Chronological
9 (A)В четвъртата година на цар Езекия, сиреч в седмата година на Осия, син на Ила, цар израилски, асирийският цар Салманасар потегли против Самария, обсади я
10 и след три години я превзе, – в шестата година на Езекия, сиреч в деветата година на израилския цар Осия биде превзета Самария.
11 (B)И асирийският цар пресели израилтяните в Асирия, и ги засели в Халах и Хавор, при река Дозан, и в мидийските градове,
12 защото те не слушаха гласа на Господа, своя Бог, и престъпиха завета Му: всичко, що бе заповядал Моисей, раб Господен, те нито слушаха, нито изпълняваха.
13 (C)В четиринайсетата година на цар Езекия асирийският цар Сенахирим потегли против всички укрепени градове на Иуда и ги превзе.
14 (D)Тогава иудейският цар Езекия прати до асирийския цар в Лахис да кажат: виновен съм; иди си от мене; каквото ми наложиш, ще внеса, И асирийският цар наложи на иудейския цар Езекия триста таланта сребро и трийсет таланта злато.
15 (E)И Езекия даде всичкото сребро, каквото се намери в дома Господен и в съкровищниците на царския дом.
16 Тогава Езекия сне златото от вратата на дома Господен и от вратните стълбове, които той, иудейският цар Езекия, бе позлатил, и го даде на асирийския цар.
17 (F)И асирийският цар проводи Тарта на, Рабсариса и Рабсака от Лахис при цар Езекия в Иерусалим с голяма войска И тръгнаха и стигнаха до Иерусалим:, тръгнаха, стигнаха и се спряха при водопровода на горния водоем, който е по пътя за нивата на тепавичаря.
18 (G)И повикаха царя. И излезе пред тях Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и писарят Севна, и Асафовият син Иоах, летописец.
19 (H)И рече им Рабсак: кажете на Езекия: тъй говори великият цар, асирийският цар: какво е това упование, на което ти се осланяш?
20 Ти говори само празни думи: за война са потребни ум и сила. А сега на кого се осланяш, та се отметна от мене?
21 (I)Ето, ти мислиш да се облегнеш на Египет, на тая пречупена тръстика, която, ако някой се опре на нея, ще му влезе в ръката и ще му я промуши. Такъв е фараонът, египетският цар, за всички, които се надяват на него.
22 (J)Ако пък ми кажете: на Господа, нашия Бог, се уповаваме, то на тогова ли. чиито оброчища и жертвеници Езекия премахна, като каза на Иуда и на Иерусалим: само пред тоя жертвеник се кланяйте в Иерусалим?
23 И тъй, сключи съюз с моя господар, асирийския цар; ще ти дам две хиляди коне; можеш ли си намери за тях конници?
24 (K)Как ще надделееш ти и на един вожд от най-малките слуги на господаря ми? А се осланяш на Египет заради колесници и коне?
25 При това нима аз без воля Господня съм тръгнал против това място, за да го съсипя? Господ ми каза: иди против тая земя и я съсипи.
26 (L)И каза Хелкиевият син Елиаким, и Севна, и Иоах на Рабсака: говори на рабите си по арамейски, защото разбираме, а недей ни говори по иудейски да чува народът, който е на стената.
27 (M)И каза им Рабсак: нима само до твоя господар и до тебе ме прати господарят ми да кажа тия думи? Не, а и на людете, които седят на стената, за да ядат поганта си и да пият мочта си заедно с вас.
28 И стана Рабсак, извика със силен глас по иудейски и говори, думайки: чуйте думите на великия цар, на асирийския цар!
29 (N)Тъй говори царят: нека ви не мами Езекия, защото той не може да ви избави от моята ръка;
30 и нека ви не обнадеждва Езекия с Господа, думайки: Господ ще ни избави, и няма да бъде предаден тоя град в ръката на асирийския цар.
