Chronological
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (A)(B) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (C)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (D)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (E)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (F)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (G)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (H)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (I)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (J)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (K)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (L)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (M)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (N)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (O)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
Началнику на хора. На свирало Шошан. Учение. От Кореевите синове. Песен на любовта.
1-2 (P)Из сърцето ми се изля блага дума; аз говоря: моята песен е за Царя; езикът ми е перо на бързописец.
3 (Q)Ти си най-прекрасният от синовете човечески; благодат се изля от Твоите уста; затова Бог Те е благословил навеки.
4 (R)Препаши на бедро меча Си, о Силний! Препаши се с Твоята слава и красота!
5 И в това Твое украшение побързай, седни в колесница заради истината, красотата и правдата, и Твоята десница ще Ти покаже чудни дела.
6 (S)Остри са Твоите стрели (о Силний), народите ще паднат пред Тебе, – те са в сърцето на Царевите врагове.
7 (T)Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
8 (U)Ти обикна правдата и намрази беззаконието, затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници.
9 (V)Всички Твои дрехи благоухаят на смирна, алой и касия; из чертози от слонова кост Те веселят.
10 (W)Царски дъщери са между Твоите почетни; застана царица Теб отдясно в офирско злато.
11 (X)Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
12 (Y)И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
13 (Z)И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
14 (AA)Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
15 (AB)в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
16 довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
17 (AC)Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
18 Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века.
Началнику на хора. От Кореевите синове. На свирало Аламот. Песен.
1-2 (AD)(AE) Бог е нам прибежище и сила, бърз помощник в беди,
3 затова няма да се уплашим, макар и земята да се разклати и планините да се преместят в сърцето морско.
4 Нека бучат и се подигат водите им, нека се тресат планините от вълнението им.
5 Речни потоци веселят Божия град, светото жилище на Всевишния.
6 (AF)Бог е всред него; той няма да се поклати: Бог ще му помогне от ранно утро.
7 Разфучаха се народите; дигнаха се царствата: (Всевишният) даде Своя глас, и земята се разтопи.
8 (AG)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
9 (AH)Дойдете и вижте делата на Господа, – какви опустошения направи Той по земята:
10 (AI)прекратявайки войните докрай земя, строши лък и пречупи копие, колесници с огън изгори.
11 (AJ)Застанете и познайте, че Аз съм Бог: ще бъда превъзнесен у народите, превъзнесен по земята.
12 (AK)Господ на силите е с нас, Бог на Иакова е наш застъпник.
Псалом на Асафа.
49 (A)Бог на боговете, Господ заговори и призовава земята от изгрев-слънце до запад.
2 (B)От Сион, връх на красотата, се явява Бог;
3 (C)иде нашият Бог, и не в безмълвие: пред Него – всепоядащ огън, и около Него – силна буря.
4 (D)Отгоре Той призовава небе и земя, за да съди Своя народ:
5 (E)съберете при Мене Моите светии, които при жертва са встъпили в завет с Мене.
6 И небесата ще прогласят Неговата правда, защото тоя съдия е Бог.
7 (F)Слушай, народе Мой, Аз ще говоря; Израилю, ще свидетелствувам против тебе: Аз съм Бог, твой Бог.
8 Не за твоите жертви ще те укорявам; твоите всесъжения винаги са пред Мене;
9 (G)няма да приема телец от твоя дом, нито козли от твоите дворове,
10 защото Мои са всички зверове в гората, и добитъкът по хилядите планини;
11 познавам всички птици по планините, и полските животни са пред Мене.
12 (H)Ако бих огладнял, не бих казал на тебе, защото Моя е вселената и всичко, що я пълни.
13 Ям ли Аз волско месо и пия ли козя кръв?
14 (I)Принеси жертва Богу хвала и отдай на Всевишния твоите оброци,
15 (J)и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш.
16 (K)А на грешника Бог говори: защо проповядваш Моите наредби и влагаш в устата си завета Ми,
17 (L)а сам мразиш наставлението Ми и хвърляш зад себе си думите Ми?
18 (M)кога видиш крадец, сближаваш се с него и с прелюбодейци дружиш;
19 (N)устата си отваряш за злодумство, и езикът ти коварство плете;
20 седиш и говориш против брата си, клеветиш майчиния си син;
21 (O)ти върши това, и Аз мълчах; ти помисли, че Аз съм, какъвто си ти. Ще те изоблича и ще представя пред очите ти (твоите грехове).
22 Разберете това вие, които забравяте Бога, за да ви не грабна, – и не ще има избавител.
23 (P)Който принася жертва хвала, той Ме почита, и който следи своя път, нему ще явя Божие спасение.
1-2 Началнику на хора. От Кореевите синове. Псалом.
Господи, Ти се смили към Твоята земя, възвърна от плен Иакова;
3 (A)Ти прости беззаконията на Твоя народ, заглади всичките му грехове,
4 дигна всичката Си ярост, отклони лютостта на гнева Си.
