Chronological
1 (A)След смъртта на Иисуса синовете Израилеви попитаха Господа, думайки: кой от нас първо ще тръгне против хананейци – да воюва с тях?
2 (B)Господ отговори: Иуда ще тръгне; ето, Аз предавам земята в негови ръце.
3 (C)Иуда пък каза на брата си Симеона: влез с мене в моето жребие, и да воюваме с хананейци; и аз ще вляза с тебе в твоето жребие. И Симеон отиде с него.
4 (D)Тогава Иуда потегли, и предаде Господ хананейци и ферезейци в ръцете им, и те избиха от тях във Везек десет хиляди души.
5 Във Везек се срещнаха с Адони-Везека, удариха се с него и разбиха хананейци и ферезейци.
6 (E)Адони-Везек побягна, но те се спуснаха подире му, уловиха го и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.
7 (F)Тогава Адони-Везек рече: седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и нозете си събираха трохи под трапезата ми; както правих аз, тъй ми и въздаде Бог. И доведоха го в Иерусалим, дето и умря.
8 (G)И воюваха Иудините синове против Иерусалим, превзеха го и го поразиха с меч и града предадоха на огън.
9 След това Иудините синове отидоха да воюват с хананейците, които живееха в планините, в южната земя и в низините.
10 (H)И потегли Иуда против хананейците, които живееха в Хеврон (попреди Хеврон се наричаше Кириат-Арба), и поразиха Шешая, Ахимана и Талмая (от Енаковия род).
11 (I)Оттука потегли против жителите на Давир; по-преди Давир се наричаше Кириат-Сефер.
12 (J)И рече Халев: който порази Кириат-Сефер и го превземе, ще му дам дъщеря си Ахса за жена.
13 (K)Превзе го Готониил, син на Кеназа, по-малкия брат Халевов, и Халев му даде дъщеря си Ахса за жена.
14 (L)Когато тя да замине, Готониил я подучи да иска от баща си земя, и тя слезе от осела. Халев я попита: какво искаш?
15 (M)(Ахса) му каза: дай ми благословия; ти ми даде южна земя, дай ми и водни извори. И даде ѝ (Халев по желанието ѝ) горните извори и долните извори.
16 (N)И синовете на кенееца (Иотора), Моисеев тъст, тръгнаха от града на Палмите с Иудините синове за Иудината пустиня, която е на юг от Арад, и дойдоха и се заселиха между народа.
17 (O)И тръгна Иуда с брата си Симеона и поразиха хананейците, които живееха в Цефат, предадоха града на заклятие и нарекоха тоя град Хорма.
18 (P)Иуда превзе тъй също Газа с пределите ѝ, Аскалон с пределите му, и Екрон с пределите му (и Азот с околностите му).
19 (Q)Господ беше с Иуда, и той завладя планината; но не можа да прогони жителите на долината, защото те имаха железни колесници.
20 (R)И на Халева предадоха Хеврон, както бе говорил Моисей, (и там получи той в наследство трите града на синовете Енакови) и изгони оттам тримата Енакови синове.
21 (S)Но Вениаминовите синове не изгониха иевусейците, които живееха в Иерусалим; иевусейци живеят със синовете на Вениамина в Иерусалим и доднес.
22 (T)И синовете Иосифови също тръгнаха против Ветил, и Господ беше с тях.
23 (U)(И спряха се) Иосифовите синове и обгледваха Ветил (а по-преди градът се наричаше Луз).
24 И стражарите видяха един човек, който идеше от града (хванаха го), и му казаха: покажи ни входа в града, и ще ти сторим милост.
25 (V)Той им показа входа в града, и те поразиха града с меч, а тоя човек и всичките му роднини отпуснаха.
26 (W)Тоя човек отиде в земята на хетейци и съгради (там) град и го нарече с името Луз. Това е името му и доднес.
27 (X)И Манасия не изгони жителите на Бетсан (който е Скитопол) и подчинените нему градове, жителите на Таанах и подчинените нему градове, жителите на Дор и подчинените нему градове, жителите на Ивлеам и подчинените нему градове, жителите на Мегидон и подчинените нему градове; тъй останаха хананейци да живеят в тая земя.
28 Когато Израил се засели, направи хананейци свои поданици, ала ги не изгони.
29 (Y)И Ефрем не изгони живеещите в Газер хананейци; и хананейци живееха между тях в Газер (и им плащаха данък).
30 И Завулон не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Нахлол, и хананейци живееха между тях и им плащаха данък.
31 (Z)И Асир не изгони жителите на Ако (които му плащаха данък, ни жителите на Дор) и нито жителите на Сидон и Ахлав, на Ахзив, Хелва, Афек и Рехов.