31 (O)Не слушайте Езекия. Защото тъй говори асирийският цар: примирете се с мене и излезте при мене, и нека всеки яде плодовете на лозата си и на смоковницата си, и нека всеки пие вода от своя кладенец,
32 докле дойда и ви заведа в такава също земя, като вашата земя, в земя с хляб и вино, в земя с плодове и лозя, в земя с маслинени дървета и мед, и ще живеете, и няма да умрете. Затова не слушайте Езекия, който ви мами и казва: Господ ще ни из бави.
33 (P)Избавиха ли боговете народите, всеки земята си, от ръката на асирийския цар?
34 Де са боговете на Емат и Арпад? Де са боговете на Сепарваим, Ена и Ива? Избавиха ли те Самария от ръката ми?
35 (Q)Кой от всички богове на тия земи избави земята си от моята ръка? Та нима Господ ще избави Иерусалим от моята ръка?
36 (R)Народът мълчеше и не му отговаряше ни дума: защото царят бе заповядал: не му отговаряйте.
37 (S)И дойде Хелкиевият син Елиаким, началник на двореца, и Севна, писарят, и Асафовият син Иоах, летописец, при Езекия с раздрани дрехи и му предадоха Рабсаковите думи.
19 (T)Когато чу това, цар Езекия раздра дрехите си, покри се с вретище и отиде в дома Господен.
2 (U)И прати Елиакима, началника на двореца, писаря Севна и по-старите свещеници, покрити с вретища, при Амосовия син пророк Исаия.
3 (V)Те му казаха: тъй говори Езекия: ден за скръб, за наказание и за срам е тоя ден; защото младенците дойдоха до отвора на майчината утроба, но родилна сила няма.
4 Може би Господ, Бог твой, ще чуе всички думи на Рабсака, когото господарят му асирийският цар прати да хули живия Бог и да безчести с думи, каквито чу Господ, Бог твой. Затова отправи молитва за останалите, които са още живи.
5 (W)Слугите на цар Езекия отидоха при Исаия,
6 и рече им Исаия: тъй кажете на вашия господар: тъй говори Господ: не бой се от думите, които чу, и с които Ме хулиха слугите на асирийския цар.
7 (X)Ето, Аз ще пратя в него дух, и той ще чуе известие, и ще се върне в земята си, и Аз ще го поразя с меч в неговата земя.
8 Върна се Рабсак и намери асирийския цар, че воюва против Ливна, защото беше чул, че оня бил потеглил от Лахис.
9 (Y)Чу царят и за етиопския цар Тирхак; за него му казаха: ето, той излезе да се удари с тебе. И пак проводи пратеници при Езекия да кажат:
10 (Z)тъй кажете на иудейския цар Езекия: нека те не лъже твоят Бог, Комуто се уповаваш, мислейки, че Иерусалим няма да бъде предаден в ръката на асирийския цар.
11 Нали си чувал, какво направиха асирийските царе с всички земи, като ги туриха под заклятие, – та ти ли ще оцелееш?
12 (AA)Боговете на ония народи, които бащите ми съсипаха, избавиха ли ги? Избавиха ли Гозан, и Харан, и Рецеф, и синовете на Еден, който е в Таласар?
13 Де е царят ематски, и царят арпадски, и царят на град Сепарваим, на Ена и на Ива?
14 (AB)Тогава Езекия взе писмото от ръцете на пратениците, прочете го, отиде в дома Господен, и го разгърна Езекия пред лицето Господне;
15 (AC)и молеше се Езекия пред лицето Господне и казваше: Господи, Боже Израилев, Който седиш на херувими! Ти един си Бог над всички земни царства. Ти си сътворил небето и земята.
16 (AD)Наклони, Господи, ухото Си и чуй (ме); отвори, Господи, очите Си и поглед ни, и чуй думите на Сенахирима, който е пратил да хулят (Тебе,) живия Бог!
