Chronological
21 (A)Един от ханаанските царе, – царят на Арад, който живееше на юг, като чу, че Израил иде по пътя откъм Атарим, встъпи в бой с израилтяните и плени неколцина от тях.
2 (B)Тогава даде Израил оброк Господу, като каза: ако предадеш тоя народ в ръцете ми, ще наложа заклятие (върху тях и) върху градовете им.
3 (C)Господ чу гласа на Израиля и предаде хананейци в ръцете му, и той наложи заклятие върху тях и върху градовете им и нарече това място: Хорма[a].
4 (D)От планина Ор те тръгнаха към Червено море, за да избиколят земята на Едома. И по пътя народът падна духом;
5 (E)и заговори народът против Бога и против Моисея: защо ни изведохте из Египет, та да измрем в пустинята: тука няма нито хляб, нито вода, а на душата ни омръзна тая лоша храна.
6 (F)И прати Господ върху народа отровни змии, които хапеха народа, и много свят измря от (синовете) Израилеви.
7 (G)И дойде народът при Моисея и каза: съгрешихме, дето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да премахне от нас змиите. И Моисей се помоли (Господу) за народа.
8 (H)И рече Господ на Моисея: направи си (медна) змия и я окачи на върлина, като знаме, и (кога ухапе някого змия) ухапаният, щом я погледне, ще остане жив.
9 (I)И направи Моисей медна змия и я окачи на върлина, като знаме, и кога змия ухапваше някой човек, тоя, щом погледнеше медната змия, оставаше жив.
10 (J)И тръгнаха синовете Израилеви и се спряха в Овот;
11 (K)и тръгнаха из Овот и се спряха в Ийе-Аварим, в пустинята, срещу Моав, към изгрев-слънце.
12 (L)Оттам тръгнаха и се спряха в долина Заред;
13 (M)оттука като тръгнаха, спряха се при оная част на Арнон в пустинята, която тече вън от пределите на Аморея, понеже Арнон е граница на Моав, между Моав и Аморея.
14 Затова е и казано в книгата за войните Господни:
15 (N)Вахеб е в Суфа, и потоците на Арнон в горната си част се наклоняват към Шабет-Ар и се допират до границите на Моав.
16 (O)Оттука (тръгнаха) към Беер[b]; това е оня кладенец, за който Господ каза на Моисея: събери народа и ще им дам вода.
17 Тогава Израил запя тая песен: пълни се, кладенецо!
18 (P)Възпявайте кладенеца, който князете изкопаха, народните вождове заедно със законодателя изровиха с жезлите си. От пустинята (тръгнаха) за Матана,
19 от Матана – за Нахалиил, от Нахалиил – за Вамот,
20 от Вамот – за Гай, който е в Моавската земя, навръх планина Фасга, обърната с лице към пустинята.
21 (Q)И проводи Израил пратеници при Сихона, аморейския цар (с мирно предложение), да му кажат:
22 (R)позволи ми да мина през твоята земя; (ще вървим по пътя,) няма да се отбиваме в нивя и лозя, няма да пием вода от (твоите) кладенци, а ще вървим по царския път, докле изминем пределите ти.
23 (S)Но Сихон не позволи на Израиля да мине през пределите му; и събра Сихон целия си народ и излезе срещу Израиля в пустинята, и стигна до Иааца и се удари с Израиля.
24 (T)И порази го Израил с нож и завладя земята му от Арнон до Иавок, до амонитските предели, понеже амонитските предели бяха крепки.
25 И превзе Израил всички тия градове, и заживя Израил във всички аморейски градове, в Есевон и във всички нему подвластни;
26 защото Есевон беше град на аморейския цар Сихона, който бе воювал с предишния моавитски цар и бе отнел от ръцете му всичката му земя до Арнон.
27 Затова певците казват: дойдете в Есевон, нека се устрои и укрепи градът Сихонов;
28 (U)защото огън излезе от Есевон, пламък от града Сихонов и изгори Ар-Моав и ония, които владеят Арнонските височини.
29 (V)Горко ти, Моаве! ти загина, народе Хамосов! синовете му се разбягаха, и дъщерите му станаха робини на аморейския цар Сихона.
30 (W)Със стрели ги поразихме; загина Есевон дори до Дивон, опустошихме ги до Нофа, която е близо до Медева.
31 И живееше Израил в Аморейската земя.
32 И прати Моисей да разгледат Иазер, и превзеха (него и) селата, нему подвластни, и прогониха аморейците, които бяха там.
33 (X)Тогава извиха и тръгнаха към Васан. И излезе срещу тях васанският цар Ог, той сам и целият му народ, за да се удари с тях при Едреи.
34 (Y)И каза Господ на Моисея: не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ти него и целия му народ и цялата му земя, и ще постъпиш с него, както постъпи с аморейския цар Сихона, който живееше в Есевон.
35 И те поразиха него и синовете му и целия му народ, тъй че ни един не остана (жив); и завладяха земята му.
22 (Z)Тогава синовете Израилеви тръгнаха и се спряха на Моавската равнина, при Иордан, срещу Иерихон.
2 (AA)И Валак, Сепфоров син, видя всичко, що бе направил Израил на аморейци.
3 (AB)А моавитци много се бояха от тоя народ, понеже беше многоброен; затова те твърде много се уплашиха пред синовете Израилеви.
4 (AC)Тогава моавитци рекоха на мадиамските старейшини: тоя народ изтребя сега всичко около нас, както волът изтребя полската трева. А Валак, Сепфоров син, беше моавитски цар в онова време.
