Chronological

5 Ако някой съгреши в това, че като свидетел бъде запитан дали е видял или знае нещо, а той не каже, тогава поема грях върху себе си. ² Или ако се допре до нещо нечисто, било труп на нечисто животно или труп на нечист добитък, или труп на нечисто влечуго, дори без да е знаел за това, той пак ще е нечист и виновен. ³ Или ако някой се докосне до каквато и да било човешка нечистота, която осквернява, макар и да го е сторил неволно, когато узнае за това, ще бъде виновен. ⁴ Или ако се закълне необмислено и каже, че ще извърши нещо, без да знае дали то е лошо или добро, както става обикновено при хора, които необмислено дават клетва, когато после узнае, той ще бъде виновен за това. ⁵ А когато стане виновен за някое от тези неща, нека да изповяда онова, в което е съгрешил. ⁶ И да принесе на Господа жертва за вина – дребен добитък, овца или коза, заради греха, който е извършил; и свещеникът ще го очисти от греха му.

⁷ Но ако няма средства да принесе овца за греха, който е извършил, нека принесе на Господа две гургулици или два млади гълъба – в жертва за грях и за всеизгаряне. ⁸ Да ги донесе на свещеника, който да принесе първо жертвата за грях, като пречупи главата от шията ѝ, но да не я отделя; ⁹ и да поръси от кръвта на жертвата за грях стената на жертвеника, а останалата кръв да изцеди в подножието на жертвеника; това е жертва за грях, ¹⁰ а другата жертва да изгори за всеизгаряне според наредбите. Така свещеникът ще го очисти от греха, който е извършил, и ще му се прости.

¹¹ Но ако няма средства да принесе две гургулици или два млади гълъба, нека принесе за това, за което е съгрешил, една десета от ефа пшенично брашно в жертва за грях; да не го полива с елей и да не слага върху него тамян, защото това е жертва за грях. ¹² И да го донесе на свещеника, а свещеникът да вземе от него пълна шепа за спомен и да го изгори на жертвеника в жертва на Господа; това е жертва за грях. ¹³ Така свещеникът ще го очисти от греха му, който е извършил в някой от тези случаи, и ще му се прости; а останалото принадлежи на свещеника, както хлебният принос’.“

¹⁴ Господ каза още на Мойсей: ¹⁵ „Ако някой наруши закона и неволно съгреши относно посветените вещи на Господа, нека за вината си да принесе на Господа овен без недостатък от стадото си като жертва за вина; а стойността да се определи в сребърни сикли, както обикновено, съобразно сикъла на светилището. ¹⁶ За посветени вещи, относно които е съгрешил, да заплати, като прибави още една пета, и да даде това на свещеника; и свещеникът ще го очисти чрез овена, принесен в жертва за вина, и ще му се прости.

¹⁷ Ако някой съгреши и извърши нещо против заповедите на Господа, което не е трябвало да върши, и по незнание стане виновен и поеме върху себе си грях, ¹⁸ нека донесе на свещеника в жертва за вина овен без недостатък, както обикновено; и свещеникът ще го очисти от това, което е сторил поради незнание, и ще му се прости. ¹⁹ Това е жертва за вина, защото без съмнение той е съгрешил пред Господа.“

²⁰ И Господ каза на Мойсей: ^21 (A)„Ако някой съгреши или извърши престъпление пред Господа, като отрече пред ближния си за нещо, което му е поверено или оставено като залог, или откраднато, или го изнуди за нещо, ^22 (B)или намери нещо изгубено и отрече това, или се закълне лъжливо за нещо, което е грях, ако хората го извършват, ²³ тогава ако е съгрешил и стане виновен, нека да върне откраднатото или отнетото чрез неправда, или повереното му, или изгубеното, което е намерил, ²⁴ или всичко онова, за което лъжливо се е заклел; нека да го върне в пълен размер и към това да прибави една пета; и да го даде на онзи, на когото принадлежи, в деня когато принася жертва за вина. ²⁵ Заради вината си да принесе на Господа при свещеника жертва за вина, както обикновено – овен без недостатък от стадото; ²⁶ свещеникът ще го очисти пред Господа и ще му се прости, каквото и да е сторил, за всичко, в което се е провинил.“

