Chronological
30 (A)А Рахил, като видя, че не раждаше деца на Яков, тя завидя на сестра си и каза на Яков: Дай ми деца, иначе ще умра.
2 (B)А Яков се разгневи на Рахил и каза: Нима съм аз, а не Бог, Който е лишил утробата ти от плод?
3 (C)А тя отговори: Ето слугинята ми Вала, влез при нея и тя да роди на коленете ми, за да придобия и аз деца чрез нея.
4 (D)И така, тя му даде слугинята си Вала за жена и Яков влезе при нея.
5 И Вала зачена и роди син на Яков.
6 (E)Тогава Рахил каза: Бог отсъди за мене, послуша и гласа ми и ми даде син; затова го наименува Дан[a].
7 И Вала, слугинята на Рахил, пак зачена и роди втори син на Яков.
8 (F)Тогава Рахил каза: Силна борба водих със сестра си и надвих; затова го наименува Нефталим[b].
9 (G)Когато Лия видя, че престана да ражда, взе слугинята си Зелфа и я даде на Яков за жена.
10 И Зелфа, слугинята на Лия, роди син на Яков.
11 Тогава Лия каза: Щастие дойде, затова го наименува Гад[c].
12 И Зелфа, слугинята на Лия, роди втори син на Яков.
13 (H)Тогава Лия каза: Честита съм, защото честита ще ме нарекат жените; затова го наименува Асир[d].
14 (I)А през времето на пшеничената жътва Рувим, като излезе, намери мандрагорови ябълки на полето и ги донесе на майка си Лия. И Рахил каза на Лия: Я ми дай от мандрагоровите ябълки на сина ти.
15 (J)А тя ѝ отговори: Малко ли ти е, че си отнела мъжа ми, ами искаш да отнемеш и мандрагоровите ябълки на сина ми? Тогава Рахил ѝ каза: Като е така, нека спи с тебе тази нощ за мандрагоровите ябълки на сина ти.
16 И така, когато Яков дойде вечерта от полето, Лия излезе да го посрещне и каза: Влез при мене днес, защото наистина те откупих с мандрагоровите ябълки на сина си. И той спа с нея онази нощ.
17 И Бог послуша Лия; и тя зачена и роди пети син на Яков.
18 Тогава Лия каза: Бог ми даде награда затова, че дадох слугинята си на мъжа си, затова го наименува Исахар[e].
19 И Лия пак зачена и роди шести син на Яков.
20 (K)Тогава Лия каза: Бог ми даде добър дар, сега мъжът ми ще живее с мене, защото му родих шестима синове, затова го наименува Завулон[f].
21 И после роди дъщеря, която наименува Дина[g].
22 (L)След това Бог си спомни за Рахил. Бог я послуша и отвори утробата ѝ.
23 (M)Тя зачена и роди син, и каза: Бог отне от мене позора.
24 (N)И го наименува Йосиф[h], като казваше: Господ да ми прибави и друг син.
Забогатяването на Яков
25 (O)А след като Рахил роди Йосиф, Яков каза на Лаван: Пусни ме да си отида в моето място и в отечеството си.
26 (P)Дай ми жените и децата ми, за които съм ти работил, за да си отида, защото ти знаеш работата, която ти свърших.
27 (Q)А Лаван му отвърна: Ако съм придобил твоето благоволение, остани, защото разбрах, че Господ ме е благословил заради тебе.
28 (R)Каза още: Кажи ми каква заплата искаш и ще ти я дам.
29 (S)А Яков му отговори: Ти знаеш как съм ти работил и как е бил добитъкът ти при мене.
30 (T)Защото това, което имаше ти преди моето идване, беше малко, а сега нарасна и стана много. С моето идване Господ те благослови. Но сега искам да промисля и за своя дом.
31 А той каза: Какво да ти дам? Яков отговори: Не ми давай нищо; ако направиш каквото ти кажа, аз пак ще пазя и паса стадото ти;
32 (U)ще премина днес през цялото ти стадо и ще отлъча от него всяка капчеста и пъстра и всяка черникава между овцете, и всяка пъстра и капчеста между козите, те ще ми бъдат заплатата.
33 (V)И занапред, когато дойдеш да прегледаш заплатата ми, моята правота ще засвидетелства за мене – всяка коза, която не е капчеста и пъстра, и всяка овца, която не е черна, тя, ако се намери при мене, ще се смята за крадена.
34 А Лаван каза: Нека да бъде, според както си казал.
35 И така, същия ден Лаван отлъчи нашарените с линии и пъстрите козли, всички капчести и пъстри кози, всички, на които имаше бяло, и всички черни между овцете и ги предаде в ръцете на синове си,
36 и определи тридневен път между себе си и Яков; а Яков пасеше останалите от Лавановите стада.
37 (W)Тогава Яков взе зелени пръчки от топола, от леска и от явор и изряза по тях бели ивици, така че да се вижда бялото по пръчките.
38 Тези пръчки, по които беше изрязал белите ивици, сложи пред стадата в коритата, в поилата, където стадата идваха да пият; и като зачеваха, когато идваха да пият,
39 то стадата зачеваха пред пръчките; и стадата раждаха нашарени с линии, капчести и пъстри агнета.
40 И Яков отлъчваше агнетата и обръщаше лицата на овцете към нашарените и към всички черни от Лавановото стадо, а своите стада сложи отделно и не ги сложи с Лавановите овце.
