Chronological
ВЪВЕДЕНИЕ
Благоденствието на праведния Йов
1 (A)Имаше в земята Уз[a] един човек на име Йов. Този човек беше непорочен и правдив, боеше се от Бога и се отдалечаваше от злото.
2 И му се родиха седем сина и три дъщери.
3 А добитъкът му беше седем хиляди овце, три хиляди камили, петстотин чифта волове и петстотин ослици; имаше и голямо множество слуги; така че този човек беше най-знатният от всичките жители на изток.
4 Синовете му отиваха и правеха угощения в къщата на всеки от тях на неговия ден; и пращаха да повикат трите си сестри, за да ядат и пият с тях.
5 (B)И когато се изреждаха дните на угощаването, Йов пращаше за синовете си и ги освещаваше, като ставаше рано сутринта и принасяше всеизгаряния според броя на всички тях; защото Йов си казваше: Да не би синовете ми да са съгрешили и да са похулили Бога в сърцата си. Така правеше Йов постоянно.
Оклеветяване на Йов от Сатана. Изпитания и дълготърпение на невинния праведник
6 (C)А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
7 (D)И Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
8 (E)После Господ запита Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
9 А Сатана отговори на Господа: Дали без причина се бои Йов от Бога?
10 (F)Не си ли обградил отвсякъде него и дома му, и всичко, което има? Благословил си делата на ръцете му и имотът му се е умножил на земята.
11 (G)Но сега простри ръка и се допри до всичко, което има, и той ще Те похули в лицето.
12 Господ каза на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, което има той; само на него да не сложиш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.
13 (H)И един ден, когато синовете и дъщерите му ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
14 дойде вестител при Йов и каза: Докато оряха воловете и ослиците пасяха при тях,
15 савците нападнаха и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
16 Докато той още говореше, дойде и друг и каза: Огън от Бога падна от небето и изгори овцете и слугите, и ги погълна; и само аз се отървах да ти известя.
17 Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Халдейците образуваха три чети и се спуснаха върху камилите и ги откараха, още избиха слугите с острието на меча; и само аз се отървах да ти известя.
18 (I)Докато този още говореше, дойде и друг и каза: Синовете ти и дъщерите ти, като ядяха и пиеха вино в къщата на най-стария си брат,
19 дойде силен вятър от пустинята и удари четирите ъгъла на къщата, и тя падна върху децата ти и те умряха; и само аз се отървах да ти известя.
20 (J)Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята, се поклони.
21 (K)И каза: Гол излязох от утробата на майка си; гол ще и да се върна там. Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име.
22 (L)Във всичко това Йов не съгреши, нито се изрази безумно спрямо Бога.
2 (M)И пак един ден, като дойдоха Божиите синове, за да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана да се представи пред Господа.
2 (N)Господ каза на Сатана: Откъде идваш? А Сатана Му отговори: От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея.
3 (O)После Господ каза на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Йов, че няма подобен на него на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото? И още държи правдивостта си, при все че ти Ме подбуди против него да го погубя без причина.
4 А Сатана отговори на Господа: Кожа за кожа, да! Всичко, което има, човек ще го даде за живота си.
5 (P)Но простри ръката Си сега и се допри до костите му и до плътта му, и той ще Те похули в лицето.
6 (Q)Господ каза на Сатана: Ето, той е в ръката ти; само живота му опази.
7 (R)Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.
8 (S)И той си взе черепка, за да се чеше с нея, и седеше в пепел.
9 (T)Тогава жена му му каза: Още ли държиш правдивостта си? Похули Бога и умри.
10 (U)А той ѝ отвърна: Ти говориш, както говори някоя от безумните жени. Какво? Доброто ли ще приемаме от Бога, а да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си.
11 (V)А тримата приятели на Йов, като чуха за цялото това зло, което го бе сполетяло, дойдоха всеки от мястото си – теманецът Елифаз, савхиецът Валдад, наамецът Софар; защото се бяха съгласили да дойдат заедно да го съжалят и да го утешат.
12 (W)И като повдигнаха очи отдалеч и не го познаха, плакаха с висок глас; и всеки раздра дрехата си и сипаха пръст на главите си, като я хвърлиха към небето.
13 И седяха при него на земята седем дни и седем нощи; и никой не му проговори дума, защото виждаха, че скръбта му беше много голяма.
ДИАЛОЗИ МЕЖДУ ЙОВ И ТРИМАТА МУ ПРИЯТЕЛИ
Монолог на Йов – голямата скръб на невинно страдащия
3 След това Йов отвори устата си и прокле деня си.
2 Йов проговори:
3 (X)Да погине денят, в който се родих, и нощта, в която бе казано: Роди се мъжко.
4 Да бъде тъмнина онзи ден;
Бог да не го зачита отгоре
и да не изгрее на него светлина.
5 (Y)Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят;
облак да седи на него;
всичко, което помрачава деня, нека го направи ужасен.
6 Тъмнина да обладае онази нощ;
да не се брои между дните на годината,
да не влезе в числото на месеците.
7 Ето, пуста да остане онази нощ;
радостен глас да не дойде в нея.
8 (Z)Да я прокълнат онези, които кълнат дните,
онези, които са изкусни да събудят левиатана.
9 Да изгаснат звездите на вечерта ѝ;
да очаква светлина и да я няма,
и да не види първите лъчи на зората;
10 защото не затвори вратата на майчината ми утроба
и не скри скръбта от очите ми.
11 (AA)Защо не умрях при раждането
и не издъхнах, щом излязох от утробата?
12 (AB)Защо ме приеха коленете?
Или защо гърдите, за да суча?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя;
тогава щях да съм в покой.
