред Израиля, и земята беше спокойна осемдесет години. (И Аод беше техен съдия до смъртта си.)
31 (K)След него дойде Самегар, Анатов син, който изби шестстотин души филистимци с волски остен; и той също избави Израиля.
4 Когато умря Аод, Израилевите синове почнаха пак да вършат зло пред очите на Господа.
2 (L)И Господ ги предаде в ръцете на ханаанския цар Иавина, който царуваше в Асор; негов военачалник беше Сисара, който живееше в Харошет-Гоим.
3 (M)И викнаха Израилевите синове към Господа; защото Иавин имаше деветстотин железни колесници, и жестоко притесняваше Израилевите синове през двайсет години.
4 В това време съдия над Израиля беше пророчица Девора, жена Лапидотова;
5 тя живееше под Деворина Палма, между Рама и Ветил, в Ефремова планина; и отиваха при нея (там) Израилевите синове да се съдят.
6 (N)Девора прати та повика Авиноамовия син Варака, от Кедес Нефталимов, и му каза: Господ, Бог Израилев, (ти) заповядва: иди, възлез на планина Тавор и вземи със себе си десет хиляди души от Нефталимовите синове и от Завулоновите синове;
7 (O)Аз пък ще доведа при тебе, при поток Кисон, Иавиновия военачалник Сисара, и колесниците му и многолюдната му (войска), и ще го предам в твои ръце.
8 Варак ѝ каза: ако дойдеш с мене, ще отида; ако не дойдеш с мене, няма да отида; (защото не зная деня, в който Господ ще прати Ангела с мене).
9 Тя (му) отговори: добре, ще дойда с тебе; само (знай, че) твоя не ще бъде славата в пътя, по който ще вървиш; защото в женска ръка ще предаде Господ Сисара. И Девора стана и тръгна с Варака за Кедес.
10 (P)Варак свика Завулоновци и Нефталимовци в Кедес, и подире му потеглиха десет хиляди души, и Девора тръгна с него.
11 (Q)Тогава кенеецът Евер се отдели от кенейците, синове на Ховава, Моисеев сродник, и разтегна шатрата си при дъбравата в Цааним, близо до Кедес.
12 И обадиха на Сисара, че Авиноамовият син Варак е възлязъл на планина Тавор.
13 Сисара събра всичките си колесници, деветстотин железни колесници, и всичкия народ, който беше с него, от Харошет-Гоим при поток Кисон.
14 (R)И Девора каза на Варака: стани, понеже днес е денят, в който Господ ще предаде Сисара в ръцете ти; Сам Господ ще тръгне пред тебе. И Варак слезе от планина Тавор, и подире му – десет хиляди души.
15 (S)Тогава Господ докара в смущение Сисара и всичките му колесници и цялото му опълчение пред Вараковия меч, и Сисара слезе от колесницата (си) и побягна пеша.
16 (T)Варак подгони колесниците (му) и опълчението до Харошет-Гоим, и цялото опълчение Сисарово падна от меч, та не остана ни един.
17 (U)А Сисара побягна пеша в шатрата на Иаил, жената на кенееца Хевера; защото между асорския цар Иавина и дома на кенееца Хевера имаше мир.
18 Тогава Иаил посрещна Сисара и му рече: влез, господарю мой, влез при мене, не бой се. Той влезе при нея в шатрата, и тя го зави с покривката (си).
19 (V)Сисара ѝ каза: дай ми малко вода да пия, жаден съм. Тя развърза мех с мляко, даде му да пие и пак го зави.
20 Сисара ѝ каза: стой при входа на шатрата, и ако някой дойде да те попита, и ти каже: „няма ли някого тука?“, ти кажи: „няма“.
21 (W)Иаил, Хеверова жена, взе един кол от шатрата, взе и чук в ръката си, и отиде при него полекичка, та заби кола в слепите му очи, тъй че влезе в земята; а той от умора спеше, – и издъхна.
22 И ето, Варак тичаше след Сисара. Иаил го посрещна и му каза: влез, аз ще ти покажа човека, когото търсиш. Той влезе при нея, и ето, Сисара лежи мъртъв, и колът в слепите му очи.
23 (X)Тъй усмири (Господ) Бог в оня ден ханаанския цар Иавина пред синовете Израилеви.
