Chronological
29 И продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 о, да бях, както в предишните месеци, както в ония дни, когато Бог ме пазеше,
3 (A)когато светилото Му светеше над главата ми, и под Неговата светлина ходех сред тъма;
4 както бях в дните на младините си, когато милостта Божия беше над шатрата ми,
5 когато Вседържителят още беше с мене, и децата ми около мене,
6 когато пътищата ми се обливаха с мляко, и скалата лееше за мене потоци дървено масло!
7 Когато излизах пред градските порти и слагах седалището си на стъгдата, –
8 младежите, като ме зърнеха, отдръпваха се, а старците ставаха и стояха;
9 князете се въздържаха да говорят и туряха пръсти на устата си;
10 гласът на първенците замлъкваше, и езикът им прилепваше о небцето им.
11 Ухо, което ме чуеше, облажаваше ме; око, което ме видеше, възхваляваше ме,
12 (B)защото аз спасявах викащия страдалец и безпомощния сирак.
13 Върху мене идеше благословението на погиващия, и на вдовишко сърце докарвах радост.
14 (C)Обличах се в правда, и моят съд ме пременяше като мантия и превез.
15 (D)Аз бях очи на слепия и нозе на хромия;
16 (E)за сиромаси бях баща и внимателно изучвах тъжба, която не знаех.
17 (F)На беззаконника трошех челюстите и из зъбите му изтръгвах откраднатото.
18 И казвах си: ще свърша в гнездото си, и дните ми ще бъдат много – като пясъка;
19 (G)коренът ми е открит за вода и росата нощува на ветвите ми;
20 (H)славата ми не старее, и лъкът ми е як в ръката ми.
21 Слушаха ме и чакаха, и бяха безмълвни при съвета ми.
22 След думите ми вече не разсъждаваха; речта ми капеше върху тях.
23 Очакваха ме като дъжд и отваряха устата си като за късен дъжд.
24 Случваше се, усмихна им се, – те не вярват; и светлината на лицето ми не помрачаваха.
25 Назначавах им пътища, седях начело и живеех като цар между войници, като утешител на плачещи.
30 А сега ми се присмиват по-младите от мене по години, ония, чиито бащи не бих се съгласил да туря с псетата на стадата си.
2 И за какво ми е силата на техните ръце? Над тях премина вече времето.
3 Изтощени от бедност и глад, те бягат в равнина безводна, мрачна и запустяла;
4 късат злак край храстите, и хвойни зърна им е хлябът.
5 Пъдят ги от обществото, викат върху им като на крадци,
6 за да живеят в поточни ровини, земни дупки и скали.
7 Реват между храстите, врат се под тръните.
8 Човеци отхвърлени, човеци без име, измет на земята!
9 (I)Ей на тези станах сега аз песен и храна на разговора им.
10 (J)Те се гнусят от мене, отбягват ме и не се сдържат да плюят отпреде ми.
11 Понеже Той ми развърза поводника и ме съсипа, те смъкнаха от себе си юздата пред лицето ми.
12 Отдясно се дига това изчадие, сваля ме и насочва пагубните си пътища към мене.
13 А моя път развалиха: сполучиха да сторят всичко за моята погибел, без да имат помощник.
14 (K)Дойдоха при мене като през широк пролом; шумно се хвърлиха върху ми.
15 Ужаси ме връхлетяха; като вятър се разсея моето величие, и щастието ми отмина като облак.
16 (L)И сега душата ми се топи в мене; тъжовни дни ме налегнаха.
17 Ноще ме въртят костите ми, жилите ми нямат спокойствие.
18 С голяма мъка се съблича от мене дрехата ми; краищата на моя хитон ме стягат.
19 (M)Той ме хвърли в калта, и аз станах като прах и пепел.
20 (N)Викам към Тебе, и Ти не обръщаш внимание на мене, – стоя, а Ти само ме гледаш.
21 Ти стана жесток към мене, с яка ръка враждуваш против мене.
22 Ти ме дигна и ме накара да се нося по вятъра и ме съсипваш.
23 (O)Тъй, аз зная, че Ти ще ме докараш до смърт и в дома, дето се събират всички живи.
24 (P)Наистина, Той не ще простре ръка върху дома на костите: ще викат ли те, кога бъдат разрушавани?
25 (Q)Не съм ли плакал за оногози, който беше в тъга; не е ли скърбяла душата ми за бедните?
26 (R)Докато чаках добро, дойде зло; докато ожидах за светлина, дойде тъма.