5 (AD)Той проводи пратеници при Валаама, Веоров син, в Петор, при река Ефрат, в земята на синовете от неговия народ, да го повикат и да му кажат: ето, един народ е излязъл из Египет, покрил лицето земно и се разположил близо до мене;
6 (AE)дойди, прочее, прокълни ми тоя народ, понеже е по-силен от мене: тогава негли ще бъда в сила да го поразя и да го изгоня от земята си; аз знам, че когото благословиш ти, той бива благословен, и когото прокълнеш, бива прокълнат.
7 (AF)И тръгнаха моавитските старейшини и старейшините мадиамски с дарове в ръце за врачуване и дойдоха при Валаама и му обадиха Валаковите думи.
8 И той им рече: пренощувайте нощес тука, и аз ще ви отговоря, както ми каже Господ. И моавитските старейшини останаха у Валаама.
9 И дойде Бог при Валаама и му рече: какви са тия люде при тебе?
10 Валаам отговори Богу: моавитският цар Валак, Сепфоров син, (ги) е пратил при мене (да кажат):
11 (AG)ето, един народ е излязъл из Египет и покрил земното лице (и се е разположил близо до мене); дойди, прочее, прокълни ми го; тогава негли ще мога да се ударя с него и да го изгоня (от земята).
12 И рече Бог на Валаама: не отивай с тях, не проклевай тоя народ, защото той е благословен.
13 И на заранта стана Валаам и каза на князете Валакови: върнете се в земята си, защото Господ не иска да ми позволи да дойда с вас.
14 Тогава моавитските князе станаха и се върнаха при Валака, и (му) казаха: Валаам не склони да дойде с на с.
15 Валак пак прати князе, по-много и по-видни от ония.
16 И те дойдоха при Валаама и му рекоха: тъй говори Валак, Сепфоров син: не отказвай да дойдеш при мене:
17 ще ти въздам големи почести и ще направя (за тебе) всичко, каквото ми кажеш; дойди, прокълни ми тоя народ.
18 (AH)Отговори Валаам и каза на слугите Валакови: да ми дадеше Валак и къщата си, пълна със сребро и злато, не бих могъл да престъпя заповедта на Господа, моя Бог, и да извърша нещо малко или голямо (по свой произвол);
19 но все пак, пренощувайте и вие тука, и аз ще узная, какво още ще ми каже Господ.
20 През нощта дойде Бог при Валаама и му каза: ако тия люде са дошли да те викат, стани, иди с тях; но прави само това, което ще ти казвам Аз.
21 На заранта Валаам стана, оседла ослицата си и тръгна с моавитските князе.
22 И разпали се Божият гняв, задето той тръгна, и застана Ангел Господен на пътя, за да му попречи. Той яздеше на ослицата си, и с него двама негови слуги.
23 Ослицата видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, и се отби от пътя и тръгна по полето, а Валаам начена да бие ослицата, за да я върне в пътя.
24 И застана Ангелът Господен на един тесен път между лозята, дето имаше ограда и от едната и от другата страна.
25 Ослицата, като видя Ангела Господен, притисна се към оградата, та притисна о оградата ногата на Валаама; и той начена пак да я бие.
26 Ангелът Господен пак отмина и застана в теснината, дето нямаше накъде да се отбие нито надясно, нито наляво.
27 Ослицата, като видя Ангела Господен, легна под Валаама. Разгневи се Валаам и начена да бие ослицата с тояга.
28 (AI)Тогава Господ отвори устата на ослицата и тя продума на Валаама: какво ти сторих, та ме биеш ето вече трети път?
29 Валаам каза на ослицата: задето се поруга с мене; да имах в ръка нож, сега те бих убил.
30 А ослицата каза на Валаама: не съм ли аз твоята ослица, която ти яздиш отначало и доднес? Имала ли съм навик тъй да ти правя? Той отговори: не.
31 (AJ)И отвори Господ очите на Валаама, и той видя Ангела Господен, застанал на пътя с гол меч в ръка, поклони се и падна ничком.
32 И каза му Ангелът Господен: защо би ослицата си ето вече три пъти? Аз излязох да (ти) попреча, защото пътят (ти) не е прав пред Мене;
33 и ослицата, като Ме виждаше, отбиваше се от Мене ето вече три пъти; ако да не беше се отбивала от Мене, щях да те убия, а нея щях да оставя жива.
34 И рече Валаам на Ангела Господен: съгреших, понеже не знаех, че Ти стоиш на пътя пред мене; и тъй, ако това Ти е неугодно, аз ще се върна.
35 И рече Ангелът Господен на Валаама: иди с тия люде; само говори това, което Аз ще ти казвам. И отиде Валаам с Валаковите князе.
36 Валак, като чу, че Валаам иде, излезе да го посрещне в моавитския град, който е в Арнонските предели, при самата граница.
37 И каза Валак на Валаама: нали пращах аз при тебе да те викат? защо не дойде при мене? нима не мога да ти въздам почести?
38 И каза Валаам на Валака: ето аз дойдох при тебе, но мога ли да кажа нещо от себе си? каквото Бог тури в устата ми, това и ще говоря.
39 И тръгна Валаам с Валака, и дойдоха в Кириат-Хуцот.
40 И закла Валак волове и овци и прати на Валаама и на князете, които бяха с него.
41 На другия ден заранта Валак взе Валаама и го възкачи на Вааловите оброчища, за да види оттам една част от народа.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.