Chronological
6 И видях, когато Агнецът сне един от седемте печата, и чух едно от четирите животни да говори като с глас на гръмотевица: дойди и гледай!
2 (A)И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи.
3 А когато сне втория печат, чух второто животно да говори: дойди и гледай!
4 И излезе друг кон, риж; и на ездача му бе дадено да отнеме мира от земята, та човеците един други да се убиват; и даден му бе голям меч.
5 (B)А когато сне третия печат, чух третото животно да говори: дойди и гледай! И видях, ето вран кон, и върху него ездач с къпони в ръка.
6 И чух глас среди четирите животни, който говореше: хиникс[a] жито за динарий, и три хиникса ечемик за динарий; ала дървеното масло и виното да не повредиш.
7 А когато сне четвъртия печат, чух гласа на четвъртото животно да говори: дойди и гледай!
8 (C)И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му; и им се даде власт над четвъртата част на земята – да умъртвяват с меч и глад, с мор и със земни зверове.
9 А когато сне петия печат, видях под жертвеника душите на закланите за словото Божие и за свидетелството, що имаха;
10 (D)и викаха с висок глас, думайки: докога, Владико Светий и Истинний, не ще съдиш и не ще отмъстяваш за нашата кръв на ония, които живеят на земята?
11 (E)И всекиму от тях се дадоха бели дрехи, и им се каза да починат още малко време, докле се допълни броят на съслужителите и братята им, които ще бъдат убити, както и те.
12 (F)И видях, когато сне шестия печат, и ето, стана голям трус, и слънцето стана черно като струнено вретище, и месечината стана като кръв;
13 звездите пък небесни паднаха на земята, както смоковница, разлюляна от силен вятър, хвърля незрелите си смокини;
14 (G)и небето се дръпна и се нави като свитък, и всяка планина и остров се отместиха от местата си;
15 и земни царе, и велможи, и богати, и хилядоначалници, и силни, и всеки роб и свободник се скриха в пещери и планински скали,
16 (H)казвайки на планините и на скалите: паднете върху нас и скрийте ни от лицето на Оногова, Който седи на престола, и от гнева на Агнеца,
17 защото дойде великият ден на гнева Му, и кой може устоя?
7 След туй видях четири Ангела да стоят на четирите ъгли на земята, държейки четирите земни ветрове, за да не духа вятър нито на земята, нито на морето, нито на някое дърво.
2 И видях друг Ангел да възлиза от изгрев-слънце, който имаше печат на Живия Бог. И той извика с висок глас към четирите Ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето, казвайки:
3 (I)не повреждайте земята, ни морето, нито дърветата, докле не турим печат върху челата на рабите на нашия Бог.
4 И чух броя на отбелязаните с печат: сто четирийсет и четири хиляди, отбелязани с печат от всички колена на синовете Израилеви.
5 От Иудино коляно отбелязани с печат – дванайсет хиляди; от Рувимово коляно – дванайсет хиляди; от Гадово коляно – дванайсет хиляди;
6 от Асирово коляно – дванайсет хиляди; от Нефталимово коляно – дванайсет хиляди; от Манасиино коляно – дванайсет хиляди;
7 от Симеоново коляно – дванайсет хиляди; от Левиино коляно – дванайсет хиляди; от Исахарово коляно – дванайсет хиляди;
8 от Завулоново коляно – дванайсет хиляди; от Иосифово коляно – дванайсет хиляди; от Вениаминово коляно – дванайсет хиляди.
9 (J)След туй видях, и ето, голямо множество народ, което никой не можеше да преброи, – от всички племена и колена, народи и езици; те стояха пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи и с палмови вейки в ръце.
10 (K)И възклицаваха с висок глас, думайки: спасението дължим на нашия Бог, Който седи на престола, и на Агнеца!
11 А всички Ангели стояха около престола, старците и четирите животни, и паднаха ничком пред престола и се поклониха Богу,
12 думайки: амин! благословение и слава, премъдрост и благодарение, чест и сила и могъщество на нашия Бог вовеки веков! Амин.
13 А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли?
14 (L)Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.
15 (M)Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и нощем в Неговия храм; и Тоя, Който седи на престола, ще се всели в тях;
16 (N)няма вече да огладнеят, нито да ожаднеят; тях няма да види слънце, и никакъв пек;
17 (O)защото Агнецът, Който е сред престола, ще ги пасе и води на живи извори водни, и Бог ще отрие всяка сълза от очите им.