17 Наистина, о, Господи, царете асирийски съсипаха народите и земите им,
18 и нахвърлиха боговете им в огън, но това не бяха богове, а изделие на човешки ръце, – дърво и камък, затова ги и изтребиха.
19 (AE)И сега, Господи Боже наш, избави ни от ръцете му, и всички земни царства ще познаят, че Ти, Господи, си Бог един.
20 (AF)Тогава Исаия, син Амосов, прати да кажат на Езекия: тъй говори Господ, Бог Израилев: чух онова, за което ти Ми се моли против асирийския цар Сенахирим.
21 (AG)Ето словото, що Господ изрече за него: ще те презре, ще се присмее над тебе девствената Сионова дъщеря, подире ти ще поклати глава дъщерята Иерусалимска.
22 Кого кореше и хулеше ти? И против кого издигна глас и тъй високо дигна очи? Против Светия Израилев!
23 (AH)Чрез твоите пратеници ти хулеше Господа и казваше: с многото си колесници се качих на планинските височини, по хълбоците на Ливан, изсякох високите му кедри и прекрасните му кипариси и стигнах до най-крайното му пристанище, в гъстака на градината му;
24 (AI)изкопах и пих чужда вода, и пресуших със стъпалата на нозете си всички египетски реки.
25 (AJ)Нима не си чувал, че Аз отдавна съм сторил това, в стародавни дни съм го предначертал, а сега го изпълних, чрез туй, че ти опустошаваш укрепени градове, пре обръщайки в купища развалини?
26 (AK)И жителите им изнемогнаха, треперят и се срамуват. Те станаха като полска трева и крехък злак, като растлини по покривите и припламнало жито преди да изкласи.
27 Седнеш ли, излезеш ли, или влезеш, Аз всичко зная; зная и дързостта ти против Мене.
28 (AL)За твоята дързост против Мене и задето гордостта ти достигна до ушите Ми, ще туря халката Си в твоите ноздри и юздата Сив твоите уста, и ще те върна назад по същия път, по който си дошъл.
29 (AM)И ето ти личба (Езекие): яжте тая година изникналото от паднало зърно, догодина – самораслото, а на третата година сейте и жънете, садете лозя и яжте плодовете им.
30 И оцелялото в Иудиния дом, останалото пак ще пусне корен отдолу и ще даде плод отгоре,
31 (AN)защото от Иерусалим ще произлезе остатъкът, и спасеното – от Сион планина. Ревността на Господа Саваота ще нат прави това.
32 Затова тъй говори Господ за асирийския цар: той няма да влезе в тоя град, няма да хвърли в него стрела, няма да пристъпи с щит към него и няма да насипе окоп против него.
33 По същия път, по който е дошъл, ще се върне, и няма да влезе в тоя град, говори Господ.
34 (AO)Аз ще пазя тоя град, за да го опазя за Себе Си и за Моя раб Давида.
35 (AP)И случи се през нея нощ: Ангел Господен отиде и порази в асирийския стан сто осемдесет и пет хиляди. На сутринта станаха, и ето – все мъртви тела.
36 Тръгна, отиде и се върна асирийският цар Сенахирим, и живееше в Ниневия.
37 (AQ)И когато се кланяше в дома на Нисроха, своя бог, убиха го с меч синовете му Адрамелех и Шарецер, а сами избягаха в Араратската земя. И вместо него се възцари син му Асардан.
Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
1-2 Запляскайте с ръце, всички народи, възкликнете към Бога с радостен глас;
3 (A)защото Всевишний Господ е страшен, велик Цар е над цялата земя;
4 покори нам под нозете ни народи и племена;
5 избра за нас нашето наследие, красотата на Иакова, когото възлюби.
6 (B)Бог възлезе при възклицания, Господ възлезе при тръбен звук.
7 (C)Пейте на нашия Бог, пейте; пейте на нашия Цар, пейте,
8 защото Бог е Цар на цяла земя; пейте всички разумно.