41 И когато по-силните овце зачеваха, Яков слагаше пръчките в коритата пред очите на стадото, за да зачеват между пръчките.
42 А когато овцете бяха по-слаби, не ги слагаше; така че се падаха по-слабите на Лаван, а по-силните на Яков.
43 (X)Така човекът забогатя твърде много и придоби големи стада, слугини и слуги, камили и осли.
Яков бяга от Лаван
31 (Y)А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
2 (Z)И, ето, Яков видя, че Лаван не беше разположен към него, както преди.
3 (AA)А Господ каза на Яков: Върни се в отечеството си и в рода си и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
5 (AB)и им каза: Виждам, че баща ви не е разположен към мене, както преди, но Бог на баща ми е бил с мен.
6 (AC)А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
7 (AD)Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
8 (AE)Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше капчести, а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата, тогава цялото стадо раждаше шарени.
9 (AF)Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мен.
10 И по времето, когато стадото зачеваше, видях на сън, че, ето, козлите, които се качваха на стадото, бяха шарени, капчести и сиви.
11 (AG)И ангел Божий ми каза в съня: Якове. А аз отговорих: Ето ме.
12 (AH)Той каза: Погледни и виж, че всички козли, които оплождат стадото, са шарени, капчести и сиви, защото видях всичко, което ти прави Лаван.
13 (AI)Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез от тази земя и се върни в родината си.
14 (AJ)Рахил и Лия му отговориха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
15 (AK)Не ни ли сметна той за чужденки, като ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите деца. Затова направѝ сега, каквото Бог ти е казал.
17 Тогава Яков стана и качи децата си и жените си на камилите.
18 И подкара всичкия си добитък и цялото си имущество, което беше придобил, спечеления от него добитък, който беше събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
19 (AL)А когато Лаван беше отишъл да стриже овцете си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
20 И така, Яков побегна скришно от сириеца Лаван, без да му извести, че си отива.
21 (AM)Побегна с цялото си имущество, стана и премина Ефрат[i] и се отправи към хълмистата страна на Галаад.
Лаван преследва Яков
22 А на третия ден известиха на Лаван, че Яков побегнал.
23 (AN)Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гонѝ го седем дни[j] и го стигна на Галаадската поляна.
24 (AO)Но Бог дойде насън, през нощта, при сириеца Лаван и му каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
25 И така, Лаван стигна Яков. Яков беше разпънал шатрата си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята сред хълмистата страна на Галаад.
Съюзът между Яков и Лаван
26 (AP)Лаван запита Яков: Какво направи ти? Защо побегна скришно и отведе дъщерите ми, като с меч запленени?
27 Защо се скри, за да бягаш, и ме измами, а не ми каза, за да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
28 (AQ)нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си направил това, без да мислиш.
29 (AR)Ръката ми е достатъчно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори през нощта, като каза: Внимавай да не кажеш на Яков нито зло, нито добро.
30 (AS)И сега вече си тръгнал, понеже ти е домъчняло много за бащиния ти дом, обаче защо си откраднал боговете ми?
31 А Яков отговори на Лаван: Побегнах, понеже се уплаших, защото си казах: Може би ще ми отнемеш насила дъщерите си.
32 (AT)В когото намериш боговете[k] си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай какво твое има в мен и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги беше откраднала).
33 И така, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери идолите. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, сложила ги беше в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван претърси в цялата шатра, но не ги намери.
35 (AU)И Рахил каза на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, че не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И той търси, но не намери идолите.
36 Тогава Яков се разсърди и се скара с Лаван. Яков проговори и каза на Лаван: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, че си се втурнал след мене толкова разпалено?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложѝ го тук пред моите братя и пред твоите братя и нека отсъдят между двама ни.
38 Двадесет години вече съм бил при теб, овцете ти и козите ти не се изяловиха и овните на стадото ти не изядох.
39 (AV)Разкъсано от звяр не ти донесох, аз теглих загубата. От мене ти изискваше откраднатото, било, че се открадне през деня или през нощта.
40 Ето как беше с мене: през деня пекът ме изтощаваше, а през нощта – мразът, и сънят бягаше от очите ми.
41 (AW)Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овцете ти; и ти десет пъти промени заплатата ми.
42 (AX)Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраам, Бог, от Когото се бои Исаак, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и те изобличи през нощта.
43 А Лаван отговори на Яков: Тези дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко, което виждаш, е мое; и какво да сторя днес на тези мои дъщери или на децата, които са народили?
44 (AY)Но сега ела, аз и ти да сключим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
45 (AZ)Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
46 Яков каза още на братята си: Натрупайте камъни. И те взеха камъни и направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута[l], а Яков я нарече Галаад[m].
48 (BA)И Лаван каза: Тази грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя бе наречена Галаад
49 (BB)и Масфа[n], защото Лаван казваше: Господ да бди между мене и тебе, когато сме далеч един от друг.
50 Ако се отнасяш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, и няма никой човек с нас за свидетел, но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 Лаван каза още на Яков: Гледай тази грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
52 тази грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тази грамада към тебе, нито ти ще преминеш тази грамада и този стълб към мене, за да извършиш зло.
53 (BC)Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог нека съди между нас. И Яков се закле в Бога, от Когото се боеше Исаак.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
55 (BD)На сутринта Лаван стана рано, целуна синовете и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, и се върна в своето място.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.