Bible in 90 Days
20 (A)И даде Иаков оброк, като рече: ако (Господ) Бог бъде с мене и ме опази в тоя път, по който отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека,
21 и аз се смиром върна в бащиния си дом и Господ бъде мой Бог, –
22 (B)то тоя камък, който поставих паметник, ще бъде (за мене) дом Божий; и от всичко, което Ти, Боже, ми дадеш, ще Ти дам десетата част.
29 И стана Иаков, та отиде в земята на синовете на изток (при Лавана, син на арамееца Ватуила, при брата на Ревека, майка на Иакова и Исава).
2 И видя: ето кладенец на полето, и там три стада дребен добитък, налягали около него, защото от оня кладенец пояха стадата. Върху устието на кладенеца имаше голям камък.
3 Когато се събираха там всички стада, пастирите отваляха камъка от устието на кладенеца и пояха овците; после пак туряха камъка на мястото му, върху устието на кладенеца.
4 Иаков попита пастирите: братя мои, отде сте? Те отговориха: ние сме от Харан.
5 Той им рече: познавате ли Лавана, Нахоровия син? Те рекоха: познаваме.
6 Той пак ги попита: здрав ли е? Те отговориха: здрав е, и ето, дъщеря му Ра хил иде с овците.
7 И рече (Иаков): ето, остава още много от деня; не е време да се прибира добитъкът; напойте овците, па идете да ги пасете.
8 Те рекоха: не можем; докле се не съберат всички стада, и докле не отвалят камъка от устието на кладенеца; тогава ще поим овците.
9 Още говореше с тях, и ето, дойде Ра хил (дъщеря Лаванова), с дребния добитък на баща си, понеже тя пасеше (дребния добитък на баща си).
10 Когато Иаков видя Рахил, дъщерята на вуйка си Лавана, и овците на вуйка си Лавана, приближи се Иаков, отвали камъка от устието на кладенеца и напои овците на вуйка си Лавана.
11 Тогава Иаков целуна Рахил, па дигна глас и заплака.
12 Той обади на Рахил, че е бащин ѝ сродник и Ревекин син. А тя се затече, та извести на баща си (всичко това).
13 (C)Лаван, като чу за Иакова, своя сестриник, затече се да го посрещне, прегърна го и го целуна, па го заведе у дома си; и той разказа на Лавана всичко.
14 (D)А Лаван му рече: наистина ти си моя кост и моя плът. И живя Иаков при него цял месец.
15 И Лаван рече на Иакова: нима, като си ми сродник, даром ще ми работиш? Кажи ми, какво да ти платя?
16 А Лаван имаше две дъщери, по-голямата се казваше Лия, по-малката се казваше Рахил.
17 Лия имаше болнави очи, а Рахил имаше хубава снага и хубаво лице.
18 Иаков обикна Рахил и рече: ще ти слугувам седем години за по-малката ти дъщеря Рахил.
19 Лаван (му) рече: по-добре да я дам на тебе, отколкото другиму някому; живей при мене.
20 (E)И слугува Иаков за Рахил седем години; и те му се видяха като няколко дни, защото я обичаше.
21 И рече Иаков на Лавана: дай ми жената, защото дойде вече време, за да вляза при нея.
22 Лаван повика всички човеци на онова място и даде гощавка.
23 А вечерта взе (Лаван) дъщеря си Лия и я въведе при него; и влезе (Иаков) при нея.
24 И даде Лаван слугинята си Зелфа за слугиня на дъщеря си Лия.
25 На сутринта се оказа, че тя била Лия. И (Иаков) рече на Лавана: що стори ти с мене? Нали за Рахил ти слугувах? Защо ме излъга?
26 Лаван отговори: в нашенско не правят тъй: по-малката да дават преди по-голямата;
27 свърши сватбената седмица на тая; после ще ти дадем и другата, задето ще ми слугуваш други седем години.
28 Иаков тъй и направи и свърши седмицата на тая. И (Лаван) му даде за жена дъщеря си Рахил.
29 И даде Лаван слугинята си Вала за слугиня на дъщеря си Рахил.
30 (Иаков) влезе и при Рахил, и обичаше Рахил повече, отколкото Лия; и слугува му още други седем години.
31 Господ (Бог) видя, че Лия не беше обичана, и отвори утробата ѝ, а Рахил беше неплодна.
32 (F)Лия зачена и роди (на Иакова) син, и го нарече с име Рувим, като каза: Господ милостно погледна на моето нещастие (и ми даде син); сега, прочее, ще ме обича мъж ми.
33 И пак зачена (Лия) и роди (на Иакова втори) син, и рече: Господ чу, че не съм обичана, та ми даде и тоя. И даде му име Симеон.
34 И зачена пак и роди син, и рече: сега вече ще прилепне към мене мъж ми, защото му родих трима синове. Затова се нарече името му Левий.
35 (G)И пак зачена и роди син, и рече: сега вече аз ще възхваля Господа. Затова нарече името му: Иуда. И престана да ражда.
30 И видя Рахил, че тя не ражда на Иакова деца, и завидя Рахил на сестра си и рече на Иакова: дай ми деца; ако ли не, умирам.
2 Иаков се разгневи на Рахил и (ѝ) рече: нима аз съм Бог, Който не ти е дал плод на утробата?
3 Тя рече: ето слугинята ми Вала; влез при нея; нека тя роди на скута ми, та и аз да имам деца от нея.
4 И даде му слугинята си Вала за жена; и Иаков влезе при нея.
5 Вала (Рахилината слугиня) зачена и роди на Иакова син.
6 И рече Рахил: отсъди ми Бог, и послуша гласа ми, и ми даде син. Затова го нарече с име: Дан.
7 И пак зачена Рахилината слугиня Вала и роди на Иакова друг син.
8 И каза Рахил: силна борба се борих със сестра си и надвих. Затова го нарече с име: Нефталим.
9 Лия видя, че престана да ражда, и взе слугинята си Зелфа и я даде на Иакова за жена (и той влезе при нея).
10 И Зелфа, Лиината слугиня, (зачена и) роди на Иакова син.
11 Тогава Лия каза: щастие ми дойде. И го нарече с име: Гад.
12 (И пак зачена) Зелфа, Лиината слугиня, и роди на Иакова друг син.
13 И рече Лия: блазе ми, защото жените ще ме наричат блажена. И го нарече с име: Асир.
