Chronological
8 (A)И спомни си Бог за Ноя и за всички зверове, и за всичкия добитък (и за всички птици и за всички пълзящи гадове), които бяха с него в ковчега; и напрати Бог вятър на земята, и водите престанаха.
2 (B)И затвориха се изворите на бездната и окната небесни, и престана дъждът от небето.
3 А водата постепенно се оттегляше от земята, и подир сто и петдесетте дена водата захвана да намалява.
4 (C)И в седмия месец, на седемнайсетия ден от месеца, ковчегът се спря върху Араратските планини.
5 Водата постоянно намаляваше до десетия месец; в първия ден на десетия месец се показаха планинските върхове.
6 След изтичане на четирийсет дена Ной отвори направения от него прозорец на ковчега,
7 и пусна една врана (за да види, дали е спаднала водата от земята), която, като изхвръкна, отлиташе и прилиташе, докле изсъхна земята от водата.
8 После пусна един гълъб, за да види, дали се е дръпнала водата от лицето на земята;
9 но гълъбът не намери място за почивка на нозете си и се върна при него в ковчега; защото по лицето на цялата земя имаше още вода; и той протегна ръката си, хвана го и го внесе при себе си в ковчега.
10 И почака още други седем дена, и пак пусна гълъба от ковчега.
11 Гълъбът се върна привечер, и ето, той имаше в човката си пресен лист от маслина; и Ной позна, че водата е спаднала от земята.
12 Той почака още други седем дена и (пак) пусна гълъба; и той вече се не върна при него.
13 В шестстотин и първата година (на Ноевия живот), в първия (ден) на първия месец, пресекна водата по земята; и Ной отвори покрива на ковчега, погледа, и ето, земното лице поизсъхнало.
14 А във втория месец, на двайсет и седмия ден на месеца, земята изсъхна.
15 И рече (Господ) Бог на Ноя:
16 излез от ковчега, ти и жена ти, и с тебе синовете ти и жените на твоите синове;
17 (D)изведи със себе си всички животни, които са с тебе, от всяка плът – птици, добитък и всички пълзящи по земята гадове: нека се пръснат по земята, и нека се плодят и множат по земята.
18 Тогава излезе Ной и с него синовете му, и жена му и жените на синовете му;
19 всички зверове, и (всичкият добитък и) всички птици, всичко, що се движи по земята, според рода си, излязоха от ковчега.
20 И съгради Ной жертвеник Господу; взе от всеки чист добитък и ох всички чисти птици, и ги принесе всесъжение върху жертвеника.
21 (E)И помириса Господ приятно благоухание, и рече Господ (Бог) в сърцето Си: няма вече да проклинам земята заради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му; и няма вече да поразявам всичко, що живее, както направих;
22 занапред, докле трае земята, сеитба и жетва, студ и пек, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
9 (F)И благослови Бог Ноя и синовете му и им рече: плодете се и се множете, и пълнете земята (и я владейте);
2 (G)да се боят и да треперят от вас всички зверове земни (и всичкият земен добитък) и всички небесни птици, всичко, що се движи по земята, и всички морски риби: във ваши ръце са те предадени;
3 всичко, що се движи и живее, ще ви бъде за храна; като злак тревист давам ви всичко;
4 (H)само плът с душата ѝ, сиреч с кръвта ѝ, не яжте;
5 Аз ще изискам и вашата кръв, в която е вашият живот, ще я изискам от всеки звяр, ще изискам също душата на човека от ръката на човека, от ръката на брата му;
6 (I)който пролее човешка кръв, и неговата кръв ще се пролее от човешка ръка; защото човек е създаден по образ Божий;
7 (J)а вие се плодете и множете; ширете се по земята и се умножавайте на нея.
8 И рече Бог на Ноя и на синовете му с него:
9 ето, Аз сключвам Моя завет с вас и с потомството ви подир вас,
10 и с всяка жива душа, която е с вас, с птиците и с добитъка, и с всички земни зверове, които са при вас, с всички излезнали от ковчега, с всички земни животни;
11 (K)сключвам Моя завет с вас, че няма вече да бъде изтребяна всяка плът от потопни води и не ще вече да има потоп, който да опустоши земята.
