Chronological
10 След това Господ избра и други седемдесет ученици и ги разпрати пред Себе Си по двама за всеки град и място, където Сам щеше да отиде,
2 (A)и рече им: жетвата голяма, а работниците малко; затова молете Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си.
3 (B)Вървете! Ето, Аз ви пращам като агнета посред вълци.
4 (C)Не носете ни кесия, ни торба, нито обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 (D)И в която къща влезете, първом казвайте: мир на тая къща!
6 И ако бъде там синът на мира, върху него ще почива вашият мир; ако ли не, ще се върне у вас;
7 (E)и в тая къща оставайте, яжте и пийте, каквото ви дадат; защото работникът заслужава своята заплата. Не прехождайте от къща в къща.
8 И в който град влезете и ви приемат, яжте, каквото ви сложат;
9 изцерявайте болните, които са в него, и казвайте им: приближи се до вас царството Божие.
10 В който пък град влезете и не ви приемат, излезте по стъгдите му и кажете:
11 (F)и праха, полепнал по нас от вашия град, ви отърсваме; обаче да знаете, че се приближи до вас царството Божие.
12 (G)Казвам ви, че в оня ден за Содом ще бъде по-леко, отколкото за тоя град.
13 (H)Горко ти, Хоразине! Горко ти, Вит саидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон чудеса, които станаха у вас, отдавна те, седнали във вретище и пепел, биха се покаяли;
14 обаче, на Тир и Сидон ще бъде полеко в съда, отколкото вам.
15 И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш.
16 (I)Който вас слуша, Мене слуша; и който се отмята от вас, от Мене се отмята; а който се отмята от Мене, отмята се от Оногова, Който Ме е пратил.
17 Седемдесетте ученици се върнаха с радост и казваха: Господи, в Твое име и бесовете се покоряват нам.
18 А Той им рече: видях сатаната, как падна от небето като светкавица;
19 (J)ето, давам ви власт да настъпвате на змии и скорпии и на всяка вражеска сила; и нищо няма да ви повреди;
20 (K)обаче не се радвайте на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 (L)В оня час се зарадва духом Иисус и рече: прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето си утаил това от мъдри и разумни, а си го открил на младенци. Тъй е, Отче, понеже такова беше Твоето благоволение.
22 И като се обърна към учениците, рече: всичко Ми е предадено от Моя Отец; и кой е Синът, не знае никой, освен Отец; и кой е Отец, не знае никой, освен Синът, и комуто Синът иска да открие.
23 (M)И като се обърна към учениците, рече им насаме: блажени очите, които виждат това, що вие виждате.
24 (N)Защото, казвам ви, много пророци и царе искаха да видят, що вие виждате, и не видяха, и да чуят, що чувате, и не чуха.
25 (O)И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен?
26 А Той му каза: в Закона що е писано? как четеш?
27 (P)Той отговори и рече: „Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкия си разум, и ближния си като себе си“.
28 (Q)Иисус му каза: право отговори; тъй постъпвай, и ще бъдеш жив.
29 Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен?
30 Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го и си заминаха, като го оставиха полумъртъв.
31 (R)Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина.
32 Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина.
33 Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили,
34 и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино; след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него.
35 А на другия ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него; и, ако потрошиш нещо повече, навръщане аз ще ти заплатя.
36 И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в ръцете на разбойниците?
37 Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така.
38 (S)И както вървяха, Той влезе в едно село; една жена, на име Марта, Го прие у дома си.
39 Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му.
40 А Марта се улиса в голяма шетня и, като пристъпи, рече: Господи, небрежиш ли, дето сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи ѝ, прочее, да ми помогне.
41 Иисус ѝ отговори и рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 а пък едно е само потребно. И Мария избра добрата част, която няма да ѝ се отнеме.
11 И когато Той беше на едно място и се молеше, след като свърши молитвата, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан научи учениците си.