14 Когато се жънеше пшеницата, Рувим излезе и намери в нивата мандрагорови ябълки, и ги донесе на майка си Лия. И Рахил рече на (сестра си) Лия: дай ми от мандрагорите на сина си.
15 Но (Лия) ѝ рече: нима ти е малко, дето си завладяла мъжа ми, та искаш да вземеш и от мандрагорите на сина ми? Рахил отговори: тогава нека той легне с тебе тая нощ, за мандрагорите на сина ти.
16 Иаков се върна вечерта от полето, и Лия излезе, та го посрещна и рече: влез при мене (днес), понеже те откупих с мандрагорите на сина ми. И легна той с нея оная нощ.
17 Бог послуша Лия, тя зачена и роди на Иакова пети син.
18 И рече Лия: Бог ми даде награда, за дето дадох своята слугиня на мъжа си. И го нарече с име: Исахар (което значи: награда).
19 И пак зачена Лия и роди на Иакова шести син.
20 И рече Лия: Бог ми даде много хубав дар; сега мъж ми ще живее с мене, понеже му родих шест сина. И му даде име: Завулон.
21 После роди дъщеря и я нарече с име: Дина.
22 (H)И спомни си Бог за Рахил, и послуша я Бог, и отвори утробата ѝ.
23 Тя зачена и роди (на Иакова) син, и рече (Рахил): Бог отне от мене позора.
24 И го нарече с име Иосиф, като каза: Господ ще ми даде и друг син.
25 След като Рахил роди Иосифа, Иаков рече на Лавана: пусни ме, и ще си ида в мястото и в земята си;
26 дай (ми) жените и децата ми, за които ти слугувах, и ще си отида; защото ти знаеш работата ми, която ти върших.
27 И рече му Лаван: о, да бях намерил благоволение пред очите ти. Аз забелязвам, че поради тебе Господ ме благослови.
28 И рече: определи ми наградата си, и ще (ти) я дам.
29 И му рече (Иаков): ти знаеш как ти работих, и колко много стана твоят добитък при мене;
30 защото преди мене беше малко, а стана много; Господ те благослови с моето идване; а кога ще работя за моя дом?
31 И рече (му Лаван): какво да ти дам? Иаков (му) отговори: не ми давай нищо. Ако само ми сториш, каквото кажа, аз пак ще паса и пазя овците ти.
32 Ще премина днес през цялото ти овче стадо; отлъчи от него всеки капчест и петнист добитък, всяка черна брава от овците, а тъй също петнистите и капчестите от козите. Тоя добитък ще бъде наградата ми (и ще бъде мой).
33 И за мене ще говори пред тебе моята справедливост по-нататък, кога дойдеш да видиш наградата ми. Всяка некапчеста и непетниста коза и нечерна овца у мене, това да се счита крадено.
34 Лаван (му) рече: добре, нека бъде според думата ти.
35 И в оня ден Лаван отдели шарените и петнистите козли, и всички капчести и петнисти кози, всички, по които имаше щогоде бяло, и всички черни овци, и ги даде в ръцете на синовете си;
36 и определи между себе си и Иакова разстояние на три дена път. А Иаков пасеше останалия дребен добитък на Лавана.
37 Тогава Иаков взе зелени пръти тополови, миндалови и яворови, па изряза по тях (Иаков) бели ивици, като махна кората до бялото на прътите;
38 и тури прътите с ивиците пред добитъка във водопоилните корита, дето добитъкът отиваше да пие, и дето, като дохождаше да пие, зачеваше при прътите.
39 И зачеваше добитъкът пред прътите, и се раждаше добитък шарен и с капки и с петна.
40 И отлъчваше Иаков агнетата и обръщаше добитъка с лице към шарения и към всичкия черен добитък на Лавана; и държеше стадото си отделно, и не го смесваше с Лавановия добитък.
41 Всеки път, колчем якият добитък зачеваше, Иаков туряше прътите в коритата пред очите на добитъка, та да зачева пред прътите.
42 А когато зачеваше слабият добитък, тогава не туряше. И оставаше слабият добитък за Лавана, а якият – за Иакова.
43 (I)И разбогатя тоя човек много, твърде много, и имаше много добитък дребен (и едър), слугини и слуги, и камили и осли.
31 И чу (Иаков) думите на Лавановите синове, които казваха: Иаков завладя всичко, що имаше баща ни, и от бащиния ни имот натрупа цялото това богатство.
2 И видя Иаков лицето Лаваново, и ето, то не беше към него такова, каквото вчера и завчера.
3 И рече Господ на Иакова: върни се в земята на отците си и в отечеството си; и Аз ще бъда с тебе.
4 Тогава Иаков прати, та повика Рахил и Лия на полето, при дребния си добитък,
5 и им рече: виждам лицето на баща ви, че то към мене не е такова, каквото беше вчера и завчера; но бащиният ми Бог беше с мене;
6 вие сами знаете, че аз с всички сили работих на баща ви,
7 а баща ви ме лъга и десет пъти промени наградата ми; но Бог го не остави да ми направи зло.
8 Кога той кажеше, че добитъкът с капките ще ти бъде награда, всичкият добитък раждаше капчести. А кога кажеше: шарените ще ти бъдат награда, всичкият добитък раждаше шарени.
9 И отне Бог (всичкия) добитък от баща ви и (го) даде на мене.
10 Еднаж, през времето, когато добитъкът се мърляше, погледнах и видях насъне, и ето пърчовете (и овните), които се бяха качили на добитъка (на козите и овците) бяха шарени, капчести и с петна.
11 Ангел Божий ми каза насъне: Иакове! Аз отговорих: ето ме.
12 Той рече: дигни очи и погледни: всички пърчове (и овни), които са се качили на добитъка (на козите и овците), са шарени, капчести и с петна; защото виждам всичко, що Лаван върши с тебе;
13 (J)Аз съм Бог (Който ти се явих) във Ветил, дето ти поля елей върху паметника и дето Ми даде оброк; сега стани, излез от тая земя и се върни в твоята родна земя (и Аз ще бъда с тебе).
14 Рахил и Лия му отговориха и рекоха: имаме ли още дял и наследство в дома на баща си?
15 Не смята ли ни той за чужди? защото ни продаде и дори изяде нашето сребро;
16 затова всичкото (имание и) богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на децата ни; и тъй, прави всичко, каквото Бог ти е казал.
17 И стана Иаков, та качи децата си и жените си на камили,
18 и взе със себе си всичкия си добитък и всичкото си богатство, което беше придобил, собствения си добитък, който беше придобил в Месопотамия (и всичко свое), за да отиде при баща си Исаака в Ханаанската земя.