8 Когато сне седмия печат, настана тишина на небето, около половина час.
2 (P)И видях седемте Ангели, които стояха пред Бога, и дадоха им се седем тръби.
3 (Q)Тогава дойде друг Ангел със златна кадилница и застана пред жертвеника; и му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола.
4 (R)Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога.
5 (S)Ангелът взе кадилницата, напълни я с огън от жертвеника и я хвърли на земята; тогава се появиха гласове, гръмотевици, светкавици и трус.
6 И седемте Ангели, които държаха седемте тръби, се приготвиха да затръбят.
7 Първият Ангел затръби, и се появи град и огън, смесени с кръв, и паднаха на земята; и третата част от дърветата изгоря, и всичката зелена трева изгоря.
8 Затръби и вторият Ангел, и като че голяма планина, пламнала в огън, се срина в морето; и третата част от морето стана на кръв,
9 и умря третата част от морските твари, които имаха душа; и третата част от корабите загина.
10 Затръби и третият Ангел, и от небето падна голяма звезда, горяща като светило, и падна върху третата част на реките и върху водните извори;
11 и името на тая звезда е пелин; и третата част от водите стана на пелин, и много човеци умряха от водите, понеже се бяха вгорчили,
12 Затръби и четвъртият Ангел, и биде ударена третата част от слънцето, третата част от месечината и третата част от звездите, за да потъмнее третата им част, та третата част на деня, както и на нощта, да не свети.
13 И видях и чух един Ангел, да хвърка посред небето и да вика с висок глас: горко, горко, горко на живеещите по земята от останалите тръбни гласове на тримата Ангели, които ще тръбят.
9 Затръби и петият Ангел, и видях звезда, паднала от небето на земята; и даде ѝ се ключът от кладенеца на бездната:
2 тя отвори кладенеца на бездната, и излезе дим от кладенеца като дим от голяма пещ; слънцето и въздухът потъмняха от дима на кладенеца.
3 И от дима излязоха скакалци по земята, и даде им се власт, каквато власт имат земните скорпии.
4 (T)И им се каза, да не повреждат земната трева, нито какъв да е злак, нито някое дърво, а само ония човеци, които нямат Божия печат на челата си.
5 И им се даде не да ги убиват, а само да ги мъчат пет месеца; и мъките от тях са като мъки от скорпия, кога ужили човека.
6 (U)В ония дни човеците ще търсят смъртта, ала няма да я намерят; ще поискат да умрат, ала смъртта ще побегне от тях.
7 По своя вид скакалците приличаха на коне, стегнати за война; на главите им имаше като че златоподобни венци, а лицата им бяха като лица човешки;
8 (V)имаха коси като косите на жени, а зъбите им бяха като на лъвове;
9 (W)имаха брони като брони от желязо; шумът пък на крилете им бе като шум от колесници с много коне, кога тичат на война;
10 имаха опашки като у скорпии, а на опашките им имаше жила, и дадена им бе власт да пакостят на човеците пет месеца.
11 За цар над себе си имаха ангела на бездната; името му по еврейски е: Авадон, а по гръцки – Аполион[b].
12 Едното „горко“ мина, ето, след него идат още две „горко“.
13 И шестият Ангел затръби, и чух един глас от четирите рога на златния жертвеник, що е пред Бога;
14 гласът говореше на шестия Ангел, у когото беше тръбата: освободи четирите Ангела, вързани при голямата река Ефрат.
15 И бидоха освободени четирите Ангела, които бяха и приготвени за часа и деня, за месеца и годината, за да убият третината от човеците.
16 Броят на конните войски беше двеста милиона; и чух броя им.
17 И тъй, видях конете във видението и ездачите им, облечени в брони огнени, хиацинтови и жупелни; главите на конете бяха като глави на лъвове, и от устата им излизаше огън, дим и жупел.
18 От тия три язви – огъня, дима и жупела, излизащи от устата им, умря третината от човеците;
19 защото тяхната сила беше в устата им, а опашките им – прилични на змии, имаха глави, с които пакостяха.
20 И останалите човеци, които не загинаха от тия порази, не се и покаяха за делата на ръцете си, та да се не покланят на бесове и на златни, сребърни, медни, каменни и дървени идоли, които не могат нито да виждат, нито да чуват, нито да ходят;
21 и не се покаяха за убийствата си, нито за магьосничествата си, нито за блудството си, нито за кражбите си.
