Print Page Options
Previous Prev Day Next DayNext

Chronological

Read the Bible in the chronological order in which its stories and events occurred.
Duration: 365 days
Библия, синодално издание (BOB)
Version
Лука 22

22 (A)Наближаваше празник Безквасници, наречен Пасха;

а първосвещениците и книжниците диреха, като как да Го погубят, защото се бояха от народа.

(B)И влезе сатаната в Иуда, наричан Искариот, един от числото на дванайсетте.

И той отиде и се наговори с първосвещениците и воеводите, как да им Го предаде.

Те се зарадваха и се споразумяха да му дадат пари;

и той обеща, и търсеше сгодно време да им Го предаде не пред народа.

(C)И настана денят Безквасници, когато трябваше да се заколи пасхалното агне,

и прати Иисус Петра и Иоана, като им рече: идете, пригответе ни пасха, за да ядем.

А те Му рекоха: де искаш да приготвим?

10 Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе,

11 и кажете на стопанина на къщата: Учителят ти казва: де е стаята, в която да ям пасхата с учениците Си?

12 И той ще ви покаже горница голяма, постлана; там пригответе.

13 Като отидоха, намериха, както им бе казал, и приготвиха пасхата.

14 (D)И когато настана часът, Той седна на трапезата, и дванайсетте апостоли с Него,

15 и им рече: от сърце пожелах да ям с вас тая пасха, преди да пострадам,

16 (E)понеже, казвам ви, няма вече да я ям, докле тя се не извърши в царството Божие.

17 И като взе чашата и благодари, рече: вземете я и разделете помежду си,

18 защото, казвам ви, няма да пия от лозовия плод, докле не дойде царството Божие.

19 (F)И като взе хляб и благодари, преломи и им даде, казвайки: това е Моето тяло, което за вас се дава; това правете за Мой спомен.

20 Също взе и чашата след вечеря, като рече: тая чаша е новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива.

21 (G)Но ето, ръката на тогова, който Ме предава, е с Мене на трапезата;

22 (H)прочее, Син Човеческий отива, според както е определено; но горко на оня човек, чрез когото се предава.

23 И те почнаха да се питат помежду си, кой ли ще е от тях оня, който ще направи това.

24 А имаше и препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.

25 А Той им рече: царете на езичниците господаруват над тях, а ония, които ги владеят, благодетели се наричат;

26 а вие недейте тъй: но по-големият между вас да бъде като по-малкия, и който началствува, да бъде като оня, който слугува.

27 (I)Защото кой е по-голям: който седи на трапезата ли, или който слугува? Не е ли оня, който седи? Пък Аз съм среди вас като прислужник.

28 Но вие сте, които устояхте с Мене в Моите напасти,

29 и Аз ви завещавам, както Ми завеща Моят Отец, царство,

30 (J)за да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство, и да седнете на престоли да съдите дванайсетте колена Израилеви.

31 (K)И рече Господ: Симоне, Симоне! Ето, сатаната поиска да ви сее като пшеница;

32 (L)но Аз се молих за тебе, да не оскъднее вярата ти; и ти някога, кога се обърнеш, утвърди братята си.

33 Той Му отговори: Господи, готов съм да отида с Тебе и в тъмница и на смърт!

34 (M)Но Той рече: казвам ти, Петре, не ще пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.

35 (N)И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо.

36 Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож;

37 (O)защото, казвам ви, върху Мене трябва да се изпълни и това писано: „и към беззаконници бе причислен“. Понеже това, що се отнася до Мене, се привършва.

38 Те рекоха: Господи, ето тук има два ножа. Той им отвърна: достатъчни са.

39 (P)И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина; след Него тръгнаха и учениците му.

40 (Q)А като дойде на мястото, рече им: молете се да не паднете в изкушение.

41 И Той се отдели от тях до един хвърлей камък, па преклони колене и се молеше,

42 като казваше: Отче, да щеше да отклониш от Мене тая чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.

43 И яви Му се Ангел от небето и Го подкрепяше.

44 И понеже се намираше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.

45 Като стана от молитва, дойде при учениците и ги намери заспали от тъга;

46 и рече им: защо спите? станете и се молете, за да не паднете в изкушение.

47 (R)Докле още говореше Той, ето тълпа, а пред нея вървеше един от дванайсетте, наричан Иуда, който се приближи до Иисуса, за да Го целуне. Понеже такъв знак им бе дал: Когото целуна, Той е.

48 А Иисус му рече: Иудо, с целуване ли предаваш Сина Човечески?

49 Тия, които бяха с Него, като видяха, какво ще стане, рекоха Му: Господи, да ударим ли с нож?

50 И един от тях удари слугата на първосвещеника и му отряза дясното ухо.

51 Отговори Иисус и рече: оставете, спрете се! И като се допря до ухото му, изцери го.

52 А на първосвещениците и началниците на храма и на стареите, които бяха надошли против Него, Иисус рече: като на разбойник сте излезли с ножове и колове, за да Ме хванете!

53 Всеки ден бивах с вас в храма, и не дигнахте ръка срещу Мене, но сега е ваше времето и властта на мрака.

54 (S)Като Го хванаха, поведоха и заведоха Го в дома на първосвещеника. А Петър следваше отдалеч.

55 Когато накладоха огън сред двора и седнаха наедно, седеше и Петър между тях.

56 Една слугиня, като го видя седнал срещу светлината, взря се в него и рече: и тоя беше с Него.

57 Но той се отрече от Него, като каза: жено, не Го познавам.