32 И Асир живееше между хананейци, жители на тая земя, понеже ги не изгони.
33 И Нефталим не изгони жителите на Ветсамис и жителите на Бетанат и живееше между хананейците, жители на тая земя; а жителите на Ветсамис и на Бетанат бяха негови поданици.
34 (AA)Аморейци стиснаха синовете Данови в планините, понеже не им даваха да слазят в долината.
35 (AB)И аморейци останаха да живеят в планина Херес (дето има мечки и лисици), в Айалон и Шаалвим; но ръката на Иосифовите синове надви (аморейци), и те им станаха поданици.
36 Пределите на аморейци се простираха от бърдо Акравим и от Села по-нататък.
2 (AC)Дойде Ангел Господен от Галгал в Бохим (и във Ветил и при дома Израилев) и (им) каза: (тъй говори Господ:) Аз ви изведох от Египет и ви въведох в земята, за която се клех на отците ви, (че ще ви я дам,) и казах: „няма да наруша Моя завет с вас довека;
2 (AD)вие пък не влизайте в съюз с жителите на тая земя; (на боговете им не се кланяйте, идолите им строшете,) жертвениците им съборете“. Но вие не послушахте гласа Ми. Защо сторихте това?
3 (AE)Затова казвам: (няма вече да преселвам тия люде, които исках да изгоня,) няма да ги изгоня от вас, и те ще бъдат примка за вас, а боговете им ще бъдат мрежа за вас.
4 Когато Ангелът Господен каза тия думи пред всички синове Израилеви, народът дигна голям писък и заплака.
5 Поради това и наричат онова място Бохим[a]. Там те принесоха жертва Господу.
6 (AF)След като Иисус разпусна народа, и синовете Израилеви заминаха, (всеки у дома си и) всеки в своя дял, за да получи в наследство земя,
7 (AG)народът служи Господу през всички дни на Иисуса и през всички дни на старейшините, чийто живот се продължи след Иисуса и които бяха видели всички велики дела на Господа, каквито Той стори на Израиля.
8 (AH)Но когато умря Иисус, син Навинов, раб Господен, на сто и десет години,
9 (AI)и го погребаха в пределите на неговия дял в Тамнат-Сараи, в Ефремовата планина, на север от планина Гааш;
10 и когато целият оня народ се прибра при отците си, и настана след тях друг род, който не знаеше Господа и делата Му, каквито бе правил на Израиля, –
11 (AJ)тогава Израилевите синове почнаха да правят зло пред Господа и да служат на Вааловци;
12 (AK)оставиха Господа, Бога на отците си, Който ги бе извел из земята Египетска, и се обърнаха към други богове, към боговете на околните тям народи, и почнаха да им се покланят, и разгневиха Господа;
13 (AL)оставиха Господа и почнаха да служат на Ваала и на разни Астарти.
14 (AM)Тогава Господ се разгневи силно против израилтяните и ги предаде в ръцете на грабители, които ги ограбваха; и ги предаде в ръцете на околните тям врагове, и не можаха вече да устоят пред враговете си.
15 Навред, където и да отидеха те, ръката Господня им беше на зло, както им бе говорил Господ и както им се бе клел Господ. И те бидоха много притеснени.
16 (AN)Тогава Господ (им) издигаше съдии, които ги спасяваха от ръцете на техните грабители,
17 (AO)но те не слушаха и съдиите, а блудствуваха след други богове и тям се покланяха (и гневяха Господа), скоро се отбиваха от пътя, по който отците им, покорявайки се на заповедите Господни, вървяха. Те не правеха тъй.
18 (AP)Когато Господ им издигаше съдии, Сам Господ беше със съдията и ги спасяваше от враговете им през всички дни на съдията, защото Господ ги съжаляваше, като слушаше стенанията им от ония, които ги угнетяваха и потискаха.
19 Но щом умреше съдията, те изново почваха да живеят по-лошо от бащите си, като отиваха след други богове, да им служат и да им се покланят. Не преставаха от делата си и (не отстъпваха) от лошия си път.
20 (AQ)Тогава Господ се разгневи силно против Израиля и каза: задето тоя народ престъпва завета Ми, който поставих с отците им, и не послуша гласа Ми,
21 (AR)и Аз няма вече да изгонвам от тях нито един от народите, които остави Иисус, (син Навинов, на земята,) когато умираше, –
22 (AS)за да изпитвам с тях Израиля: ще почнат ли да се държат о пътя Господен и да ходят по него, както се държаха отците им, или не?
23 И Господ остави тия народи и скоро ги не изгони и ги не предаде в ръцете на Иисуса.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.