19 (K)А понеже Лаван бе отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна идолите, които бяха у баща ѝ.
20 Иаков измами арамееца Лавана, като му не обади, че си отива.
21 И замина с всичкия си имот; и като стана, премина реката и се упъти към планина Галаад.
22 На третия ден обадиха на Лавана (арамееца), че Иаков си заминал.
23 Тогава той взе със себе си (синовете и) сродниците си, гони го седем дена и го настигна на планина Галаад.
24 И дойде Бог при арамееца Лавана нощем насъне и му рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
25 И настигна Лаван Иакова; а Иаков разпъна шатрата си на планината, и Лаван със сродниците си разпъна своята на планина Галаад.
26 И рече Лаван на Иакова: какво стори ти? защо ме излъга и отвлече дъщерите ми, като с оръжие пленени?
27 Защо побягна тайно и се скри от мене и не ми обади? Аз щях да те изпратя с веселба и песни, с тимпани и гусли;
28 ти ми дори не даде да целуна внуците си и дъщерите си; неразумно ти постъпи.
29 (L)В ръката ми има сила да ви сторя зло; но Бог на вашия баща вчера ми говори и рече: пази се, не говори на Иакова ни добро, ни лошо.
30 Добре, тръгнал си, понеже с нетърпение желаеше да се намериш в бащиния си дом, – но защо си откраднал боговете ми?
31 Иаков отговори на Лавана и рече: боях се, защото мислех, да ми не отнемеш дъщерите си (и всичко мое).
32 (И рече Иаков): у когото намериш боговете си, той няма да бъде жив; пред нашите сродници узнай, какво (твое има) у мене, и си го вземи. (Но той нищо не намери у него.) Иаков не знаеше, че Рахил (жена му) ги бе откраднала.
33 И ходи Лаван в шатрата на Иакова и в шатрата на Лия и в шатрата на двете слугини (и ги претърси), но не намери. А като излезе от шатрата на Лия, влезе в шатрата на Рахил.
34 А Рахил бе взела идолите и бе ги турила под седлото на една камила и бе седнала над тях. Лаван претърси цялата шатра, но не намери.
35 И тя рече на баща си: да не се разгневиш, господарю мой, задето не мога да стана пред тебе; защото имам обикновеното у жените. И (Лаван) търси (в цялата шатра), но не намери идолите.
36 Иаков се разсърди и се скара с Лавана. И заговори Иаков и рече на Лавана: каква е вината ми, какъв е грехът ми, та ме преследваш?
37 Ти прегледа у мене всичките вещи (у дома ми), какво намери от всичките вещи на твоя дом? Посочи тук пред моите сродници и пред твоите; нека те отсъдят между двама ни.
38 Ето, двайсет години аз бях при тебе; твоите овци и твоите кози не помятаха; овни от стадото ти не ядох;
39 (M)разкъсаното от зверове не ти донасях, то беше моя загуба; ти от мене търсеше и денем изгубеното и нощем пропадналото;
40 денем се изнурявах от жега, а нощем – от студ, и сънят ми бягаше от очите ми.
41 Такива бяха моите двайсет години в твоя дом. Работих ти четиринайсет години за двете ти дъщери и шест години за добитъка ти; а ти десет пъти промени наградата ми.
42 (N)Да не беше с мене бащиният ми Бог, Авраамовият Бог и страхът на Исаака, ти щеше сега да ме изпратиш без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми и се застъпи за мене вчера.
43 Отговори Лаван и рече на Иакова: дъщерите са мои дъщери; децата са мои деца; добитъкът е мой добитък и всичко, що виждаш, е мое: мога ли да сторя нещо на моите дъщери и на децата им, които те са родили?
44 Сега нека аз и ти сключим съюз, и това ще бъде свидетелство между мене и тебе. (При това Иаков му рече: ето, при нас няма никого; гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.)
45 И взе Иаков един камък и го постави за паметник.
46 И рече Иаков на сродниците си: сберете камъни. Те сбраха камъни и направиха грамада, и ядоха (и пиха) там, на грамадата. (И рече му Лаван: тая грамада е днес свидетел между мене и тебе.)
47 И нарече я Лаван: Иегар-Сахадута; Иаков пък я нарече Галаад.
48 И рече Лаван (на Иакова): днес тая грамада (и паметникът, който поставих) е свидетел между мене и тебе. Затова се и нарече с име Галаад,
49 а също и: Мицпа, защото Лаван рече: да нагледва Господ над мене и над тебе, след като се разделим един от друг;
50 ако постъпваш зле с дъщерите ми, или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, то, макар че няма човек между нас (който да види), гледай, Бог е свидетел между мене и тебе.
51 И рече Лаван на Иакова: ето грамадата, ето паметникът, който поставих между мене и тебе;
52 тая грамада е свидетел, и тоя паметник е свидетел, че за зло нито аз ще премина към тебе зад тая грамада, нито ти ще преминеш към мене зад тая грамада и зад тоя паметник;
53 (O)Бог Авраамов и Бог Нахоров, Бог на баща им, нека съди между нас. Иаков се закле в страха на баща си Исаака.
54 Тогава Иаков закла жертва на планината и повика сродниците си да ядат хляб; и те ядоха хляб (и пиха) и пренощуваха на планината.
55 (P)А Лаван стана сутринта рано, целуна внуците и дъщерите си, и ги благослови; и тръгна, та се върна у тях си.
32 (Q)А Иаков тръгна по пътя си. (И кога погледна, видя опълчено Божие опълчение.) И го срещнаха Ангели Божии.
2 (R)Като ги видя Иаков, рече: това е Божие опълчение. И нарече името на онова място Маханаим.
3 (S)И прати Иаков пред себе си вестители при брата си Исава в земята Сеир, в областта Едом,
4 (T)па им заповяда и рече: тъй кажете на господаря ми Исава: ето що казва твоят слуга Иаков: аз живях при Лавана и престоях досега;
5 имам волове, осли и дребен добитък, слуги и слугини; и пратих да известят за мене на господаря ми (Исава), за да намеря аз (твоят слуга) благоволение пред очите ти.
6 И се върнаха вестителите при Иакова и рекоха: ходихме при брата ти Исава; той иде да те посрещне, и с него четиристотин души.
7 Иаков много се уплаши и се смути; и раздели на два стана човеците, които бяха с него, и дребния и едрия добитък и камилите.
