Chronological
10 Дотегна на душата ми моят живот; ще се предам на тъгата си; ще говоря с горчивина на душата си.
2 (A)Ще река Богу: не ме обвинявай; яви ми, защо се бориш с мене?
3 Добре ли Ти е да угнетяваш, да презираш делото на ръцете Си, а кроежа на нечестивците да осветляваш?
4 (B)Нима имаш плътски очи, и гледаш, както гледа човек?
5 (C)Нима Твоите дни са като дните на човек, или Твоите години са като дни на мъж,
6 та търсиш порок в мене и дириш грях в мене,
7 (D)ако и да знаеш, че не съм беззаконник, и че няма кой да ме избави от ръката Ти?
8 (E)Твоите ръце са се трудили над мене и са ме образували цял околовръст, – и Ти ме погубваш?
9 (F)Спомни, че си ме изработил като глина, та на прах ли ще ме обърнеш?
10 Не Ти ли ме изля като мляко, и ме сгъсти като отвара,
11 (G)с кожа и плът ме облече, с кости и жили ме стегна,
12 живот и милост ми дарува, и Твоята грижа пазеше духа ми?
13 Но и това Ти криеше в сърцето Си, – зная, че това беше у Тебе, –
14 (H)че, ако съгреша, Ти ще забележиш и не ще оставиш греха ми без наказание.
15 (I)Ако съм виновен, горко ми! Ако съм и прав, не ще посмея да дигна глава. Преситен съм на унижение; погледни бедствието ми:
16 то се увеличава. Ти тичаш подире ми като лъв, и отново ме нападаш и чудно действуваш върху мене.
17 (J)Изваждаш нови Твои свидетели против мен; усилваш гнева Си против мене; и бедите, една след друга, се опълчват против мене.
18 (K)И защо ме извади от утробата? Да бях умрял, когато ничие око не беше ме още видяло;
19 о, да бях пренесен от утробата в гроба, като да ме не е имало!
20 (L)Не са ли малки дните ми? Остави, отстъпи от мене, за да се ободря малко,
21 (M)преди да отида, – та да се не върна вече, – в страната на тъмата и смъртната сянка,
22 (N)в страната на мрака, какъвто е мракът на смъртната сянка, дето няма уредба, дето е тъмно, както самата тъма.
11 (O)Отговори Софар Наамец и рече:
2 (P)нима на много думи не може да се даде отговор, и нима многоречивият човек е прав?
3 Твоето празнословие ще накара ли човеците да мълчат, за да се присмиваш ти, и да няма кой да те посрами?
4 Ти рече: съждението ми е вярно, и аз съм чист в Твоите очи.
5 О, да проговореше Бог, да отвореше уста към тебе
6 (Q)и ти откриеше тайните на мъдростта, че теб ти се пада двойно повече да понесеш! И тъй, знай, че Бог за тебе предаде на забрава някои от твоите беззакония.
7 (R)Можеш ли ти с изследване намери Бога? Можеш ли съвършено постигна Вседържителя?
8 (S)Той е по-висок от небесата, – какво можеш стори? По-дълбоко от преизподнята, – какво можеш узна?
9 По-дълга от земята е мярката Му и по-широка от морето.
10 Ако Той мине и заключи някого в окови и го извади на съд, то кой ще Го отклони?
11 (T)Защото Той знае лъжците и вижда беззаконието; ще ли го остави без внимание?
12 Но суетният човек умува, макар и човек да се ражда като диво осле.
13 Ако насочиш сърцето си и простреш към Него ръце,
14 (U)и ако има порок в ръката ти, а ти го отмахнеш и не оставиш беззаконието да обитава в твоите шатри,
15 (V)то ще подигнеш неопетненото си лице, ще бъдеш твърд и няма да се боиш.
16 (W)Тогава ще забравиш тъгата: като за оттекла се вода ще си спомняш за нея.
17 (X)И животът ти ще тръгне по-ясен от пладне; ще просветлееш като утро.
18 И ще бъдеш спокоен, защото има надежда; ти си ограден, и можеш да спиш безопасно.
19 (Y)Ще лежиш, и не ще има кой да застрашава, и мнозина ще ти се подмилкват.
20 (Z)А очите на беззаконниците ще изтекат, прибежището им ще пропадне, и надеждата им ще изчезне.
12 Отговори Иов и рече:
2 наистина, само вие сте човеци, и с вас ще умре мъдростта!
3 И у мене има сърце, както у вас; не съм по-долен от вас; и кой не знае това същото?
