Chronological
16 (A)Тогава пристъпиха фарисеите и садукеите и, изкушавайки Го, поискаха да им покаже личба от небето.
2 (B)А Той им отговори и рече: вечер казвате: ще бъде ведро, защото небето е червено;
3 а сутрин – днес ще има буря, защото небето е тъмно-багрено. Лицемерци, вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли?
4 (C)Род лукав и прелюбодеен иска личба, но личба няма да му се даде, освен личбата на пророк Иона. И като ги остави, отмина.
5 (D)Като преминаха на срещната страна, учениците Му бяха забравили да вземат хляб.
6 (E)Иисус им рече: внимавайте и се пазете от кваса фарисейски и садукейски.
7 А те мислеха в себе си и думаха: това ще да е, задето не взехме хляб.
8 Като разбра това Иисус, рече им: маловерци, защо сте се замислили, че не сте взели хляб?
9 Още ли не разбирате и не помните за петте хляба на пет хиляди души, и колко коша събрахте?
10 Нито за седемте хляба на четири хиляди души, и колко кошници събрахте?
11 Как не разбирате, че не за хляб ви казах: пазете се от кваса фарисейски и садукейски?
12 Тогава те разбраха, че Той им бе казал да се пазят не от хлебен квас, а от учението фарисейско и садукейско.
13 (F)А когато дойде в страната на Кесария Филипова, Иисус питаше учениците Си и казваше: за кого Ме човеците мислят Мене, Сина Човечески?
14 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, а някои – за Иеремия, или за едного от пророците.
15 Той им рече: а вие за кого Ме мислите?
16 (G)Симон Петър отговори и рече: Ти си Христос, Синът на Живия Бог.
17 (H)Тогава Иисус отговори и му рече: блажен си ти, Симоне, син Ионин, защото не плът и кръв ти откри това, а Моят Отец, Който е на небесата;
18 (I)и Аз ти казвам: ти си Петър[a], и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да ѝ надделеят;
19 (J)и ще ти дам ключовете на царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата; и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.
20 (K)Тогава Иисус заповяда на учениците Си, никому да не обаждат, че Той, Иисус, е Христос.
21 Оттогава Иисус начена да открива на учениците Си, че Той трябва да отиде в Иерусалим и много да пострада от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
22 И Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява: милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе.
23 (L)А Той се обърна и рече Петру: махни се от Мене, сатана! Ти Ми си съблазън! защото мислиш не за това, що е Божие, а за онова, що е човешко.
24 (M)Тогава Иисус рече на учениците Си: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва;
25 защото, който иска да спаси душата[b] си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери;
26 защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си? Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
27 (N)Защото ще дойде Син Човеческий в славата на Отца Си със Своите Ангели, и тогава ще въздаде всекиму според делата му.
28 (O)Истина ви казвам: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят Сина Човечески да иде в царството Си.
8 (A)В ония дни, когато се беше събрал твърде много народ и нямаше що да ядат, Иисус повика учениците Си и им рече:
2 жално Ми е за народа, че три дни вече стоят при Мене, и няма какво да ядат.
3 Ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им премалее по пътя, защото някои от тях са дошли отдалеч.
4 Учениците Му отговориха: отде може човек да насити тия люде с хляб тука, в пустинята?
5 И ги попита: колко хляба имате? А те отговориха: седем.
6 Тогава заповяда на народа да насяда на земята; и като взе седемте хляба и възблагодари, разчупи и даде на учениците Си да наслагат; и те наслагаха пред народа.
7 Имаха и малко рибки; като благослови, Той заповяда да наслагат и тях.
8 И ядоха, и се наситиха; и дигнаха останали къшеи седем кошници.
9 А ония, които ядоха, бяха около четири хиляди. И ги разпусна.
10 (B)И веднага влезе в кораба с учениците Си и пристигна в пределите Далманутски.
11 (C)И излязоха фарисеите и почнаха да се препират с Него и, изкушавайки Го, искаха Му личба от небето.