8 И рече (Иаков): ако Исав нападне единия стан и го избие, другият може да се спаси.
9 (U)И рече Иаков: Боже на отца ми Авраама и Боже на баща ми Исаака, Господи (Боже), Който ми каза: върни се в земята си, в отечеството си, и Аз ще ти сторя добро!
10 (V)Недостоен съм за всички милости и всички благодеяния, които си сторил на Твоя раб; защото с тояга преминах този Иордан, а сега имам два стана.
11 Избави ме от ръцете на брата ми, от ръцете на Исава; защото аз се боя от него, да не би, като дойде, да убие мене (и) май ка с деца.
12 (W)Ти рече: Аз ще ти правя добро и ще направя като морския пясък твоето потомство, което от множество не ще може да се изброи.
13 И пренощува там Иаков през оная нощ. И взе от онова, що имаше (и прати) подарък на брата си Исава:
14 двеста кози, двайсет козли, двеста овци, двайсет овни,
15 трийсет дойни камили с техните камилчета, четирийсет крави, десет вола, двайсет ослици, десет осла.
16 И даде в ръцете на слугите си всяко стадо отделно и рече на слугите си: вървете пред мене и оставяйте разстояние от едно стадо до друго.
17 (X)И заповяда на първия и рече: като те срещне брат ми Исав и те попита: чий си ти, къде отиваш и чие е това стадо (което върви) пред тебе?
18 ти кажи: на твоя слуга Иакова; това е подарък, пратен на господаря ми Исава; ето, и сам той (иде) подир нас.
19 Същото (което на първия) заповяда и на втория, и на третия, и на всички, които вървяха след стадата, думайки: тъй кажете на Исава, кога го срещнете;
20 (Y)и кажете: ето, и слугата ти Иаков (иде) след нас. Защото той си рече: ще го умилостивя с даровете, които вървят пред мене, и после ще видя лицето му; може би, и ще ме приеме.
21 И тръгнаха даровете пред него, а той през оная нощ нощува в стана.
22 (Z)И през нощта се дигна и, като взе двете си жени и двете си слугини и единайсетте си сина, преброди Иавок;
23 и като ги взе, прекара ги през потока, прекара и всичко, що имаше.
24 (AA)И остана Иаков сам. И с него се бори Някой до зори;
25 и като видя, че го не надвива, допря се до ставата на бедрото му, и се повреди ставата на бедрото у Иакова, когато се бореше с Него.
26 И (му) рече: пусни Ме, защото се зазори. Иаков отговори: няма да Те пусна, докле ме не благословиш.
27 И рече: как ти е името? Той отговори: Иаков.
28 (AB)И (му) рече: отсега името ти ще бъде не Иаков, а Израил, защото ти се бори с Бога, та и човеци ще надвиваш.
29 (AC)Попита Иаков, думайки: обади (ми) Твоето име. А Той отговори: защо Ме питаш за името Ми? (то е чудно.) И го благослови там.
30 (AD)И нарече Иаков онова място с име Пенуел; защото, казваше, видях Бога лице с лице, и се запази душата ми.
31 И слънцето бе изгряло, когато той изминуваше Пенуел; и куцаше с бедрото си.
32 Затова и досега синовете Израилеви не ядат жилата, която е на бедрената става, защото Онзи, Който се бори, беше се допрял до ставната жила на Иакововото бедро.
33 Погледна Иаков и видя, и ето, Исав (брат му) иде, и с него четиристотин души. И раздели (Иаков) децата на Лия, Рахил и двете слугини.
2 И тури (двете) слугини с децата им напред, Лия с децата ѝ подир тях, а Рахил с Иосифа най-подир.
3 А сам тръгна пред тях и седем пъти се поклони доземи, приближавайки се до брата си.
4 И се затече Исав насреща му, прегърна го, хвърли се на шията му и го целува; и плакаха (двамата).
5 И погледна (Исав) и видя жените и децата и рече: какви ти са тия? Иаков отговори: деца, които Бог подари на твоя слуга.
6 Тогава се приближиха слугините с децата си и се поклониха;
7 приближиха се Лия и децата ѝ и се поклониха; най-сетне приближиха се Иосиф и Рахил и се поклониха.
8 (AE)И попита Исав: за какво ти е това множество, което аз срещнах? Отговори Иаков: за да придобие (твоят слуга) благоволение пред очите на господаря си.
9 Исав рече: аз имам много, братко; нека твоето остане у тебе.
10 Иаков рече: не, ако аз съм придобил благоволение пред очите ти, приеми моя дар от ръцете ми; защото видях лицето ти, като да бе някой видял лицето Божие, и ти биде благосклонен към мен;
11 приеми даровете ми, които ти съм донесъл, защото Бог ме е надарил, и всичко имам. Придума го. И той ги взе
12 и рече: да се дигнем и потеглим; и аз ще вървя пред тебе.
13 Иаков му рече: господарят ми знае, че децата ми са нежни, а дребният и едрият ми добитък е доен: ако го караме усилено един само ден, то ще измре всичкият добитък;
14 нека господарят ми тръгне пред своя слуга, а аз ще вървя бавно, според както върви добитъкът пред мен, и според както вървят децата, и ще дойда при господаря си в Сеир.
15 Исав рече: ще оставя с тебе неколцина от човеците, които са при мене. Иаков отвърна: та защо? стига ми само да придобия благоволение пред очите на господаря си!
16 И се върна Исав в същия ден по пътя си в Сеир.
17 (AF)А Иаков потегли за Сокхот, дето си направи дом, и за добитъка си направи колиби. Затова нарече мястото с име Сокхот.
18 Иаков, като се върна от Месопотамия, пристигна благополучно в град Сихем, който е в Ханаанската земя, и се разположи пред града.
19 (AG)И купи част от нивата, дето разпъна шатрата си, от синовете на Емора, Сихемовия баща, за сто монети.
20 И съгради там жертвеник; и призова името на Господа, Бога Израилев.
34 (AH)Дина, дъщеря на Лия, която тя роди Иакову, излезе да погледа дъщерите на оная земя.
2 И видя я Сихем, син на евееца Емора, княза на оная земя, взе я, спа с нея, и я изнасили.
3 И прилепи се душата му към Дина, Иаковова дъщеря, и той обикна момата и говореше по сърце на момата.
4 И рече Сихем на баща си Емора, думайки: вземи ми тая мома за жена.
