Chronological
23 (A)И дигна се цялото множество, и Го поведоха към Пилата,
2 (B)и почнаха да Го обвиняват, говорейки: намерихме Тогова, че развратява народа ни и забранява да се дава кесарю данък, като казва за Себе Си, че бил Христос Цар.
3 (C)А Пилат Го попита и каза: Ти ли си Царят на иудеите? А Той отговори и му рече: ти казваш.
4 Пилат рече на първосвещениците и на народа: аз не намирам никаква вина у Тогова Човека.
5 Но те настояваха да казват, че Той бунтува народа, като поучава по цяла Иудея, начевайки от Галилея дотук.
6 Пилат, като чу за Галилея, попита: нима Човекът е галилеец?
7 И като узна, че Той е подвластен на Ирода, изпрати Го при Ирода, който през тия дни беше тъй също в Иерусалим.
8 (D)А Ирод, като видя Иисуса, много се зарадва, понеже отдавна желаеше да Го види, тъй като беше слушал много за Него, и се надяваше да види някое чудо да стане от Него,
9 и Му задаваше много въпроси, но Той нищо му не отговаряше.
10 А първосвещениците и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 (E)Но Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати назад при Пилата.
12 И него ден Пилат и Ирод станаха приятели помежду си, понеже по-рано враждуваха един против други.
13 А Пилат, като повика първосвещениците, началниците и народа,
14 (F)каза им: доведохте ми Тоя Човек като развратител на народа; а ето, аз изследвах пред вас, и не намерих у Тогози Човека никаква вина от онова, в каквото Го обвинявате;
15 но нито Ирод намери, понеже Го пратих и при него; и ето, нищо достойно за смърт Той не е извършил;
16 и тъй, след като Го накажа, ще Го пусна.
17 А той трябваше за празника да им пуска един затворник.
18 (G)Но целият народ закрещя: премахни Тогова! а пусни ни Варава.
19 А Варава беше хвърлен в тъмница за извършен в града бунт и убийство.
20 Пилат отново издигна глас, като желаеше да пусне Иисуса.
21 Но те крещяха: разпни Го, разпни!
22 Той и трети път им рече: та какво зло е сторил Тоя? Аз не намерих в Него нищо да заслужава смърт; затова след като Го накажа, ще Го пусна.
23 Но те настояваха с голям вик да изискват да бъде разпнат; и викът техен и тоя на първосвещениците надделя.
24 И Пилат реши да бъде, според както искат те,
25 и пусна им хвърления в тъмницата за бунт и убийство, когото искаха, а Иисуса предаде на волята им.
26 И когато Го поведоха, уловиха някого си Симона Киринеец, който идеше от нива, и сложиха върху му кръста, за да го носи след Иисуса.
27 И след Него вървеше голямо множество народ и жени, които плачеха и ридаеха за Него.
28 А Иисус, като се обърна към тях, рече: дъщери иерусалимски, не плачете за Мене, а плачете за себе си и за чедата си;
29 понеже, ето, наближават дни, когато ще се каже: блазе на неплодни, и на утроби неродили, и на гърди некърмили!
30 (H)Тогава ще почнат да казват на планините: паднете върху ни! и на хълмовете: затрупайте ни!
31 Защото, ако това правят със зеленото дърво, какво ще бъде със сухото?
32 Водеха и двама злодейци, за да бъдат погубени с Него.
33 (I)И когато отидоха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единия отдясно, а другия отляво.
34 (J)А Иисус говореше: Отче! прости им, понеже не знаят, що правят. И като деляха дрехите Му, хвърлиха жребие.
35 А народът стоеше и гледаше. Подгавряха се заедно с народа и началниците, казвайки: други спаси, нека спаси и Себе Си, ако Този е Христос, избраникът Божий.
36 Също и войниците се подиграваха с Него, като се приближаваха и Му поднасяха оцет,
37 и казваха: ако си Ти Иудейският Цар, спаси се Сам.
38 И над Него имаше надпис, написан на гръцки, латински и еврейски: Този е Царят Иудейски.