24 Ръката на синовете Израилеви се усилваше повече и повече над ханаанския цар Иавина, докле те най-сетне изтребиха ханаанския цар Иавина.
5 В оня ден запя Девора и Варак, син Авиноамов, с тия думи:
2 За Израиля е отмъстено, народът показа усърдие; прославете Господа!
3 Слушайте, царе, внимавайте, велможи; аз ще пея и свиря на Господа, на Господа, Бога Израилев.
4 (Y)Когато излизаше Ти, Господи, от Сеир, когато идеше от полето Едомско, земята се тресеше, небесата капеха и облаците вода проливаха;
5 (Z)планините се топяха от лицето на Господа, дори тоя Синай потрепери пред лицето на Господа, Бога Израилев.
6 (AA)В дните на Самегара, Анатов син, в дните на Иаил, пътищата пустееха, и които преди ходеха по правите пътища, тогава ходеха по околните пътеки.
7 Нямаше у Израиля жители в селата, нямаше, докле аз, Девора, не въстанах, докле не въстанах аз, майка на Израиля.
8 (AB)Избраха нови богове, затова войната беше пред вратата. Видя ли се щит и копие у четирийсет хиляди от Израиля?
9 Сърцето ми е към вас, началници Израилеви, към ревнителите у народа: прославете Господа!
10 (AC)Вие, които яздите на бели ослици, които седите на килими и ходите по пътя, пейте песен!
11 Сред гласовете на ония, които събират стада при кладенци, там да се изпее хвала Господу, хвала на вождите Израилеви! Тогава народът Господен потегли към портите.
12 Стани, стани, Деворо! стани, стани, та запей песен! Стани, Варако, и води своите пленници, сине Авиноамов!
13 Тогава на малцина от силните Той подчини народа; Господ мен подчини храбрите.
14 (AD)От Ефрема дойдоха ония, които бяха хванали корен в земята Амаликова; подир тебе е Вениамин, сред народа ти; от Махира идеха началници, а от Завулона боравещи с писарска тръст.
15 (AE)И князете Исахарови с Девора, и Исахар също, като Варака, се спусна пеша в долината. В Рувимовите племена – голямо разногласие.
16 Защо ми си седнал между кошарите и слушаш блеенето на стадата? В Рувимовите племена – голямо разногласие.
17 (AF)Галаад си живее спокойно отвъд Иордан, и защо Дан да се бои с корабите? Асир седи на морския бряг и спокойно си живее при своите пристанища.
18 (AG)Завулон е народ, обрекъл душата си на смърт, и Нефталим – на полските височини.
19 (AH)Дойдоха царе, сбиха се, сбиха се тогава царете ханаански в Танаах, при водите Мегидонски, ала ни късче сребро не получиха.
20 (AI)От небето се биеха, биеха се звездите от своите пътища със Сисара.
21 (AJ)Поток Кисон ги завлече, поток Кедумим, поток Кисон. Тъпчи, душо моя, силата!
22 (AK)Тогава се чупеха конски копита на коне от бягане, от бягането на ездачите им.
23 (AL)Прокълнете Мероз, казва Ангел Господен, прокълнете, прокълнете жителите му, задето не дойдоха на помощ Господу, на помощ Господу с храбрите.
24 Да бъде благословена между жените Иаил, жената на кенееца Хевера, между жените в шатрите да бъде благословена!
25 (AM)Той поиска вода; тя му мляко подаде, във велможка чаша донесе най-доброто мляко.
26 (AN)Лявата си ръка тя протегна към кола, а дясната – към чука работнишки; удари Сисара, разби главата му, смаза и прониза слепите му очи.
27 При нозете ѝ се сгърчи, падна и се простря, при нозете ѝ се сгърчи, падна; дето се сгърчи, там и падна поразен.
28 През прозореца поглежда и вика Сисарова майка през решетката: защо не иде още конницата му, защо се бавят колелетата на колесницата му?
29 Мъдрите нейни дворкини ѝ отговарят, и сама тя отговаря на думите си:
30 навярно, намерили са плячка и я делят, по мома, по две моми на войник; получената в плячка пъстра дреха за Сисара, получената в плячка пъстра дреха, от две страни везана, снета от рамената на пленника.
31 (AO)Тъй да погинат всички Твои врагове, Господи! А ония, които Го обичат, да бъдат като слънце, кога изгрява във всичката си сила! – И спокойна беше земята през четирийсет години.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.