Chronological
1 (A)В трийсетата година, четвъртия месец, петия ден на месеца, когато бях между преселниците при река Ховар, отвориха се небесата – и аз видях Божии видения.
2 (B)В петия ден на месеца (това беше пета година, откак беше пленен цар Иоаким),
3 (C)биде слово Господне към Иезекииля, свещеник, син на Вузия, в Халдейската земя, при река Ховар; и биде там върху него ръката Господня.
4 (D)И видях: и ето, бурен вятър идеше от север, голям облак и огън на кълба, и около него сияние, –
5 а из средата му излизаше като че ли светлина от пламък изсред огън; в средата му пък се виждаше подобие на четири животни, – и такъв беше видът им: приличаха на човек,
6 (E)и всяко имаше четири лица, и всяко от тях – четири крила;
7 а нозете им – нозе прави, и стъпалата на нозете им – като стъпало на телешка нога, и блестяха като лъскава мед (и крилата им леки).
8 И под крилата им имаше човешки ръце, на четирите им страни;
9 и четирите си имаха лица и крила; крилата им се допираха едно до друго; когато ходеха, те не се обръщаха, а вървяха всяко по посока на лицето си.
10 (F)Подобието на лицето им бе: лице човешко и лице лъвско от дясна страна у всички четири; а от лява страна – лице телешко у всички четири и лице орлово у всички четири.
11 И лицата им и крилата им бяха отгоре разделени, но у всяко двете крила се допираха едно до друго, а двете покриваха телата им.
12 И вървяха те, всяко в посока на лицето си; накъдето духът искаше да отиде, там и отиваха; когато вървяха, не се обръщаха.
13 И тия животни имаха вид на разпалени въглища, на лампади: огънят се движеше между животните, и огнено сияние и светкавица излизаше из огъня.
14 (G)И животните бързо се движеха насам-натам, както бляска светкавица.
15 (H)И гледах животните, – и ето, на земята до тия животни по едно колело пред четирите им лица.
16 (I)Колелата и направата им изглеждаха, както изглежда топаз, и всички четири си приличаха; и по изглед и по направа бяха като че колело в колело.
17 Когато вървяха, вървяха в четирите си посоки; когато вървяха, не се обръщаха.
18 (J)А наплатите им – високи и страшни бяха те; наплатите им у всички четири наоколо бяха пълни с очи.
19 И когато ходеха животните, вървяха и колелата до тях; а когато животните се подигаха от земята, подигаха се и колелата.
20 (K)Където духът искаше да отиде, там и те отиваха; където и да тръгнеше духът, и колелата се подигаха еднакво с тях, защото духът на животните беше в колелата.
21 Когато ходеха ония, вървяха и тия; и когато ония стояха, стояха и тия; и когато ония се подигаха от земята, еднакво с тях се подигаха и колелата, защото духът на животните беше в колелата.
22 Над главите на животните имаше подобие на свод, наглед като чудесен кристал, прострян отгоре над главите им.
23 А под свода се простираха крилата им право едно към друго, и всяко имаше по две крила, които ги покриваха, у всяко двете крила покриваха телата им.
24 (L)И кога те ходеха, чувах шум от крилата им, като че шум от много води, като че глас на Всемогъщия, силен шум, като че шум на военен стан; а кога се спираха, спущаха крилата си.
25 И от свода над главите им се носеше глас; кога се спираха, спускаха крилата си.
26 (M)А над свода над главите им имаше подобие на престол, наглед като от камък сапфир; а над подобието на престола имаше нещо като подобие на човек отгоре му.
27 (N)И видях като че светнал метал, като че огнен изглед вътре в него наоколо – от бедрата му и нагоре; от бедрата му и надолу видях нещо като огън, и сияние имаше около него.
28 (O)Както изглежда дъга в облаци във време на дъжд, така изглеждаше това сияние наоколо.
2 (P)Т акова беше видението на отблясъка от славата Господня. Като видях това, паднах ничком и чух гласа на Говорещия, и Той ми рече: „сине човешки! стани на нозете си, и Аз ще говоря с тебе“.
