Beginning
Христос изцелява в събота
14 Една събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските водачи, те Го наблюдаваха.
2 И, ето, пред Него имаше един човек, страдащ от воднянка.
3 (A)И Исус заговори на законниците и фарисеите: Позволено ли е да лекува някой в събота или не?
4 А те мълчаха. И Той, като хвана човека, изцели го и го пусна.
5 (B)И им каза: Ако падне оселът или волът на някого от вас в кладенец, няма ли той в същия час да го извлече и в съботен ден?
6 И не можаха да отговорят на това.
За гостите и домакините
7 А като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им една притча:
8 (C)Когато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от теб
9 и да дойде този, който е поканил и теб, и него, и да ти каже: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще започнеш със срам да заемаш последното място.
10 (D)Но когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти каже: Приятелю, мини по-напред. Тогава ще имаш почит пред всички тези, които седят с тебе на трапезата.
11 (E)Защото всеки, който възвисява себе си, ще се смири, а който смирява себе си, ще се възвиси.
12 (F)Каза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обяд или вечеря, недей да каниш приятелите си, нито братята си, нито роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят и да ти бъде отплатено.
13 (G)А когато даваш угощение, покани сиромаси, недъгави, куци, слепи;
14 и ще бъдеш блажен, понеже те нямат с какво да ти се отплатят, защото ще ти бъде отплатено при възкресението на праведните.
Притча за поканените на голямата вечеря
15 (H)И като чу това един от седящите с Него, Му каза: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.
16 (I)А Той му каза: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.
17 (J)И в часа на вечерята изпрати слугата си да каже на поканените: Елате, понеже всичко вече е готово.
18 А те всички започнаха единодушно да се извиняват. Първият му каза: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.
19 Друг каза: Купих си пет впряга волове и отивам да ги опитам; моля ти се, извини ме.
20 А друг каза: Ожених се и затова не мога да дойда.
21 (K)И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен каза на слугата си: Излез бързо на градските улици и пътеки и доведи тук сиромасите, недъгавите, слепите и куците.
22 Слугата отвърна: Господарю, каквото си заповядал, стана; и още място има.
23 И господарят каза на слугата: Излез по пътищата и по оградите и колкото намериш, накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;
24 (L)защото ви казвам, че никой от поканените няма да вкуси от вечерята ми.
Изисквания към учениците
25 А големи множества вървяха заедно с Него; и Той се обърна и им каза:
26 (M)Ако дойде някой при Мен и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствения си живот[a], не може да бъде Мой ученик.
27 (N)Който не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.
28 (O)Защото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да я довърши?
29 Да не би, като положи основа, а не може да довърши, всички, които гледат, да почнат да му се присмиват и да казват:
30 Този човек почна да гради, но не можа да довърши.
31 Или кой цар, като отива на война срещу друг цар, няма да седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да устои против този, който идва срещу него с двадесет хиляди?
32 Иначе, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.
33 И така, ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик.
34 (P)Наистина добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?
35 Тя не струва нито за земята, нито за тор; а я изхвърлят навън. Който има уши да слуша, нека слуша.
Притча за изгубената овца
15 (Q)А всички бирници и грешници се приближаваха до Него да Го слушат.
2 (R)А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха: Този приема грешниците и яде с тях.
3 И Той им разказа тази притча:
4 (S)Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената, докато я намери?
5 И като я намери, вдига я на рамената си радостен.
6 (T)И като си дойде у дома, свиква приятелите и съседите си и им казва: Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.
7 (U)Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, отколкото за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.
Притча за изгубената драхма
8 Или коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запалва светило, не помита къщата и не търси грижливо, докато я намери?
9 И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.
10 Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.
Притча за блудния син
11 Каза още: Някой си човек имаше двама сина.
12 (V)И по-младият от тях каза на баща си: Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота. И той им раздели имота.
13 И не след много дни по-младият син си събра всичко и отиде в далечна страна, и там разпиля имота си с разпуснатия си живот.
14 И като изхарчи всичко, настана голям глад в онази страна; и той изпадна в лишение.
15 И отиде да се представи на един от гражданите на онази страна, който го прати на полетата си да пасе свине.
16 И желаеше да се насити с рошковите, от които ядяха свинете; но никой не му даваше.
17 А като дойде на себе си, каза: Колко наемници на баща ми имат излишък от хляб, а пък аз умирам от глад!
18 Ще стана да отида при баща си и ще му кажа: Татко, съгреших против небето и пред тебе;
19 не съм вече достоен да се наричам твой син; направи ме като един от наемниците си.
20 (W)И стана и отиде при баща си. А когато беше още далеч, баща му го видя, смили се и като се завтече, хвърли се на врата му и го целуваше.
21 (X)А синът му каза: Татко, съгреших против небето и пред тебе; не съм вече достоен да се наричам твой син.
