Bible in 90 Days
42 Тогава Иов отговори Господу, казвайки:
2 Зная, че всичко можеш, И че никое Твое намерение не може да бъде възпрепятствувано.
3 Наистина, кой е този, който помрачава Твоя съвет неразумно. Ето защо аз говорих за онова, което не съм разбирал, За неща пречудни за мене, които не съм познавал.
4 Слушай, моля Ти се, и аз ще говоря; Ще Те попитам, и Ти ми изявявай.
5 Слушал бях за Тебе със слушането на ухото, Но сега окото ми Те вижда;
6 Затова отричам се от думите си, И се кая в пръст и пепел.
7 А когато Господ изговори тия думи на Иова, Господ рече на теманеца Елифаз: Гневът ми пламна против тебе и против двамата ти приятели, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
8 Затова вземете си сега седем телци и седем овни, та идете при слугата Ми Иова, и пренесете всеизгаряне за себе си; а слугата Ми Иов ще се помоли за вас, (защото него ще приема), за да не постъпи с вас според безумието ви, защото не сте говорили за Мене това, което е право, както слугата Ми Иов.
9 И тъй теманецът Елифаз, и савхиецът Валдад, и нааматецът Софар отидоха, та сториха както им заповяда Господ; и Господ прие Иова.
10 И Господ преобърна плена на Иова, когато той се помоли за приятелите си; и Господ даде на Иова двойно колкото имаше по-напред.
11 Тогава дойдоха при него всичките му братя, всичките му сестри и всичко, които бяха го познавали по-напред, та ядоха хляб с него в къщата му; и, като плакаха за него, утешиха го относно цялото зло, което Господ му беше нанесъл; и всеки му даде по един сребърник, и всеки по една златна обица.
12 Така Господ благослови последните дни на Иова повече от първите му; тъй щото придоби четиринадесет хиляди овце, шест хиляди камили, хиляда чифта волове и хиляда ослици.
13 Още му се родиха седем сина и три дъщери;
14 и първата си дъщеря нарече Емима, втората Касия, а третата Керенапух.
15 И по цялата страна не се намираха жени тъй красиви както Иововите дъщери; и баща им даде на тях наследство както на* братята им.
16 Подир това Иов живя сто и четиринадесет години, и видя синовете си и внуците си до четири поколения.
17 И тъй, Иов умря, стар и сит от дни.
1 Блажен оня човек, Който не ходи по съвета на нечестивите, И в пътя на грешните на стои, И в събранието на присмивателите не седи;
2 Но се наслаждава в закона на Господа, И в Неговия закон се поучава ден и нощ.
3 Ще бъде като дърво посадено при потоци води Което дава плода си на времето си, и чиито лист не повяхва; Във всичко що върши ще благоденствува.
4 Не е така с нечестивите; Но те са като плявата, която вятърът отвява.
5 Затова, нечестивите няма да устоят в съда, Нито грешните в събора на праведните;
6 Защото Господ наблюдава пътя на праведните; А пътят на нечестивите ще бъде погибел.
2 Защо се разоряват народите, И племената намислюват суета?
2 Опълчват се земните царе, И управниците се наговарят заедно, Против Господа и против Неговия помазаник, като казват:
3 Нека разкъсаме връзките им, И нека отхвърлим от себе си въжетата им.
4 Тоя, Който седи на небесата, ще се смее; Господ ще им се поругае.
5 Това ще им продума в гнева Си, И в тежкото Си негодувание ще ги смути, казвайки:
6 Но Аз поставих Царя Си На Сион, светия Мой хълм.
7 Аз ще изявя постановлението; Господ ми каза: Ти си Мой Син; Аз днес те родих.
8 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание.
9 Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.
10 Сега, прочее, вразумете се, о царе; Научете се земни съдии.
11 Слугувайте на Господа със страх, И радвайте се с трепет.
12 Целувайте Избраника, за да се не разгневи, Та погинете в пътя; Защото скоро ще пламне Неговият гняв. Блажени са всички, които се надяват на Него.
3 Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.
2 Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).
3 Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.
4 С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия си хълм. (Села).
5 И аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.
6 Няма да се боя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.
7 Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.
8 От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде спасението Ти. (Села).
4 За първия певец на струнни инструменти. Давидов псалом. Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми; Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор; Смили се за мене и послушай молитвата ми.
2 Човешки синове, до кога ще обръщате славата ми в беззаконие? До кога ще обичате суета и ще търсите лъжа? (Села).
3 Но знайте, че Господ е отделил за Себе Си своя угодник; Господ ще слуша, когато викам към Него.
4 Треперете и не съгрешавайте; Размишлявайте в сърцата си на леглата си и мълчете. (Села).
5 Принасяйте жертви на правда, И надявайте се на Господа.