5 Иаков чу, че (Еморовият син) обезчестил дъщеря му Дина; но, понеже синовете му бяха с добитъка в полето, Иаков мълча, докле дойдат.
6 Тогава Емор, Сихемов баща, излезе пред Иакова, да поговори с него.
7 (AI)А синовете на Иакова си дойдоха от полето, и, когато чуха, огорчиха се тия мъже и пламнаха от гняв, защото той нанесъл безчестие на Израиля, като преспал с дъщерята Иаковова: а тъй не трябваше да бъде.
8 Емор им заговори и рече: син ми Сихем се прилепил по душа към дъщеря ви; дайте му я прочее за жена;
9 сродете се с нас; давайте нам ваши дъщери, а вземайте си наши дъщери (за вашите синове);
10 и живейте с нас: тая земя (пространна) е пред вас, живейте, поминувайте се на нея и я завладявайте.
11 А Сихем рече на баща ѝ и на братята ѝ: стига да намеря благоволение пред очите ви, ще дам, каквото и да ми кажете;
12 (AJ)искайте най-голямо вено и дарове; ще дам, каквото и да ми кажете, само ми дайте момата за жена.
13 И синовете Иаковови отговориха на Сихема и баща му Емора с лукавство; а говориха тъй, защото той бе обезчестил сестра им Дина;
14 (AK)и им рекоха (Симеон и Левий, Динини братя, Лиини синове): не можем направи това, да дадем сестра си на човек, който не е обрязан; защото това е безчестно за нас;
15 само с това условие ще се съгласим с вас (и ще се заселим у вас), ако бъдете, както и ние: да бъде и у вас всичкият мъжки пол обрязан;
16 и ще ви даваме наши дъщери и ще си взимаме ваши дъщери, ще живеем с вас и ще бъдем един народ;
17 ако пък не ни послушате да се обрежете, ще вземем дъщеря си и ще си отидем.
18 Допаднаха се тия думи на Емора и Сихема, Еморов син.
19 Момъкът се не забави да изпълни това, понеже обичаше дъщерята на Иакова. А той беше уважаван повече от всички в бащиния си дом.
20 (AL)И дойде Емор и син му Сихем при портите на своя град, и взеха да говорят към жителите на своя град и рекоха:
21 тия човеци живеят мирно с нас; нека се заселят в земята ни и нека се поминуват на нея; а земята, ето, пространна е пред тях. Нека вземаме дъщерите им за жени и да им даваме наши дъщери.
22 Тия човеци се съгласяват да живеят с нас и да бъдат един народ само с това условие, щото и у нас да бъде обрязан всичкият мъжки пол, както и те са обрязани.
23 Стадата им, имането им и всичкият им добитък нали ще бъдат наши? Само (в това) да се съгласим с тях, и те ще живеят с нас.
24 (AM)И послушаха Емора и сина му Сихема всички, които излизаха от портите на града му: и биде обрязан всичкият мъжки пол, – всички, които излизаха из портите на града му.
25 (AN)На третия ден, докато още боледуваха, двамата сина на Иакова, Симеон и Левий, Динини братя, взеха всеки своя меч, и смело нападнаха града и избиха всичкия мъжки пол;
26 убиха с меч и самия Емор и сина му Сихема; а Дина взеха от Сихемовия дом и си излязоха.
27 Синовете на Иакова дойдоха при убитите и разграбиха града, задето обезчестиха сестра им (Дина).
28 Те заграбиха дребния и едрия им добитък и ослите им, и каквото имаше в града, и каквото имаше в полето;
29 и всичкото им богатство и всичките им деца и жените им откараха в плен, и разграбиха всичко, що имаше в (града, и всичко, що имаше в) къщите.
30 (AO)Тогава Иаков рече на Симеона и на Левия: смутихте ме, като ме направихте омразен за (всички) жители на тая земя, за хананейци и ферезейци. Аз имам малко човеци; ще се съберат против мене, ще ме разбият, и ще бъда съсипан аз и домът ми.
31 А те рекоха: нима пък бива да постъпват със сестра ни като с блудница!
35 (AP)Бог рече на Иакова: стани, та иди във Ветил и живей там; и съгради там жертвеник Богу, Който ти се яви, когато бягаше от лицето на брата си Исава.
2 (AQ)И рече Иаков на домашните си и на всички, които бяха с него: изхвърлете чуждите богове, които се намират у вас, очистете се и променете дрехите си;
3 да станем и отидем във Ветил; там ще съградя жертвеник на Бога, Който ме чу в деня на моята неволя, и беше с мене (и ме пази) в пътя, по който ходих.
4 (AR)И дадоха на Иакова всички чужди богове, които бяха в ръцете им, и обеците, що бяха на ушите им; и закопа ги Иаков под дъба, който беше близо до Сихем. (И ги остави неизвестни дори до днешен ден.)
5 (AS)Па тръгнаха (от Сихем). Страх Божий нападна околните градове, и те не гониха Иакововите синове.
6 (AT)И дойде Иаков в Луз, който е в Ханаанската земя, сиреч във Ветил, сам той и всички човеци, които бяха с него,
7 (AU)и съгради там жертвеник, и нарече това място: Ел-Ветил; защото там му се бе явил Бог, когато той бягаше от лицето на брата си (Исава).
8 (AV)И умря Девора, Ревекината кърмачка, и я погребаха по-долу от Ветил, под дъба, който Иаков и нарече плачи-дъб.
9 И яви се Бог на Иакова (в Луз) след връщането му от Месопотамия, и го благослови;
10 (AW)и му рече Бог: твоето име е Иаков; отсега обаче няма да се наричаш Иаков, а ще бъде името ти Израил. И нарече името му: Израил.
11 (AX)Каза му още Бог: Аз съм Бог Всемогъщий; плоди се и се множи; народ и много народи ще се народят от тебе, и царе от чреслата ти ще произлязат;
12 (AY)земята, която дадох на Авраама и Исаака, ще дам на тебе, и на потомството ти след тебе ще дам тая земя.
13 (AZ)И възнесе се Бог от него, от мястото, дето му говори.
14 (BA)И въздигна Иаков паметник на мястото, дето му говори (Бог), каменен паметник, и извърши върху него възлияние, изля върху него елей;
15 (BB)и нарече Иаков името на мястото, дето му говори Бог, Ветил.
16 И тръгнаха от Ветил. (И разпъна той шатрата си зад кула Гадер.) И когато оставаше още малко път до Ефрата, Рахил роди и при раждането много се мъчи.
