Chronological
15 (A)А някои, слезли от Иудея, учеха братята: ако се не обрежете по обреда Моисеев, не можете се спаси.
2 И когато произлезе разногласие и немалка препирня между Павла и Варнава от една страна, и тях – от друга, отредиха Павла и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос при апостолите и презвитерите в Иерусалим.
3 Те прочее, изпроводени от църквата, минаваха през Финикия и Самария, като разказваха за обръщането на езичниците и произвеждаха голяма радост у всички братя,
4 А като пристигнаха в Иерусалим, бидоха приети от църквата, от апостолите и презвитерите, и разказаха всичко, що Бог бе сторил с тях и как отвори вратата на вярата за езичниците.
5 Тогава станаха някои от фарисейската ерес, които бяха повярвали, и казваха, че те – езичниците, трябва да се обрязват, и да им се заповяда да пазят закона Моисеев.
6 Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос.
7 (B)След дълго съвместно разискване стана Петър и им рече: мъже братя! Вие знаете, че Бог от първите дни избра измежду нас мене, та от моите уста да чуят езичниците евангелското слово и да повярват;
8 (C)и Сърцеведецът Бог им засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам;
9 (D)и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им.
10 (E)Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем.
11 (F)Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла, които разказваха, какви личби и чудеса стори Бог чрез тях между езичниците.
13 А след като млъкнаха те, заговори Иаков и рече: мъже братя, чуйте ме!
14 Симон обясни, как Бог изпърво посети езичниците да Си избере от тях народ за Свое име;
15 и с това са съгласни думите на пророците, както е писано:
16 (G)„след това ще се обърна и ще възстановя падналата Давилова скиния, и каквото е разрушено в нея, ще възстановя и ще я изправя,
17 за да подирят Господа останалите човеци и всички народи, които са назовани с Моето име, казва Господ, Който върши всичко това“.
18 Познати са Богу отвека всичките Му дела.
19 Затова аз съм на мнение да се не правят мъчнотии на ония от езичниците, които се обръщат към Бога,
20 (H)но да им се пише, да се въздържат от осквернени идоложертвени храни, от блудство, удавнина и кръв, и да не правят на други онова, което не е тям угодно.
21 Защото законът Моисеев от стари времена във всеки град си има човеци, които го проповядват в синагогите, дето се чете всяка събота.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила – предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава,
23 като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия.
24 Понеже чухме, че някои, излезли от нас, са ви смутили с речите си и размирили душите ви, като говорели да се обрязвате и пазите Закона, каквото не сме им поръчали,
25 ние, като се събрахме, единодушно намерихме за добре да изберем мъже и ги пратим при вас заедно с нашите обични Варнава и Павла,
26 човеци, които изложиха на опасност живота си за името на Господа нашего Иисуса Христа.
27 И тъй, ние пратихме Иуда и Сила, които и устно ще ви обяснят същото.
28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща:
29 да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте!
30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.
31 А вярващите, като го прочетоха, зарадваха се заради утешението.
32 (I)Иуда пък и Сила, бидейки и сами пророци, с дълга реч увещаха братята и ги утвърдиха.
33 След като прекараха там някое време, братята ги отпуснаха смиром при апостолите.
34 Но Сила намери за добре да остане там. А Иуда се върна в Иерусалим.
35 Павел и Варнава пък живееха в Антиохия, като поучаваха и благовестяха заедно с мнозина други словото Господне.
36 След няколко дни Павел каза на Варнава: да идем пак по всички градове, дето проповядвахме словото Господне, да навидим нашите братя, как са.
37 (J)Варнава изказа мнение да вземат със себе си Иоана, наричан Марко.
38 (K)Но Павел не считаше за достойно да вземат със себе си оногова, който се бе отделил от тях в Памфилия и не бе отишъл с тях по работата, за която бяха пратени.
39 От това се породи разпра, тъй че те се разделиха един от други; и Варнава, като взе Марка, отплува за Кипър;
40 а Павел си избра Сила и тръгна, предаден на Божията благодат от братята,
41 (L)и минаваше през Сирия и Киликия, та утвърдяваше църквите.
16 (M)Той пристигна в Дервия и Листра. И ето, там имаше някой си ученик, на име Тимотей, син на една жена иудейка, която бе повярвала, и на баща елин;
2 тоя ученик имаше добро име между братята в Листра и Икония.
3 (N)Него поиска Павел да вземе със себе си; и като го взе, обряза го зарад иудеите, които бяха по ония места; защото всички знаеха, че баща му беше елин.
