Chronological
1 (A)Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез пророците,
2 (B)в последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за наследник на всичко, чрез Когото сътвори и вековете
3 (C)и Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас и държейки всичко с мощното Си слово, след като чрез Себе Си очисти греховете ни, седна отдясно на престола на величието във висините
4 (D)и стана толкова по-горен от Ангелите, колкото по-славно от тях име е наследил.
5 (E)Защото кому от Ангелите някога Бог е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“. И пак: „Аз ще Му бъда Отец, а Той ще Ми бъде Син“?
6 (F)Също, кога въвежда Първородния във вселената, казва: „да Му се поклонят всички Ангели Божии“.
7 (G)За Ангелите е казано: „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък“;
8 (H)а за Сина: „Твоят престол, Боже, е вечен; жезълът на правотата е жезъл на Твоето царство.
9 (I)Ти обикна правдата и намрази беззаконието; затова, Боже, Твоят Бог Те помаза с елей на радост повече от Твоите съучастници“.
10 (J)И пак: „в начало Ти, Господи, си основал земята, и небесата са дело на Твоите ръце;
11 (K)те ще загинат, Ти пребъдваш; всички ще овехтеят като дреха;
12 ще ги свиеш като наметало, и те ще се изменят: но Ти си все Същият, и Твоите години няма да се свършат“.
13 (L)А кому от Ангелите някога Бог е казал: „седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти“?
14 (M)Нали те всички са духове служебни, провождани да служат на ония, които ще наследят спасение?
2 Затова трябва да бъдем особено внимателни към онова, що сме чули, та да не би някак да отпаднем.
2 (N)Защото, ако изреченото чрез Ангели слово излезе вярно, и всяко престъпление и непослушание получи праведна отплата,
3 (O)как ние ще избегнем, ако занемарим такова велико спасение, което, бидейки отначало проповядвано от Господа, ни се удостовери от ония, които го бяха чули от Него,
4 (P)когато Бог потвърдяваше свидетелството им с поличби и чудеса, с различни сили и с раздаване даровете на Светаго Духа по Своя воля?
5 (Q)Защото не на Ангелите Бог покори бъдната вселена, за която говорим;
6 (R)а, напротив, някой бе засвидетелствувал нейде си, казвайки: „що е човек, та го помниш, или син човечески, та го спохождаш?
7 (S)Понизил си го малко нещо спроти Ангелите; със слава и чест си го увенчал и си го поставил над делата на Твоите ръце:
8 (T)всичко си покорил под нозете му“. А щом му е всичко покорил, то ще рече нищо не е оставил нему непокорено. Сега обаче още не виждаме да му е всичко покорено;
9 (U)но виждаме, че Иисус, Който бе малко нещо понизен пред Ангелите, зарад претърпяната смърт биде увенчан със слава и чест, та по Божия благодат да вкуси смърт за всички.
10 (V)Защото подобаваше на Оня, заради Когото е всичко и от Когото е всичко, след като приведе в слава много синове, чрез страдания да усъвършенствува началника на тяхното спасение.
11 (W)Защото както освещаващият, тъй и освещаваните, всички са от Едного; затова Той се не срамува да ги нарича братя, думайки:
12 (X)„ще възвестя името Ти на братята Си, посред църква ще Те възпея“.
13 (Y)И пак: „Аз ще се уповавам Нему“. И пак: „ето Ме Мене и децата, които Бог Ми даде“.
14 (Z)А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите, та чрез смъртта да порази оногова, у когото е властта на смъртта, сиреч дявола,
15 (AA)и да избави ония, които от страх пред смъртта през цял живот бяха подложени на робство.
16 Защото, наистина, не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема;
17 (AB)затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване греховете на народа.
18 (AC)Защото в това, що Сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне.
3 (AD)Затова, братя свети, участници в небесното звание, разберете Пратеника и Първосвещеника на нашето вероизповедание, Иисуса Христа;
2 (AE)Той е верен на Оногова, Който Го е поставил, както и Моисей – в целия Му дом.