12 И рече (Господ) Бог: ето знакът на завета, който сключвам между Мене и между вас и между всяка жива душа, която е с вас, до вечни родове:
13 (L)Аз поставям Моята дъга в облака, за да бъде знак на (вечния) завет между Мене и между земята.
14 И кога напратя облак на земята, ще се яви дъгата (Ми) в облака;
15 и ще си спомня Моя завет, който е между Мене и между вас и между всяка душа, живееща във всяка плът; и водата няма вече да стане на потоп, за да изтреби всяка плът.
16 И дъгата (Ми) ще бъде в облака, и Аз ще я видя, и ще си спомня вечния завет между Бога (и между земята) и между всяка душа, живееща във всяка плът, която е на земята.
17 И рече Бог на Ноя: това е знакът на завета, що сключих между Мене и между всяка плът, която е на земята.
18 Ноевите синове, които излязоха от ковчега, бяха: Сим, Хам и Иафет. Хам беше баща на Ханаана.
19 Тези тримата бяха Ноеви синове, и от тях се насели цялата земя.
20 Ной почна да обработва земята и насади лозе;
21 и пи вино, опи се, и лежеше гол в шатрата си.
22 И Хам, баща на Ханаана, видя голотата на баща си и излезе, та обади на двамата си братя.
23 А Сим и Иафет взеха дреха и, като я метнаха на рамената си, тръгнаха заднишком и покриха голотата на баща си; лицата им бяха обърнати назад, и те не видяха голотата на баща си.
24 Като отрезвя Ной от виното си и узна, що бе сторил над него по-малкият му син,
25 рече: проклет да е Ханаан; ще бъде роб на робите у братята си.
26 (M)После рече: благословен да е Господ Бог на Сима; а Ханаан ще му бъде роб;
27 да разшири Бог Иафета, и той да се посели в шатрите Симови; а Ханаан ще му бъде роб.
28 И живя Ной след потопа триста и петдесет години.
29 А всички дни на Ноя бяха деветстотин и петдесет години; след това умря.
10 (N)Ето родословието на Ноевите синове: Сима, Хама и Иафета. След потопа родиха им се деца.
2 (O)Иафетови синове: Гомер, Магог, Мадай, Иаван, (Елиса) Тувал, Мешех и Тирас.
3 Гомерови синове: Аскеназ, Рифат и Тогарма.
4 (P)Иаванови синове: Елиса, Тарсис, Китим и Доданим.
5 От тия се населиха островите на народите в земите им, всеки според езика си, според племето си, в народите си.
6 Хамови синове: Хуш, Мицраим, Фут и Ханаан.
7 Хушови синове: Сева, Хавила, Савта, Раама и Савтеха. Раамови синове: Шева и Дедан.
8 (Q)Хуш роди и Нимрода: той взе да става силен на земята;
9 той беше силен ловец пред Господа (Бога); затова се и казва: силен ловец като Нимрода пред Господа (Бога).
10 (R)Изпървом царството му се състоеше от: Вавилон, Ерех, Акад и Халне, в земята Сенаар.
11 От тая земя излезе Асур и съгради Ниневия, Реховод-ир, Калах
12 и Ресен, между Ниневия и Калах, който е голям град.
13 От Мицраима произлязоха Лудим, Анамим, Легавим, Навтухим,
14 (S)Патрусим, Каслухим, отдето произлязоха филистимци, и Кафторим.
15 От Ханаана се родиха: Сидон, негов първенец, Хет,
16 Иевусей, Аморей, Гергесей,
17 Евей, Аркей, Синей,
18 Арвадей, Цемарей и Химатей. По-сетне племената ханаански се пръснаха,
19 и пределите на хананейци бяха от Сидон към Герар до Газа, оттам към Содом, Гомора, Адма и Цевоим до Лаша.
20 Тия са Хамовите синове, според племената им, според езиците им, в земите им, в народите им.
