Chronological
1 (A)Имаше един човек от Раматаим-Цофим, от Ефремова планина, името му беше Елкана, син на Иерохама, син на Илия, син на Тоху, син Цуфов, – ефратец;
2 (B)той имаше две жени: едната се казваше Ана, а другата – Фенана; Фенана имаше деца, Ана пък нямаше деца.
3 (C)И в определени дни тоя човек отиваше от града си да се покланя и принася жертва на Господа Саваота в Силом; там бяха (Илий и) двамата му сина Офни и Финеес, свещеници на Господа.
4 В деня, когато Елкана принасяше жертва, даваше части на жена си Фенана и на всичките ѝ синове и дъщери;
5 (D)на Ана пък даваше особена част (тъй като тя нямаше деца), понеже обичаше Ана (повече от Фенана), макар че Господ бе заключил утробата ѝ.
6 Съперницата ѝ я много огорчаваше, та я караше да роптае, задето Господ бе заключил утробата ѝ.
7 Тъй биваше всяка година, когато тя отиваше в дома Господен: онази я огорчаваше, а тази плачеше (и тъжеше) и не ядеше.
8 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: Ано! (Тя му отговори: ето ме. И рече ѝ:) защо плачеш и защо не ядеш, и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
9 (E)След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред Господа). А свещеник Илий седеше тогава на седалището при входа в храма Господен.
10 Тя скърбеше в душата си и се молеше Господу и горко плачеше,
11 (F)и даде оброк, думайки: Господи (Всемощний Боже) Саваоте! Ако Ти по-гледнеш милостиво на скръбта на Твоята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята Си и дадеш на рабинята Си дете от мъжки пол, аз ще го дам на Господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие,) и бръснач няма да се допре до главата му.
12 Докато тя се молеше дълго пред Господа, Илий я гледаше в устата;
13 и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата ѝ се само мърдаха, и гласът ѝ се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.
14 И рече ѝ Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето Господне).
15 (G)Ана отговори и рече: не, госпюдарю мой; аз съм жена, която душевно скърби; вино и сикер не съм пила, а изливам душата си пред Господа;
16 не смятай рабинята си за лоша жена, защото от голямата си печал и от скръбта си говорих аз досега.
17 (H)Отговори Илий и рече: иди си смиром, и Бог Израилев ще изпълни молбата ти, за която Го моли.
18 (I)А тя отговори: дано рабинята ти намери милост в твоите очи. И тя тръгна по пътя си, и яде, и лицето ѝ не беше вече печално, както попреди.
19 (J)И сутринта те станаха, поклониха се пред Господа и се върнаха, та отидоха у дома си в Рама. И Елкана позна Ана, жена си, и Господ си спомни за нея.
20 (K)След няколко време Ана зачена, роди син и му даде име Самуил, понеже (казваше тя) от Господа (Бога Саваота) го измолих.
21 И отиде мъж ѝ Елкана и цялата му челяд (в Силом), за да принесе годишната жертва Господу и оброците си (и всички десятъци от земята си).
22 Но Ана не отиде (с него), като каза на мъжа си: когато младенецът бъде отбит от гърди и порасне, тогава ще го заведа, и той ще се яви пред Господа и ще остане там завинаги.
23 И рече ѝ Елкана, мъж ѝ: прави, що ти е угодно; остани, докато го откърмиш; само Господ да утвърди думата (която е излязла от устата ти). И остана жена му и кърми сина си, докле го откърми.
24 А когато го откърми, отиде с него в Силом, като взе три телета (и хлябове) и една ефа брашно и мех с вино, и дойде в дома Господен в Силом, и момчето с тях; а момчето беше още дете.
