Chronological
1 (A)Възлюбената. Нека ме целува той с целувки на устата си! Защото неговите милувки са по-добри от вино.
2 (B)От благоуханието на твоите мазила името ти е като разлято миро; затова те обичат момите.
3 (C)Влечи ме, ще се затечем подире ти; – царят ме въведе в чертозите си, – ще се възхищаваме и ще се радваме с тебе, ще хвалим твоите милувки повече от вино. Заслужено те обичат!
4 (D)Дъщери иерусалимски! черна съм, но съм хубава като шатри кидарски, като Соломонови завеси.
5 (E)Не гледайте ме, че съм мургава, защото слънцето ме е ожурило: майчините ми синове ми се разсърдиха, туриха ме лозята да пазя – моето собствено лозе не запазих.
6 (F)Кажи ми ти, когото обича душата ми: де пасеш? де пладнуваш? Защо да съм като скитница край стадата на твоите другари?
7 (G)Хор. Ако не знаеш това, о, най-хубава между жените, то върви си подир овците и си паси яретата покрай пастирските шатри.
8 (H)Възлюбеният. Оприличил съм те на моята кобилка във фараоновата колесница, моя любезна!
9 (I)Прекрасни са твоите ланити под висулките, твоята шия – с огърлиците;
10 ще ти направим златни висулки със сребърни титрейки.
11 Възлюбената. Докле царят беше на трапезата, моят нард издаваше благоуханието си.
12 Смирнова китка е моят възлюбен: стои на гърдите ми.
13 (J)Моят възлюбен ми е като кипрова китка в Енгедските лозя.
14 (K)Възлюбеният. О, хубава си, мила моя, хубава си! имаш очи гълъбови.
15 Възлюбената. О, хубав си, мой мили, и любезен! И леглото ни е – зеленина.
16 Възлюбеният. Покривите на къщите ни са кедри, потоните ни – кипариси.
2 Възлюбената. Аз съм саронски нарцис, долински крин!
2 (L)Възлюбеният. Каквото е крин между тръне, това е моята възлюбена между момите.
3 (M)Възлюбената. Каквото е ябълка между горски дървета, това е моят възлюбен между момците. Под сянката ѝ обичам да седя, и плодовете ѝ са сладки за гърлото ми.
4 (N)Той ме въведе в къщата за пируване, и знамето му над мене беше любов.
5 Подкрепете ме с вино, освежете ме с ябълки, защото изнемогвам от любов.
6 (O)Лявата му ръка ми е под главата, а дясната ме прегръща.
7 (P)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и в полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
8 (Q)Възлюбената. Гласът на моя възлюбен! ето, иде, припка по планините, скача по могилите.
9 Моят възлюбен прилича на сърна, или на млад елен. Ето, стои зад стената ни, поглежда през прозореца, наднича през решетката.
10 Моят възлюбен ми заговори: „стани, моя мила, моя хубавице, излез!
11 Ето, зимата се вече мина, дъждът преваля, престана;
12 цветя се показаха по земята; настана време за песни, и гласът на гургулицата се чува в страната ни;
13 (R)смоковниците разтвориха пъпките си, и цъфналите лози в лозята издават благоухание. Стани, моя мила, хубавице моя, излез!
14 (S)Гълъбице моя в скални проломи, под каменни заклони! покажи ми лицето си, дай ми да чуя гласа ти, защото гласът ти е сладък, и лицето ти приятно.
15 (T)Ловете ни лисиците, лисичетата, които повреждат лозята, а лозята ни са цъфнали.“
16 (U)Моят възлюбен принадлежи на мене, аз пък – нему; той пасе между кринове.
17 (V)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, върни се, мой мили, и бъди като сърна или като млад елен, по планински скали.
3 (W)Нощес на леглото си търсих оногова, когото обича душата ми, търсих го и го не намерих.
2 (X)Но аз ще стана, ще тръгна по града, по улици и стъгди, и ще търся тогова, когото душата ми люби; търсих го и го не намерих.
3 (Y)Срещнаха ме стражари, които обикалят града; не видяхте ли – попитах ги – оногова, когото обича душата ми?
4 (Z)Но, щом ги отминах, намерих оногова, когото обича душата ми, хванах се за него и го не пуснах, докле го не заведох в къщата на майка си и в спалните на родителката си.
5 (AA)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, в сърните и полските кошути: недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
6 (AB)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята като димен стълб, накадена със смирна и тамян и с всякакви мироварски прахове?
7 Ето неговият одър – на Соломона: около му шейсет души юнаци, Израилеви юнаци.
8 (AC)Всички държат по меч и са опитни на бой; всеки си има меч на бедрата поради нощния страх.
9 Носилка си е направил цар Соломон от ливанско дърво;
10 стълбците ѝ е направил от сребро, облегалата ѝ от злато, седалото ѝ от пурпурен плат; извътре са я присърце украсили дъщерите иерусалимски.
