Chronological

7 ^(A)Защото тоя Мелхиседек – цар на Салим, свещеник на Всевишния Бог, който посрещна Авраама, когато този се връщаше от разбиването на царете, и го благослови,

² комуто Авраам отдели и десятък от всичко и който по значение на името си първом е цар на правда, а после и цар на Салим, сиреч, цар на мир,

³ без баща, без майка, без родословие, нямащ нито начало на дни, нито край на живот и, по такъв начин, е уподобен на Сина Божий, – пребъдва завинаги свещеник.

⁴ Виждате, колко е велик оня, комуто патриарх Авраам даде и десятък от най-добрата си плячка.

^5 (B)Ония от Левиевите синове, които приемат свещенство, имат заповед, да взимат по закона десятък от народа, сиреч от братята си, макар и тия да са произлезли от Авраамовите чресла.

^6 (C)Но той, без да произлиза от техния род, взе десятък от Авраама и благослови оногова, който имаше обещанията.

⁷ Безспорно е, че по-малкият се благославя от по-големия.

⁸ Тук смъртни човеци вземат десятъци, а там – оня, за когото има свидетелство, че е жив.

⁹ И, тъй да кажа, сам Левий, който взема десятъци, даде десятък чрез Авраама:

¹⁰ защото беше още в чреслата на баща си, когато го посреща Мелхиседек.

^11 (D)И тъй, ако съвършенство се достигаше чрез левитското свещенство (защото въз основа на него народът получи закон), каква още нужда, да се въздига друг свещеник по чина Мелхиседеков, и да се не нарича по чина Ааронов?

¹² Защото, промени ли се свещенството, става нужда да се промени и законът.

¹³ А Оня, за Когото се казва това, принадлежеше към друго коляно, от което никой не бе се приближавал до жертвеника;

^14 (E)защото явно е, че Господ наш възсия от Иуда, а за свещенство в неговото коляно Моисей нищо не е казал.

¹⁵ И още по-явно става това, когато подобно на Мелхиседека се въздига друг Свещеник,

¹⁶ Който не по закона на плътска заповед е станал такъв, а по силата на безкраен живот.

^17 (F)Защото свидетелствува се: „Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“.

^18 (G)А пък отменяване на предишна заповед става поради нейната слабост и безполезност,

^19 (H)защото законът не докара нищо до съвършенство; а въведе се по-добра надежда, чрез която се приближаваме до Бога.

²⁰ И доколкото това ставаше не без клетва

^21 (I)(защото ония бяха станали свещеници без клетва, а Тоя – с клетва, чрез Оногова, Който Му казва: „кле се Господ и няма да се разкае: Ти си свещеник навеки по чина Мелхиседеков“),

^22 (J)дотолкова на по-добър завет поръчител стана Иисус.

²³ Ония станаха един след друг много свещеници, защото смъртта не им даваше да пребъдват;

²⁴ а Тоя, понеже Сам пребъдва вечно, има свещенство, което не преминава към другиго.

^25 (K)Затова Той може и винаги да спасява ония, които дохождат чрез Него при Бога, понеже е всякога жив, за да ходатайствува за тях.

^26 (L)Защото такъв Първосвещеник ни и трябваше: свет, незлобив, непорочен, отделен от грешниците и станал по-висок от небесата,

^27 (M)Който няма нужда всекидневно, както първосвещениците, да принася жертви първом за Своите грехове, та сетне за греховете на народа, защото Той извърши това веднъж завинаги, като се принесе Сам в жертва.

^28 (N)Защото законът поставя за първосвещеници човеци, които имат немощи; а клетвеното след закона слово постави Сина, Който е навеки съвършен.

8 ^(O)А главно в туй, що говорим, е, че имаме такъв Първосвещеник, Който седна отдясно на престола на величието в небесата,

^2 (P)и е служител на светилището и на истинската скиния, която въздигна Господ, а не човек.

^3 (Q)Всеки първосвещеник се поставя, за да принася дарове и жертви; затова нужно беше и Тоя да има какво да принесе.

⁴ Защото, ако Той беше на земята, не би бил и свещеник, понеже има свещеници, които принасят даровете по закона

^5 (R)и служат на образа и сянката на небесното, както бе казано на Моисея, когато щеше да довърши скинията: „гледай, рече, да направиш всичко по образеца, който ти бе показан на планината“.

^6 (S)А сега Той получи толкова по-добро служение, колкото е и Ходатай на по-добър завет, основан на по-добри обещания.

⁷ Защото, ако първият завет беше без недостатък, нямаше да се търси място за втори.