39 Един от увисналите на кръста злодейци Го хулеше и казваше: ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас.
40 А другият, като заговори, мъмреше тогова и казваше: та и от Бога ли се не боиш ти, когато и сам си осъден на същото?
41 А ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил.
42 (K)И казваше на Иисуса: спомни си за мене, Господи, кога дойдеш в царството Си!
43 И отговори му Иисус: истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 (L)Беше вече около шестия час, и настана мрак по цялата земя до деветия час;
45 и потъмня слънцето, и храмовата завеса се раздра през средата.
46 Иисус, като извика с висок глас, рече: Отче! в Твоите ръце предавам духа Си. И това като каза, издъхна.
47 А стотникът, като видя станалото, прослави Бога и рече: наистина, Тоя Човек е бил праведник.
48 И целият народ, който се бе събрал на това зрелище, като видя станалото, връщаше се, удряйки се в гърди.
49 А стояха надалеч и гледаха това всичките Му познайници и жените, които вървяха подире Му от Галилея.
50 (M)И ето, някой си, на име Иосиф, съветник, човек добър и справедлив,
51 – той не бе се съгласил с решението и деянията им, – из Ариматея, иудейски град, който очакваше тъй също царството Божие,
52 дойде при Пилата и измоли тялото Иисусово;
53 и като Го сне, обви в плащаница и Го положи в гроб, изсечен в скала, дето никой не бе още полаган.
54 Тоя ден беше петък, и настъпваше вече събота.
55 Вървяха подире и жените, които бяха дошли с Иисуса от Галилея, и видяха гроба и как бе положено тялото Му;
56 (N)и като се върнаха, приготвиха благовония и миро, а в събота си починаха според заповедта.
18 (A)Като каза това Иисус, излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, дето имаше градина, в която влезе Сам Той и учениците Му.
2 А това място знаеше и Иуда, който щеше да Го предаде, защото Иисус често се събираше там с учениците Си.
3 (B)Тогава Иуда, като взе една чета войници и слуги от първосвещениците и фарисеите, дохожда там с фенери, светила и с оръжия.
4 А Иисус, знаейки всичко, каквото щеше да стане с Него, излезе и им рече: кого търсите?
5 Отговориха Му: Иисуса Назорея. Иисус им казва: Аз съм. С тях стоеше и Иуда, който Го предаваше.
6 И като им рече: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.
7 Пак ги попита: кого търсите? Те рекоха: Иисуса Назорея.
8 Иисус отговори: казах ви, че съм Аз; и тъй, ако Мене търсите, тях оставете да си идат;
9 (C)за да се сбъдне словото, казано от Него: „от ония, които си Ми дал, никого не погубих“.
10 (D)А Симон Петър, който имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо. Името на слугата беше Малх.
11 Но Иисус рече на Петра: тури ножа си в ножницата; да не изпия ли чашата, която Ми е дал Отец?
12 Тогава четата и хилядникът и слугите иудейски хванаха Иисуса и Го вързаха,
13 (E)и отведоха Го първом при Ана; защото той беше тъст на Каиафа, който през нея година беше първосвещеник.
14 (F)А Каиафа беше оня, който бе дал на иудеите съвет, че е по-добре един човек да погине за народа.
15 След Иисуса вървяха Симон Петър и другият ученик; а тоя ученик беше познат на първосвещеника, и влезе с Иисуса в двора първосвещеников.
16 А Петър стоеше вън до вратата. Другият пък ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе, та говори на вратарката, и въведе Петра.
17 (G)Тогава слугинята-вратарка казва на Петра: да не си и ти от учениците на Този Човек? Той отговаря: не съм.
18 А робите и слугите бяха си наклали огън, понеже беше студено, и стояха, та се грееха. Петър стоеше с тях и се грееше.
19 А първосвещеникът попита Иисуса за учениците Му и за учението Му.
20 Иисус му отговори: Аз открито говорих на света; Аз винаги съм поучавал в синагогите и в храма, дето отвред се събират иудеите, и скришом нищо не съм говорил.