6 Мнозина думат: Кой ще ни покаже доброто? Господи, издигни над нас светлостта на лицето Си.
7 Турил си в сърцето ми радост. По-голяма от тяхната, когато им се умножава житото и виното.
8 Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност.
5 На първия певец на духови инструменти. Давидов псалом. Послушай, Господи думите ми; Внимавай на размишлението ми,
2 Слушай гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой; Защото на Тебе се моля.
3 Господи, на ранина ще чуеш гласа ми; На ранина ще отправям молитвата си към Тебе, и ще очаквам.
4 Защото Ти не си Бог, Който се удоволствуваш в беззаконие; Нечистият няма да живее при Тебе,
5 Нито ще устоят горделивите пред Твоите очи. Ти мразиш всички, които вършат беззаконие;
6 Ще изтребиш ония, които говорят лъжа; Господ се гнуси от човек кръвопиец и коварен.
7 Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се покланям към светия твой храм.
8 Господи, води ме в правдата Си, поради неприятелите ми, Направи пътя Си ясен пред мене.
9 Защото непоколебимост няма в устата ни на един от тях, Сърцето им е същинско нечестие. Гроб отворен е гърлото им; С езика се ласкаят.
10 Имай ги за виновни, Боже; Нека паднат в това, което сами са скроили; Изтрий ги поради многото им престъпления, Защото са се повдигали против Тебе.
11 Така ще се веселят всички, които се надяват на Тебе; Винаги ще се радват, защото Ти им Си покровител; И ще ликуват в Тебе ония, които любят твоето име.
12 Защото Ти, Господи, ще благословиш праведния, Ще го покриеш с благословение кат с щит.
6 За първия певец на струнни инструменти, на осемструнна арфа. Давидов псалом. Господи, не ме изобличавай в гнева Си, Нито ме наказвай в лютото Си негодувание.
2 Смили се за мене, Господи, защото изнемощях; Изцели ме, Господи, защото ме болят костите ми.
3 Също и душата ми е твърде смутена; Но Ти, Господи, до кога?
4 Върни се, Господи, избави душата ми; Спаси ме заради милосърдието Си;
5 Защото в смъртта не се споменава за Тебе; В преизподнята* кой ще те славослови?
6 Уморих се от въздишането си; Всяка нощ обливам леглото си, Със сълзите си измокрям постелката си.
7 Окото ми вехне от скръб, Старея поради всичките ми противници.
8 Махнете се от мене, всички, които вършите беззаконие, Защото Господ е чул гласа на плача ми;
9 Господ е послушал молбата ми. Господ ще приеме молитвата ми.
10 Ще се посрамят и много ще се смутят всичките ми неприятели; Ще се върнат назад, ще се посрамят внезапно.
7 Оплакване на Давида, което той пя Господу поради думите на вениаминеца Хус. Господи Боже мой, на Тебе уповавам; Спаси ме от всичките ми гонители, и избави ме;
2 Да не би да скъса като лъв душата ми И я раздере без да се намери избавител.
3 Господи Боже мой, ако съм сторил аз това,- Ако има в ръцете ми беззаконие,
4 Ако съм въздал зло на онзи, който бе в мир с мене, Или съм обрал онзи, който ми е без причина гонител,
5 То нека подгони неприятелят душата ми и я стигне, Нека стъпче в земята живота ми. И нека повали в пръстта славата ми. (Села).
6 Стани, Господи, в гнева Си; Подигни се срещу яростта на противниците ми, И събуди се заради мене, Ти, Който се отредил съда.
7 И нека събраните племена те обикалят; И Ти се върни да седнеш на високо над тях.
8 Господ съди племената; Съди и мене, Господи, според правдата ми; И според моето незлобие нека ми бъде.
9 Нека се спре вече беззаконието на нечестивите; А праведният утвърди Ти, Боже праведни, Който изпитваш сърцата и вътрешностите.
10 Моята защита е в Бога, Който избавя ония, които са с право сърце.
11 Бог е праведен съдия, Да! Бог Който се гневи всеки ден на нечестивия.
12 Ако се не обърне нечестивия, Той ще изостри меча Си; Запънал и приготвил е лъка Си.
13 Приготвил е против него и смъртоносни оръжия; Прави стрелите си огнени стрели.
14 Ето, нечестивият е в мъки да роди беззаконие, Зачена нечестие и роди лъжа.
15 Изкопал е ров и направил го дълбок; Но той сам ще падне в ямата, която направи.
16 Нечестието му ще се върна на самата негова глава, И насилието му ще слезе на самото негово теме.
17 Аз ще хваля Господа за Неговата правда, И ще възпявам името на Всевишния Господ.
8 За първия певец на гетския инструмент. Давидов псалом. Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя; Ти си поставил славата Си над небесата.
2 Из устата на младенците и сучещите Укрепил си сила поради противниците Си, За да накараш да млъкне врагът и отмъстителят.
