Chronological
1 (A)Как самотно седи градът, някога си многолюден! Той стана като вдовица; великият между народите, князът над областите стана данник.
2 (B)Горко плаче той нощем, и сълзите му са по страните му. Измежду всички ония, които са го обичали, той няма утешител; всички негови приятели му изневериха, станаха му врагове.
3 (C)Иуда се пресели поради бедствие и тежко робство, посели се между езичници, и не намери покой; всички, които го преследваха, настигнаха го в тесни места.
4 (D)Пътищата на Сион тъгуват, защото няма кой да отива на празник; всичките му порти запустяха; свещениците му въздишат, девиците му са печални, горко и на самия него!
5 (E)Враговете му застанаха начело, неприятелите му добруват, защото Господ напрати върху му тъга заради многото му беззакония; децата му отидоха в плен пред врага.
6 (F)И отлетя от дъщерята Сионова всичкото ѝ великолепие; князете ѝ са като елени, които не намират паша; обезсилени, те тръгнаха пред карача.
7 Спомни си Иерусалим през дните на своето бедствие и на своите страдания за всички свои драгоценности, каквито имаше в предишни дни, а пък народът му падна от вража ръка, и никой му не помага; неприятелите гледат на него и се смеят над неговите съботи.
8 (G)Тежко съгреши Иерусалим, затова и стана отвратителен; всички, които го прославяха, го гледат с презрение, защото видяха голотата му; и сам той въздиша и се обръща назад.
9 (H)По полата му имаше нечистота, но той не помисляше за своята бъднина, и поради това извънредно се унизи и няма за него утешител. „Погледни, Господи, моята неволя, понеже врагът се е възгордял!“
10 (I)Врагът простря ръка върху всичко нему най-драгоценно; той вижда, как езичници влизат в неговото светилище, за което си заповядал, да не влизат те в Твоето събрание.
11 (J)Цял негов народ въздиша, търсейки хляб, дава своите драгоценности за храна – душа да подкрепи. „Погледни, Господи, и виж, колко съм унизен!“
12 (K)Дано не ви сполети това всички вас, минаващи по пътя! погледнете и вижте, има ли болка като моята болка, каквато мене е постигнала, каквато Господ напрати върху мене в деня на пламенния Си гняв?
13 (L)Той прати отгоре огън в костите ми, и тоя ги обхвана; разстла мрежа за нозете ми, повали ме, направи ме да бедствувам и да чезна всеки ден.
14 (M)Ярема на беззаконията ми стегна с ръката Си; те са сплетени и се качиха на врата ми; Той отслаби силите ми. Господ ме предаде в ръце, от които не мога да се изправя.
15 (N)Всички мои силни Господ повали сред мене, свика против мене събрание, за да изтреби момците ми, като в лин Господ стъпка девицата, дъщерята на Иуда.
16 (O)Затова аз плача; окото ми, окото ми вода пролива, понеже далеч е от мене утешител, който би оживил душата ми; децата ми са съсипани, защото врагът надделя.
17 (P)Сион простира ръце, но за него няма утешител. Господ даде заповед за Иакова на враговете му да го обкръжат; Иерусалим стана гнусота между тях.
18 (Q)Праведен е Господ, защото аз не бях покорен на словото Му. Чуйте, всички народи, и погледнете моята болка; момите ми и момците ми отидоха в плен.
19 (R)Викам приятелите си, но те ме излъгаха; свещениците ми и старците ми издъхват в града, търсейки си храна – душа да подкрепят.
20 (S)Погледни, Господи, защото съм утеснен, утробата ми се вълнува, сърцето ми се превърна в мене, задето упорито Ти се противих; отвън ме меч обезчеди, а в къщи – смърт.
21 (T)Чуха, че стена, а утешител нямам; чуха всичките ми врагове за моята неволя, и се зарадваха, че Ти си извършил това: о, да бе заповядал на предречения от Тебе ден да дойде, и те да станеха като мене!
22 Нека да предстане пред лицето Ти цялата им злоба; и постъпи с тях, както постъпи с мене за всичките ми грехове, защото тежки са моите стенания, и сърцето ми изнемогва.
2 (U)Как помрачи Господ в гнева Си дъщерята Сионова! От небесата свали наземи красотата Израилева и не си спомни за подножието на нозете Си в деня на Своя гняв.
2 (V)Погуби Господ всички жилища на Иакова, не пощади, разруши в яростта Си крепостите на дъщерята Иудина, повали наземи, отхвърли царството и князете му като нечисти;
3 (W)в гневен разгар сломи всички рогове Израилеви, отдръпна десницата Си от неприятеля и се разпали против Иакова като пламнал огън, който поглъща всичко наоколо;
4 (X)изопна Своя лък като неприятел, насочи десницата Си като враг и уби всичко, що е мило за очите; върху скинията на дъщерята Сионова изля като огън яростта Си,
5 Господ стана като неприятел, изтреби Израиля, разори всичките му чертози, разруши крепостите му и разпространи у дъщерята Иудина тъга и плач.
6 (Y)И премахна като от градина Своята ограда; разори Своето място на събранията, Господ направи да се забравят на Сион празници и съботи; и в гневното Си негодуване отхвърли цар и свещеник.
7 (Z)Отхвърли Господ жертвеника Си, отвърна сърцето Си от Своето светилище, предаде в ръце на враговете стените на дворците му; в дома Господен те дигаха шум като в празничен ден.