58 След малко друг един, като го видя, рече: и ти си от тях. Но Петър отвърна: човече, не съм.

59 А като се мина около час време, друг някой взе да твърди, като казваше: наистина, и тоя с Него беше, защото е галилеец.

60 Но Петър рече: човече, не зная, какво говориш. И веднага, докле още говореше той, петелът пропя.

61 (T)Тогава Господ, като се обърна, погледна Петра, и Петър си спомни думите на Господа, както му бе казал: преди още петел да пропее, ти три пъти ще се отречеш от Мене.

62 И като излезе вън, горко плака.

63 (U)Човеците, които държаха Иисуса, ругаеха Го и Го биеха;

64 и като Го забулиха, удряха Го по лицето и Го питаха: проречи, кой Те удари?

65 И много други хули казваха против Него.

66 (V)А щом се съмна, събраха се стареите народни, първосвещениците и книжниците, и Го въведоха в синедриона си;

67 и казваха: ако си Ти Христос, кажи ни! Той им отговори: ако ви кажа, няма да повярвате;

68 ако ви пък и попитам, няма да Ми отговорите, нито да Ме пуснете;

69 (W)отсега Син Човеческий ще седне отдясно на Божията сила.

70 И всички рекоха: и тъй, Ти ли си Син Божий? Той им отговори: вие казвате, че съм Аз.

71 А те рекоха: какво свидетелство ни трябва още? ние сами чухме от устата Му.

Иоан 13

13 (A)Пред празник Пасха Иисус, знаейки, че е дошъл часът Му да премине от тоя свят към Отца, и понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай.

И във време на вечеря, когато дяволът бе вече вложил в сърцето на Иуда Симонов Искариот да Го предаде,

(B)Иисус, знаейки, че Отец всичко Му е предал в ръцете, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,

(C)стана от вечерята, съблече горната Си дреха и, като взе убрус, препаса се;

после наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги отрива с убруса, с който бе препасан.

Дохожда, прочее, при Симона Петра, а тоя Му казва: Господи, Ти ли ще ми миеш нозете?

Иисус му отговори и рече: което върша Аз, ти сега не знаеш, а отпосле ще разбереш.

Петър Му казва: няма да умиеш нозете ми вовеки. Иисус му отговори: ако те не умия, нямаш дял с Мене.

Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.

10 (D)Иисус му казва: умитият има нужда само нозете си да умие, защото цял е чист; и вие сте чисти, ала не всички.

11 Защото Той знаеше, кой щеше да Го предаде, затова и рече: не всички сте чисти.

12 А когато им уми нозете и Си облече дрехата, седна пак на трапезата и им рече: знаете ли, какво ви направих?

13 (E)Вие Ме наричате Учител и Господ, и добре казвате, понеже съм такъв.

14 И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни да умивате нозете един другиму.

15 Защото ви дадох пример, да правите и вие същото, каквото Аз ви направих.

16 (F)Истина, истина ви казвам: няма слуга по-горен от господаря си, нито пратеник по-горен от оногова, който го е пратил.

17 Ако знаете това, блажени сте, кога го изпълнявате.

18 (G)Не за всички ви говоря: Аз зная, кои съм избрал. Но да се сбъдне Писанието: „който яде с Мене хляб, дигна против Мене петата си“.

19 (H)Отсега ви казвам, преди да се е сбъднало, та, кога се сбъдне, да повярвате, че съм Аз.

20 (I)Истина, истина ви казвам: който приема, когото Аз пратя, Мене приема; а който приема Мене, приема Оногова, Който Ме е пратил.

21 (J)Като каза това, Иисус се смути духом, засвидетелствува и рече: истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

22 Тогава учениците взеха да се споглеждат един други, недоумявайки, за кого говори.

23 (K)А един от учениците, когото Иисус обичаше, беше се облегнал на гърдите Иисусови.

24 Нему Симон Петър кимна да попита, кой ли ще е, за когото говори.

25 Той, като припадна върху гърдите на Иисуса, рече Му: Господи, кой е?

26 Иисус отговори: онзи е, комуто Аз натопя залък и подам. И, като натопи залъка, подаде го на Иуда Симонов Искариот.

27 И тогава, подир залъка, сатаната влезе в него. А Иисус му рече: каквото ще вършиш, върши по-скоро.

28 Никой обаче от насядалите на трапезата не разбра, защо му каза това.

29 А понеже Иуда държеше ковчежето, някои мислеха, че Иисус му казва: купи, каквото ни трябва за празника, или – да раздаде нещо на сиромаси.

30 Той, като взе залъка, веднага излезе; беше нощ.

31 (L)Когато той излезе, Иисус рече: сега се прослави Син Човеческий, и Бог се прослави в Него.

32 Ако Бог се прослави в Него, и Бог ще Го прослави в Себе Си, и веднага ще Го прослави.

33 (M)Чеда, още малко съм с вас. Ще Ме дирите, и, както казах на иудеите, че където отивам Аз, вие не можете да дойдете, и вам казвам сега.

34 (N)Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго.

35 По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си.

36 Симон Петър Му рече: Господи, къде отиваш? Иисус му отговори: където Аз отивам, ти не можеш да дойдеш подире Ми сега, а сетне ще Ме последваш.

37 Петър Му рече: Господи, защо не мога да дойда подире Ти сега? Душата си за Тебе ще положа.

38 (O)Иисус му отговори: душата си ли за Мене ще положиш? Истина, истина ти казвам: не ще пропее петел, докле три пъти не се отречеш от Мене.

Библия, синодално издание (BOB)

Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.