3 Като гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, Луната и звездите, които Ти си отредил,
4 Казвам си: Що е човек та да го помниш? Или човешки син та да го посещаваш?
5 А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите*, И със слава и чест си го увенчал.
6 Поставил си го господар над делата на ръцете Си; Всичко си подчинил под нозете му,
7 Всичките овци и говеда, Още и животните на полето,
8 Въздушните птици, морските риби, И всичко що минава през морските пътища.
9 Иеова, Господи наш, Колко е превъзходно Твоето име по цялата земя!
9 За първия певец по”Умри за сина”. Давидов псалом. Ще Те прославя, Господи, с цялото се сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете им, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи Цар до века, Приготвил е престола Си за съд.
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените. Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познаят името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, ни си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни уповаващия на Него, Не забравя викането на кротките.
13 Смили се за мене, Господи; виж скръбта, която ми причиняват ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 За да разкажа всичко, поради което Ти си за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, И за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, която сами направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Господ е станал познат чрез правосъдието, което е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион:* Села).
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожиданието на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
10 (21)(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?
2 (22)Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.
3 (23)Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.
4 (24)Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.
5 (25)Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира* всичките си противници.
6 (26)Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.
7 (27)Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.
8 (28)Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.
9 (29)Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.
10 (30)Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му+.
11 (31)Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.
12 (32)Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.
13 (33)Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?
14 (34)Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.
15 (35)Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.
16 (36)Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.
17 (37)Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,
18 (38)За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.
11 (По слав. 10). За първия певец. Давидов псалом. На Господа уповавам; Как думате на душата ми: Бягай в гората ваша като птица?
2 Понеже, ето, нечестивите запъват лъка, Приготвят стрелите си на тетивите За да устрелят в тъмно ония, които са с право сърце.
3 Защото основанията се разориха; А праведният що е извършил?
4 Господ е в светия Си храм, Чиито престол е на небето; Очите му гледат, клепачите Му изпитват човешките чада.
5 Господ изпитва праведния; А душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.
6 Над нечестивите ще направи примки; Огън и сяра и горещ вятър ще бъдат съдържанието на чашата им.
7 Защото праведният Бог обича правдата; Праведният човек ще гледа лицето Му.
8 При все, че нечестивите ходят свободно от всяка страна, Понеже нечестието се въздига между човешките синове.
12 За първия певец на осемструнна арфа* Давидов псалом. Помни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.
2 Всеки говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двулично сърце.
3 Господ ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.
4 На ония, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?
5 Поради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стане, казва Господ; Ще туря в безопасност онзи когото презират+.
6 Господните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.
7 Ти, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,
13 (По слав. 12). За първия певец. Давидов псалом. До кога щеш, Господи, съвсем да ме забравиш? До кога ще криеш лицето Си от мене?
2 До кога ще имаш борба 3 Погледни, послушай ме, Господи Боже мой; Просвети очите ми да не би да заспя в смърт;
4 Да не би да рече неприятелят ми: Надвих му, И да се зарадват противниците ми, когато се поклатя.
5 Но аз уповавам на Твоята милост; Сърцето ми ще се радва в спасението Ти.
6 Ще пея Господу, Защото се е показал щедър към мене.
14 (По слав. 13). За първият певец. Давидов псалом. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се; сториха развалени дела; Няма кой да прави добро.
2 Господ надникна от небесата над човешките чада За да види има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3 Всички се отбиха от пътя, заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4 Без разум ли са всички, които беззаконствуват, Които изпояждат людете ми както ядат хляб, И не призовават Господа?
5 Тогава Ги нападна голям страх; Защото Бог е в поколението на праведните.
6 Посрамихте намеренията на бедния; Господ, обаче, му е прибежище.
7 Дано дойде от Сион избавление на Израиля! Когато Господ върне своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобиво, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема да хвърли укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, ако и да се е клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
16 (По слав. 15). Давидова песен* Пази ме, Боже, Защото на Тебе уповавам.
2 Рекох Господу: Ти си Господ бой; Вън от Тебе няма добро за мене.
3 В светиите на земята и в отбраните, В тях е всичкото ми благоволение.
4 Скърбите на ония, които заменят Иеова с друг бог ще се умножат; Аз не ща да принеса техните от кръв възлияния. Нито ще взема в устните си имената на боговете им.
5 Господ е делът на наследството ми и на чашата ми! Ти поддържаш това, което ми се е паднало.
6 За мене делът падна на приятни места; Да! получих прекрасно наследство.
7 Ще благославям Господа, Който ме е вразумил; Още и в нощно време ме учат вътрешностите ми.
8 Винаги турям Господа пред себе си; Понеже Той е от дясно ми, аз няма да се поклатя.