25 (L)(И доведоха го пред лицето на Господа; и баща му принесе жертва, каквато принасяше Господу в отредените дни. И доведоха момчето) и заклаха теле; и (майка му Ана) доведе момчето при Илия,
26 и рече: о, господарю мой! Да живее душата ти, господарю мой! Аз съм оная същата жена, която стоеше тук при тебе и се молеше Господу;
27 за това дете се молих, и Господ изпълни молбата ми, за която Му се молих;
28 и аз го предавам Господу за през всички дни на живота му – да служи на Господа. И тя се поклони там Господу.
2 (M)И молеше се Ана и думаше: зарадва се сърцето ми в Господа; въздигна се рогът ми чрез моя Бог; широко се разтвориха устата ми против моите врагове, защото се радвам поради спасението Ти.
2 (N)Никой не е тъй свет като Господа; защото няма друг, освен Тебе; и няма твърдиня като нашия Бог.
3 Не продължавайте да говорите думи надменни; дръзки думи да не излизат из устата ви; защото Господ е Бог на знанието, и делата Му са обмислени.
4 (O)Лъкът на силните се пречупва, а слабите се със сила препасват;
5 (P)ситите работят за хляб, а гладните почиват; дори безплодната ражда седем пъти, а многодетната изнемощява.
6 (Q)Господ умъртвява и съживява, сваля в преизподнята и изважда;
7 (R)Господ прави човека сиромах и богат, унижава го и го въздига.
8 (S)От праха Той подига бедния, от калта възвишава сиромаха, като го туря да седне с велможите, и им дава в наследство престола на славата; защото у Господа са основите на земята, и Той върху тях утвърди вселената.
9 (T)Стъпките на Своите светии Той пази, а беззаконните изчезват в тъмнината; защото не чрез сила човек е як.
10 (U)Господ ще затрие, които се препират с Него; от небесата ще загърми върху тях. (Господ е свет. Да се не хвали мъдрият с мъдростта си, да се не хвали силният със силата си, да се не хвали богатият с богатството си, но оня, който желае да се хвали, нека се хвали с това, че разумява и знае Господа.) Господ ще съди краищата на земята, ще даде сила на Своя цар и ще въздигне рога на помазаника Си.
11 (И оставиха там Самуила пред Господа.) Елкана замина за Рама у дома си, а момчето остана да служи Господу при свещеник Илия.
12 (V)А синовете на Илия бяха лоши човеци; те не познаваха Господа
13 (W)и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото,
14 (X)и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето, и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом.
15 (Y)Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника; той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.
16 И ако някой му речеше: „нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае“, той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема.
17 (Z)И грехът на тия младежи беше твърде голям пред Господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения Господу.
18 А момчето Самуил служеше пред Господа, като обличаше ленен ефод.
19 Горната му дрешка правеше майка му и му я донасяше всяка година, когато дохаждаше с мъжа си, за да принесе отредената жертва.
20 Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде Господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари Господу! И заминаха за своето място.
21 (AA)И посети Господ Ана, и тя зачена и роди още три сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа.
22 Илий пък беше твърде стар и чуваше всичко, що правеха синовете му с всички израилтяни, и че те спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието.
23 И им рече: защо правите такива работи? Защото чувам лоши думи за вас от целия народ (Господен).
24 Не, деца мои, не са добри слуховете, които чувам (за вас; недейте прави тъй, понеже не са добри слуховете, които чувам); вие развращавате народа Господен;
25 (AB)ако човек съгреши против човека, ще се помолят Богу за него; но ако човек съгреши против Господа, кой ще бъде ходатай за него? Ала те не слушаха гласа на баща си, защото Господ вече бе решил да ги предаде на смърт.
26 А момчето Самуил все повече и повече растеше и напредваше в благоволение пред Господа и пред човеците.
27 (AC)И дойде един човек Божий при Илия и му рече: тъй казва Господ: не открих ли се на бащиния ти дом, когато те бяха още в Египет, в дома на фараона?
28 (AD)и от всички колена Израилеви не Си ли избрах него за свещеник, за да пристъпя към Моя жертвеник, да кади тамян, да носи ефод пред Мене? Не дадох ли Аз на бащиния ти дом от всички с огън изгаряни жертви на синовете Израилеви?