21 Защо питаш Мене? Питай ония, които са слушали, що съм им говорил; ето, те знаят, що съм говорил.
22 Когато Той каза това, един от слугите, който стоеше наблизо, удари плесница на Иисуса и рече: тъй ли отговаряш на първосвещеника?
23 Иисус му отвърна: ако говорих зле, докажи злото; ако ли – добре, защо Ме биеш?
24 (H)Тогава Ана Го прати вързан при първосвещеник Каиафа.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше. И рекоха му: да не си и ти от Неговите ученици? Той се отрече и каза: не съм.
26 Един от слугите първосвещеникови, сродник на оногова, комуто Петър бе отрязал ухото, казва: не те ли видях аз в градината с Него?
27 Петър пак се отрече; и тозчас петел пропя.
28 (I)Поведоха Иисуса от Каиафа в преторията. Беше заран; и те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.
29 Тогава излезе Пилат при тях и рече: в какво обвинявате Тоя Човек?
30 Отговориха му и рекоха: ако Той не беше злодеец, не щяхме да ти Го предадем.
31 Пилат им рече: вземете Го вие и Го съдете по вашия закон. Иудеите му рекоха: нам не е позволено да убием никого;
32 (J)за да се сбъдне думата Иисусова, която беше казал, когато даваше да се разбере, от каква смърт щеше да умре.
33 (K)Тогава Пилат пак влезе в преторията и повика Иисуса и Му рече: Ти ли си Иудейският Цар?
34 Иисус му отговори: от себе си ли говориш това, или други ти казаха за Мене?
35 Пилат отговори: та аз иудеин ли съм? Твоят народ и първосвещениците Те предадоха на мене; какво си сторил?
36 (L)Иисус отговори: Моето царство не е от тоя свят: ако беше царството Ми от тоя свят, Моите слуги щяха да се борят, за да не бъда предаден на иудеите; но сега царството Ми не е оттук.
37 (M)А Пилат Му рече: и тъй, цар ли си Ти? Иисус отговори: ти казваш, че съм цар. Аз затова се родих, и затова дойдох на света, за да свидетелствувам за истината; всякой, който е от истината, слуша гласа Ми.
38 Пилат Му рече: що е истина? И като каза това, пак излезе при иудеите и им рече: аз не намирам никаква вина у Него.
39 (N)Но у вас има обичай, да ви пускам едного за Пасха; желаете ли да ви пусна Царя Иудейски?
40 (O)Тогава пак закрещяха всички, казвайки: не Него, а Вара̀ва. Вара̀ва пък беше разбойник.
19 (P)Тогава Пилат хвана Иисуса и Го бичува.
2 И войниците, като сплетоха венец от тръни, наложиха Му го на главата, и Му облякоха багреница,
3 и думаха: радвай се, Царю Иудейски! и Му удряха плесници.
4 (Q)Пилат пак излезе вън и им рече: ето, извеждам ви Го, за да разберете, че не намирам у Него никаква вина.
5 Тогава Иисус излезе вън с трънения венец и в багреница. И рече им Пилат: ето Човекът!
6 (R)А когато първосвещениците и слугите Го видяха, завикаха и казваха: разпни, разпни Го! Пилат им казва: вие Го вземете и разпиете, защото аз не намирам у Него вина.
7 (S)Иудеите му отговориха: ние имаме закон, и по нашия закон Той трябва да умре, защото Себе Си направи Син Божий.
8 Когато Пилат чу тая дума, повече се уплаши.
9 (T)И пак влезе в преторията и рече на Иисуса: отде си Ти? Но Иисус му не даде отговор.
10 Пилат Му казва: на мене ли не отговаряш? Не знаеш ли, че имам власт да Те разпна, и власт имам да Те пусна?
11 (U)Иисус отговори: ти не щеше да имаш над Мене никаква власт, ако ти не бе дадено свише; затова по-голям грях има оня, който Ме предаде на тебе.