4 (AA)За присмех станах аз на приятеля си, аз, който призовавах Бога, и комуто Той отговаряше, – за присмех е праведният, непорочният човек.
5 Тъй е презрян, според мислите на седещия в покой, светилникът, приготвен за онези, чиито нозе се препъват.
6 (AB)Спокойни са шатрите на крадците и безопасни на дразнещите Бога, които своя бог виждат в ръцете си.
7 И наистина: попитай добитъка, и ще те научи; попитай небесната птица, и ще ти яви;
8 или поговори със земята, и ще те поучи, ще ти кажат и морските риби.
9 (AC)Кой във всичко това не ще узнае, че ръката на Господа е сътворила това?
10 (AD)В Негова ръка е душата на всичко живо и духът на всяка човешка плът.
11 (AE)Нали ухото разбира думите, и нали езикът разпознава вкуса на храната?
12 (AF)У старците има мъдрост, и у дълголетните – разум.
13 (AG)У Него има мъдрост и сила, Негови са решение и разум.
14 (AH)Което Той събори, няма да се съгради; когото Той заключи, няма да се освободи.
15 (AI)Да спре водите, и всичко ще изсъхне; да ги пусне, и земята ще разрушат.
16 У Него има сила и мъдрост, пред Него е тоя, който се заблуждава, и онзи, който въвежда в заблуждение.
17 (AJ)Той привежда съветниците в необмисленост и прави съдиите глупави.
18 Той лишава царе от власт и обвързва с въже кръста им;
19 князе лишава от достойнство и храбри поваля;
20 (AK)отнема езика на високомерни и лишава от разум старци;
21 (AL)покрива със срам славни и разслабя силата на мощни;
22 открива дълбокото и сред тъмата и изважда на видело смъртната сянка;
23 множи народите и ги изтребва; разпръсва народите и ги събира;
24 (AM)лишава от ум главатарите на земните народи и ги оставя да се скитат в пустинята, дето няма път:
25 (AN)пипнешком ходят те в тъмата, без светило, и политат като пияни.
13 Ето, всичко това окото ми видя, ухото ми чу и забележи за себе си.
2 (AO)Колкото знаете вие, зная и аз: не съм по-долу от вас.
3 Но аз към Вседържителя бих искал да говоря, желал бих с Бога да се препирам.
4 (AP)А вие сте ковачи на лъжи; всички вие сте безполезни лекари.
5 (AQ)О, да бяхте само мълчали! Това би ви се сметнало за мъдрост.
6 Изслушайте моите разсъждения и вникнете във възражението на устата ми.
7 Трябваше ли да говорите заради Бога неправда и заради Него да говорите лъжа?
8 Трябваше ли да бъдете лицеприятни към Него и за Бога тъй да се препирате?
9 Добре ли ще бъде, кога Той ви изпитва? Ще Го измамите ли, както измамват човек?
10 (AR)Той ще ви строго накаже, ако и скришно лицемерите.
11 Нима величието Му не ви плаши, и страх от Него не ви обзема?
12 Вашите напомняния приличат на пепел; вашите огради са огради глинени.
13 Млъкнете пред мен, и аз ще говоря, каквото и да ме постигне.
14 За какво ми е да си хапя тялото със зъби и да си турям душата в ръка?
15 Ето, Той ме убива, но аз ще се надявам: желал бих само да удържа пътищата си пред лицето Му.
16 (AS)И това ми е вече за оправдание, понеже лицемер не ще се яви пред лицето Му.
17 Изслушайте внимателно думите ми и обясненията ми с ушите си.
18 Ето, започнах съдба; зная, че ще бъда прав.
19 Кой е в сила да ми надвие? Защото тогава ще млъкна и ще изпусна дух.
20 Само две неща не прави с мене, и тогава аз не ще се укривам от Твоето лице;
21 (AT)отмахни от мене ръката Си, и Твоят ужас да ме не разтърсва.
22 (AU)Тогава викай, и аз ще отговарям; или аз ще говоря, а Ти ми отговаряй.
23 Колко са пороците и греховете ми? Покажи ми беззаконието ми и греха ми.
24 (AV)За какво скриваш лицето Си и ме считаш Твой враг?
25 Не мачкаш ли Ти откъснат лист, и не гониш ли суха сламчица?
26 (AW)Защото Ти пишеш против мене горчила и ми вменяваш греховете на младостта ми,
27 туряш в клада нозете ми и дебнеш всичките ми пътища, – тичаш по дирите на нозете ми,
28 (AX)подир мене, който тлея като гнилеж, като дреха, сядена от молец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.