11 (AD)Излезте, дъщери сионски, и погледайте цар Соломона с венеца, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата му, в радостния за сърцето му ден.
4 (AE)Възлюбеният. О, хубава си, моя мила, хубава си! очите ти са гълъбови под твоите къдри; косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаадската планина;
2 зъбите ти – като стадо остригани овци, кога излизат из къпалия, от които всяка има две агънца, и ялова няма помежду им;
3 устните ти – като алена панделка, и устата ти са сладкодумни; твоите ланити под къдрите твои са като половинки нарови;
4 (AF)шията ти – като Давидова кула, направена за оръжие: на нея висят хиляди щитове – все щитове на юнаци;
5 (AG)двете твои ненки са като близначета от млада сърна, които пасат между кринове.
6 (AH)Докле денят лъха прохлада, и бягат сенките, ще ида на смирнова планина и на тамянова могила.
7 (AI)Цяла си хубава, моя мила, и петно няма на тебе!
8 (AJ)Слез с мене от Ливан, невесто, слез с мене от Ливан! бързай от връх Амана, от връх Семир и Ермон, от лъвски леговища, от леопардови планини!
9 Ти плени сърцето ми, сестрице невесто! плени сърцето ми с един поглед на очите си, само с огърлието на шията си.
10 (AK)О, как са сладки твоите милувки, сестрице невесто! По-сладки от вино са твоите милувки, и благоуханието на твоите мазила е по-приятно от всички аромати.
11 (AL)Из устата ти капе вощен мед, невесто, мед и мляко под езика ти, и благоуханието на дрехите ти е като благоухание ливанско!
12 (AM)Затворена градина е моята сестрица невеста, заключен кладенец, запечатан извор;
13 твоите разсадници са градина с нарове, най-хубави плодове, кипери с нарди,
14 нард и шафран, тръстика и дърчин с всякакви благовонни дървета, смирна и алой с всякакви най-хубави аромати;
15 (AN)ти си градински извор, кладенец от жива вода, изтичаща от Ливан.
16 (AO)Възлюбената. Дигни се, ветре, от север, завей и ти, ветре, от юг и повей над градината ми, и ще се разлеят ароматите ѝ! Нека дойде моят възлюбен в градината си и да вкуси сладките ѝ плодове.
5 (AP)Възлюбеният. Дойдох в градината си, сестрице невесто, обрах си смирната с моите аромати, ядох си медените пити с моя мед, пих си виното с моето мляко. Яжте, другари, пийте, драги, и се насищайте!
2 (AQ)Възлюбената. Заспала съм, но сърцето ми е будно; ето, гласът на моя възлюбен, който чука: отвори ми, сестро, моя мила, моя гълъбице, моя съвършена! защото главата ми е цяла с роса покрита, и къдрите ми – с нощна влага.
3 Съблякла съм хитона си, пак ли да го обличам? Умила съм нозете си, как да ги калям?
4 Моят възлюбен протегна ръка през пролуката, и сърцето ми се развълнува от него.
5 Станах да отворя на моя възлюбен; от ръцете ми капеше смирна, от пръстите ми капеше благоуханна смирна върху дръжката на ключалката.
6 (AR)Отворих на моя възлюбен, а моят възлюбен беше си отишъл. Душата ми примря, докле той говореше; търсих го, но го не намерих; виках го, но ми се не обаждаше.
7 (AS)Срещнаха ме стражарите, които обикалят града, набиха ме, израниха ме; снеха ми булото тия, които пазеха стените.
8 (AT)Заклевам ви, дъщери иерусалимски! Ако срещнете моя възлюбен, да му кажете, че изнемогвам от любов.
9 Хор. С какво е твоят възлюбен подобър от другите възлюбени, о, най-хубава между жените? С какво твоят възлюбен е по-добър от другите, че ни тъй заклеваш?
10 (AU)Възлюбената. Моят възлюбен е бял и румен, личен между десет хиляди други;
11 главата му – чисто злато; къдрите му – вълнисти, черни като врана;
12 (AV)очите му – като гълъби край водни потоци, къпещи се в мляко, седещи в доволство;
13 (AW)бузите му – ароматен цветник, лехи с благовонни билки; устните му – крин, от който капе чиста смирна;
14 ръцете му – златни валяци, обсипани с топази; коремът му – като изваяние от слонова кост, обложено със сапфири;
15 (AX)нозете му – мраморни стълбове, поставени върху златни подножки; изглед има като Ливан, величествен е като кедър;
16 (AY)устата му – сладост, и цял той е прелест. Ето кой е моят възлюбен, и ето кой е другарят ми, дъщери иерусалимски.
6 Х ор. Къде отиде твоят възлюбен, о, най-хубава между жените? Накъде свърна твоят възлюбен? ние ще го потърсим с тебе.
2 (AZ)Възлюбената. Моят възлюбен отиде в градината си, в ароматните цветници, за да пасе в градините и да бере кринове.