3 (AF)Защото Той се удостои с толкова по-голяма от Моисеевата слава, колкото по-голяма от дома чест има оня, който го е съградил;
4 защото всеки дом се съгражда от някого; а Тоя, Който е сътворил всичко, е Бог.
5 И Мойсей беше верен в целия Му дом като служител, за да засвидетелствува онова, що имаше да се възвести.
6 (AG)А Христос, като Син, е в Своя дом; Негов дом пък сме ние, стига само дръзновението и надеждата, с която се хвалим, да спазим твърдо докрай.
7 (AH)Поради това, както Светий Дух казва: „днес, кога чуете гласа Му,
8 (AI)да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте в деня на изкушението в пустинята,
9 дето бащите ви Ме изкусиха, изпитаха Ме и видяха делата Ми през четирийсет години.
10 Затова възнегодувах против оня род и рекох: винаги се заблуждават в сърцето си и сами не познаха пътищата Ми.
11 (AJ)Затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“.
12 Гледайте, братя, да не би у някого от вас да има лукаво от неверие сърце, та да отстъпи от живия Бог.
13 (AK)Но наставлявайте се всеки ден, докле се казва „днес“, за да не би някой от вас се ожесточи чрез измамата на греха;
14 (AL)защото ние станахме причастници на Христа, стига само здраво да запазим докрай наченатата вяра,
15 (AM)докле се казва: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си, както кога роптаехте“.
16 (AN)Защото някои, като чуха, зароптаха, но не всички, които излязоха от Египет с Моисея.
17 Против кои негодува Той четирийсет години? Не против ония ли, които съгрешиха и чиито кости паднаха в пустинята?
18 А на кои се е заклел, че няма да влязат в Неговото покоище, ако не на непокорните?
19 И тъй, виждаме, че те не можаха да влязат поради неверие.
4 Нека, прочее, се страхуваме, да не би, като ни е оставено обещание да влезем в Неговото покоище, някой от вас да се яви закъснял.
2 (AO)Защото и нам се възвести, както и тям; ала словото, що бяха чули, не им принесе полза, понеже ония, които го бяха чули, не го смесиха с вяра.
3 (AP)А влизаме в покоището ние, които повярвахме, както Той е рекъл: „затова се заклех в гнева Си, че те не ще влязат в Моето покоище“, макар че Неговите дела бяха извършени още от създание мира.
4 (AQ)Защото нейде е казано за седмия ден тъй: „и в седмия ден Бог си почина от всичките Си дела“.
5 (AR)И пак там: „не ще влязат в покоището Ми“.
6 И тъй, понеже се предоставя на някои да влязат в него, а ония, на които по-рано бе възвестено, не влязоха поради непокорство,
7 (AS)пак определя един ден, „днес“, думайки чрез Давида, след толкова време, както е казано по-горе: „днес, кога чуете гласа Му, да не ожесточите сърцата си“.
8 Защото, ако Иисус Навин ги бе успокоил, Давид не би говорил след това за друг ден.
9 (AT)Прочее, за Божия народ още остава почивка съботна.
10 Защото, който е влязъл в покоището Му, той и сам е починал от делата си, както Бог от Своите.
11 И тъй, нека се постараем да влезем в онова покоище, та да не би някой да падне в подобно непокорство.
12 (AU)Защото словото Божие е живо и действено и е по-остро от всеки двуостър меч: то прониква до раздяла на душа и дух, на стави и мозък, и преценява помисли и намерения сърдечни.
13 (AV)И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.
14 (AW)И тъй, като имаме велик Първосвещеник, Който е преминал през небесата, Иисуса, Сина Божий нека се държим о вероизповеданието.
15 (AX)Защото ние имаме не такъв първосвещеник, който не би могъл да ни съчувствува в нашите немощи, а такъв, Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях.
16 (AY)И тъй, нека дръзновено пристъпваме към престола на благодатта, за да получим милост и да намерим благодат за благовременна помощ.
