Beginning

Божият съд над Едом

^1 (A)Ето пророческото видение на Авдий. Господ Бог възвести слово против Едом и ние го чухме.

Той го разгласи чрез пратеник между народите: „Ставайте! Да тръгнем на война срещу едомците!“ ² Господ каза на Едом: „Ето Аз те направих незначителен между народите, поради което ти си силно презрян. ^3 (B)Гордостта на твоето сърце те е заблудила: ти живееш в скални пукнатини, на високо място, и си казваш: ‘Кой ще ме повали на земята?’ ⁴ Но макар да се издигаш нависоко като орел и да устройваш гнездото си сред звездите, Аз, Господ, ще те сваля дори и оттам.

⁵ Нима крадци са идвали при тебе или нощни грабители, та си толкова разорен? Но те щяха да откраднат толкова, колкото им трябва. Ако бяха дошли при тебе берачи на грозде, не щяха ли да оставят поне баберки? ⁶ Как е претърсена едомската земя и как са ограбени скривалищата ѝ! ^7 (C)Всички твои съюзници ще те отпратят чак до границите, ще те измамят, ще те надвият тези, които живееха в мир с тебе, онези, които ядат хляба ти, ще ти устроят капан, който ти няма да забележиш. ⁸ Няма ли това да се сбъдне тогава – казва Господ, – когато ще погубя мъдрите в Едом и благоразумните – в планината на Исав? ⁹ Твоите воини ще бъдат обзети от страх, Темане, за да бъдат погубени с клане всички в планината на Исав.

¹⁰ Ще потънеш в срам и ще бъдеш изтребен завинаги, защото ти потискаше брат си Яков. ¹¹ Тогава, когато ти стоеше отсреща, тогава, когато чужденци отвеждаха в плен войската му и другородци влязоха в портите му и хвърляха жребий за Йерусалим, ти беше като един от тях. ¹² Не трябваше да злорадстваш за нещастието на брат си в деня на неговото бедствие; не трябваше да се радваш за юдеите в деня на тяхната гибел, нито да говориш надменно в деня на бедствието им. ¹³ Не трябваше да влизаш в портите на Моя народ в деня на злочестината му и дори да гледаш злощастието му в деня на неговата гибел, нито да се докосваш до имотите му в деня на бедствието му, ¹⁴ нито да дебнеш по кръстопътищата, за да избиваш неговите бежанци, нито да предаваш оцелелите от него в бедствения ден.

Победата на Израил

¹⁵ Защото наближава денят Господен, страшен за всички народи! Както ти си постъпвал, така ще се постъпи и с тебе; каквото си вършил, ще падне върху главата ти. ^16 (D)Защото както вие се опивахте на Моята свята планина, така и всички народи заедно с вас няма да престанат да пият от чашата на гнева, ще пият, ще пият до дъно и ще бъдат – като да не са били.

^17 (E)А на планината Сион ще има спасение и тя ще бъде светиня; и домът на Яков отново ще получи като владение своето наследство. ¹⁸ Домът на Яков ще бъде като огън, домът на Йосиф – като пламък, а домът на Исав – като слама: ще го запалят и ще го погубят, така че няма да остане никой от дома на Исав, защото Господ каза така.

^19 (F)Живеещите в южната земя ще завладеят планината на Исав, а онези, които живеят в долината – филистимците, – ще завладеят полята на Ефрем и полята на Самария, а Вениамин ще завладее Галаад. ²⁰ Заточениците от войската на израилтяните ще завладеят ханаанската земя до Сарепта, а заточените от Йерусалим в Сефарад ще завладеят градовете на Негев. ^21 (G)На планината Сион ще дойдат освободители, за да съдят планината на Исав, и Господ ще царува.“

Мисия и бягство

1 ^(A)Ето словото Господне към Йона, сина на Аматий: ² „Стани и иди в големия град Ниневия и възнегодувай против него, защото злото в града стигна чак до Мене.“ ^3 (B)Йона стана и тръгна към Тарсис, за да избяга от Господа. Слезе в Яфа, където намери кораб, пътуващ за Тарсис. Плати за превоза, качи се на кораба, за да отплава далеч от лицето на Господа.

^4 (C)Но Господ изпрати силен вятър в морето. Настана голяма морска буря и корабът щеше да се разбие. ^5 (D)Моряците се изплашиха и всеки завика за помощ към своя бог. За да олекне корабът започнаха да хвърлят товара му в морето. А Йона бе слязъл в дъното на кораба, легнал и заспал. ⁶ Капитанът дойде при него и му каза: „Защо спиш? Стани и призови своя Бог! Може би Бог ще си спомни за нас и няма да загинем.“

⁷ Казаха помежду си: „Нека хвърлим жребий, за да разберем заради кого ни сполетя тази беда.“ Хвърлиха жребий и той се падна на Йона. ⁸ Тогава го попитаха: „Кажи ни ти, заради когото ни сполетя тази беда, с какво се занимаваш и откъде идваш? От коя страна си и какъв си по народност?“ ⁹ Той им отговори: „Аз съм евреин и се страхувам от Господа, Бог на небесата, Който сътвори морето и сушата.“ ¹⁰ Тогава моряците много се изплашиха и му казаха: „Защо направи това?“ Тъй като те бяха узнали от него, че той бяга от Господа.