2 И както Той ми говореше, влезе в мене дух и ме постави на нозете ми и чух Оногова, Който ми говореше.
3 (Q)И Той ми каза: „сине човешки! Аз те пращам при Израилевите синове, при непокорни люде, които се възбунтуваха против Мене; те и бащите им са изменници пред Мене дори до ден днешен.
4 (R)И тия са синове с огрубяло лице и с жестоко сърце, – при тях те пращам, и ти ще им кажеш: тъй казва Господ Бог!
5 (S)Ще слушат ли те, или не, – понеже те са размирен дом – но нека знаят, че е имало пророк между тях.
6 (T)А ти, сине човешки, не бой се от тях и не се плаши от думите им, ако те бъдат за тебе тръни и бодили, и ти ще живееш у скорпии, – не бой се от думите им и не се плаши от лицата им, защото те са размирен дом;
7 и говори им Моите думи, – слушат ли те, или не, – понеже те са упорити.
8 (U)А ти, сине човешки, слушай, какво ще ти говоря: не бъди упорит като тоя размирен дом; отвори устата си и изяж, което ще ти дам“.
9 (V)И видях, и ето ръка протегната към мене, и в нея – книжен свитък.
10 И Той го разви пред мене, и ето, свитъкът беше изписан отвътре и отвън, и беше написано на него: „плач, охкане и тъга“.
3 (W)И каза ми: „сине човешки! Изяж, което е пред тебе, изяж тоя свитък, па иди говори на дома Израилев“.
2 Тогава отворих устата си, и Той ми даде да изям тоя свитък;
3 (X)и каза ми: „сине човешки! нахрани стомаха си и напълни утробата си с тоя свитък, който Аз ти давам“, – и аз го изядох, и в устата ми стана сладко като мед.
4 И Той ми каза: „сине човешки! стани, та иди у дома Израилев, и говори им с Моите думи;
5 (Y)защото се пращаш не у народ с неразбрана реч и непонятен език, но у дома Израилев,
6 не у много народи с неразбрана реч и непонятен език, чиито думи не би разбрал; пък да бях те пратил и при тях, те биха те послушали;
7 (Z)а домът Израилев не ще иска да те слуша, защото те не искат да Ме слушат, понеже целият дом Израилев е с твърд лоб и с жестоко сърце.
8 (AA)Ето, Аз направих и твоето лице твърдо наспроти техните лица, и твоето чело твърдо наспроти техния лоб.
9 (AB)Като диамант, който е по-твърд от камък, направих челото ти; не бой се от тях и не се страхувай пред тяхното лице, защото те са дом размирен“.
10 И каза ми: „сине човешки! всички Мои думи, които ще ти говоря, приеми със сърцето си и изслушай с ушите си;
11 (AC)стани, та иди при преселниците, при синовете на твоя народ, говори им и кажи им: тъй казва Господ Бог! па слушат ли те, или не“.
12 (AD)И подигна ме духът; и чух зад мене си голям гръмовен глас: „благословена славата на Господа от мястото си!“
13 и също шум от крилата на животните, които се допираха едно до друго, и шум от колелата до тях и звук от силен гръм.
14 И духът ме подигна и ме взе. И вървях огорчен, с развълнуван дух; и ръката Господня беше крепко върху мене.
15 И дойдох при преселниците в Тел Авив, които живееха при река Ховар, и спрях се там, дето те живееха, и прекарах у тях седем дена в почуда.
16 А като се изминаха седем дена, биде към мене слово Господне:
17 (AE)„сине човешки! Аз те поставих страж над дома Израилев, и ти ще слушаш слово из Моите уста и ще ги вразумяваш от Мене.
18 (AF)Кога кажа на беззаконника: „бездруго ще умреш!“ а ти го не вразумяваш и не говориш, за да предпазиш беззаконника от беззаконния му път, та да бъде жив, – тоя беззаконник ще умре в беззаконието си, но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
19 (AG)Но ако ти си вразумявал беззаконника, а той не се е отвърнал от беззаконието си и от беззаконния си път, той ще умре в беззаконието си, а ти ще спасиш душата си.