17 (BC)А когато се тя мъчеше при раждането, бабата ѝ рече: не бой се, защото и това ти е син.
18 И когато береше душа, понеже умираше, нарече името му: Бенони. Но баща му го нарече: Вениамин.
19 (BD)И умря Рахил, и я погребаха на пътя за Ефрата, сиреч Витлеем.
20 (BE)Иаков въздигна над гроба ѝ паметник. Това е надгробният паметник Рахилин и до днес.
21 (BF)И тръгна (оттам) Израил и разпъна шатрата си зад кула Гадер.
22 (BG)Когато живееше Израил в оная страна, Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си (Иакова). Израил чу (и прие това с огорчение). А Иаков имаше дванайсет сина.
23 (BH)Синове от Лия: първенецът на Иакова Рувим, след него Симеон, Левий, Иуда, Исахар и Завулон.
24 (BI)Синове от Рахил: Иосиф и Вениамин.
25 (BJ)Синове от Вала, Рахилина слугиня: Дан и Нефталим.
26 (BK)Синове от Зелфа, Лиина слугиня: Гад и Асир. Тия са синовете на Иакова, които му се родиха в Месопотамия.
27 (BL)И дойде Иаков при баща си Исаака (защото той беше още жив) в Мамре, в Кириат Арба, сиреч Хеврон (в Ханаанската земя), дето бяха странствували Авраам и Исаак.
28 А дните на Исааковия (живот) бяха сто и осемдесет години.
29 (BM)И издъхна Исаак и умря, и се прибра при своя народ, бидейки стар и сит на живот. И го погребаха синовете му Исав и Иаков.
36 (BN)Ето родословието на Исава, който е Едом.
2 (BO)Исав си взе жени от ханаанските дъщери: Ада, дъщеря на Елона хетееца, и Оливема, дъщеря на Ана, сина на евееца Цивеона,
3 (BP)и Васемата, дъщеря на Измаила, сестра Наваиотова,
4 (BQ)Ада роди на Исава Елифаза, Васемата роди Рагуила.
5 Оливема роди Иеуса, Иеглома и Корея. Тия са синовете на Исава, които му се родиха в Ханаанската земя.
6 (BR)И взе Исав жените си, синовете си, дъщерите си, всички човеци от дома си, (всичките си) стада, всичкия си добитък и всичкия си имот, що бе придобил в Ханаанската земя, па отиде (Исав) в друга земя, далеч от брата си Иакова;
7 (BS)защото имотът им беше толкова голям, че не можеха да живеят заедно, и земята, по която странствуваха, ги не побираше, поради многото им стада.
8 (BT)И засели се Исав на планина Сеир, Исав, който е Едом.
9 Ето родословието на Исава, бащата на идумейци, на планина Сеир.
10 (BU)Ето имената на Исавовите синове: Елифаз, син от Ада, Исавова жена, и Рагуил, син от Васемата, Исавова жена.
11 Елифаз имаше синове: Теман, Омар, Цефо, Гатам и Кеназ.
12 А Тамна беше наложница на Елифаза., Исавов син, и роди на Елифаза Амалика. Това са синове от Ада, Исавова жена.
13 И ето Рагуиловите синове: Нахат и Зерах, Шама и Миза. Тия са синове от Васемата, Исавова жена.
14 А тия бяха синовете от Оливема, дъщеря на Цивеоновия син Ана, Исавова жена: тя роди на Исава Иеуса, Иеглома и Корея.
15 Ето главатарите от Исавовите синове. Синовете на Елифаза, Исавов първенец: главатар Теман, главатар Омар, главатар Цефо, главатар Кеназ,
16 главатар Корей, главатар Гатам, главатар Амалик. Тия са Елифазовите главатари в земята на Едома; тия са синове от Ада.
17 Тия са пък синове на Рагуила, Исавов син: главатар Нахат, главатар Зерах, главатар Шама, главатар Миза. Тия са Рагуиловите главатари в земята на Едома; тия са синове от Васемата, Исавова жена.
18 Тия са синове от Оливема, Исавова жена: главатар Иеус, главатар Иеглом, главатар Корей. Тия са главатари от Оливема, дъщеря на Ана, а жена Исавова.
19 Това са синовете на Исава, и това са главатарите им; а той е Едом.
20 (BV)Тия са синове на хорееца Сеира, които живееха в оная земя: Лотан, Шовал, Цивеон, Ана,
21 Дишон, Ецер и Дишан. Тия са главатари на хорейци, синове Сеирови, в земята на Едома.
22 Синове Лотанови бяха: Хори и Хеман; а сестра Лотанова – Тамна.
23 (BW)Тия са синове Шовалови: Алван, Манахат, Евал, Шефо и Онам.
24 Тия са синове на Цивеона: Аия и Ана. Този е оня Ана, който намери топли води в пустинята, когато пасеше ослите на баща си Цивеона.
25 Тия са деца на Ана: Дишон и Оливема, дъщеря на Ана.
26 Тия са синове на Дишона: Хемдан, Ешбан, Итран и Херан.
27 Тия са синове на Ецера: Билган, Зааван, (Укам) и Акан.
28 Тия са синове на Дишана: Уц и Аран.
29 Тия са главатари у хорейците: главатар Лотан, главатар Шовал, главатар Цивеон, главатар Ана,
30 главатар Дишон, главатар Ецер, главатар Дишан. Ето главатарите хорейски, според главатарствата им в земя Сеир.
31 Ето царете, които царуваха в земята на Едома, преди да зацаруват царе у Израилевите синове:
32 в Едом царува Бела, Веоров син, а името на града му беше Динхава.
33 (BX)И умря Бела, и след него се възцари Иовав, син на Зераха, от Восора.
34 Умря Иовав, а след него се възцари Хушам, от земята на теманитци.
35 И умря Хушам, а след него се възцари Хадад, син Бедадов, който порази мадиянитци на Моавитското поле, името на града му беше Авит.
36 И умря Хадад, а след него се възцари Самла, от Масрека.
37 (BY)И умря Самла, а след него се възцари Саул, от Реховота, що е при реката,
38 (BZ)Умря и Саул, а след него се възцари Баал-Ханан, син Ахборов.
39 Умря и Баал-Ханан, син Ахборов, а след него се възцари Хадар (син Варадов); името на града му беше Пау; жена му се казваше Мехетавеел, дъщеря на Матреда, син Мезахавов.