21 Деца имаше и Сим, баща на всички синове Еверови, по-стар брат на Иафета.
22 (T)Симови синове: Елам, Асур, Арфаксад, Луд, Арам (и Каинан).
23 Арамови синове: Уц, Хул, Гетер и Маш.
24 Арфаксад роди (Каинана, Каинан роди) Сала, Сала роди Евера.
25 (U)На Евера се родиха двама синове: името на единия беше Фалек, защото в негови дни земята бе разделена; името на брата му – Иоктан.
26 Иоктан роди Алмодада, Шалефа, Хацармавета, Иераха,
27 Гадорама, Узала, Дикла,
28 Овала, Авимаила, Шева,
29 Офира, Хавила и Иована. Всички тези са Иоктанови синове.
30 (V)Селищата им бяха от Меша до Сефар, източна планина.
31 Тия са синове Симови според племената им, според езиците им, в земите им, според народите им.
32 Това са племената на синовете Ноеви според родовете им, в народите им. От тях се разпространиха народите по земята след потопа.
11 По цялата земя имаше един език и един говор.
2 Като се дигнаха от Изток, те намериха равнище в Сенаарската земя и се заселиха там.
3 И рекоха един другиму: хайде да направим тухли и да ги изпечем на огън. И тухлите им служеха вместо камъни, а земната смола – вместо вар.
4 (W)И рекоха: хайде да си съградим град и кула, висока до небето; и да си спечелим име, преди да се пръснем по лицето на цялата земя.
5 Тогава Господ слезе да види града и кулата, що градяха синовете човешки.
6 И рече Господ: ето, един народ са, и всички имат един език, а на, какво са почнали да правят; и няма да се откажат от онова, що са намислили да правят;
7 нека слезем и смесим там езиците им тъй, че един да не разбира езика на другиго.
8 (X)И пръсна ги Господ оттам по цялата земя; и те спряха да зидат града (и кулата).
9 Затова му е дадено име Вавилон, понеже там Господ смеси езика на цялата земя, и оттам ги пръсна Господ по цялата земя.
10 (Y)Ето родословието Симово: Сим беше на сто години, и роди Арфаксада, две години след потопа;
11 след рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).
12 Арфаксад живя трийсет и пет (135) години и роди (Каинана. След рождението Каинаново Арфаксад живя триста и трийсет години и роди синове и дъщери, после умря. Каинан живя сто и трийсет години и роди) Сала.
13 След рождението на Сала Арфаксад (Каинан) живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
14 Сала живя трийсет (130) години и роди Евера.
15 След рождението Еверово Сала живя четиристотин и три (330) години и роди синове и дъщери (и умря).
16 (Z)Евер живя трийсет и четири (134) години и роди Фалека.
17 След рождението Фалеково Евер живя четиристотин и трийсет (370) години и роди синове и дъщери (и умря).
18 Фалек живя трийсет (130) години и роди Рагава.
19 След рождението на Рагава Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери (и умря).
20 Рагав живя трийсет и две (132) години и роди Серуха.
21 След рождението Серухово Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери (и умря).
22 Серух живя трийсет (130) години и роди Нахора.
23 След рождението Нахорово Серух живя двеста години и роди синове и дъщери (и умря).
24 Нахор живя двайсет и девет (79) години и роди Тара.
25 След рождението на Тара Нахор живя сто и деветнайсет (129) години и роди синове и дъщери (и умря).
26 (AA)Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Ето родословието на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана. Аран роди Лота.
28 И умря Аран при баща си Тара, в земята, в която се роди, в Ур Халдейски.
29 Аврам и Нахор си взеха жени; Аврамовата жена се казваше Сара; Нахоровата жена се казваше Милка, дъщеря на Арана, баща на Милка и на Иска.
30 И Сара беше неплодна и бездетна.
31 (AB)Тара взе сина си Аврама, внука си Лота, син Аранов, и снаха си Сара, жена на сина му Аврама, и излезе с тях от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; но, като дойдоха до Харан, останаха там.
32 И дните на Тара (в Харанската земя) бяха двеста и пет години, и умря Тара в Харан.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.