Chronological
7 (A)Добро име е по-добро от скъпи мазила, и смъртен ден – от рожден ден.
2 (B)По-добре е да отиваш в къща, дето плачат за умрял, нежели да отиваш в къща, дето се пирува, защото там е краят на всеки човек, и живият ще приложи това към сърцето си.
3 (C)Тъга е по-добро от смях; защото кога е печално лицето, сърцето става по-добро.
4 На умните сърцето е в къща, дето плачат, а на безумните сърцето – в къща, дето се веселят.
5 (D)По-добре да слушаш изобличения от мъдър, нежели да слушаш песни на глупави;
6 защото смехът на глупавите е също, както кога пращи тръне под котел. И това е суета!
7 Притеснявайки другите, мъдрият става глупав, а подаръците развалят сърцето.
8 Краят на една работа е по-добър от началото ѝ; търпелив е по-добър от високомерен.
9 (E)Не бивай с духа си бръз на гняв, защото гневът се гнезди в сърцето на глупави.
10 Не думай: „защо прежните дни били по-добри от сегашните?“, защото не от ум питаш за това.
11 Добро нещо е мъдростта, както и наследството, особено за ония, които виждат слънце;
12 (F)защото под нейна сянка е също, както под сянката на сребро; но предимството на знанието е това, че мъдростта дава живот на притежателя си.
13 (G)Виж Божиите дела: кой може да изправи това, което Бог е направил криво?
14 (H)В честити дни ползувай се от доброто, а в злочести дни размисляй: едното и другото е сторил Бог, за да не може човек да каже нищо против Него.
15 Нагледах се на всичко през суетните мои дни: праведникът загива в своята праведност; нечестивецът живее дълго в нечестието си.
16 (I)Не бивай много строг и недей се изтъква за много умен: защо да погубваш себе си?
17 (J)Не се предавай на грях и не бивай безумен: защо да умираш без време?
18 Добре е, ако се държиш о едното и не махваш ръка от другото; защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.
19 (K)Мъдростта прави мъдрия по-силен от десет властника в един град.
20 (L)Няма праведник на земята, който да прави добро и никак да не греши;
21 затова не обръщай внимание на всяка дума, която се говори, за да не чуеш роба си, кога те хули;
22 защото сърцето ти знае много случаи, когато и ти сам си хулил другите.
23 Всичко това съм изпитал с мъдрост; аз казах: „ще бъда мъдър“, но мъдростта е далеко от мене.
24 (M)Далеко е това, що е било, и дълбоко, дълбоко: кой ще го постигне?
25 (N)Обърнах се със сърцето си, за да узная, изуча и издиря мъдростта и разума, и да позная нечестието на глупостта, невежеството и безумието, –
26 (O)и намерих, че по-горчиво от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ – примка, ръцете ѝ – окови; добрият пред Бога ще се спаси от нея, а грешникът ще бъде уловен от нея.
27 Ето, това намерих аз, каза Еклисиаст, изпитвайки едно след друго.
28 (P)Какво още е търсила душата ми, и го не намерих? – Мъж намерих един от хиляда, но жена между всички тях не намерих.
29 (Q)Само това намерих, че Бог направил човека прав, но човеците се пуснали в много мъдрувания.
8 (R)Кой е като мъдрия, и кой разбира значението на нещата? Мъдростта на човека просветлява лицето му, и строгостта на лицето му се изменява.
2 (S)Аз казвам: пази царската дума, и то – поради клетвата пред Бога.
3 Не бързай да бягаш от лицето му и не упорствувай в лошите работи; защото той, каквото поиска, всичко може да стори.
4 (T)Дето е думата на царя, там е властта; и кой ще му каже: какво правиш?
5 (U)Който спазва заповед, той не изпитва никакво зло: сърцето на мъдрия знае и време, и наредба;
6 (V)защото за всяка работа има си време и наредба; а за човека е голямо зло,
7 (W)дето не знае, какво ще бъде; и как ще бъде това – кой ще му каже?
8 (X)Човек не е властен над духа, за да удържи духа, и няма власт над смъртния ден, нито избава в тая борба, а нечестие няма да спаси нечестивеца.
9 Всичко това видях, и обръщах сърцето си към всяка работа, що се върши под слънцето. Бива време, кога човек господарува над човека за своя вреда.
10 (Y)Видях тогава, че погребваха нечестивци, че идваха и отхождаха от светото място и биваха забравяни в града, дето тъй постъпваха. И това е суета!
11 (Z)Скоро се не върши съд над лоши работи; от това се и не плаши сърцето на синовете човешки да прави зло.