10 (X)И видях друг, силен Ангел да слиза от небето, обгърнат от облак, над главата му дъга, и лицето му като слънце, а нозете му като огнени стълбове;
2 в ръката си държеше разгърната книжка; и тури десния си крак на морето, а левия – на земята;
3 и извика с висок глас, както лъв рика, а когато извика, седемте гръма проговориха със своите гласове.
4 (Y)И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа.
5 (Z)И Ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, дигна ръка към небето
6 (AA)и се закле в Оногова, Който живее вовеки веков и Който сътвори небето и каквото е на него, земята и каквото е върху нея, и морето и каквото е в него, – че не ще вече да има време;
7 (AB)но в дните, когато седмият Ангел възгласи и затръби, ще се извърши тайната на Бога, както бе благовестил Той на Своите раби – пророците.
8 И гласът, що бях чул от небето, отново заговори с мене и рече: иди и вземи разгърнатата книжка в ръцете на Ангела, който стои на морето и на земята.
9 (AC)И отидох при Ангела и му рекох: дай ми книжката. Той ми отвърна: вземи и я изяж; в корема ти ще бъде горчива, но в устата ти ще бъде сладка като мед.
10 И взех книжката от ръката на Ангела и я изядох; и в устата ми беше сладка като мед; а когато я изядох, стана ми горчиво в корема.
11 И ми каза: трябва пак да пророкуваш между много народи и племена, езици и царе.
11 (AD)И даде ми се тръст, подобна на жезъл, и ми се каза: стани и измери Божия храм и жертвеника и ония, които се покланят в него;
2 (AE)а външния двор на храма изключи и го не измервай, понеже е даден на езичниците: те ще тъпчат светия град четирийсет и два месеца.
3 И ще дам на двамата Мои свидетели, и те, облечени във вретище, ще пророкуват хиляда двеста и шейсет дена.
4 (AF)Това са двете маслинени дървета и двата светилника, що стоят пред Бога, Господа на земята.
5 (AG)И ако някой иска да ги увреди, огън ще излезе из устата им и ще погълне враговете им; ако някой поиска да ги увреди, така трябва той да бъде убит.
6 (AH)Те имат власт да затворят небето, за да не вали дъжд в дните на тяхното пророкуване, и имат власт над водите да ги превръщат в кръв и да поразят земята с всякаква пораза, колчем поискат.
7 (AI)И когато завършат свидетелствуването си, звярът, който излиза из бездната, ще встъпи в бой с тях, ще ги победи и ще ги убие,
8 а труповете им ще остави по стъгдите на големия град, който духовно се нарича Содом и Египет, дето и Господ наш биде разпнат.
9 Мнозина от народите и колената, от езиците и племената ще гледат труповете им три дена и половина и не ще оставят да бъдат положени труповете им в гробове.
10 Жителите на земята ще се зарадват за тях и ще се развеселят; и ще си пратят дарове един другиму, понеже тия два пророка мъчиха живеещите на земята.
11 Но след трите и половина дни у тях ще влезе дух на живот от Бога и те ще се изправят на нозете си, и голям страх ще обземе ония, които ги гледат.
12 Тогава ще чуят висок глас от небето да им казва: възлезте тука. И ще възлязат на небето в облак, и враговете им ще ги видят.
13 В оня час ще стане голям трус, и десетата част на града ще падне; а от труса ще загинат седем хиляди имена човешки; останалите пък ще се изплашат и ще въздадат слава на Небесния Бог.
14 (AJ)Второто „горко“ мина; ето, скоро иде третото „горко“.
15 (AK)Затръби и седмият Ангел, и се разнесоха по небето силни гласове, които викаха: царството на света стана царство на Господа нашего и на Неговия Христос, и Той ще царува вовеки веков.
16 (AL)И двайсет и четирите старци, които седяха пред Бога на престолите си, паднаха ничком и се поклониха Богу,
17 казвайки: благодарим Ти, Господи, Боже Вседържителю, Който си, Който си бил и Който идеш, задето си проявил Твоята голяма сила и си се възцарил!
18 И разлютиха се народите, и дойде гневът Ти и времето да бъдат съдени мъртвите, и да дадеш отплата на Твоите раби на пророците, на светиите и на ония, които се боят от името Ти, малки и големи, и да погубиш губителите на земята.
19 Тогава на небето се отвори храмът на Бога, и се яви ковчегът на завета Му в Неговия храм; след това се явиха светкавици и гласове, гръмотевици и трус и голяма градушка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.