8 (AA)Господ реши да разруши стената на дъщерята Сионова, опна връв, не отклони ръката Си от разорението; съсипа външните крепости, и стените бидоха наедно разрушени.
9 (AB)Портите ѝ в земя затънаха; Той разруши и строши заворите им; царят ѝ и князете ѝ са сред езичниците; няма вече закон, и пророците ѝ се не удостояват с видения от Господа.
10 (AC)Седят наземи безмълвни старците на дъщерята Сионова, посипаха с пепел главите си, опасаха се с вретище; наведоха глави към земя девиците иерусалимски.
11 (AD)Изтощиха се от сълзи очите ми, вълнува се утробата ми, сърце ми се къса, защото гине дъщерята на моя народ, когато деца и кърмачета умират от глад сред градските улици.
12 (AE)Умирайки като ранени по градските улици, те казват на своите майки: „де има жито и вино?“ – и предават душите си в майчините си прегръдки.
13 (AF)Що да ти кажа, с какво да те сравня, дъще Иерусалимова? На какво да те оприлича, за да те утеша, дево, дъще Сионова? Защото твоята рана е като море голяма; кой може да те изцери?
14 (AG)Твоите пророци ти предсказваха неща несбъдни и лъжливи, не разкриваха твоето беззаконие, за да отвърнат твоето пленение, и ти изричаха лъжливи откровения, които те докараха до изгнание.
15 (AH)Ръце пляскат за тебе всички минаващи по пътя, подсвиркват и клатят глава за дъщерята Иерусалимова и казват: „това ли е градът, който наричаха съвършенство на красота, радост на цяла земя?“
16 (AI)Разтворили са против тебе широки уста всички твои врагове, подсвиркват и скърцат със зъби, казвайки: „погълнахме го, само този ден и чакахме ние, дочакахме, видяхме!“
17 (AJ)Господ извърши, що бе определил, изпълни словото Си, изречено в стародавни дни, разори безмилостно и даде на врага да се порадва над тебе, дигна високо рога на твоите неприятели.
18 (AK)Сърцето им вика към Господа. Стено на дъщерята Сионова! лей потоци сълзи денем и нощем, не давай си покой, не затваряй зениците на очите си.
19 (AL)Ставай, викай нощем при началото на всяка стража; изливай като вода твоето сърце пред лицето на Господа; простирай към Него ръце за душата на децата си, които издъхват от глад по ъглите на всички улици.
20 (AM)„Погледни, Господи, и виж: кому си направил тъй, че жените да ядат своя плод – младенците, от тях откърмени? да биват убивани в Господнето светилище свещеник и пророк?
21 (AN)Деца и старци лежат наземи по улиците; момите ми и момците ми паднаха от меч; Ти ги убиваше в деня на Твоя гняв, колеше безмилостно.“
22 (AO)Ти свика отвред като на празник моите ужаси, и в деня на Господния гняв никой се не спаси, никой не оцеля; ония, които бях откърмила и отгледала, врагът ми изтреби.
3 (AP)Аз съм човек, изпитал неволя от жезъла на Неговия гняв;
2 (AQ)Той ме поведе и въведе в тъмнина, а не в светлина.
3 (AR)Той се обърна само против мене и цял ден обръща ръката Си.
4 Смаза плътта ми и кожата ми, строши костите ми;
5 (AS)загради ме и обиколи с горчила и теглила;
6 (AT)тури ме на тъмно място, както умрелите отдавна,
7 (AU)обиколи ме със стена, за да не изляза, направи тежки веригите ми
8 и, когато виках и писках, задържаше молитвата ми;
9 (AV)с камъни прегради пътищата ми, изкриви пътеките ми;
10 (AW)Той стана за мене като мечка в засада, като лъв на скрито място;
11 изкриви пътищата ми и ме разкъса, на нищо ме направи;
12 (AX)изопна лъка Си и ме тури за луча на стрелите;
13 устрели бъбреците ми със стрели от колчана Си.
14 (AY)Аз станах гавра за цял мой народ, всекидневна тяхна песен.
15 (AZ)Той ме с горчила пресити, с пелин ме напои;
16 (BA)разби с камъни зъбите ми, с пепел ме покри.
17 И избяга мирът от душата ми; аз забравих за добруване
18 (BB)и казах: загина силата ми и надеждата ми на Господа.
19 Помисли за моето страдание и моята злополука, за пелина и жлъчката.
20 (BC)Крепко помни това моята душа и отпада в мен.
21 Ето какво аз отговарям на сърцето си и поради това имам упование:
22 (BD)по милост на Господа не изчезнахме ние, защото милосърдието Му не е пресекнало:
23 (BE)то се обновява всяка сутрин; велика е Твоята вярност!
24 (BF)Господ е моя част, казва душата ми, и тъй, Нему ще се надявам.
25 (BG)Благ е Господ към ония, които се Нему надяват, към душата, която Го търси.
26 Добре е ономува, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27 (BH)Добре е човеку, кога носи иго на младини.
28 (BI)Седи самотно и мълчи, понеже Той го е наложил върху него.
29 Туря устата си в прах, мислейки: „може би, има още надежда“;
30 (BJ)подлага страната си ономува, който го бие, до пресита приема хули,
31 (BK)понеже не навеки оставя Господ.
32 (BL)Пратил ли е неволя, Той и ще помилува по великата Си благост.
33 Защото Той не по изволение на сърцето Си наказва и огорчава синовете човешки.
34 Но кога тъпчат с нозе всички затворници на земята,
35 кога неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36 кога притесняват човека в неговата работа: нима Господ не види?
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.