2 (T)А Той им рече: когато се молите, казвайте: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;
3 (U)насъщния ни хляб давай ни всеки ден;
4 (V)и прости нам греховете ни, защото и сами ние прощаваме на всеки наш длъжник; и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия.
5 И каза им: да речем, че някой от вас има приятел, и отива при него посреднощ и му казва: приятелю, дай ми назаем три хляба,
6 защото един приятел ми дойде от път, и нямам какво да му сложа;
7 а оня отвътре му отговаря и казва: не ме безпокой, вратата са вече заключени, а децата ми с мене са в леглото; не мога да стана и ти дам, –
8 казвам ви, ако и да не стане оня и не му даде затова, че му е приятел, но поради неговата безочливост ще стане и ще му даде, колкото иска.
9 (W)И Аз ви казвам: искайте и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори;
10 защото всеки, който иска, получава, и който търси, намира, и на тогоз, който хлопа, ще се отвори.
11 (X)И кой баща от вас, ако син му поиска хляб, ще му даде камък? Или, ако поиска риба, ще му даде змия вместо риба?
12 Или, ако поиска яйце, ще му даде скорпия?
13 (Y)И тъй, ако вие, бидейки лукави, умеете да давате добри даяния на чедата си, колко повече Отец Небесний ще даде Дух Светии на ония, които Му искат?
14 (Z)Веднъж Той изгони един бяс, който беше ням; и когато бесът излезе, немият проговори; и народът се чудеше.
15 (AA)А някои от тях казаха: Той изгонва бесовете чрез Веелзевула, бесовския княз.
16 (AB)А други, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
17 (AC)Но Той, като им знаеше помислите, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява, и дом, разделен на части една против друга, пропада;
18 ако пък и сатаната се е разделил сам против себе си, как ще устои царството му? понеже казвате, че Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете.
19 И ако Аз чрез Веелзевула изгонвам бесовете, синовете ви чрез кого ги изгонват? Затова те ще ви бъдат съдии.
20 (AD)Ако пък Аз с пръста Божий изгонвам бесовете, то значи, дошло е до вас царството Божие.
21 Когато силният отбраня с оръжие своя дом, тогава имотът му е в безопасност;
22 когато пък някой по-силен от него го нападне и го победи, взима всичкото му оръжие, на което той се е надявал, и разделя плячката му.
23 Който не е с Мене, той е против Мене; и който не събира с Мене, той разпилява.
24 (AE)Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох;
25 и като дойде, намира я пометена и наредена;
26 (AF)тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.
27 (AG)А когато Той говореше това, една жена издигна глас от народа и Му рече: блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал!
28 А Той рече: да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят.
29 (AH)Когато пък народът начена да се струпва, Той заговори: лукав е тоя род; търси личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона;
30 защото, както Иона беше личба за ниневийци, тъй и Син Човеческий ще бъде за тоя род.
31 (AI)Южната царица ще се изправи на съд с човеците от тоя род и ще ги осъди, защото тя дойде от край-земя, за да чуе премъдростта Соломонова; а ето, тук има повече от Соломона.
32 (AJ)Ниневийци ще се изправят на съд с тоя род и ще го осъдят, защото те се покаяха от проповедта на Иона; а ето, тук има повече от Иона.
33 (AK)Никой, кога запали светило, не го туря на скрито място, нито под крина, а на светилник, за да виждат светлината ония, които влизат.
34 (AL)Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно;
35 и тъй, гледай: светлината, що е в тебе, да не е тъмнина.
36 Ако, прочее, тялото ти е цяло светло и няма ни една тъмна част, цялото ще бъде така светло, както кога светило те осветява със сияние.
37 И когато Той говореше, един фарисеин Го помоли да обядва у него. Той отиде и седна на трапезата.
38 (AM)А фарисеинът се почуди, като видя, че Той не си уми ръцете пред обеда.