27 Моите вътрешности кипят и се не уталожват; скръбни дни ме пресрещнаха.
28 Ходя почернял, ала не от слънце; ставам в събранието и викам.
29 (S)Станах брат на чакалите и приятел на камилските птици.
30 (T)Кожата ми почерня на мене, и костите ми изгоряха от жега.
31 (U)И гуслата ми стана тъжовна, и пищялката ми – глас плачевен.
31 (V)Завет направих с очите си да не помислям за девица.
2 Ала каква ми е участта от Бога свише? И какво наследие би ми пратил Вседържителят от небесата?
3 Не за нечестивия ли е погибелта, и не за злосторника ли е напастта?
4 (W)Не видя ли Той пътищата ми и не брои ли всичките ми крачки?
5 Ако съм ходил в суета, и ако ногата ми е бързала към лукавство, –
6 нека ме претеглят с къпоните на правдата, и Бог ще узнае моята непорочност.
7 (X)Ако стъпките ми са се отклонявали от пътя, и сърцето ми е следвало очите ми, и ако нещо нечисто се е залепило по ръцете ми,
8 (Y)нека аз сея, а друг да яде, и нека потомците ми бъдат изкоренени.
9 (Z)Ако сърцето ми се е прелъстявало от жена и ако съм дебнел при вратата на ближния си, –
10 (AA)нека жена ми мели на другиго, и нека други се подиграват с нея,
11 (AB)защото това е престъпление, това е беззаконие, което подлежи на съд;
12 (AC)това е огън, който пояжда до изтреба, който би изкоренил всичкия ми имот.
13 (AD)Ако немарех за правата на слугата и слугинята, когато са имали спор с мене,
14 какво щях да правя, ако Бог въстанеше? И ако Той ме погледнеше, какво можех Му отговори?
15 Нали Той, Който е създал мене в утробата, е създал и него и еднакво ни е образувал в утробата?
16 (AE)Отказвал ли съм просбата на нуждаещи се и изнурявал ли съм очите на вдовица?
17 (AF)Самичък ли съм изяждал залъка си, и не е ли ял от него и сирак?
18 (AG)Защото от детинство е расъл той с мене като с баща, и от утробата си майчина съм ръководил вдовица.
19 (AH)Ако видех някого да погинва без дреха и сиромаха без покрив, –
20 (AI)чреслата му не са ли ме благославяли, и той не е ли бивал стоплян с вълната от овците ми?
21 (AJ)Ако съм дигал ръка върху сирак, когато виждах, че имам опора пред портите,
22 (AK)нека рамото ми се отдели от гърба, и нека ръката ми се откъсне от лакътя,
23 (AL)защото наказанието от Бога е страшно за мене: пред Неговото величие аз не бих устоял.
24 (AM)Взимал ли съм златото за моя опора и казвал ли съм на съкровището: ти си моя надежда?
25 Радвал ли съм се, че богатството ми беше голямо, и че ръката ми беше спечелила много?
26 (AN)Гледайки слънцето, как свети, и месечината, как величествено върви,
27 (AO)прелъстих ли се в дълбините на сърцето си, и целувах ли с уста ръката си?
28 (AP)Това щеше да бъде също тъй престъпление за съд, защото в такъв случай аз бих се отрекъл от Бога Всевишняго.
29 (AQ)Радвах ли се за гибелта на врага си и тържествувах ли, кога го постигаше злочестина?
30 Аз не позволявах на устата си да грешат с проклеване душата му.
31 Не казваха ли човеците от моята шатра: о, кой не се е насищал от неговите месни гозби?
32 (AR)Странник не нощуваше на улицата; вратата си отварях на пътника.
33 (AS)Да бях скривал грешките си като човек, потуляйки в гърдите си моите пороци,
34 щях да се боя от голямото общество, и презрението на еднородците щеше да ме плаши, и аз щях да си мълча и не щях да излизам вън от вратата.
35 О, да имаше кой да ме изслуша! Ето моето желание: Вседържителят да ми отговаря, и защитникът ми да състави записки;
36 щях да ги нося на раменете си и щях да ги възлагам като венец;
37 щях да му обадя числото на крачките си, щях да се сближа с него като с княз.
38 Ако нивите ми викаха против мене, и браздите им се оплакваха от мене,
39 (AT)ако съм ял плодовете им безплатно и съм измъчвал живота на земеделците,
40 нека вместо жито расте бодил и вместо ечемик – къклица. Думите Иовови се свършиха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.