5 Възстанови ни, Боже на нашето спасение, и прекрати Твоето негодувание против нас.
6 (B)Нима вечно ще се гневиш на нас, ще простреш гнева Си от рода в род?
7 Няма ли пак да ни оживиш, та Твоят народ да се зарадва за Тебе?
8 Яви ни Твоята милост, Господи, и ни дари Твоето спасение.
9 Да послушам, какво ще каже Господ Бог. Той ще изрече мир на Своя народ и на Своите избрани, но те да не паднат изново в безразсъдност.
10 (C)Тъй, Неговото спасение е близо до ония, които Му се боят, за да обитава слава в нашата земя.
11 Милост и истина ще се срещнат, правда и мир ще се целунат;
12 истината ще изникне из земята, и правдата ще надникне от небесата;
13 (D)и Господ ще даде добро, и нашата земя ще даде своя плод;
14 правдата ще тръгне пред Него и ще тури на път стъпките си.
Молитва Давидова.
85 (E)Наклони, Господи, ухото Си и чуй молитвата ми, защото съм беден и сиромах.
2 Запази душата ми, защото благоговея пред Тебе; Боже мой, спаси Твоя раб, който се уповава на Тебе.
3 Помилуй ме, Господи, защото към Тебе викам всеки ден.
4 Развесели душата на Твоя раб, защото към Тебе, Господи, възнасям душата си;
5 (F)защото Ти, Господи, си благ и милосърден и многомилостив към всички, които Те призовават.
6 Чуй, Господи, моята молитва и послушай гласа на молбата ми.
7 (G)В деня на скръбта си викам към Тебе, защото Ти ще ме чуеш.
8 (H)Между боговете няма като Тебе, Господи, и няма дела като Твоите.
9 (I)Всички сътворени от Тебе народи ще дойдат и ще се поклонят пред Тебе, Господи, и ще прославят Твоето име,
10 (J)защото Ти си велик и вършиш чудеса, – Ти, Боже, едничък Ти!
11 (K)Насочи ме, Господи, в Твоя път, и аз ще ходя в Твоята истина; утвърди сърцето ми в страха на Твоето име.
12 Ще Те възхвалям, Господи, Боже мой, от всичкото си сърце и вечно ще славя Твоето име,
13 (L)защото Твоята милост към мене е голяма: Ти избави душата ми от преизподния ад.
14 (M)Боже, горделивите въстанаха против мене, и сбирщина от размирници търси душата ми: те нямат Тебе пред себе си.
15 (N)Но Ти, Господи, Боже, Който си щедър и добросърдечен, дълготърпелив, многомилостив и истинен,
16 милостно погледни към мене и ме помилуй; дай на раба Си Твоята сила и спаси сина на Твоята рабиня;
17 покажи ми личби за добро, та да видят ония, които ме мразят, и да се засрамят, защото Ти, Господи, ми помогна и ме утеши.
1-2 (A)Песен. Псалом. От Кореевите синове. Началнику на хора на Махалат, за пеене. Учение на Емана Езрахита.
Господи, Боже на моето спасение! денем и нощем викам пред Тебе:
3 да влезе пред Твоето лице молитвата ми; наклони ухото Си към молбата ми;
4 защото душата ми се насити на нещастия, и животът ми се приближи до преизподнята.
5 (B)Аз се сравнявах с ония, които слизат в гроб; станах като човек без сила,
6 (C)хвърлен между мъртвите, – като убитите, които лежат в гроба, за които Ти вече си не спомняш, и които са отблъснати от Твоята ръка.
7 Ти ме тури в подземен ров, в мрак, в бездна.
8 Натегна върху ми Твоята ярост, и с всичките Си вълни Ти (ме) порази.
9 (D)Ти отдалечи от мене моите познати, направи ме отвратителен за тях; затворен съм, и не мога да изляза.
10 Окото ми се умори от тъга: цял ден виках към Тебе, Господи, протягах ръце към Тебе.
11 (E)Нима над мъртви ще направиш чудо? Нима мъртвите ще станат и ще Те славят?
12 Или в гроба ще бъде проповядвана Твоята милост, и Твоята истина – в мястото на тлението?
13 (F)нима в тъмата ще познаят Твоите чудеса, и в земята на забравата – Твоята правда?
14 Но аз викам към Тебе, Господи, и сутрин рано молитвата ми Те изпреваря.
15 Защо, Господи, отблъсваш душата ми и криеш лицето Си от мене?
16 (G)Аз съм нещастен и от младини се топя; нося Твоите ужаси и изнемогвам.
17 Над мене се пренесе Твоята ярост, Твоите заплахи ме сломиха,
18 (H)всеки ден ме окръжават като вода: всички заедно ме обсаждат.
19 Ти отдалечи от мене приятели и близки: моите познати се не виждат,
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.