39 (AN)Но Господ му рече: сега вие, фарисеите, измивате чашата и паницата отвън, а пък вътрешността ви е пълна с грабеж и лукавство.
40 Безумници, не Същият ли, Който сътвори външното, сътвори и вътрешното?
41 (AO)Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто.
42 (AP)Но горко вам, фарисеи, задето давате десятък от гьозум, седефче и от всякакъв зеленчук, а немарите за съда и любовта Божия: това трябваше да правите, и онова да не оставяте.
43 (AQ)Горко вам, фарисеи, задето обичате предни седалища в синагогите и поздрави по тържищата.
44 Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери, защото сте като гробове, които не личат, и по които човеците ходят, без да знаят.
45 На това някой от законниците Му рече: Учителю, като говориш това, Ти и нас обиждаш.
46 (AR)Но Той рече: и на вас, законниците, горко, задето товарите човеците с мъчни за носене бремена, а сами дори и с един пръст се не допирате до товарите.
47 Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,
48 с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници.
49 (AS)Затова и Божията премъдрост рече: ще им пратя пророци и апостоли, и от тях ще убият и изгонят,
50 за да се изиска от тоя род кръвта на всички пророци, проляна от създание мира,
51 (AT)от кръвта на Авеля до кръвта на Захария, убит между жертвеника и храма. Да, казвам ви, ще се изиска от тоя род.
52 (AU)Горко вам, законници, задето взехте ключа на познанието: сами не влязохте, и на влизащите попречихте.
53 И когато Той им говореше това, книжниците и фарисеите почнаха силно да се ядосват и да изнудват от Него отговори за много неща,
54 като Го дебнеха и гледаха да уловят нещо от устата Му, за да Го обвинят.
22 (A)И настана тогава в Иерусалим празник Обновение, и зима беше.
23 И ходеше Иисус в храма, в притвора Соломонов.
24 Тогава иудеите Го заобиколиха и Му казваха: докога ще измъчваш душите ни? Ако си Ти Христос, кажи ни открито.
25 (B)Иисус им отговори: казах ви, ала не вярвате; делата, които Аз върша в името на Моя Отец, те свидетелствуват за Мене.
26 (C)Но вие не вярвате, понеже не сте от Моите овци, както ви рекох.
27 Моите овци слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те вървят подире Ми,
28 и Аз им давам живот вечен; и те няма да погинат вовеки; и никой не ще ги грабне от ръката Ми.
29 (D)Моят Отец, Който Ми ги даде, е поголям от всички; и никой не може ги грабна от ръката на Отца Ми.
30 Аз и Отец едно сме.
31 (E)Тогава иудеите пак грабнаха камъни, за да Го убият.
32 Иисус им отговори: много добри дела ви показах от Моя Отец; за кое от тия дела с камъни Ме замеряте?
33 Иудеите Му отговориха и рекоха: не за добро дело с камъни Те замеряме, а за богохулство и за това, дето Ти, бидейки човек, правиш се Бог.
34 (F)Иисус им отговори: не е ли писано в Закона ви: „Аз рекох: богове сте“?
35 Ако Той нарече богове ония, към които бе отправено словото Божие (и не може да се наруши Писанието),
36 (G)на Тогова ли, Когото Отец освети и прати в света, вие казвате: богохулствуваш, защото рекох: Аз съм Син Божий?
37 Ако не върша делата на Моя Отец, не Ми вярвайте;
38 (H)ако пък върша, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отец е в Мене, и Аз съм в Него.
39 Тогава пак искаха да Го хванат; но Той се измъкна из ръцете им
40 (I)и отиде пак отвъд Иордан, на мястото, дето по-преди Иоан кръщаваше, и остана там.
41 (J)Мнозина дойдоха при Него и казваха, че Иоан не бил сторил никакво чудо; но всичко, що Иоан бил казал за Него, било истинско.
42 И мнозина там повярваха в Него.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.