4 (O)И като ходеха по градовете, поръчваха на верните да пазят заповедите, отредени от апостолите и презвитерите в Иерусалим.
5 И тъй, църквите се утвърдяваха във вярата и на брой се умножаваха всеки ден.
6 Като преминаха Фригия и страната Галатийска, те не бяха допуснати от Духа Светаго да проповядват словото в Асия.
7 А като дойдоха в Мисия, опитваха се да идат във Витиния; но Духът ги не пусна.
8 И като отминаха Мисия, слязоха в Троада.
9 През нощта се яви на Павла видение: стоеше пред него един мъж, македонец, който го молеше и думаше: мини в Македония и ни помогни!
10 След това видение веднага поискахме да тръгнем за Македония, понеже разумяхме, че Господ ни е повикал да проповядваме там Евангелието.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, стигнахме направо в Самотраки, а на другия ден – в Неапол,
12 а оттам във Филипи, който в тая част на Македония е първи град – римска колония. В тоя град престояхме няколко дни.
13 А в съботата излязохме извън града при една река, дето имаха обичай да се молят, и като седнахме, говорихме на събралите се жени.
14 И една богобоязлива жена от град Тиатир, на име Лидия, която продаваше багрени платове, слушаше; и Господ ѝ отвори сърцето да внимава на това, що говореше Павел.
15 А когато се покръсти тя и домашните ѝ, помоли ни и рече: ако сте ме признали за вярна Господу, влезте и живейте в къщата ми. И ни придума.
16 И като отивахме на молитва, срещна ни една слугиня, у която имаше дух да предрича, и докарваше голяма печалба на своите господари с врачуването си.
17 Като вървеше след Павла и след нас, тя викаше и думаше: тия човеци са раби на Бога Всевишний и ни възвестяват път за спасение.
18 (P)Това правеше тя през много дни. А Павел, отегчен, обърна се и рече на духа: в името на Иисуса Христа заповядвам ти да излезеш из нея. И духът излезе в същия час.
19 Тогава господарите ѝ, като видяха, че изчезна надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила и ги завлякоха на тържището при началниците.
20 И като ги доведоха пред воеводите, казаха: тия човеци, които са иудеи, бунтуват града ни
21 и проповядват обичаи, каквито ние, като римляни, не бива нито да приемаме, нито да изпълняваме.
22 (Q)Тогава тълпата налетя върху тях, а воеводите раздраха дрехите им и заповядаха да ги бият с тояги;
23 и като им наложиха много удари, хвърлиха ги в тъмница, па заповядаха на тъмничния стражар добре да ги пази.
24 Като получи такава заповед, стражарят ги хвърли във вътрешната тъмница, и нозете им стегна в клада.
25 Посред нощ Павел и Сила се молеха и славеха Бога, а затворниците ги слушаха.
26 (R)Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха, и оковите на всички изпаднаха.
27 А тъмничният стражар, като се събуди и видя, че тъмничните врати са отворени, извади меч и искаше да се убие, понеже мислеше, че затворниците са избягали.
28 Но Павел викна с висок глас и каза: да не си сторил нещо лошо, защото всички сме тук.
29 Той поиска светило, втурна се и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30 и като ги изведе вън, каза: господари, какво трябва да правя, за да се спася?
31 (S)А те отговориха: повярвай в Господа Иисуса Христа, и ще се спасиш ти и целият ти дом.
32 И възвестиха словото Господне нему и на всички, които бяха в къщата му.
33 Като ги прибра в оня час през нощта, уми им раните и веднага се покръсти сам той и всичките му домашни;
34 и като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза и се зарадва с целия си дом, задето повярва в Бога.
35 А когато се съмна, воеводите пратиха градски служители, които казаха: пусни ония човеци.
36 Тъмничният стражар обади за това на Павла: воеводите пратиха да ви освободим; прочее, излезте сега и си идете смиром.
37 (T)Но Павел им рече: след като ни биха пред народа без съд и хвърлиха в тъмница нас, римски граждани, сега тайно ли ни пускат? Не, нека дойдат и ни изведат сами.
38 Градските служители обадиха на воеводите тия думи; а те се уплашиха, като чуха, че са римски граждани.
39 И дойдоха, та се извиниха пред тях, изведоха ги и помолиха да излязат от града.
40 А те, като излязоха из тъмницата, отидоха у Лидиини, видяха братята, утешиха ги и си тръгнаха.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.