Chronological
24 Защо не са скрити от Вседържителя времената, и ония, които Го знаят, не виждат дните Му?
2 (A)Преместят межди, откарват стада и ги пасат у тях си;
3 от сираци отнемат осел, от вдовица вземат вол за залог;
4 сиромаси избутват от пътя, всички унижени на земята са принудени да се крият.
5 Ето, като диви осли в пустиня, излизат те по работата си, като стават рано за плячка; степта дава хляб за тях и за децата им;
6 (B)жънат по чужди ниви, и берат грозде у нечестивеца;
7 (C)нощуват голи без покрив и без облекло на студ;
8 биват мокрени от планински дъждове и, нямайки убежище, притискат се о скалата;
9 отделят сираче от гърди и вземат залог от сиромаха;
10 (D)карат ги да ходят голи, без облекло, и гладните хранят с класове;
11 между стените изстискват маслинено масло, тъпчат в линове и жадуват.
12 (E)В града човеците охкат, и душата на убиваните вика, и Бог не забранява това.
13 Между тях има врагове на светлината, не знаят пътищата ѝ и не ходят по пътеките ѝ.
14 На разсъмване става убиецът, убива сиромаха и нищия, а нощем е крадец.
15 (F)И окото на прелюбодееца чака да се мръкне, думайки: ничие око няма да ме види, – и затуля лице.
16 В тъмнината се провират под къщите, които денем са си забележили; не познават светлина.
17 Защото за тях утринта е смъртна сянка, понеже те са запознати с ужасите на смъртната сянка.
18 (G)Лек е такъв на водната повърхност, проклет е делът му на земята, и не гледа пътя по лозята.
19 Засуха и пек поглъщат снежната вода; тъй преизподнята – грешниците.
20 Нека го забрави утробата майчина; нека бъде сладък на червеите; нека за него помен не остане; нека се строши като дърво беззаконникът,
21 който угнетява бездетната, нераждалата, и на вдовица не прави добро.
22 Той и силните увлича със своята сила, той става, и никой не е уверен за живота си.
23 А Той му дава всичко за безопасност, и той на това се обляга и Неговите очи виждат техните пътища.
24 (H)Вдигнаха се високо, – и ето, няма ги; падат и умират, както и всички, и, както върховцете на класовете, се скършват.
25 Ако това не е тъй, – кой ще ме изобличи в лъжа и кой ще обърне в нищо речта ми?
25 (I)Отговори Вилдад Савхеец и рече:
2 власт и страх са у Него; Той твори мир в Своите висини!
3 (J)Имат ли брой Неговите войнства? И върху кого не изгрява светлината Му?
4 (K)И как може човек да бъде прав пред Бога, и как да бъде чист роденият от жена?
5 (L)Ето, дори месечината, и тя не е светла, и звездите са нечисти пред очите Му.
6 (M)Толкоз по-малко човек, който е червей, и син човешки, който е молец.
26 Отговори Иов и рече:
2 как помогна ти на безсилния, поддържа мишцата на слабия!
3 Какъв съвет даде ти на немъдрия и как напълно обясни работата!
4 Кому говори тия думи, и чий дух излизаше из тебе?
5 (N)Рефаимите треперят под водите, и под живеещите в тях.
6 (O)Преизподнята е открита пред Него, и няма покривало за Авадона.
7 (P)Прострял е Той север над празнотата, окачил е земята на нищо.
8 (Q)Той заключва водите в облаците Си, и облакът под тях се не разтваря.
9 Поставил е престола Си и е прострял над него Своя облак.
10 (R)Прокарал е черта над водната повърхност, до предела между светлината и тъмата.
11 (S)Стълбовете небесни треперят и се ужасяват от Неговите трясъци.
12 (T)Със силата Си вълнува морето и с разума Си поразява дързостта му.
13 Неговият Дух е дал великолепието на небето; ръката Му е създала бързата скорпия.
14 Ето, това са части от пътищата Му; и колко малко сме слушали за Него! А кой може разумя гърма на Неговата мощ?
27 Продължи Иов възвишената си реч и каза:
2 жив е Бог, Който ме лиши от съд, и Вседържителят, Който огорчи душата ми,
3 че, докле още диханието ми е в мене и духът Божий в ноздрите ми,
4 (U)устата ми не ще проговорят неправда, и езикът ми не ще произнесе лъжа!