9 Затова се зарадва сърцето ми, и развесели се душата+ ми, А още и плътта ми ще пребивава в увереност.
10 Защото няма да оставиш душата ми в преизподнята; Нито ще допуснеш угодника Си да види изтление.
11 Ще ми изявиш пътя на живота; Пред твоето присъствие има пълнота от радост, Отдясно на Тебе-всякога веселие.
17 (По слав. 16). Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия, -
14 От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
18 (По слав. 17). За първия певец. Псалом на Господния слуга* Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха.
6 В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.
19 (По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.
2 Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.
3 Без говорене, без думи, Без да чуе гласът им,
4 Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатъра за слънцето,
5 Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.
6 То излиза от единия край на небето, И обикаля до другия ме край; От топлината му нищо не се укрива.
7 Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;
8 Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;
9 Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.
10 Желателни са повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.
11 Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.
12 Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните прегрешения.
13 Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.
14 Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи канаро моя и избавителю мой.
20 (По слав. 19). За първия певец. Давидов псалом. Господ да те послуша в скръбен ден; Името на Бога Яковов да те постави на високо!
2 Да ти прати помощ от светилището, И да те подкрепи от Сион!
3 Да си спомни всичките твои приноси, И да приеме всеизгарянето ти! (Села).
4 Да ти даде според желанието на сърцето ти, И да изпълни всяко твое намерение!
5 В спасението Ти ще се зарадваме, И в името на нашия Бог ще издигнем знамена. Господ да изпълни всичките твои прошения!
6 Сега зная, че Господ избави помазаника Си; Що го слуша от своето Си небе Със спасителна сила на десницата Си.
7 Едни споменават колесници, а други коне; Но ние ще споменем името на Господа нашия Бог.
8 Те се спънаха и паднаха; А ние станахме и се изправихме.
9 Господи пази! Нека ни послуша Царят, когато Го призовем.
21 (По слав. 20). За първия певец. Давидов псалом. Господи, в Твоята сила ще се весели царят; И колко много ще се радва в избавлението Ти!
2 Изпълнил си желанието на сърцето му, И от молбата на устните му не си го лишил. (Села).
3 Защото си го предварил с благословения на блага; Положил си на главата му корона от чисто злато.
4 Той проси от Тебе живот; И Ти си му дал дългоденствие до вечни векове.
5 Голяма е славата му чрез Твоето избавление; Чест и величие си положил на него;
6 Защото си го поставил да бъде за благословение до века, Развеселил си го с радост в присъствието Си;
7 Защото царят уповава на Господа, И чрез милосърдието на Всевишния няма да се поклати.
8 Ръката Ти ще намери всичките Твои врагове; Десницата Ти ще намери ония, които Те мразят.
9 Във времето на негодуванието Си ще ги направиш като огнена пещ Господ ще ги изпълни с гнева Си, И огън ще ги изгори.
10 Ще изтребиш плода им от земята, И потомството им измежду човешките чада.
11 Защото, при все че намислиха злоба против Тебе, При все че измислиха заговор, не ще могат да го изпълнят,
12 Понеже Ти ще ги направиш да обърнат гръб Когато приготвиш на тетивите Си стрели против лицето им.
13 Издигни се, Господи, със силата Си; Така ще възпяваме и ще прославяме Твоето могъщество.
22 (По слав. 21). За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането* ми?
2 Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Избави от меча душата ми, Живота* ми от силата на кучето.
21 Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
23 (По слав. 22). Давидов псалом. Господ е Пастир мой; Няма да остана в нужда.
2 На зелени пасбища ще ме успокоява; При тихи води ще ме завежда.
3 Освежава душата ми; Води ме през прави пътеки заради името Си.
4 Да! и в долината на мрачното сянка ако ходя Няма да се уплаша от зло; Защото Ти си с мене; Твоят жезъл и Твоята тояга, те ме утешават.
5 Приготвяш пред мене трапеза в присъствието на неприятелите ми, Помазал си с мира главата ми; чашата ми се прелива.
6 Наистина благост и милост ще ме следват При всичките дни на живота ми; И аз ще живея за винаги в дома Господен.
24 (По слав. 23). Давидов псалом. Господна е земята и всичко що има в нея, Вселената и тия, които живеят в нея;
2 Защото Той е основал върху моретата, И затвърдил върху водите.
3 Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място?
4 Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, Който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа.
5 Той ще приеме благословение от Господа, И правда от Бога на спасението си.
6 Това е поколението на ония, които Го дирят; Ония, които търсят Твоето лице, те са Яков. (Села).
7 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
8 Кой е Тоя Цар на славата? Господ могъщият и силният, Господ силният на бой.
9 Издигнете, порти, главите си, И бъдете издигнати вие, вечни врати, И ще влезе Царят на славата.
10 Кой е тоя Цар на славата? Господ на Силите, Той е Царят на славата (Села).