Chronological
37 Кой казва: „и това бива, що Господ не е заповядал да бъде“?
38 (A)Нали от устата на Всевишния произлиза злощастие и благополучие?
39 (B)За какво би скърбял живеещият човек? Всеки да скърби за греховете си.
40 (C)Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа.
41 Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата;
42 (D)ние се отметнахме и упорствувахме; Ти не пощади;
43 Ти се облече с гняв и ни преследваше, умъртвяваше, не щадеше;
44 Ти закри Себе Си с облак, за да не достига нашата молитва;
45 (E)смет и гнусота ни направи Ти сред народите.
46 Разтворили са против нас широки уста всички наши врагове.
47 (F)Ужас и яма, опустошение и разорение – това е наш дял.
48 (G)Потоци води лее окото ми за гибелта на дъщерите на моя народ.
49 Окото ми се излива и не престава, понеже няма облекчение,
50 (H)докле Господ милостно ме погледне и види от небесата.
51 (I)Окото ми прави да страда душата ми заради всички дъщери на моя град.
52 (J)Всякак се силеха да ме уловят като птичка моите врагове, без всяка причина;
53 (K)захвърлиха живота ми в яма и ме засипаха с камъни.
54 Водите се издигнаха до главата ми; аз казах: „загинах“.
55 (L)Призовавах името Ти, Господи, от дълбоката яма.
56 Ти чу гласа ми; не закривай ухото Си от моята въздишка и от моя плач!
57 Ти се приближаваше, кога викнех към Тебе, и казваше: не бой се!
58 Ти защищаваше, Господи, делото на моята душа; изкупваше живота ми.
59 Ти виждаш, Господи, моето угнетение; отсъди делото ми!
60 Ти виждаш всичката им отмъстителност, всичките им кроежи против мене;
61 Ти чуваш, Господи, ругатните им, всичките им кроежи против мене,
62 речите на въставащите срещу мене и хитрините им против мене всеки ден.
63 Погледни, седнат ли, станат ли, аз съм песен за тях.
64 (M)Отплати им, Господи, според делата на ръцете им;
65 прати им помрачение на сърцето и Твоето проклятие върху им;
66 (N)преследвай ги, Господи, с гняв, и изтреби ги от поднебесието!
4 (O)Как е потъмняло златото, изменило се е най-доброто злато! камъните от светилището са разхвърляни по всички кръстопътища.
2 (P)Драгоценните синове на Сион, равноценни с най-чисто злато, как са те сравнени с глинени съдове, изделие на грънчарска ръка!
3 Дори и зверовете подават нянка и кърмят своите рожби, а дъщерята на моя народ стана жестока като камилска птица в пустиня;
4 (Q)езикът на кърмачето прилепва о небцето му от жажда; децата искат хляб, и никой им не подава.
5 (R)Тия, които са сладкиши яли, гинат по улици; отхранените на багреница в смет се валят.
6 (S)Наказанието за нечестие на дъщерята на моя народ надминава наказанието за греховете на Содом: оня биде сринат мигновено, и ръце човешки не са се допирали до него.
7 Князете ѝ бяха в нея по чисти от сняг, по-бели от мляко; те бяха телесно по-хубави от корал, видът им бе като сапфир;
8 (T)а сега лицето им е по-тъмно от всичко черно, не ги узнават на улиците; кожата им прилепна о костите им, стана суха като дърво.
9 Убиваните от меч са по-честити от ония, които глад убива, защото тия чезнат, поразявани от липса на полски плодове.
10 (U)Дори жени мекосърдни варяха с ръце децата си, за да им бъдат храна, когато гинеше дъщерята на моя народ.
11 (V)Господ изпълни гнева Си, изля яростта на гнева Си и запали на Сион огън, който погълна основите му.
12 Царете земни и всички живеещи по вселената не вярваха, че врагът и неприятелят е влязъл в портите иерусалимски.
13 (W)Всичко това е поради греховете на лъжепророците му, поради беззаконията на свещениците му, които посред него проливаха кръвта на праведници;
14 скитаха се като слепи по улиците, оскверняваха се с кръв, тъй че не беше възможно да се допреш до одеждите им.
15 „Отстранете се, нечисти!“ викаха им; „отстранете се, отстранете се, не се допирайте“; и те отминаваха смутени; а между народа казваха: „тях няма да ги има вече!“
16 (X)Лицето на Господа ги разсея; Той няма вече милостно да ги погледне, защото те не уважават лицето на свещеници, към старци милост нямат.
17 Очите ни са изнурени да очакват напразно помощ; от нашата стражна кула очаквахме народ, който не можа да ни спаси.
18 (Y)А те дебнеха стъпките ни, за да не можем да ходим по нашите улици; краят ни наближи, нашите дни се изпълниха; краят ни дойде.
19 (Z)Които ни преследваха, бяха по-бързи от орлите небесни; тичаха подире ни по планини, поставяха засади за нас в пустинята.
20 (AA)Духът на живота ни, помазаникът Господен е уловен в техните ями, оня, за когото казвахме: под негова сянка ще живеем сред народите.
21 (AB)Радвай се и весели се, дъще Едомова, обитателко на земя Уц! И до тебе ще дойде чашата; ще се опиеш и ще се разголиш.
22 (AC)Дъще Сионова! наказанието за твоето беззаконие се свърши; Той няма вече да те изгонва; но беззаконието ти, дъще Едомова, Той ще накаже и ще разкрие твоите грехове.
5 (AD)Спомни си, Господи, какво се извърши над нас; милостно погледни и виж нашето поругание:
2 (AE)нашето наследство у чужди премина, нашите къщи – у другоплеменници;
3 останахме сираци, без баща; майките ни са като вдовици.
4 (AF)Пием водата си срещу сребро, доставяме дървата си с пари.
5 Бият ни по врата, работим – и отдих за нас няма.
6 Протягаме ръка към египтяни, към асирийци, за да се нахраним с хляб.
7 (AG)Бащите ни грешиха: тях ги няма вече, а ние търпим наказание за техните беззакония.
8 (AH)Роби владеят над нас, и няма кой да ни избави от ръцете им.
9 Хляба си добиваме с опасност за живота – пред меч в пустинята.
10 (AI)Кожата ни е почерняла като пещ, от лют глад.
11 (AJ)Жени безчестят на Сион, девици – в градовете иудейски.
12 (AK)Князе избесиха със свои ръце, лица на старци не уважиха.
13 Юноши вземат при хромели, и момчета падат под товари дърва.
14 Старци вече не седят при порти; юноши не пеят.
15 (AL)Свърши се радостта на сърцето ни; нашите хора се обърнаха на тъга.
16 (AM)Падна венецът от главата ни; горко ни, задето съгрешихме!
17 (AN)От това и чезне сърцето ни; от това потъмняха нашите очи.
18 Защото опустя планина Сион, лисици ходят по нея.
19 (AO)Ти, Господи, пребъдваш вовеки; Твоят престол е из рода в род.
20 (AP)Защо ни съвсем забравяш, оставяш ни за дълго време?
21 (AQ)Обърни ни към Тебе, Господи, и ще се обърнем; обнови нашите дни, както в старо време.
22 Нима си ни съвсем отхвърлил, разгневил си се на нас безмерно?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.