5 Далеч от мене да ви призная за справедливи; докле не умра, не ще отстъпя от своята непорочност.
6 (V)Здраво държах правдата си и не ще я отпусна; не ще ме укори сърцето ми през всичките ми дни.
7 (W)Врагът ми ще бъде като нечестивец, и въставащият против мене – като беззаконник.
8 (X)Защото, каква надежда за лицемереца, когато Бог вземе, когато изтръгне душата му?
9 (Y)Ще чуе ли Бог вика му, кога го сполети беда?
10 (Z)Ще се утешава ли той с Вседържителя и ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Ще ви явя, какво има в ръката Божия; не ще скрия, какво има у Вседържителя.
12 (AA)Ето, всички вие сами видяхте; и за какво толкоз празнословите?
13 (AB)Ето участта от Бога за беззаконника и наследието, което потисниците получават от Вседържителя.
14 (AC)Ако синовете му се умножават, ще бъдат под меч; и потомците му не ще се наситят с хляб.
15 (AD)Останалите след него смъртта ще свали в гроб, и вдовиците им няма да плачат.
16 Да натрупа и купища сребро, колкото пръстта, и да приготви дрехи, колкото калта,
17 (AE)той ще приготви, ала ще се облича праведникът, и безпорочният ще получи среброто за свой дял.
18 Гради си къща като молец и като пъдар си прави колиба;
19 (AF)ляга да спи богат, и не се дига такъв; отваря очи, и не е вече онзи.
20 (AG)Ужаси като голяма вода ще го постигнат; нощем ще го грабне буря.
21 (AH)Ще го дигне източен вятър и понесе, и бързо ще литне с него.
22 Ще налети върху му и не ще го пожали, колкото и да се сили да избегне от ръцете му.
23 (AI)Ще плеснат ръце след него и ще му подсвирнат от мястото му!
28 Тъй, среброто си има изходна жила, и златото – място, дето го плавят.
2 Желязото се добива от земята; от камък се претопява мед.
3 Човек туря предели на тъмата и грижливо дири камъка в мрак и смъртна сянка.
4 Изравят рудокопен кладенец в места, дето крак не е стъпял, спускат се на дълбоко, увисват и се клатят далеч от човеците.
5 Земята, на която жито никне, отвътре е изровена сякаш от огън.
6 Камъните ѝ са място за сапфир, и в нея златни зрънца.
7 Пътеката за там хищна птица не знае, пиляково око я не е виждало;
8 лъвчета не са я тъпкали, и чакал не е ходил по нея.
9 На гранит слага човек ръката си, издъно преобръща планини;
10 в скали разсича канали, и окото му вижда всичко драгоценно;
11 възпира течението на реките и скритото изважда на видело.
12 Но де се намира мъдростта, и де е мястото на разума?
13 Не знае човек цената ѝ, и тя не се намира по земята на живите.
14 Бездната казва: не е в мене тя; и морето казва: не е у мене.
15 (AJ)Тя се не дава за злато и се не добива за претеглено сребро;
16 (AK)тя се не оценява с офирско злато, ни с драгоценен оникс, нито със сапфир;
17 не се равнява с нея злато и кристал, и не ще я размениш за съдове от чисто злато.
18 А за корал и бисер няма що и да се споменува, и придобиване мъдрост стои по-високо от рубини.
19 С нея се не равнява етиопският топаз; с чисто злато тя се не оценява.
20 Откъде, прочее, излиза мъдростта? и де е мястото на разума?
21 Скрита е тя от очите на всичко живо и е утаена от птиците небесни.
22 Авадон и смъртта казват: с ушите си чухме мълвата за нея.
23 (AL)Бог знае пътя ѝ, и Той познава мястото ѝ.
24 Защото Той гледа докрайземя и вижда под цялото небе.
25 Когато Той даваше на вятъра тегло и наместваше водата по мярка,
26 (AM)когато определяше наредби на дъжда и път на гръмоносната мълния,
27 тогава Той я видя и я яви, приготви я и още я изпита
28 (AN)и рече на човека: ето, страхът Господен е истинска мъдрост, и отбягването от зло е разум.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.