¹¹ И го питаха още: „Какво да направим, за да утихне морето, защото то продължаваше да бушува?“ ¹² Той им отговори: „Вземете ме и ме хвърлете в морето, и то ще се укроти, защото знаем, че заради мен е тази голяма буря.“ ¹³ Моряците продължиха да гребат, за да се върнат на сушата, но не можеха, защото морето все по-силно бушуваше против тях. ¹⁴ Тогава завикаха към Господа: „О, Господи, нека не загинем заради този човек и това, което правим, не зачитай за проливане на невинна кръв, защото както Ти искаш, така се случва.“ ¹⁵ И те взеха Йона, хвърлиха го в морето и бурята утихна. ¹⁶ А моряците твърде много се изплашиха, принесоха жертви и дадоха оброци.

В утробата на голямата риба

2 ^{(E) [a]} Господ изпрати голяма риба да погълне Йона. Йона остана в корема на рибата три дена и три нощи ² и се молеше от рибената утроба на Господа своя Бог:

¹¹ Господ нареди на рибата и тя изхвърли Йона на сушата.

Покаяние и спасение за Йона

3 И ето втори път имаше слово на Господа към Йона: ² „Стани и иди в Ниневия, големия град, и съобщи там това, което ти заповядах.“ ³ Йона стана и отиде в Ниневия, както му беше казал Господ. А Ниневия беше голям град в очите на Бога. Необходими бяха три дена да се обходи. ^4 (K)Йона вървя из града цял ден и викаше: „Още четиридесет дена и Ниневия ще бъде разрушена.“

^5 (L)И жителите на Ниневия повярваха в Бога, провъзгласиха пост и облякоха вретище – от най-големия до най-малкия. ^6 (M)Когато вестта стигна до ниневийския цар, той стана от трона, съблече царските си одежди, покри се с вретище и седна в пепел. ⁷ И из Ниневия бе провъзгласена следната заповед на царя и първенците: „Хората и добитъкът, говедата и овцете да не ядат и пият и да не ходят на паша. ^8 (N)Човеците и добитъкът да се покрият с вретище и да викат с пълен глас към Бога. Всеки да се откаже от лошите си дела и от насилието, което вършат ръцете му. ^9 (O)Кой знае? Може би Бог ще се смили и ще отвърне от нас пламтящия Си гняв, и няма да загинем.“

^10 (P)Бог видя делата им и това, че те се отрекоха от лошите си дела. Разкая се Бог за злото, което им бе предрекъл, и не го извърши.

Божият гняв и милост

4 Това изобщо не се понрави на Йона и той много се ядоса. ^2 (Q)Помоли се на Господа, казвайки: „О, Господи, не Ти ли казах това, още когато бях в своята страна? Затова и побягнах към Тарсис, защото знам, че Ти си благ и щедър, дълготърпелив и многомилостив, и се разкайваш за наказанията. ^3 (R)И сега, Господи, вземи ми живота! Защото за мен е по-добре да умра, отколкото да живея.“ ⁴ Господ му отговори: „Мислиш ли, че с право се ядосваш?“

⁵ Йона напусна града и се оттегли на изток от него, където си направи навес и седна на сянка, за да види какво ще се случи с града. ⁶ Господ заповяда на едно растение да израсте до Йона, за да му прави сянка и да го успокои в негодуванието му. Йона много се зарадва на растението. ⁷ На другия ден призори Бог изпрати един червей да прегризе растението, така че то да изсъхне. ⁸ А щом слънцето изгря, Бог изпрати горещ източен вятър. Слънцето напичаше главата на Йона, така че той изнемогваше и предпочиташе да умре, отколкото да живее.

⁹ Бог му каза: „Прав ли беше да се гневиш толкова много за растението?“ А Йона му отговори: „Възнегодувах, даже пожелах смъртта си.“

¹⁰ Тогава Господ му каза: „На теб ти е жал за растението, за което не си се трудил и не си отглеждал, което израсна за една нощ и за една нощ загина, ¹¹ а на Мен не трябва ли да ми е жал за Ниневия, големия град, където живеят повече от сто и двадесет хиляди души, които не различават дясно от ляво, а освен тях и многоброен добитък?“