9 (D)Бог се възцари над народите, Бог седна на светия Свой престол;
10 князете на народите се събраха при народа на Бога Авраамов, защото земните щитове са на Бога; Той е превъздигнат над тях.
1-2 (A)Началнику на хора. На гетско свирало. Псалом Асафов.
Радостно пейте на Бога, нашата твърдиня; възклицавайте към Бога Иаковов;
3 вземете псалом, дайте тимпан, сладкогласна гусла с псалтир;
4 (B)тръбете с тръба в новомесечие, в определеното време, в деня на нашия празник,
5 (C)защото това е закон за Израиля, наредби от Бога Иаковов.
6 Той установи това като свидетелство за Иосифа, когато тоя излезе из Египетската земя, дето чу звуци от език, който той не знаеше:
7 „Аз снех товара от раменете му, и освободих ръцете му от кошниците.
8 (D)В утеснението си ти Ме повика, и Аз те избавих; изсред гръма те чух, при водите на Мерива те изпитах.
9 (E)Слушай, народе Мой, и Аз ще ти свидетелствувам: о, да беше Ме послушал, Израилю!
10 Да нямаш други бог и да не се покланяш на другоземен бог.
11 Аз съм Господ, Бог твой, Който те изведе из Египетската земя; отвори устата си, и Аз ще ги изпълня.“
12 Но Моят народ не слушаше гласа Ми, и Израил Ми се не покоряваше;
13 (F)затова Аз ги оставих на техните упорити сърца; нека ходят по своите помисли.
14 (G)О, да беше Ме слушал Моят народ, и Израил да ходеше в Моите пътища!
15 щях веднага да смиря техните врагове и да обърна ръката Си против техните потисници, –
16 ония, които мразят Господа, щяха да им се подмилкват, а тяхното добруване би се продължило завинаги;
17 (H)щях да ги храня с тлъста пшеница и щях да ги насищам с мед от скала.
(Алилуия.)
135 (A)Славете Господа, защото Той е благ, защото е вечна милостта Му.
2 (B)Славете Бога на боговете, защото е вечна милостта Му.
3 Славете Господа на господарите, защото е вечна милостта Му;
4 (C)Оногова, Който едничък прави велики чудеса, защото е вечна милостта Му;
5 (D)Който премъдро сътвори небесата, защото е вечна милостта Му;
6 (E)Който утвърди земята върху водите, защото е вечна милостта Му;
7 (F)Който сътвори великите светила, защото е вечна милостта Му;
8 (G)слънцето – да управлява деня, защото е вечна милостта Му;
9 луната и звездите – да управляват нощта, защото е вечна милостта Му;
10 (H)Който порази Египет в неговите първородни, защото е вечна милостта Му;
11 (I)и изведе Израиля изсред него, защото е вечна милостта Му;
12 (J)с крепка ръка и простряна мишца, защото е вечна милостта Му;
13 (K)Който раздели Червено море, защото е вечна милостта Му;
14 (L)и преведе посред него Израиля, защото е вечна милостта Му;
15 (M)и хвърли фараона с войската му в Червено море, защото е вечна милостта Му;
16 Който преведе Своя народ през пустинята, защото е вечна милостта Му;
17 Който порази велики царе, защото е вечна милостта Му;
18 и уби силни царе, защото е вечна милостта Му;
19 (N)Сихона, цар аморейски, защото е вечна милостта Му;
20 (O)и Ога, цар васански, защото е вечна милостта Му;
21 и даде земята им за наследие, защото е вечна милостта Му;
22 за наследие на Своя раб Израиля, защото е вечна милостта Му;
23 Който си спомни за нас в нашето унижение, защото е вечна милостта Му;
24 и ни избави от враговете ни, защото е вечна милостта Му;
25 (P)дава храна на всяка плът, защото е вечна милостта Му.
26 Славете Бога Небесний, защото е вечна милостта Му.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.