Chronological
35 Продължи Елиуй и рече:
2 (A)намираш ли справедливо това, що каза: „аз съм по-прав от Бога?“
3 Ти каза: „каква полза за мен? и каква печалба бих имал повече, ако бих и грешил?“
4 Аз ще отговоря на тебе и на твоите приятели:
5 погледни на небето и виж; взри се в облаците, те са по-високо от тебе.
6 (B)Ако ти грешиш, какво правиш Нему? И ако престъпленията ти се умножават, какво причиняваш Нему?
7 (C)Ако си праведен, какво Му даваш? Или какво Той получава от ръката ти?
8 Твоето нечестие се отнася към човек като тебе, и твоята праведност към човешки син.
9 (D)От многото притеснители пъшкат притесняваните и от ръцете на силните пищят;
10 (E)но никой не казва: де е Бог, моят Творец, Който дава песни нощем,
11 (F)Който ни научава повече от земните добитъци и ни вразумява повече от небесните птици?
12 (G)Там те пищят, и Той им не отговаря поради гордостта на лошите люде.
13 (H)Ала не е истина, че Бог не чува, и Вседържителят не гледа това.
14 (I)Макар и да казваш, че Го не видиш, но съдът е пред Него, и – очаквай го.
15 Но сега, понеже гневът Му не го посети, и той го не опита във всичката строгост,
16 затова Иов отвори лекомислено устата си и безразсъдно пръска думи.
36 Продължи Елиуй и рече:
2 почакай ме малко, и аз ще ти явя, че има още какво да кажа за Бога.
3 (J)Ще почна разсъжденията си отдалеч и ще въздам на моя Създател справедливост,
4 (K)защото думите ми никак не са лъжа: пред тебе е съвършеният в познанията.
5 Ето, Бог е могъщ и не презира силния с крепкото Си сърце;
6 Той не поддържа нечестивите и на угнетените въздава правото:
7 (L)не отвръща очите Си от праведниците, но заедно с царе ги туря завинаги на престол, и те се въздигат.
8 (M)Ако пък са оковани с вериги и се държат в оковите на неволята,
9 Той им посочва делата им и беззаконията им, понеже са се умножили,
10 (N)и отваря ухото им за вразумяване и им говори да се отдръпнат от нечестието.
11 (O)Ако послушат и Му служат, ще прекарат дните си в доброчестина и годините си в радост;
12 (P)ако пък не послушат, ще загинат от стрела и ще умрат в безумие.
13 (Q)Но лицемерците хранят в сърцето си гняв и не се обръщат към Него, кога ги вързва в окови;
14 затова душата им умира в младини, и животът им изгасва с блудници.
15 (R)Той спасява сиромаха от неволята му и, кога е угнетен, отваря му ухото.
16 (S)И тебе би извел Той от теснина на простор, дето няма стеснение, и слаганото на трапезата ти би било пълно с тлъстина;
17 но ти си препълнен с размишления на нечестивци; съд и осъждане са близки за теб.
18 (T)Да те не порази Божият гняв с наказание! Голям откуп не ще те избави.
19 Ще даде ли Той някаква цена на твоето богатство? Не, – нито на златото, нито на какво и да е съкровище.
20 Не желай оная нощ, когато народите се изтребват на мястото си.
21 (U)Пази се, не се поддавай на нечестието, което си предпочел пред страданието.
22 (V)Бог е висок по силата Си, и кой е такъв, като Него, наставник?
23 Кой ще посочи Нему пътя Му? Кой може каза: Ти постъпваш несправедливо?
24 Не забравяй да величаеш делата Му, които човеците виждат.
25 Всички човеци могат да ги видят: човек може да ги изглежда отдалеч.
26 (W)Ето, Бог е велик, и ние не можем да Го познаем; броят на годините Му е неизследим.
27 Той събира водните капки; те в множество се изливат на дъжд;
28 капят из облаците и се изливат изобилно върху човеците.
29 (X)Кой може тъй също разумя ширинето на облаците, трясъка на шатрата Му?
30 Ето, Той разпростира над тях светлината Си и покрива морското дъно.
31 Оттам Той съди народите, дава храна в изобилие.
32 Той крие в дланите Си трескавицата и заповядва ѝ кого да удари.
33 Трясъкът ѝ дава да се знае за нея; добитъкът тъй също усеща, какво става.
37 И от това трепери сърцето ми и се е подигнало от мястото си.
2 Слушайте, слушайте гласа Му и гърма, който излиза из устата Му.
3 (Y)Под цялото небе се прописа гърмежът Му, и светкавицата Му – до краищата на земята.
4 След Него гърми глас; гърми Той с гласа на Своето величие и го не възпира, кога гласът Му бъде чут.
5 (Z)Чудно гърми Бог с гласа Си, върши велики дела, за нас непостижими.
6 (AA)Защото Той казва на снега: падай на земята; също ситният дъжд и едрият дъжд са в Негова власт.
7 Той слага печат върху ръката на всеки човек, за да знаят всички човеци делото Му.
8 (AB)Тогава звярът отива в убежище и си остава в леговището.
9 От юг иде буря, от север – студ.
10 От духването Божие става лед, и водната повърхност се свива.
11 Също с влага Той напълня черните облаци, и облаците сипят светлината Му,
12 и те тръгват според намеренията Му, за да изпълнят, което им заповядва, по лицето на обитаваната земя.
13 Той им заповядва да отидат или за наказание, или в благоволение, или за помилване.
14 (AC)Вслушай се в това, Иове; стой и разумявай чудните Божии дела.
15 Знаеш ли, как Бог разполага с тях и заповядва на светлината да блещи из Неговия облак?
16 Разумяваш ли равновесието на облаците, чудното дело на Най-Съвършения в знанието?
17 Как се стопля дрехата ти, когато Той успокоява земята от юг?
18 (AD)Ти ли с Него разпъна небесата, яки като изляно огледало?
19 Научи ни, какво да Му кажем. В тоя мрак ние не можем нищо да съобразим.
20 Ще Му бъде ли обадено, какво говоря аз? Казал ли е някой, че Нему се съобщава, каквото е говорено?
21 Сега се не вижда бляскава светлина в облаците, но ще полъхне вятър и ще ги разчисти.
22 Хубавото време дохожда от север, и около Бога е страшно великолепие.
23 (AE)Вседържител е! Ние Го не постигаме. Велик е по сила, по съд и по пълнота на правосъдието. Той никого не угнетява.
24 Поради това да благоговеят пред Него човеците, и да треперят пред Него всички мъдри по сърце!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.