^8 (T)Но пророкът, като ги укорява, казва: „ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, –

⁹ не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из земята Египетска, – защото те не останаха в Моя завет, и Аз ги пренебрегнах, казва Господ.

^10 (U)Но този е заветът, който ще завещая на дома Израилев след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в мислите им, и в сърцата им ще ги напиша, и ще бъда техен Бог, а те ще бъдат Мой народ.

^11 (V)И няма да учи всеки ближния си, и всеки брата си, думайки: познай Господа; защото всички, от малък до голям, ще Ме знаят,

^12 (W)понеже ще бъда милостив към техните неправди, и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

¹³ Като казва „нов“ завет, признава първия за вехт; а онова, що овехтява и остарява, е близо до изчезване.

9 Тъй и в първия завет имаше наредби за богослужение и земно светилище;

^2 (X)защото скинията биде стъкмена така: в първата ѝ част беше поставен светилникът, трапезата и хлебното предложение; тая част се нарича „Святая“.

³ А зад втората завеса беше оная част от скинията, която се нарича „Святая Святих“;

^4 (Y)в нея се намираше златната кадилница и обкованият от всички страни със злато ковчег на завета, в който стояха златната стомна с мана, покаралият жезъл Ааронов и скрижалите на завета,

^5 (Z)а над него – Херувими на славата, които осеняваха очистилището; за тия неща няма нужда сега да се говори подробно.

⁶ При такава направа, в първата част на скинията всякога влизат свещениците, да извършват богослужението;

^7 (AA)а във втората влиза веднъж на годината само първосвещеникът, и то не без кръв, която принася за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание.

⁸ Чрез това Дух Светий показва, че не се е още отворил пътят за светилището, докле стои първата скиния,

^9 (AB)която е образ на сегашното време, през което се принасят дарове и жертви, що не могат да направят приносителя съвършен в съвестта,

^10 (AC)а само с ястия и пития и с разни умивания и телесни обреди са установени, докле настане изправлението.

^11 (AD)Но Христос, като дойде Първосвещеник на бъдещите блага, с по-голяма и по-съвършена скиния, неръкотворна, сиреч не от обикновена направа,

^12 (AE)нито с козя и телешка кръв, но със Своята кръв влезе веднъж завинаги в светилището и придоби вечно изкупление.

^13 (AF)Защото, ако кръвта от юнци и козли, и пепелта от телица чрез поръсване осветява осквернените, за да се очистя плътта,

^14 (AG)колко повече кръвта на Христа, Който чрез Духа Светаго принесе Себе Си непорочен Богу, ще очисти съвестта ни от мъртви дела, за да служим на живия и истинския Бог!

^15 (AH)И затова Той е Ходатай на нов завет, та след смъртта, станала за изкупване от престъпленията през първия завет, призваните да получат обещаното вечно наследство.

¹⁶ Защото, дето има завещание, необходимо е да последва смъртта на завещателя;

^17 (AI)понеже едно завещание добива сила само след смърт; то няма никога сила, докле завещателят е жив.

¹⁸ Поради това и първият завет бе утвърден не без кръв.

^19 (AJ)Защото Моисей, като прочете всички заповеди от закона пред целия народ, взе кръвта на телците и козлите с вода, и червена вълна, и с исоп, па поръси както самата книга, тъй и целия народ,

^20 (AK)думайки: „тази е кръвта на завета, който ви завеща Бог“.

²¹ Също поръси с кръв и скинията и всички богослужебни съдове.

²² И почти всичко според закона се очистя с кръв, и без проливане кръв прошка не бива.

²³ И тъй, трябваше образите на небесното да се очистят по тоя начин, а самото небесно – с по-добри от тия жертви.

²⁴ Защото Христос влезе не в ръкотворно светилище, което е само образ на истинското, но в самото небе, за да се яви сега пред Божието лице за нас,

²⁵ и не за да принася Себе Си много пъти в жертва, както първосвещеникът влиза в светилището всяка година с чужда кръв,

²⁶ (инак, Той трябваше много пъти да пострада от създание мира;) а сега веднъж завинаги, в края на вековете, се яви, за да премахне греха, като се принесе Сам в жертва.

^27 (AL)И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд,

^28 (AM)тъй и Христос, веднъж като принесе Себе Си в жертва, за да отнеме греховете на мнозина, втори път, без да става жертва за грях, ще се яви на ония, които Го очакват за спасение.

10 ^(AN)Законът, като има сянката на бъдещите блага, а не самия образ на нещата, никога не може с едни и същи жертви, принасяни постоянно всяка година, да направи съвършени ония, които дохождат с тях.