29 А вие защо тъпчите с нозе жертвите Ми и хлебните Ми приноси, които съм заповядал да се принасят в Моето жилище, и защо предпочиташ синовете си пред Мене, като се гоиш от начатъците на всички приноси от Моя народ Израиля?
30 (AE)Затова Господ Бог Израилев казва тъй: Аз бях рекъл тогава: домът ти и домът на баща ти ще ходят пред лицето Ми навеки; но сега Господ казва: да не бъде тъй, защото Аз ще прославя ония, които Мене прославят, а ония, които Ме безславят, ще бъдат посрамени.
31 (AF)Ето, настъпват дни, в които ще пресека мишцата ти и мишцата на бащиния ти дом, тъй че (никога) няма да има старец в твоя дом;
32 (AG)и ти ще видиш злополуката на Моето жилище, при всичко че Господ прави добрини на Израиля, и през всички дни не ще има старец в твоя дом.
33 (AH)Аз няма да отстраня всичките твои от жертвеника Си, та да изнурявам очите ти и измъчвам душата ти; но цялото потомство на дома ти ще умира в средна възраст.
34 (AI)И ето ти личба, която ще стане с двамата ти сина Офни и Финеес: и двамата ще умрат в един ден.
35 (AJ)И ще си поставя верен свещеник; той ще постъпва по сърце Ми и по душа Ми; и неговия дом ще направя твърд, и той ще ходи пред Моя помазаник през всички дни;
36 (AK)и всеки, който остане от дома ти, ще дойде да му се кланя за гера сребро и късче хляб и ще каже: зачисли ме към някоя левитска длъжност, за да имам прехрана.
3 (AL)Момчето Самуил служеше Господу при Илия; словото Господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.
2 И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си, – очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види, –
3 (AM)и светилникът Божий още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма Господен, дето беше ковчегът Божий;
4 Господ викна към Самуила (Самуиле! Самуиле!). Той отговори: ето ме!
5 И се затече при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но тоя отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.
6 Но Господ викна втори път към Самуила (: Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.
7 (AN)Самуил още не познаваше тогава гласа на Господа, и още не бе му се откривало словото Господне.
8 Викна Господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илия и рече: ето ме! ти ме вика. Тогава Илий разбра, че Господ зове момчето.
9 И рече Илий на Самуила: иди си легни, и когато (Зовещият) те повика, ти кажи: говори, Господи, понеже Твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.
10 И Господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (Господи), понеже Твоят раб слуша.
11 (AO)И Господ рече на Самуила: ето, ще извърша в Израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши;
12 (AP)в оня ден Аз ще изпълня над Илия всичко, що съм говорил за дома му; Аз ще почна и ще свърша.
13 (AQ)Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше, как синовете му безчествуват, и не ги обуздаваше;
14 (AR)и поради това кълна се пред дома на Илия, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси.
15 Самуил спа до сутринта, (и стана рано,) и отвори вратите на дома Господен; Самуил се боеше да обади на Илия за това видение.
16 Но Илий повика Самуила и рече: синко Самуиле! Той отговори: ето ме!
17 И рече Илий: какво ти бе казано? не скривай от мене; туй и туй ще направи Бог с тебе, и още повече ще направи, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, що ти бе казано.
18 И Самуил му обади всичко и не скри от него ни що. Тогава Илии рече: Той е Господ; каквото Му е угодно, това да направи.
19 (AS)Самуил порасна, и Господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена.
20 И цял Израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк Господен.
21 И Господ продължаваше да се явява в Силом, след като се бе открил на Самуила в Силом чрез слово Господне. (И у цял Израил, от край до край на земята, се увериха, че Самуил е пророк Господен. Илий пък остаря твърде много, а синовете му продължаваха да ходят по беззаконния си път пред Господа.)
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.