Изисквания към свещениците при принасяне на жертви

6 Господ каза още на Мойсей: ² „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за всеизгаряне: всеизгарянето да бъде върху огнището на жертвеника цяла нощ до сутринта и огънят върху жертвеника да гори непрекъснато. ³ Свещеникът да облече ленената си одежда върху ленените дрехи, които носи на тялото си; и да снеме пепелта от всеизгарянето, което огънят е изгорил на жертвеника, и да я остави до жертвеника. ⁴ След това да съблече одеждите си, за да облече други дрехи, и да изнесе пепелта извън стана на чисто място. ⁵ А огънят на жертвеника нека гори и да не изгасва; всяка сутрин свещеникът да слага на него дърва, върху тях да поставя всеизгарянето и да изгаря на него тлъстината на мирните жертви. ⁶ Нека огънят гори винаги на жертвеника и да не изгасва.

⁷ Ето и закона за хлебния принос: Аароновите синове да го принасят пред Господа при жертвеника. ⁸ Свещеникът да вземе една пълна шепа пшенично брашно от хлебния принос, от елея и целия тамян, който е върху жертвата, и да ги изгори на жертвеника: това е благоухание за спомен на Господа. ⁹ А останалото от него да ядат Аарон и синовете му; то трябва да се яде безквасно на свято място; да го ядат в двора на скинията на събранието. ^10 (C)То не бива да се пече с квас. От Моите приноси това им давам за дял – велика светиня, така както приносът за грях и приносът за вина. ¹¹ Всички Ааронови потомци от мъжки пол могат да ядат от нея като вечно право от Господните жертви за поколенията ви. Всичко, което се допре до тях, ще бъде свято’.“

¹² Господ каза още на Мойсей: ¹³ „Ето приноса, който Аарон и синовете му трябва да принесат на Господа в деня, когато бъдат помазани: една десета от ефа пшенично брашно за постоянна хлебна жертва – половината сутрин и половината вечер. ¹⁴ Жертвата трябва да бъде приготвена в тава с елей; трябва да я принесеш на късове с елей, както се принася хлебен принос за благоухание на Господа. ¹⁵ Това трябва да извършва онзи от синовете му, който бъде помазан за свещеник вместо него. Вечен закон е жертвата да се изгаря цяла за Господа. ¹⁶ Всеки хлебен принос от свещеника да се изгаря изцяло, да не се яде.“

¹⁷ Господ каза още на Мойсей: ¹⁸ „Заповядай на Аарон и синовете му: ‘Ето закона за приноса за грях: жертвата за грях да се коли пред Господа на мястото, където се коли всеизгарянето. Това е велика светиня. ¹⁹ Свещеникът, който принася жертва за грях, може да яде от нея; тя трябва да се яде на свято място – в двора на скинията на събранието. ²⁰ Всичко, което се допре до месото на приноса, ще е свято; и ако дреха се опръска от кръвта му, опръсканото да се опере на свято място. ²¹ Глиненият съд, в който то се е варило, да бъде строшен; но ако се е варило в меден съд, той трябва да се изчисти и да се измие с вода. ²² Всеки мъж от свещенически род може да яде от него. Това е велика светиня. ²³ А всяка жертва за грях, кръв от която се внася в скинията на събранието за очистване, не бива да се яде; тя трябва да се изгаря на огъня’.“

7 „Ето и закона за жертвата за вина; това е велика светиня. ² Жертвата за вина трябва да се коли на мястото, където се коли всеизгарянето, и свещеникът да поръси с кръвта ѝ около жертвеника. ³ Той трябва да принася всичко, което е тлъсто: опашката, тлъстината, която обвива вътрешностите, ⁴ двата бъбрека и тлъстината по тях до хълбоците и булото на черния дроб, като я отдели заедно с бъбреците. ⁵ После свещеникът да изгори това на жертвеника за жертва на Господа; това е жертва за вина. ⁶ Всеки мъж от свещенически род може да яде от нея. Тя трябва да се яде на свято място; това е велика светиня.