12 Макар грешникът да върши сто пъти зло и да кисне в него, но аз зная, че ще бъде добро на ония, които се боят от Бога, които благоговеят пред лицето Му;
13 (AA)а за нечестивеца няма да има добро, и като сянка, кратко време ще пребъде онзи, който не благоговее пред Бога.
14 (AB)Има и такава суета на земята: праведници ги постига онова, що биха заслужили делата на нечестивци, а с нечестивци бива онова, що биха заслужили делата на праведници. И аз си казах: и това е суета!
15 (AC)И похвалих аз веселбата; защото няма по-добро за човека под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това го придружава в трудовете през дните на живота му, що му е дал Бог под слънцето.
16 (AD)Кога обърнах сърцето си към това, да постигна мъдрост и да разгледам работите, що се вършат на земята, и сред които човек не знае сън ни денем, ни нощем, –
17 тогава видях всички дела Божии и намерих, че човек не може постигна работите, които се вършат под слънцето. Колкото и да се труди човек да изпитва, пак няма да постигне това. И ако някой мъдрец каже, че знае, той пак не може да постигне това.
9 Към всичко това обърнах сърцето си, за да изпитам, че праведници и мъдреци и техните работи са в Божия ръка, и че човек не знае ни любов, ни омраза във всичко това, що е пред него.
2 (AE)За всекиго и за всички – едно: една съдба за праведник и нечестивец, за добър (и лош), за чист и нечист, за който принася жертви и който не принася; както за добродетелен, тъй и за грешник; както за който се кълне, тъй и за който се бои от клетва.
3 (AF)Това е тъкмо лошото във всичко, що се върши под слънцето, че една съдба е за всички, и сърцето на синовете човешки е пълно със зло, и в сърцето им, в живота им има безумие; а след това те отиват при умрелите.
4 Който е още между живите, има още надежда, понеже и куче живо е по-добре, нежели мъртъв лъв.
5 (AG)Живите знаят, че ще умрат, а мъртвите нищо не знаят, и вече няма за тях награда, понеже и поменът за тях е предаден на забрава,
6 и любовта им, и омразата им, и ревността им са вече изчезнали, и нямат вече дял довека в нищо, що се върши под слънцето.
7 И тъй, иди, яж радостно хляба си и пий с радостно сърце виното си, щом Бог има благоволение към твоите работи.
8 (AH)Във всяко време да ти бъдат дрехите бели, и да има винаги елей на главата ти.
9 (AI)През всички дни на суетния си живот наслаждавай се от живота заедно с жената, която обичаш, и която ти е дал Бог под слънцето за всички твои суетни дни; защото това е твой дял в живота и в твоите трудове, с които се трудиш под слънцето.
10 Всичко, що може да върши ръката ти, според силите си върши; защото в гроба, където ще идеш, няма ни работа, ни мислене, ни знание, ни мъдрост.
11 (AJ)Па се обърнах и видях под слънцето, че не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри – победа, нито на мъдри – хляб, нито на разумни – богатство, нито на изкусни – благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях.
12 (AK)Защото човек си не знае времето. Както рибите налетяват в пагубна мрежа, и както птиците се заплитат в примки, тъй и синовете човешки се улавят в усилно време, кога дойде то неожидано върху тях.
13 Ето още каква мъдрост видях под слънцето, и тя ми се стори важна:
14 малък град, и в него малко човеци; дойде против него велик цар, обсади го и захвана против него големи обсадни работи;
15 (AL)ала в него се намери човек сиромах, но умен, и той спаси с мъдростта си тоя град; и при все това никой се не сети за тоя сиромах.
16 (AM)И казах аз: мъдрост е по-добро от сила, и при все това мъдростта на сиромаха се пренебрегва, и думите му се не слушат.
17 Думи на мъдреци, изказани спокойно, се изслушват по-добре, нежели крясък на властелин между глупави.
18 (AN)Мъдрост е по-добро от войнишки сечива; но един, който погреши, ще погуби много добри неща.
10 (AO)Мъртви мухи развалят и овоняват благовонното масло на мировареца: същото прави една малка глупост на уважаван човек за неговата мъдрост и чест.
2 Сърцето на мъдрия е надясно, а сърцето на глупавия – наляво.
3 По какъвто път и да ходи глупецът, у него винаги не достига смисъл, и всекиму той ще се изкаже, че е глупав.
4 (AP)Ако гневът на началника избухне върху тебе, не напущай мястото си, защото кротостта заглажда и големи грешки.
5 Има зло, което съм видял под слънцето, то е сякаш грешката, която иде от властелина:
6 невежеството се поставя на голяма височина, а богатите стоят ниско.
7 Видял съм роби на коне, а князе да ходят пеша като роби.