40 (CA)Тия са имената на Исавовите главатари, според племената им, според местата им, според имената им (според народите им): главатар Тимна, главатар Алва, главатар Иетет,
41 главатар Оливема, главатар Ела, главатар Пинон,
42 главатар Кеназ, главатар Теман, главатар Мивцар,
43 главатар Магдиил, главатар Ирам. Това са идумейските главатари, според селищата им, в земята на тяхното владение. Това е Исав, баща на идумейци.
37 (CB)Иаков живееше в земята, в която баща му (Исаак) бе странствувал, в Ханаанската земя.
2 Ето животът на Иакововото потомство. Иосиф, още момче на седемнайсет години, пасеше стадото (на баща си) заедно с братята си, със синовете на Вала и със синовете на Зелфа, бащини му жени. Иосиф обаждаше на баща им (Израиля) лошите за тях слухове.
3 Израил обичаше Иосифа повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини, – и му направи шарена дреха.
4 (CC)Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.
5 И видя Иосиф сън и (го) разказа на братята си; а те го намразиха още повече.
6 Той им рече: чуйте какъв сън сънувах:
7 ето, връзваме снопи сред полето; и на, моят сноп се дигна и се изправи; а вашите снопове се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: нима ти ще царуваш над нас? Нима ще ни владееш? И го намразиха още повече поради сънищата му и поради думите му.
9 Той видя още и друг сън и го разказа (на баща си и) на братята си, като рече: ето, видях още един сън: слънцето, месецът и единайсет звезди ми се покланят.
10 Той разказа това на баща си и на братята си. А баща му го смъмри и му рече: какъв е тоя сън, що си видял? Нима аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним доземи?
11 (CD)Тогава братята му се ядосаха, а баща му си запомни тия думи.
12 Братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем.
13 А Израил рече на Иосифа: нали братята ти пасат в Сихем? Хайде ще те проводя при тях. А той му отговори: добре.
14 (CE)(Израил) му рече: иди, виж, братята ти здрави ли са, стадото цяло ли е, и ми донеси отговор. Па го изпрати от Хевронската долина. И той отиде в Сихем.
15 И както се луташе по полето, намери го един човек и го попита, като рече: що търсиш?
16 Той отговори: търся братята си; кажи ми, де пасат?
17 (CF)И рече оня човек: те заминаха оттук, защото ги чувах да казват: да отидем в Дотан. И отиде Иосиф подир братята си и ги намери в Дотан.
18 А те го видяха отдалеч и, преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият.
19 И рекоха помежду си: ето, съновидецът иде;
20 (CG)хайде сега да го убием, и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.
21 (CH)Чу това Рувим и го избави от ръцете им, като каза: да го не убиваме.
22 (CI)Каза им още Рувим: не проливайте кръв; хвърлете го в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него. Това каза той (с намерение) да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.
23 Когато Иосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него,
24 (CJ)и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.
25 (CK)И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от Галаад керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракса, балсам и ливан; те отиваха да занесат това в Египет.
26 (CL)Тогава Иуда рече на братята си: каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Хайде да го продадем на измаилтяните, и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. Братята го послушаха
28 (CM)и, като минаваха мадиамските търговци, извадиха Иосифа от рова и го продадоха на измаилтяните за двайсет сребърника; а те отведоха Иосифа в Египет.
29 (CN)Рувим се върна при рова; и ето, Иосифа нямаше в рова. И той раздра дрехите си,
30 па дойде при братята си и рече: момчето няма, ами аз, къде ще се дяна?
31 И взеха Иосифовата дреха, заклаха един козел и нацапаха дрехата с кръв;
32 пратиха шарената дреха да я занесат на баща им, като рекоха: намерихме това; виж, тая дреха на сина ти ли е, или не?
33 (CO)Той я позна и рече: това е дрехата на сина ми; лют звяр го е изял; навярно, Иосиф е разкъсан.
34 (CP)И раздра Иаков дрехите си, препаса с вретище кръста си и оплаква сина си много дни.
35 (CQ)И събраха се всичките му синове и всичките му дъщери да го утешават; но той не искаше да се утеши, а думаше: със скръб ще сляза при сина си в преизподнята. Тъй го оплакваше баща му.
36 (CR)А мадиамците го продадоха в Египет на фараоновия царедворец Потифар, началник на телопазителите.
38 В онова време Иуда се отдели от братята си и се посели близо до един одоламитец, на име Хира.
2 И съгледа там Иуда дъщерята на един хананеец, на име Шуа; взе я и влезе при нея.
3 (CS)Тя зачена, и роди син; и той го нарече Ир.
4 И пак зачена, и роди син и го нарече с име Онан.
5 (CT)Роди и (трети) син и го нарече с име Шела. Иуда беше в Хезив, когато тя го роди.
6 И взе Иуда за първородния си син Ира жена, на име Тамар.
7 (CU)Ир, първородният син на Иуда, беше лош пред очите на Господа, и го умъртви Господ.
8 (CV)Тогава Иуда рече на Онана: влез при братовата си жена, ожени се за нея като девер и възстанови на брата си потомство.
9 Онан знаеше, че потомството няма да бъде негово; и затова, кога влизаше при братовата си жена, изливаше (семето) на земята, за да не даде потомство на брата си.
10 А това, което правеше, беше зло пред очите на Господа; и Той умъртви и него.
11 (CW)И рече Иуда на снаха си Тамар (след смъртта на двамата си сина): живей като вдовица в бащиния си дом, докле порасне син ми Шела. Защото той рече (на ума си): да не би да умре и той като братята си. Тамар отиде и заживя в бащиния си дом.
12 (CX)Мина се много време, и умря дъщерята на Шуа, жена Иудина. Иуда, след като се утеши, отиде в Тамна при ония, които стрижеха добитъка му, сам той и приятелят му Хира, одоламитец.
13 И обадиха на Тамар, като рекоха: ето, свекър ти отива в Тамна да стриже добитъка си.
14 (CY)А тя си съблече вдовишките дрехи, забули се с було и, като се обви, седна при портите на Енаим, на пътя за Тамна. Защото видя, че Шела бе пораснал, а тя още не бе му дадена за жена.
15 (CZ)Видя я Иуда и я помисли за блудница, понеже бе забулила лицето си. (И я не позна.)
16 (DA)Той се обърна към нея и рече: ще вляза при тебе. Защото не знаеше, че тя е снаха му. А тя рече: какво ще ми дадеш, ако влезеш при мене?
17 Той отговори: ще ти пратя от стадото (си) едно козле. А тя рече: даваш ли ми залог, докле изпратиш?
