Chronological
5 (A)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.
2 (B)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;
3 (C)само да не би, и облечени, да се намерим голи.
4 (D)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.
5 (E)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.
6 И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,
7 (F)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)
8 (G)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.
9 Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;
10 (H)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.
11 И тъй, като знаем страха Господен, ние вразумяваме човеците, а за Бога сме явни; надявам се, че сме явни и за вашите съвести.
12 Не ви се препоръчваме отново, а ви даваме повод да се хвалите с нас, та да има, какво да кажете на ония, които се хвалят по лице, а не по сърце.
13 (I)Ако сме прекалили в хвалбите си, то е зарад Бога; ако сме умерени, то е зарад вас.
14 Защото любовта Христова ни обхваща, кога разсъждаваме върху това, че, щом един е умрял за всички, всички са умрели.
15 (J)А Христос умря за всички, та живите да живеят не вече за себе си, а за Оногова, Който умря за тях и възкръсна.
16 Затова отсега ние не познаваме никого по плът; ако и да бяхме познали Христа по плът, сега вече не познаваме.
17 (K)И тъй, който е в Христа, той е нова твар; древното премина; ето, всичко стана ново.
18 (L)А всичко е от Бога, Който ни примири със Себе Си чрез Иисуса Христа и ни даде служението на това примирение,
19 защото Бог примири света със Себе Си чрез Христа, без да вменява на човеците прегрешенията им, и ни вложи в нас словото на примирението.
20 И тъй, ние изпълняваме службата посланици вместо Христа, като че ли Сам Бог увещава чрез нас. Молим ви от име Христово: примирете се с Бога!
21 (M)Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога.
6 Понеже сме съработници Христови, ние ви молим, да не приемате напразно благодатта Божия.
2 (N)Защото казано е: „в благоприятно време те чух и в ден на спасение ти помогнах“. Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!
3 Ние никому с нищо не туряме препънка, за да се не опорочи служението ни,
4 (O)но във всичко се препоръчваме за служители Божии, с голямо постоянство, в скърби, в нужди, в утеснение,
5 при рани, в тъмници, в скитания, в трудове, в бдения, в пости,
6 с чистота, със знание, с дълготърпение, с благост, с Дух Светий, с нелицемерна любов,
7 със слово на истина, със сила Божия, чрез оръжията на правдата в дясна и лява ръка,
8 при чест и безчестие, при укори и похвали; смятат ни за измамници, но ние сме истинни,
9 за непознати, а сме добре познати; смятат ни за умиращи, а ето, живи сме; наказват ни, ала не могат ни умъртви;
10 (P)огорчават ни, а ние винаги сме радостни; бедни сме, а мнозина обогатяваме; нямаме нищо, а всичко притежаваме.
11 Устата ни са отворени за вас, коринтяни, сърцето ни е разширено.
12 Вам не е тясно в нас, а е тясно в сърцата ви.
13 За равна отплата (говоря като на чеда) разширете се и вие.
14 Не се впрягайте заедно с неверните; защото какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо има между светлина и тъмнина?
15 (Q)Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?
16 (R)Каква прилика между Божия храм и идолите? Защото вие сте храм на живия Бог, както е казал Бог: „ще се поселя в тях и ще ходя между тях; ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ“.
17 (S)„Затова излезте из средата им и се отделете, казва Господ, и до нечисто се не допирайте, и Аз ще ви приема“;
18 (T)„и ще ви бъда Отец, а вие ще бъдете Мои синове и дъщери“, казва Господ Вседържител.
7 И тъй, възлюбени, имайки такива обещания, нека се очистим от всяка сквернота на плътта и на духа, като вършим свети дела със страх Божий.
2 Поместете ни в сърцата си: никого не обидихме; никого не покварихме, нито някого изкористихме.
3 Не за осъждане това говоря; защото преди малко казах, че вие сте в сърцата ни, за да умрем и да живеем заедно.
4 Голямо доверие имам към вас, много се хваля с вас; изпълнен съм с утеха, преизобилвам с радост при всичката наша скръб.
5 Защото, когато дойдохме в Македония, плътта ни нямаше никакъв покой; отвред бяхме в утеснение: отвън – нападения, отвътре – страхове.
6 (U)Но Бог, Който утешава смирените, утеши ни с дохождането на Тита,
7 и не само с неговото дохождане, но и с утехата, с която се бе утешил той поради вас, като ни разказваше за вашия копнеж, за вашия плач, за вашата към мене ревност, тъй че аз още повече се зарадвах.
8 Защото, ако и да съм ви наскърбил с посланието, не се кая, макар и да се каях отначало, понеже виждам, че онова послание ви е наскърбило само за малко време.
9 Сега се радвам не затова, че се наскърбихте, но че се наскърбихте за покаяние, понеже се наскърбихте по Бога, та никаква вреда да не претърпите от нас.
10 (V)Защото скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение, а световната скръб докарва смърт.
11 Защото, ето на, това дето се наскърбихте по Бога, какво усърдие докара у вас, какво извинение, какво негодуване, какъв страх, какъв копнеж, каква ревност, какво отмъщение! С всичко показахте себе си, че сте чисти в това дело.
12 И тъй, ако ви и писах, то не заради оскърбителя, нито заради оскърбения, а за да ви стане явна нашата за вас грижа пред Бога.