^2 (AO)Инак, биха престанали да бъдат принасяни, защото служещите, очистени веднъж, нямат вече никакво съзнание за грехове.

³ Но с жертвите всяка година се напомня за грехове,

^4 (AP)защото не е възможно юнча и козя кръв да отнима грехове.

⁵ Заради това Христос, влизайки в света, казва: „жертва и принос Ти не пожела, а тяло Ми приготви.

^6 (AQ)Всесъжения и жертви за грях не Ти са угодни.

^7 (AR)Тогава рекох: ето, ида (писано е за Мене в началото на книгата), да изпълня, Боже, Твоята воля“.

⁸ Като каза по-горе: „жертва и принос, всесъжения и жертви за грях (които се принасят според закона) Ти не пожела и не Ти са угодни“,

⁹ сетне рече: „ето, ида, Боже, да изпълня Твоята воля“. С това Той отменява първото, за да постави второто.

^10 (AS)По тая воля сме осветени чрез извършеното веднъж завинаги принасяне на Иисус Христовото тяло.

^11 (AT)И всеки свещеник стои та служи всекидневно и много пъти принася едни и същи жертви, които никога не могат да премахнат грехове;

^12 (AU)а Той, като принесе само една жертва за грехове, завинаги седна отдясно Богу,

^13 (AV)очаквайки по-нататък, докле враговете Му бъдат турени подножие на нозете Му.

¹⁴ Защото чрез едно само принасяне Той направи освещаваните съвършени завинаги.

¹⁵ А свидетелствува ни и Дух Светий; защото, след като по-рано рече:

^16 (AW)„този е заветът, който ще им завещая след ония дни, казва Господ: ще вложа законите Си в сърцата им, и в мислите им ще ги напиша“, Той прибавя:

^17 (AX)„и за греховете и беззаконията им няма вече да си спомня“.

¹⁸ А дето има прошка за тия, няма вече принос за грях.

^19 (AY)И тъй, братя, като имаме дръзновение да влизаме в светилището чрез кръвта на Иисуса Христа, по нов и жив път,

^20 (AZ)който отново ни отвори Той чрез завесата, сиреч, плътта Си,

^21 (BA)и като имаме велик Свещеник над Божия дом,

^22 (BB)нека пристъпваме с искрено сърце, при пълна вяра, след като с поръсване очистим сърцата от лукава съвест и умием тялото с чиста вода;

²³ нека държим неотклонно изповеданието на надеждата, защото верен е Оня, Който се е обещал;

²⁴ и нека бъдем внимателни един към други, за да се насърчаваме към любов и добри дела,

^25 (BC)като не напущаме събранието си, както някои имат обичай, а да се подканяме един други, и толкова повече, колкото видите, че приближава денят съдни.

^26 (BD)Защото, ако ние, след като познахме истината, своеволно грешим, не остава вече жертва за грехове,

^27 (BE)а някакво си страшно очакване на съд и яростен огън, който ще погълне противниците.

^28 (BF)Ако оня, който се е отрекъл от Моисеевия закон при двама или трима свидетели, безмилостно се наказва със смърт,

²⁹ колко по-тежко наказание, мислите, ще заслужи пък оня, който е потъпкал Сина Божий и счел за нечиста кръвта на завета, чрез която е осветен, и е похулил Духа на благодатта?

^30 (BG)Защото ние знаем Оногова, Който е рекъл: „отмъщението е Мое, Аз ще отплатя“, казва Господ. И пак: „Господ ще съди Своя народ“.

^31 (BH)Страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог!

³² Припомняйте си предишните ваши дни, когато, след като се просветихте, издържахте голяма борба на страдания,

³³ ту като сами всред хули и скърби бивахте излагани на позор, ту като ставахте съучастници на ония, които също тъй страдаха;

^34 (BI)защото и към моите вериги бяхте състрадателни и разграбването на вашия имот с радост посрещнахте, знаейки, че имате за себе си на небесата по-добър и траен имот.

^35 (BJ)И тъй, не напущайте вашето дръзновение, за което има голяма награда.

³⁶ Търпение ви трябва, та, след като изпълните волята Божия, да получите обещаното;

³⁷ защото още малко, твърде малко, и „Идещият ще дойде и няма да се забави.

^38 (BK)А праведният чрез вяра ще бъде жив; ако пък се отклони, душата Ми няма да благоволи към него“.

³⁹ Ние пък не сме от ония, които се отклоняват за погибел, а от ония, които вярват за спасение на душата.