12 А Той въздъхна дълбоко и рече: за какво тоя род иска личба? Истина ви казвам, няма да се даде личба на тоя род.
13 И като ги остави, пак влезе в кораба и мина на отвъдната страна.
14 При това учениците Му бяха забравили да вземат хляб и нямаха със себе си в кораба, освен един хляб.
15 (D)А Той им заповяда и рече: внимавайте, пазете се от кваса фарисейски и от кваса Иродов.
16 И размишляваха помежду си, думайки: това ще да е, задето нямаме хляб.
17 А Иисус, като узна, каза им: какво размишлявате, задето нямате хляб? Още ли не разбирате и не разумявате? Още ли е вкаменено сърцето ви?
18 (E)Очи имате, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?
19 Когато разчупих петте хляба за пет хиляди души, колко пълни коша къшеи дигнахте? Казват Му: дванайсет.
20 А когато седемте хляба за четири хиляди, колко кошници дигнахте от останалите къшеи? Отговориха: седем.
21 И рече им: как не разбирате?
22 След това дохожда във Витсаида; и довеждат при Него един сляп и молят Года се докосне до него.
23 Като хвана слепия за ръка, изведе го вън от селото и, като плюна на очите му, сложи върху му ръце и го попита: вижда ли нещо?
24 Той, като погледна нагоре, каза: виждам човеците да минават като дървета.
25 После пак сложи ръце на очите му и го накара да погледне. И върна се зрението му, и виждаше всичките ясно.
26 И го изпрати дома му, като рече: нито се отбивай в селото, нито пък разказвай някому там за това.
27 (F)И излезе Иисус с учениците Си по селата на Кесария Филипова. По пътя питаше учениците Си и им казваше: за кого Ме мислят човеците?
28 Те отговориха: едни – за Иоана Кръстителя; други – за Илия, други пък за едного от пророците.
29 (G)Той им казва: а вие за кого Ме мислите? Петър Му отговори и рече: Ти си Христос.
30 И запрети им да говорят за Него, комуто и да било.
31 (H)И начена да ги учи, че Син Човечески трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от стареите, първосвещениците и книжниците, и да бъде убит, и на третия ден да възкръсне.
32 И говореше за това открито. Но Петър, като Го взе настрана, захвана да Му възразява.
33 А Той, като се обърна и погледна учениците Си, сгълча Петра и рече: махни се от Мене, сатана! защото мислиш не за това, що е Божие, а що е човеческо.
34 (I)И като повика народа с учениците Си, рече им: който иска да върви, след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва.
35 Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който погуби душата си заради Мене и Евангелието, той ще я спаси.
36 Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?
37 (J)Или какъв откуп ще даде човек за душата си?
38 (K)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми в тоя прелюбодеен и грешен род, и Син Човечески ще се срами от него, кога дойде в славата на Отца Си със светите Ангели.
18 (A)По едно време, когато Иисус се молеше насаме, и учениците бяха с Него, Той ги попита: за кого Ме мисли народът?
19 Те отговориха и рекоха: едни – за Иоана Кръстителя, други – за Илия, други пък мислят, че един от старовремските пророци е възкръснал.
20 (B)Той ги попита: а вие за кого Ме мислите? Петър отговори и рече: за Христа Божий.
21 Но Той строго им заповяда, никому да не говорят за това,
22 (C)като каза, че Син Човеческий трябва много да пострада, да бъде отхвърлен от старейте, първосвещениците и книжниците, да бъде убит и на третия ден да възкръсне.
23 (D)А към всички казваше: ако някой иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и Ме следва.
24 Защото, който иска да спаси душата си, той ще я погуби; а който погуби душата си зарад Мене, той ще я спаси.
25 (E)Защото каква полза за човека, ако придобие цял свят, а себе си погуби, или повреди?
26 (F)Защото, който се срами от Мене и от думите Ми, от него ще се срами Син Човеческий, кога дойде в славата Своя, и на Отца, и на светите Ангели.
27 Казвам ви наистина: тук стоят някои, които няма да вкусят смърт, докле не видят царството Божие.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.