5 Защото всеки първосвещеник, измежду човеци избиран, за човеци се поставя да служи Богу, за да принася дарове и жертви за грехове,
2 и да може да бъде снизходителен към невежи и заблудени, понеже и сам е обложен с немощ;
3 и затова е длъжен както за народа, тъй и за себе си да принася жертви за грехове.
4 (AZ)И никой се сам не сдобива с тая почест, освен оня, който е призван от Бога, както и Аарон.
5 (BA)Тъй и Христос не Сам прослави Себе Си, за да бъде първосвещеник, а Го прослави Оня, Който Му е казал: „Син Мой си Ти, Аз днес Те родих“;
6 (BB)както и другаде казва: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.
7 (BC)Той в дните на плътта Си, със силен вик и сълзи отправи молби и молитви към Оногова, Който можеше да Го спаси от смърт, и, като биде чут поради благоговението Си,
8 (BD)макар и да е Син, Той се научи на послушание чрез онова, което претърпя,
9 и, като се усъвършенствува, стана за всички, които Му са послушни, причина за вечно спасение,
10 като бе наречен от Бога Първосвещеник по чина Мелхиседеков.
11 (BE)По това имаме да говорим много, което е и мъчно за тълкуване, защото станахте небрежни към слушане.
12 (BF)Защото, макар и да бяхте длъжни според времето да бъдете учители, вие пак имате нужда да ви учат, кои са първите начала на Божието слово, и дойдохте до такова състояние, че се нуждаете от мляко, а не от твърда храна.
13 (BG)Всякой, който се храни с мляко, не е опитен в словото на правдата, защото е младенец;
14 (BH)а твърдата храна е за съвършени, които, благодарение на навика, имат чувства, обучени да различават добро и зло.
6 Затова, като оставим първоначалното Христово учение, нека се стремим към съвършенство, без да полагаме пак основа на покаяние от мъртви дела и на вяра в Бога,
2 на учение за кръщения, за възлагане ръце, за възкресяване мъртви и за вечен съд.
3 И това ще направим, ако Бог позволи.
4 (BI)Защото ония, които веднъж са се просветили, вкусили са от небесния дар, станали са причастници на Светаго Духа
5 и, като са вкусили от добрата реч Божия и от силите на бъдещия век,
6 (BJ)са отпаднали, – не е възможно пак да бъдат обновени за покаяние, когато те повторно разпъват в себе си Сина Божий и Го хулят.
7 Земя, която попива валящия често върху нея дъжд и ражда злак, полезен за ония, за които се и обработва, получава от Бога благословия;
8 (BK)а която изкарва тръне и бодили, тя е непотребна и близка до проклятие, което завършва с изгаряне.
9 От вас, възлюбени, ние очакваме нещо по-добро и спасително, ако и да говорим тъй.
10 (BL)Защото Бог не е неправеден, та да забрави делото ви и труда на любовта, що показахте към Неговото име, като послужихте и служите на светиите.
11 А ние желаем, всеки от вас да показва същото усърдие за пълна увереност в надеждата докрай,
12 за да се не влените, а да подражавате на ония, които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13 (BM)Бог, когато даваше обещание на Авраама, понеже нямаше никого по-горен, в когото да се закълне, закле се в Себе Си,
14 (BN)думайки: „наистина ще те благословя и преблагословя, ще те размножа и преумножа“.
15 (BO)И тъй, с дълготърпение Авраам получи обещанието.
16 (BP)Човеците се кълнат в по-горен от себе си, и клетвата за потвърждение туря край на всяко противоречие помежду им.
17 (BQ)Затова Бог, като особено искаше да покаже към наследниците на обещанието неизменната Си воля, си послужи с клетва,
18 та чрез две неизменни неща. в които не е възможно Бог да излъже, да имаме твърда утеха ние, които прибягнахме да се хванем о предстоящата нам надежда,
19 (BR)която за душата ни е като непоклатна и яка котва и която влиза най-вътре, зад завесата,
20 (BS)където Иисус влезе предтеча за нас, като стана Първосвещеник навеки по чина Мелхиседеков.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.