3 (BA)Аз принадлежа на моя възлюбен, а моят възлюбен – на мене; той пасе между криновете.
4 (BB)Възлюбеният. Хубава си, моя мила, като Тирца, прелестна като Иерусалим, страшна като войнство със знамена.
5 Отвърни очите си от мене, защото ме вълнуват.
6 (BC)Косата ти е като стадо кози, кога слизат от Галаад; зъбите ти като стадо овци, кога излизат из къпалия, от които всяка с по две агънца, и ялова помежду им няма;
7 (BD)твоите ланити под къдрите ти са като две половинки нарови.
8 (BE)Има шейсет царици, осемдесет наложници и безброй моми,
9 (BF)но едничка е тя, гълъбицата ми, съвършената ми; едничка е тя на майка си, белязана у родителката си. Видяха я момите, и я възвеличиха, видяха я царици и наложници, и я възхвалиха:
10 (BG)„Коя е тая, що блещи като зора, хубава като месечина, светла като слънце, страшна като войнство със знамена?“
11 Слязох в ореховата градина да по гледам зелената долина, да видя, развила ли се е лозата, цъфнали ли са наровете?
12 Не зная, как душата ме влечеше към колесниците на големците от моя народ.
7 (BH)Хор. Обърни се, обърни се, Суламито, обърни се, обърни се, да те погледаме! – Възлюбеният. Какво ще гледате на Суламита като на хоро манаимско?
2 (BI)Хор. О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник;
3 коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове;
4 (BJ)двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета;
5 (BK)шията ти – като стълб от слонова кост; очите ти – Есевонски езерца, при Батрабимски порти; носът ти – ливанска кула, обърната към Дамаск;
6 (BL)главата ти на тебе – каго Кармил; и косата на главата ти – като пурпур; царят е увлечен от твоите къдри.
7 (BM)Възлюбеният. Колко си хубава, колко си привлекателна моя възлюбена, с твоята миловидност!
8 (BN)Тази твоя снага прилича на палма, и твоите ненки – на гроздове.
9 (BO)Помислих си: да се качех на палмата, бих се хванал за клоните ѝ; и твоите ненки биха били вместо гроздове, и мирисът от твоите ноздри – като мирис от ябълка;
10 устата ти са като най-добро вино. – Възлюбената. То тече право към другаря ми, подслажда устата на уморени.
11 (BP)Аз принадлежа на другаря си, и той копнее за мене.
12 (BQ)Дойди, мой мили, да излезем на полето, да поживеем в селата;
13 (BR)утре ще идем на лозята, ще видим, развила ли се е лозата, разтворили ли са се пъпките, цъфнали ли са наровете; там ще те обсипя с милувки.
14 (BS)Мандрагорите вече благоухаят, и до вратата ни има всякакви най-хубави плодове, нови и стари; запазила съм ги за тебе, мой мили!
8 О, да беше ти мой брат, сукал гърдите на майка ми! Тогава, като те срещнех на улицата, щях да те целувам, и нямаше да ме осъждат.
2 (BT)Щях да те поведа, щях да те заведа в майчината си къща. Ти щеше да ме учиш, пък аз щях да те поя с ароматно вино, със сок от моите нарове.
3 (BU)Лявата му ръка е под главата ми, а дясната ме прегръща.
4 (BV)Възлюбеният. Заклевам ви, дъщери иерусалимски, недейте буди и тревожи възлюбената, докле ѝ е воля.
5 (BW)Хор. Коя е тая, която възлиза от пустинята, опирайки се на своя възлюбен? – Възлюбеният. Събудих те аз под ябълката: там те е родила майка ти, там те е добила твоята родителка.
6 (BX)Положи ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ѝ са стрели огнени; тя е пламък много силен.
7 (BY)Големи води не могат угаси любовта, и реки не ще я залеят. Ако някой дадеше всичкото богатство на своя дом за любов, той би бил отхвърлен с презрение.
8 Хор. Имаме сестра, която е още малка: няма още ненки; какво ще правим със сестра си, ако дойдат за нея сватовници?
9 Да беше стена, щяхме да съградим върху ѝ дворци от сребро; да беше врата, щяхме да я обложим с кедрови дъски.
10 Възлюбената. Аз съм стена и ненки имам като кули; затова ще бъда в очите му като напълно развита.
11 (BZ)Хор. Соломон имаше лозе във Ваал-Хамон; той предаде това лозе на пазачи; всеки беше длъжен да достави за плодовете му хиляда сребърника.
12 (CA)Възлюбената. А моето лозе си е при мене. Хилядата нека са за тебе, Соломоне, а двеста – за пазачите на плодовете му.
13 Възлюбеният. Жителко на градините! Другарите слушат гласа ти; дай и аз да го послушам.
14 (CB)Възлюбената. Тичай, мой мили, и бъди като сърна, или като млад елен, в благоуханни планини!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.