12 От това време Пилат търсеше случай да Го пусне. Иудеите обаче викаха и казваха: ако пуснеш Тогова, не си приятел на кесаря. Всякой, който прави себе си цар, е противник на кесаря.
13 Пилат, като чу тая дума, изведе вън Иисуса и седна на съдището, на мястото, наречено Литостротон[a], а по еврейски Гавата.
14 Тогава беше петък пред Пасха, около шестия час. И рече Пилат на иудеите: ето вашия Цар!
15 Ала те завикаха: премахни Го, премахни, разпни Го! Пилат им казва: вашия Цар ли да разпна? Първосвещениците отговориха: ние нямаме друг цар, освен кесаря.
16 И тогава им Го предаде, за да бъде разпнат. И взеха Иисуса и Го поведоха.
17 (V)И носейки кръста Си, Той излезе на мястото, наречено Лобно, по еврейски Голгота;
18 там Го разпнаха, и с Него други двама, от едната и от другата страна, а посред – Иисуса.
19 А Пилат написа и надпис, и го постави на кръста. Написано беше: Иисус Назорей, Цар Иудейски.
20 Тоя надпис четоха мнозина от иудеите, понеже беше близо до града мястото, дето Иисус бе разпнат, и написаното бе по еврейски, гръцки и латински.
21 А първосвещениците иудейски казваха на Пилата: недей писа: Цар Иудейски, но че Той каза: Цар Иудейски съм.
22 Пилат отговори: каквото писах, писах.
23 (W)Войниците пък, като разпнаха Иисуса, взеха дрехите Му (и ги разделиха на четири дяла, по един дял на всеки войник,) и хитона. Хитонът не беше шит, а изтъкан цял отгоре додолу.
24 (X)Тогава рекоха си един другиму: да го не раздираме, а да хвърлим за него жребие, чий да бъде; за да се сбъдне реченото в Писанието: „разделиха дрехите Ми помежду си и за одеждата Ми хвърлиха жребие“. Тъй направиха войниците.
25 (Y)При кръста Иисусов стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
26 А Иисус, като видя майка Си и стоещия там ученик, когото обичаше, казва на майка Си: жено, ето син ти!
27 После казва на ученика: ето майка ти! И от оня час ученикът я прибра при себе си.
28 (Z)След това Иисус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, казва: жеден съм.
29 Там имаше съсъд, пълен с оцет. Войниците напоиха гъба с оцет, надянаха я на исопова тръст и поднесоха на устата Му.
30 А когато Иисус вкуси от оцета, рече: свърши се! И като наведе глава, предаде дух.
31 (AA)И понеже тогава беше петък, иудеите, за да не останат телата върху кръста в събота (защото оная събота беше велик ден), помолиха Пилата, да им пребият пищелите и да ги снемат.
32 Тогава дойдоха войниците и пребиха пищелите на първия, както и на другия, разпнат с Него.
33 А когато дойдоха при Иисуса и Го видяха вече умрял, не Му пребиха пищелите;
34 но един от войниците прободе с копие ребрата Му, и веднага изтече кръв и вода.
35 И който видя, засвидетелствува, и свидетелството му е истинско; и той знае, че говори истина, за да повярвате вие.
36 (AB)Защото това стана, за да се сбъдне Писанието: „кост Негова няма да се строши“.
37 (AC)И пак друго Писание казва: „ще погледнат на Тогова, Когото прободоха“.
38 (AD)След това Иосиф, от Ариматея (ученик Иисусов, но таен, поради страх от иудеите), помоли Пилата да снеме тялото Иисусово, и Пилат позволи. Той дойде и сне тялото Иисусово.
39 (AE)Дойде също и Никодим (който беше ходил изпреди при Иисуса нощя) и донесе около сто литри смес от смирна и алой.
40 Тогава взеха тялото Иисусово и Го обвиха в повивки с благовонията, както по обичая си иудеите погребват.
41 На онова място, дето беше разпнат, имаше градина, и в градината – нов гроб, в който още никой не бе полаган.
42 Там положиха Иисуса, поради петъка иудейски, понеже гробът беше наблизо.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.