8 (AQ)Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе.
9 Който дига камъни, може да се усади, и който цепи дърва, може да се изложи на опасност от тях.
10 Ако се притъпи брадвата, и ако острието ѝ не бъде наточено, ще трябва да се напрягат сили; мъдростта знае това да поправи.
11 Ако змия ухапе преди обайването ѝ, то за обайника няма полза.
12 Думи от устата на мъдрец са благодат, а устата на глупец самия него погубват;
13 първите думи от устата му са глупост, а краят на речта от устата му – безумие.
14 (AR)Глупец ще наговори много, макар човек и да не знае, какво ще бъде; та и кой ще му каже, какво ще бъде след него?
15 Трудът на глупеца го уморява, защото не знае дори пътя за в града.
16 (AS)Горко ти, земьо, кога царят ти е дете, и кога князете ти ядат рано!
17 Блазе ти, земьо, кога царят ти е от род благороден, и князете ти ядат навреме, за подкрепа, а не за пресищане!
18 От леност ще нависне потонът, и кога се скръстят ръце, къщата ще прокапе.
19 Гощавки се уреждат за наслада, и виното весели живота; а за всичко отговаря среброто.
20 (AT)Дори и в мислите си не хули царя, и в спалнята си не хули богатия; защото небесна птица може да пренесе твоята дума, и крилата гадина да обади твоята реч.
11 (AU)Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш.
2 (AV)Давай дял на седем души, и дори на осем, защото не знаеш, каква неволя ще бъде на земята.
3 Кога се напълнят облаците, изливат дъжд на земята; и ако едно дърво падне към юг или към север, то си остава там, дето е паднало.
4 Който наблюдава вятъра, няма да сее, и който гледа на облаците, няма да жъне.
5 (AW)Както не знаеш пътищата на вятъра, нито как се образуват кости в утробата на трудна жена, тъй не можеш да узнаеш и делата на Бога, Който върши всичко.
6 (AX)Сутрин сей семето си и вечер не давай почивка на ръката си, защото не знаеш, едното ли, или другото повече ще успее, или едното и другото ще бъдат еднакво добри.
7 Сладка е светлината, и приятно е за очите да гледат слънце.
8 (AY)Ако човек преживее и много години, нека се весели през всички тях и нека помни тъмните дни, каквито ще има много: всичко, що иде, е суета!
9 (AZ)Весели се в младостта си, момко, и сърцето ти да вкусва радост през дните на твоята младост; и ходи, където ти сърце тегли и дето ти очи видят; само знай, че за всичко това Бог ще те изведе на съд.
10 Пъди скръбта от сърцето си и отклонявай злото от тялото си, защото детинство и младост са суета.
12 И помни твоя Създател през дните на младостта си, докле не са дошли тежки дни и не са настанали години, за които ще казваш: „няма за мене наслада в тях“;
2 (BA)докле слънце, светлина, месечина и звезди не са потъмнели, и не са дошли пак черни облаци след дъжда;
3 докле не е настъпил оня ден, кога къщните пазачи затреперят, и силните мъже се прегънат; кога престанат да мелят, които мелят, понеже са останали малко; кога се помрачат ония, които през прозорец гледат;
4 (BB)кога пътните врата почнат да се затварят; кога замлъкне шумът на хромелите, и човек почне да става по гласа на петела, и дъщерите-певици замлъкнат;
5 (BC)кога висините бъдат за тях страшни, и по пътя ще има ужаси; кога зацъфти миндалът, и скакалецът стане тежък, и каперсът се пръсне; защото човек отива във вечния си дом, и оплаквачките са готови да го обкръжават по улицата;
6 докле се не скъса сребърната верижка и не се съдере златната превръзка, и не се строши стомната при извора, и не падне колелото над кладенеца.
7 (BD)И ще се върне пръстта в земята, каквото си е била; а духът ще се върне при Бога, Който го е дал.
8 (BE)Суета на суетите, каза Еклисиаст, всичко е суета!
9 (BF)Еклисиаст, освен че беше мъдър, но и учеше народа на знание. Той всичко изпитва, изучва и състави много притчи.
10 Еклисиаст гледа да намери хубави изречения и вярно записа думите на истината.
11 Думите на мъдреците са като остени, и като забити гвоздеи са техните изречения, дадени от единия Пастир.
12 А освен всичко туй, синко, пази се от това: да съставяш много книги – то няма край, и да четеш много – то е уморително за тялото.
13 (BG)Да изслушаме същината на всичко: бой се от Бога и пази Неговите заповеди, защото в това се заключава всичко за човека;
14 (BH)защото Бог ще изведе на съд всяка работа и всичко тайно, било то добро, било лошо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.