^7 (D)Да има един закон както за жертвата за грях, така и за жертвата за вина: тя принадлежи на свещеника, който извършва чрез нея очистването. ⁸ Който свещеник принася жертва за всеизгаряне на някого, кожата от всеизгарянето, което е принесъл, принадлежи на свещеника. ^9 (E)И всеки хлебен принос, който е печен в пещ, приготвен в тиган или тава, принадлежи на свещеника, който го е принесъл. ^10 (F)И всеки хлебен принос, смесен с елей или сух, принадлежи по равен дял на Аароновите синове.

¹¹ Ето и закона за мирната жертва, която се принася на Господа: ¹² ако някой я принася от благодарност, тогава с благодарствената жертва да принесе безквасни хлябове, омесени с елей, безквасни питки, намазани с елей, пшенично брашно и кори, омесени с елей. ¹³ При благодарствена мирна жертва нека принесе като свой принос и квасен хляб. ¹⁴ От целия си принос да принесе едно от тези неща като принос за въздигане пред Господа; това да принадлежи на свещеника, който поръсва с кръвта на мирната жертва. ^15 (G)Месото от неговата благодарствена мирна жертва да изяде в деня, когато се принася, да не оставя нищо от него до сутринта.

¹⁶ Ако някой принесе жертва чрез оброк или доброволен принос, да се яде в деня, в който се принася; а каквото остане от нея, може да се яде и на другия ден; ¹⁷ а каквото остане от месото на жертвата до третия ден, да се изгори на огъня. ^18 (H)Но ако се изяде нещо от месото на мирната жертва на третия ден, тя няма да бъде благоприятна и няма да се зачете на онзи, който я принася; това е осквернение и онзи, който яде от нея, ще приеме грях върху себе си.

¹⁹ Ако това месо се допре до нещо нечисто, да не се яде, а да се изгори на огън; а от неоскверненото месо може да яде всеки, който е чист. ²⁰ Но онзи, който яде от месото на мирната жертва за Господа и приеме нечистотата върху себе си, да бъде изтребен сред народа си. ²¹ Също и онзи, след като се е допрял до нещо нечисто – до човешка нечистота, нечисто животно или до каквато и да била нечиста гнусота, яде от месото на мирната жертва за Господа, да бъде изтребен сред народа си.“

²² И Господ каза още на Мойсей: ²³ „Заповядай на израилтяните: ‘Да не ядете никаква тлъстина – нито от вол, нито от овца, нито от коза. ²⁴ Тлъстината от умряло или от разкъсано от звяр животно може да се употребява за всичко, но не трябва да я ядете; ²⁵ защото който яде тлъстина от животно, принесено в жертва на Господа, ще бъде изтребен сред народа си. ^26 (I)И никъде в жилищата си да не ядете кръв – било от птица или от животно. ^27 (J)Всеки, който яде каквато и да е кръв, ще бъде изтребен сред народа си’.“

²⁸ Господ каза още на Мойсей: ²⁹ „Заповядай на израилтяните: ‘Който принася мирна жертва на Господа, да принесе част от мирната жертва като принос на Господа; ³⁰ с ръцете си да я принесе в жертва на Господа. Да донесе тлъстината с гръдната част, като ги представи по обичая пред Господа. ³¹ Свещеникът да изгори тлъстината върху жертвеника, а гръдната част принадлежи на Аарон и на синовете му. ³² Също и дясната плешка от мирните ви жертви давайте на свещеника като принос за възношение. ³³ Който от Аароновите синове принася кръвта от мирната жертва и тлъстината, на него принадлежи като дял дясната плешка. ³⁴ Защото Аз взимам от мирните жертви на израилтяните гръдната част, принесена по обичая пред Господа, и въздигнатата плешка и ги давам на свещеника Аарон и на синовете му като вечен дял от Израилевите потомци. ³⁵ Това е делът от Господните приноси за Аарон и синовете му в деня, когато застанат пред Господа да свещенодействат, понеже са помазани. ³⁶ Този дял Господ заповяда да им се дава в деня, когато ги помаза. Той е тяхно вечно право за поколенията им’.“

³⁷ Това е законът за всеизгарянето, за хлебен принос, жертва за грях, жертва за вина, жертва за посвещение и за мирна жертва, ³⁸ който Господ даде на Мойсей на планината Синай, когато заповяда на израилтяните да принасят на Господа своите приноси в Синайската пустиня.