18 Той рече: какъв залог да ти дам? Тя отговори: печата си, връвта си и тоягата, що е в ръката ти. Той ѝ ги даде и влезе при нея; и тя зачена от него.
19 Тя стана, отиде си и сне булото си и облече вдовишките си дрехи.
20 А Иуда изпрати козлето чрез приятеля си одоламитеца, за да прибере залога от ръката на жената, ала не я намери.
21 И попита жителите на онова място и рече: де е блудницата, която беше в Енаим при пътя? Но те отговориха: тук не е имало блудница.
22 Той се върна при Иуда и рече: не я намерих; пък и жителите на онова място казаха: тук не е имало блудница.
23 Иуда рече: нека си ги задържи, стига само да не станем за присмех; ето, пращах ѝ това козле, но ти я не намери.
24 (DB)Минаха се около три месеца, и обадиха на Иуда, като казаха: снаха ти Тамар паднала в блудство, и ето непразна е от блудство. Иуда рече: изведете я, и да бъде изгорена.
25 Но когато я поведоха, тя прати да кажат на свекъра ѝ: аз съм непразна от оногова, чиито са тия неща. И рече: познай, чий е тоя печат, връвта и тоягата.
26 Иуда ги позна и рече: тя е по-права от мене, защото аз я не дадох на сина си Шела. И той я вече не позна.
27 (DC)Когато да ражда, оказа се, че в утробата ѝ има близначета.
28 И при раждането се показа ръката (на едното); а бабата взе, та върза на ръката му червена нишка и рече: това излезе първо.
29 (DD)Но то върна ръката си; и ето, излезе братчето му. А тя рече: как си разкъса ти преградата? И го нарекоха с име Фарес.
30 После излезе братчето му с червената нишка на ръка. И го нарекоха с име Зара.
39 (DE)А Иосиф биде отведен в Египет. Там го купи от ръцете на измаилтяните, които го бяха завели, фараоновият царедворец, египтянинът Потифар, началник на телопазителите.
2 (DF)И Господ беше с Иосифа: той успяваше в работите и живееше в дома на господаря си, египтянина.
3 (DG)Видя господарят му, че Господ е с него, и че всичко, що той вършеше, Господ правеше да успява в ръцете му.
4 И спечели Иосиф благоволение пред очите му и му служеше. И той го постави над дома си, и всичко, що имаше, предаде в ръцете му.
5 (DH)И откак го постави над дома си и над всичкия си имот, Господ благослови дома на египтянина поради Иосифа, и благословение Господне дойде върху всичко, що той имаше в дома и в полето (си).
6 И остави той всичкия си имот в ръцете на Иосифа, и при него не се грижеше за нищо, освен за хляба, що ядеше. А Иосиф имаше хубава снага и красиво лице.
7 (DI)И хвърли око върху Иосифа жената на господаря му и рече: спи с мене.
8 Но той се отказа и рече на господаревата си жена: ето, при мене господарят ми не се грижи за нищо в дома си, и всичко, що има, е предал в ръцете ми;
9 (DJ)в тоя дом няма по-голям от мене; и той не ми е запретил нищо, освен тебе, понеже си му жена; как прочее ще направя това голямо зло и ще съгреша пред Бога?
10 Докато тя всекидневно тъй говореше на Иосифа, а той я не слушаше да спи и да бъде с нея,
11 случи се един ден, че той влезе вкъщи по своя работа, а там вкъщи никого от домашните нямаше;
12 (DK)тя го улови за дрехата му и рече: легни с мене. Но той, като остави дрехата си в ръцете ѝ, затече се и избяга навън.
13 А тя, като видя, че той остави дрехата си и побягна вън,
14 (DL)извика домашните си и им рече тъй: вижте, довел ни евреин да се гаври с нас. Той дойде при мене, за да легне с мене, но аз завиках високо,
15 а той, като чу, че дигнах глас и завиках, остави у мене дрехата си, затече се и избяга вън.
16 И остави тя дрехата му при себе си, докле си дойде господарят му вкъщи.
17 Тя повтори и пред него същите думи и рече: робът евреин, когото си ни довел тука, дойде да се гаври с мене (и ми каза: ще легна с тебе);
18 но, когато (чу, че) аз дигнах глас и завиках, той остави у мене дрехата си и избяга вън.
19 Господарят му, като чу думите на жена си, които тя му каза, думайки: тъй постъпи с мене твоят роб, – пламна от гняв;
20 (DM)и господарят взе Иосифа и го хвърли в тъмница, дето бяха затворени царските затворници. И той остана там в тъмницата.
21 (DN)Но Господ беше с Иосифа, изля върху него милост и му даде благоволение пред очите на тъмничния началник.
22 И тъмничният началник даде на Иосифа в ръце всички затворници, които бяха в тъмницата, и на всичко, що вършеха там, той беше разпоредник.
23 (DO)Тъмничният началник и не поглеждаше нищо от онова, що беше в Иосифови ръце, защото Господ беше с Иосифа, и всичко, що той вършеше, Господ правеше да напредва.
40 После това виночерпецът на египетския цар и хлебарят се провиниха пред господаря си, египетския цар.
2 Фараонът се разгневи на двамата си царедворци, на главния виночерпец и на главния хлебар,
3 (DP)и ги тури под стража в дома на началника на телопазителите, в тъмницата, в мястото, дето бе затворен Иосиф.
4 Началникът на телопазителите тури при тях Иосифа, и той им слугуваше. И престояха те под стража няколко време.
5 (DQ)Еднъж виночерпецът и хлебарят на египетския цар, които бяха затворени в тъмницата, двамата в една нощ видяха сън: всеки видя свой сън, и на всекиго сънят бе с особено значение.
6 (DR)На сутринта дойде при тях Иосиф и ги видя, че бяха смутени.
7 И попита той фараоновите царедворци, които бяха с него в господаревия му дом под стража, и рече: защо днес лицата ви са тъжни?
8 (DS)Те му отговориха: видяхме сънища, а няма кой да ни ги изтълкува. Иосиф им рече: нали от Бога е тълкуването? Разкажете ми ги.
9 И главният виночерпец разказа на Иосифа съня си, думайки му: сънувах, ето лоза пред мене;
10 на лозата имаше три пръчки; тя се разви, и цъфна, завърза грозде, което узря;
11 и фараоновата чаша беше в ръката ми; взех един грозд, изстисках го във фараоновата чаша и подадох фараону в ръка.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.