20 (AH)И ако праведник отстъпи от правдата си и постъпи беззаконно, когато Аз туря отпреде му препънка, и умре, то, ако не си го вразумявал, той ще умре поради греха си, и не ще му се припомнят праведните му дела, що е вършил; но кръвта му Аз ще подиря от твоите ръце.
21 Ако пък ти вразумяваш праведника, за да не съгреши тоя праведник, и той не съгреши, то и той ще бъде жив, защото е бил разумен, и ти си спасил душата си“.
22 И биде върху мене там ръката на Господа, и Той ми каза: стани, та излез на полето, и Аз ще говоря там с тебе.
23 (AI)И станах, та излязох на полето; и ето, там беше славата Господня, като славата, която видях при река Ховар; и паднах ничком.
24 (AJ)И влезе в мене духът и изправи ме на нозете ми, и Той говори с мене и ми каза: иди и затвори се в дома си.
25 (AK)И ти, сине човешки, – ето, ще ти турят окови, и ще те свържат с тях, и не ще се движиш сред тях.
26 (AL)И Аз ще прилепя езика ти о небцето ти, и ще онемееш и не ще им бъдеш изобличител, защото те са дом размирен.
27 (AM)И когато ще говоря Аз с тебе, тогава ще отворя устата ти, и ти ще им говориш: „тъй казва Господ Бог!“ Който иска да слуша, – нека слуша; а който не иска да слуша, – да не слуша: защото те са дом размирен.
4 И ти, сине човешки, вземи една тухла, тури я пред себе си и начертай на нея град Иерусалим;
2 (AN)нареди обсада против него, направи укрепление против него, насипи насип около него, разположи стан против него и тури наоколо срещу него стенобойни машини,
3 вземи желязна дъска и я тури като желязна стена между тебе и града, обърни се с лице към него, и той ще бъде обсаден, и ти го обсаждай. Това ще бъде личба за дома Израилев.
4 Ти пък легни на лявата си страна и тури върху нея беззаконието на дома Израилев: според числото на дните, през които ще лежиш върху нея, ще носиш беззаконието им.
5 И Аз ти определих годините на беззаконието им според числото на дните: триста и деветдесет дни ще носиш беззаконието на дома Израилев.
6 (AO)И когато ги изпълниш, повторно легни вече на дясната си страна, и четирийсет дена носи върху себе си беззаконието на дома Иудин, ден за година, ден за година ти определих.
7 И обърни лицето си и запретнатата си дясна ръка към обсадата на Иерусалим, и пророкувай против него.
8 (AP)Ето, Аз турих върху тебе окови, и ти не ще се обърнеш от едната си страна на другата, докле не изпълниш дните на твоята обсада.
9 Вземи си пшеница и ечемик, боб и леща, просо и лимец, и изсипи ги в един съд, и направи си от тях хлябове, според числото на дните, през които ще лежиш на страната си, триста и деветдесет дни ще ги ядеш.
10 И храната си, с която ще се храниш, яж с теглилка, по двайсет сикли на ден; от време на време яж това.
11 И вода пий с мярка, по шеста част от хин пий; от време на време тъй пий.
12 И яж ги като ечемични питки и печи ги пред очите им на човешки тор.
13 (AQ)И каза Господ: тъй Израилевите синове ще ядат хляба си нечист всред ония народи, у които ще ги прогоня.
14 (AR)Тогава казах: о, Господи Боже! душата ми никога не се е осквернявала, и от младини до сега не съм ял мърша и разкъсано от звяр; и никакво нечисто месо не е влизало в устата ми.
15 И каза ми Той: Аз ти позволявам, вместо човешки тор, говежди тор, и на него приготвяй хляба си.
16 (AS)И каза ми: сине човешки! ето, Аз ще сломя в Иерусалим хлебната подпора, и ще ядат хляб с теглилка и в печал, и вода ще пият с мярка и в тъга;
17 (AT)защото у тях ще има оскъдица на хляб и вода, и те с ужас ще се гледат един друг и ще изтлеят в беззаконието си.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.