13 Затова се утешихме с вашата утеха; а още повече се зарадвахме с радостта на Тита, задето вие всички сте успокоили духа му,
14 и задето аз не съм се посрамил, ако с нещо съм се похвалил за вас пред него; но, както сме говорили пред вас всякога истината, тъй и пред Тита похвалата ни излезе истинска;
15 и голяма е неговата сърдечна любов към вас, като си спомня за послушанието на всинца ви, как сте го приели със страх и трепет.
16 И тъй, радвам се, че във всичко мога да се доверя на вас.
8 Известяваме ви, братя, за благодатта Божия, дадена на църквите македонски,
2 (W)че сред много скръбни изпитни тяхната радост бе изобилна; и при голямата си беднотия изобилно проявиха богатството на своето добродушие;
3 защото (свидетел съм) те се показаха доброволни пожертвователи по силите си и извън силите,
4 като ни молеха твърде много, да приемем техния дар и участие в услужване на светиите;
5 и това те направиха не както се надявахме, но сами себе си отдадоха първом Господу, сетне и нам по воля Божия;
6 затова помолихме Тита, както бе наченал по-рано, тъй и да завърши у вас и това добро дело.
7 Но както изобилва всичко у вас: вяра и слово, познание и всяко усърдие и любовта ви към нас, тъй да изобилва у вас и тая добродетел.
8 Това казвам не като заповед, но за да изпитам чрез усърдието на другите искреността и на вашата любов.
9 (X)Защото вие знаете милостта на Господа нашего Иисуса Христа, че Той, бидейки богат, осиромаша заради вас, та да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия.
10 И по това давам съвет, понеже това е полезно за вас, които още отлани, преди македонци, наченахте не само да вършите, но и да искате това.
11 А сега и довършете наченатото дело, та, както е имало усърдие в искането ви, тъй усърдно да стане и довършването му според средствата.
12 (Y)Защото, ако някой има усърдие, той е угоден по това, каквото има, а не по това, каквото няма.
13 Не че искам да бъде на другите леко, а вам тежко, но за изравнение:
14 сегашният ваш излишък да допълня техния недостиг, за да послужи и техният излишък при вашия недостиг, та да има равенство,
15 (Z)както е писано: „който е събрал много, не е имал излишък; и който – малко, не е имал недостиг“.
16 Да благодарим Богу, Който вложи в сърцето на Тита същото усърдие за вас:
17 наистина, аз го подканих, но той, бидейки твърде усърден, доброволно тръгна към вас.
18 С него изпратихме и един брат, похваляван по всички църкви за благовестието,
19 и не само похваляван, но и избран от църквите, за да ни придружава в това добро дело, на което служим за слава на Самаго Господа и за ваше усърдие,
20 като се пазим, да не би някой ни укори при тия обилни приноси, за чието събиране ние полагаме грижи;
21 (AA)защото ние залягаме за доброто не само пред Господа, но и пред човеците.
22 Ние изпратихме с тях и нашия брат, чието усърдие много пъти сме изпитвали в много неща, и който сега е още по-усърден поради голямата увереност във вас.
23 Колкото за Тита, той е мой другар и сътрудник среди вас; а колкото за нашите братя, те са пратеници на църквите, слава Христова.
24 И тъй, дайте доказателство за вашата любов и за това, дето се хвалим с вас, както на тях, така и пред лицето на църквите.
9 А за спомагане на светиите считам за излишно да ви пиша,
2 защото зная вашето усърдие, за което се хваля с вас пред македонци, че Ахаия е приготвена още отлани; и вашата ревност подбуди твърде мнозина.
3 А братята изпратих, за да не би нашата похвала за вас да излезе напразно в тоя случай, но, както съм говорил, да бъдете приготвени,
4 та да не би, ако дойдат с мене македонци и ви намерят неприготвени, да останем посрамени ние (за да не казваме вие), след като сме ви хвалили с такава увереност.
5 Затова счетох за нужно да помоля братята, да дойдат напред при вас и да се погрижат отрано, щото предизвестената милостиня ваша да бъде готова като плод на щедрост, а не на скъперничество.
6 (AB)С това искам да кажа: който сее скъдно, скъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне.
7 (AC)Всеки да отделя, колкото му сърце дава, без да му се свиди, и без да го принуждават; защото Бог люби оногова, който драговолно дава.
8 (AD)А Бог е силен да умножи у вас всякаква благодат, та, като имате винаги всякакво доволство във всичко, да бъдете щедри във всяко добро дело,
9 (AE)както е писано: „пръсна, раздаде на сиромаси; правдата му пребъдва вечно“.
10 (AF)А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда,
11 та да бъдете богати във всичко за всяка щедрост, която чрез нас извиква благодарност към Бога.
12 Защото извършването на тая служба не само запълня лишенията на светиите, но и у мнозина извиква обилни благодарности към Бога;
13 и те, опитвайки плодовете от туй служение, прославят Бога, задето се покорявате на изповядваното от вас благовестие Христово и щедро общувате с тях и с всички,
14 и се молят за вас, понеже твърде много ви обичат, за преизобилната във вас Божия благодат.
15 Да благодарим на Бога за неизказания Негов дар!
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.