14 (AC)Заедно с царе и съветници на земята,
които си градят пусти стълбове;
15 или с князе, които имаха злато,
които напълниха къщите си със сребро;
16 (AD)или като скрито пометнато, нямаше да ме има,
както младенци, които светлина не са видели.
17 Там нечестивите престават да смущават
и там уморените се успокояват.
18 (AE)Заедно се успокояват и пленниците,
не чуват гласа на насилника.
19 Там са малък и голям;
и слугата е свободен от господаря си.
20 (AF)Защо се дава светлина на злощастния
и живот на огорчения в душата,
21 (AG)които копнеят за смъртта и я няма,
ако и да копаят за нея повече, отколкото за скрити съкровища –
22 които много се радват и веселят,
когато намерят гроба?
23 (AH)Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит
и който Бог е преградил?
24 Защото вместо ядене идва ми въздишка;
и стенанията ми се изливат като вода.
25 Защото онова, от което се боях, ми се случи;
и онова, от което треперех, се стовари върху мене.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност;
но пак смущение ме нападна.
Първа реч на Елифаз. Никой не страда невинен
4 Тогава теманецът Елифаз каза:
2 Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли?
Но кой може да се въздържи да не говори?
3 (AI)Ето, ти си научил мнозина
и немощни ръце си укрепил.
4 (AJ)Твоите думи са привдигнали колебаещия се
и отслабнали колене си укрепил.
5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало;
допира те и си се смутил.
6 (AK)В страха ти от Бога не е ли твоето упование
и в правотата на пътищата ти – твоята надежда?
7 (AL)Спомни си, моля, кой някога е погинал невинен
или къде са били изтребени правдивите.
8 (AM)Доколкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие
и сеят нечестие, това и жънат.
9 Изтребват се от дишането на Бога
и от диханието на ноздрите Му погиват.
10 (AN)Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират
и зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 (AO)Лъвът загива от нямане лов
и малките на лъвицата се разпръсват.
12 Тайно достига до мен едно нещо
и ухото ми долови един шепот от него;
13 (AP)сред мислите от нощните видения,
когато дълбок сън наляга хората,
14 (AQ)обзеха ме ужас и трепет
и разтърсиха всичките ми кости.
15 Тогава дух премина пред мене;
космите на тялото ми настръхнаха;
16 той застана, но не можах да позная образа му;
призрак се яви пред очите ми;
в тишината чух този глас:
17 (AR)Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога?
Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?
18 (AS)Ето, Той не се доверява на слугите Си
и в ангелите Си намира недостатък –
19 (AT)колко повече в онези, които живеят в къщи от кал,
чиято основа е в пръстта
и които се смазват, като че ли са молци!
20 (AU)Между сутринта и вечерта се събарят,
без да усети някой, изгубват се завинаги.
21 (AV)Величието, което е в тях, не се ли премахва?
Умират, и то без мъдрост.
5 Извикай сега; има ли някой да ти отговори?
И към кого от святите духове ще се обърнеш?
2 Наистина гневът убива безумния
и негодуването умъртвява глупавия.
3 (AW)Аз съм виждал безумния, като се е вкоренявал;
но веднага съм проклинал обиталището му;
4 (AX)защото децата му са далеч от безопасност;
съкрушават ги по съдилищата
и няма кой да ги отърве;
5 (AY)гладният изяжда жътвата им,
граби я даже отсред тръните;
и грабителят поглъща имота им.
6 Защото скръбта не излиза от пръстта,
нито печалта пониква от земята;
7 (AZ)а човек се ражда за печал,
както искриците, за да хвърчат високо.
Увещание за обръщане към Бога
8 Но аз ще потърся Бога
и делото си ще възложа на Бога,
9 (BA)Който върши велики и неизследими дела
и безбройни чудеса,
10 (BB)Който дава дъжд по лицето на земята
и праща води по нивите,
11 (BC)Който възвисява смирените и въздига в безопасност нажалените,
12 (BD)Който осуетява кроежите на хитрите,
така че ръцете им не могат да извършат предприетото,
13 (BE)Който улавя мъдрите в лукавството им,
така че намисленото от коварните се осуетява.
14 (BF)Денем посрещат тъмнина
и по пладне ходят пипнешком, както нощем.
15 (BG)Но Бог избавя сиромаха от меча, който е устата им,
и от ръката на силния;
16 (BH)и така сиромахът има надежда,
а устата на беззаконието се запушват.
17 (BI)Ето, блажен е онзи човек, когото Бог изобличава;
затова не презирай наказанието от Всемогъщия;
18 (BJ)защото Той наранява, Той и превързва;
поразява и Неговите ръце изцеляват.
19 (BK)В шест беди ще те избави;
дори в седмата няма да те досегне зло.
20 (BL)В глад ще те откупи от смърт
и във война – от силата на меча.
21 (BM)От бича на език ще бъдеш опазен
и няма да се уплашиш от погибел, когато дойде.
22 (BN)На погибелта и на глада ще се присмиваш
и няма да се уплашиш от земните зверове;
23 (BO)защото ще имаш спогодба с камъните на полето;
и дивите зверове ще бъдат в мир с теб.
24 И ще познаеш, че шатърът ти е в мир;
и когато посетиш кошарата си, няма да намериш да ти липсва нещо.
25 (BP)Ще познаеш още, че е многобройно твоето потомство
и рожбите ти – като земната трева.
26 (BQ)В дълбока старост ще дойдеш до гроба си,
както се събира житен сноп на времето си.
27 (BR)Ето, това издирихме; така е;
слушай го и го познай за своето добро.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.