22 Но бащата каза на слугите си: Бързо изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и сложете пръстен на ръката му и обувки на краката му;
23 докарайте угоеното теле и го заколете, и нека ядем и се веселим;
24 (Y)защото този мой син беше мъртъв и оживя, изгубен беше и се намери. И започнаха да се веселят.
25 А по-старият му син беше на нивата; и като си идваше и се приближи до къщата, чу песни и игри.
26 И повика един от слугите и попита какво е това.
27 А той му каза: Брат ти си дойде; и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
28 И той се разсърди и не искаше да влезе, и баща му излезе и го молеше.
29 А той отговори на баща си: Ето, толкова години ти работя и никога не съм престъпил една твоя заповед; но на мене никога дори яре не си дал, за да се повеселя с приятелите си;
30 а щом си дойде този твой син, който прахоса имота ти с блудниците, за него си заклал угоеното теле.
31 А той му каза: Синко, ти си винаги с мен и всичко мое е твое.
32 (Z)Но подобаваше да се развеселим и да се зарадваме; защото този твой брат беше мъртъв и оживя, и изгубен беше и се намери.
Притча за нечестния управител
16 Каза още на учениците Си: Един богаташ имаше настойник, когото наклеветиха пред него, че разпилявал имота му.
2 И той го повика и му каза: Какво е това, което слушам за тебе? Дай сметка за настойничеството си; защото не можеш вече да бъдеш настойник.
3 Тогава настойникът си каза: Господарят ми отнема от мене настойничеството. Какво да правя? Нямам сила да копая, а да прося ме е срам.
4 Сетих се какво да направя, за да ме приемат в къщите си, когато бъда отстранен от настойничеството.
5 И така, като повика всеки от длъжниците на господаря си, каза на първия: Колко дължиш на господаря ми?
6 А той отвърна: Сто мери елей. И му каза: Вземи разписката си, седни бързо и пиши петдесет.
7 После каза на друг: А ти колко дължиш? И той отговори: Сто мери жито. Каза му: Вземи разписката си и пиши осемдесет.
8 (AA)И господарят му похвали неправедния настойник[b] за това, че е постъпил остроумно; защото синовете на този век са по-остроумни спрямо своето поколение от синовете на светлината.
9 (AB)И Аз ви казвам, спечелете си приятели посредством неправедното богатство и когато се привърши, да ви приемат във вечните жилища.
10 (AC)Верният в най-малкото и в многото е верен, а неверният в най-малкото и в многото е неверен.
11 И така, ако в неправедното богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското богатство?
12 И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде вашето?
13 (AD)Никой служител не може да служи на двама господари; защото или ще намрази единия и ще обикне другия, или ще се привърже към единия, а другия ще презира. Не можете да служите на Бога и на мамона!
Законът и Божието царство
14 (AE)Всичко това слушаха фарисеите, които бяха сребролюбци, и Му се присмиваха.
15 (AF)Исус им каза: Вие сте, които се показвате праведни пред човеците; но Бог знае сърцата ви; защото онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога.
16 (AG)Законът и пророците бяха до Йоан; оттогава Божието царство се благовества и всеки се насилва да влезе в него.
17 (AH)Но по-лесно е небето и земята да преминат, отколкото една чертица от закона да отпадне.
18 (AI)Всеки, който напусне жена си и се ожени за друга, прелюбодейства; и който се жени за напусната от мъж, той прелюбодейства.
Притча за богаташа и бедния Лазар
19 Имаше някой си богаташ, който се обличаше в пурпур и висон и всеки ден правеше бляскави пиршества.
20 Имаше и един сиромах на име Лазар, покрит със струпеи, когото слагаха да лежи пред портата му,
21 като желаеше да се нахрани с трохите, паднали от трапезата на богаташа; и кучетата идваха и ближеха раните му.
22 Умря сиромахът и ангелите го занесоха в Авраамовото лоно. Умря и богаташът и беше погребан.
23 И в ада, подложен на мъки, той повдигна очи и видя отдалеч Авраам и Лазар в неговото лоно.
24 (AJ)И той извика: Отче Аврааме, смили се над мен и изпрати Лазар да натопи края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото се мъча в този пламък.
25 (AK)Но Авраам каза: Синко, спомни си, че ти си получил своите блага приживе, така както и Лазар – злините; но сега той тук се утешава, а ти се мъчиш.
26 И освен всичко това между нас и вас зее голяма бездна, така че онези, които биха искали да минат оттук към вас, да не могат, нито пък оттам да преминат към нас.
27 А той каза: Щом е така, моля ти се, отче, да го пратиш в бащиния ми дом,
28 защото имам петима братя, за да им засвидетелства, да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29 (AL)Но Авраам каза: Имат Моисей и пророците; нека слушат тях.
30 А той отговори: Не, отче Аврааме, но ако отиде при тях някой от мъртвите, ще се покаят.
31 (AM)И той му каза: Ако не слушат Моисей и пророците, то и от мъртвите да възкръсне някой, пак няма да се убедят.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.