Beginning

28 В това време филистимците събраха своите войски за война, за да се сражават с Израил. Тогава Анхус каза на Давид: „Да знаеш, че ти и хората ти ще тръгнете с мене да се сражавате.“ ² А Давид каза на Анхус: „Добре, ти ще разбереш какво ще направи твоят слуга.“ Анхус пък отвърна на Давид: „Затова ще те направя пазител на своята глава през цялото време.“

Саул при заклинателката в Ен-Дор

^3 (A)А Самуил беше умрял и всички израилтяни бяха го оплакали и го бяха погребали в Рама, неговия град. Саул пък беше изгонил от страната заклинателите на духове на мъртъвци и гадателите. ⁴ Филистимците се събраха, дойдоха и се разположиха на лагер в Сонам. Тогава Саул събра целия израилски народ и се разположи на лагер на планината Гелвуй. ⁵ Когато Саул видя лагера на филистимците, уплаши се и сърцето му трепна силно. ^6 (B)Тогава Саул се допита до Господа, но Господ не му отговаряше – нито насън, нито чрез Урим, нито чрез пророците. ⁷ И Саул каза на слугите си: „Потърсете ми жена, заклинателка на духове на мъртви, за да отида при нея и да я попитам.“ И неговите слуги му казаха: „Ето жена заклинателка има в Ен-Дор.“

⁸ Тогава Саул преобрази лицето си, облече други дрехи, тръгна заедно с двама души и отидоха при жената през нощта. Тогава Саул ѝ каза: „Моля те, поврачувай ми с извикване на духове и извикай когото ти кажа.“ ⁹ А жената му отвърна: „Ето ти знаеш какво направи Саул – изгони от страната извиквачите на духове и гадателите. Защо поставяш примка за живота ми, за да ме погубиш?“ ¹⁰ А Саул ѝ се закле в Господа и каза: „Жив е Господ! Няма да имаш вина за това нещо.“ ¹¹ Тогава жената попита: „А кого да ти извикам?“ Той отговори: „Извикай ми Самуил!“ ¹² Когато жената видя Самуил, извика високо. И се обърна към Саул: „Защо ме измами? Ти си Саул!“ ¹³ А царят ѝ каза: „Не се бой! Кажи какво виждаш!“ И жената отговори на Саул: „Виждам един като бог да излиза от земята.“ ¹⁴ Тогава той запита: „Какъв е той наглед?“ А тя отговори: „Стар мъж излиза, облечен в дълга дреха!“ Тогава Саул разбра, че е Самуил, падна по лице на земята и се поклони.

¹⁵ А Самуил каза на Саул: „Защо ме безпокоиш, като ме накара да изляза?“ Саул отвърна: „Много съм притеснен. Филистимците воюват срещу мене, а Бог се отвърна от мене и вече не ми отговаря нито чрез пророци, нито чрез сънища. Затова те призовах, за да ме научиш какво да правя.“

¹⁶ Тогава Самуил каза: „А защо питаш мене, след като Господ е отстъпил от тебе и е станал твой неприятел? ^17 (C)Господ ще ти направи това, което е казал чрез мене: Господ ще отнеме царството от твоите ръце и ще го даде на твоя ближен Давид. ^18 (D)Тъй като ти не послуша гласа на Господа и не постъпи спрямо Амалик съобразно силния Му гняв, поради това Господ върши това нещо спрямо тебе днес. ^19 (E)И Господ ще предаде във филистимските ръце Израил заедно с тебе. Утре ти и синовете ти ще бъдете с мене, а израилския лагер Господ ще предаде във филистимските ръце.“

²⁰ Тогава Саул падна изведнъж, цял проснат на земята, и много се уплаши от думите на Самуил. И нямаше сила у него, защото не беше ял през целия онзи ден и цялата нощ. ²¹ Тогава жената влезе при Саул и видя, че беше много уплашен. И тя му рече: „Ето слугинята ти чу гласа ти и изложи живота си на опасност, и изпълних каквото ми каза. ²² А сега все пак чуй гласа на своята слугиня! Аз ще ти предложа къшей хляб и си хапни. Тогава ще имаш сила, когато тръгнеш по своя път.“ ²³ Но той отказа и рече: „Няма да ям!“ Тогава слугите му, а също и жената, го придумаха. И той ги послуша, стана от земята и седна на леглото. ²⁴ А жената имаше вкъщи угоено теле, побърза, закла го, взе брашно, замеси го и опече безквасни пити. ²⁵ Предложи ги на Саул и на слугите му и те ядоха. И станаха, и заминаха през същата нощ.

Отхвърляне на Давид от филистимските князе

29 Филистимците събраха своите войски в Афек, докато израилтяните се разположиха на лагер при извора, който е в Йезреел. ² Филистимските управници вървяха по стотици и хиляди, а Давид и хората му вървяха отзад с Анхус. ³ И филистимските управници казваха: „Какви са тези евреи?“ Анхус отговаряше на филистимските военачалници: „Не е ли това Давид, слуга на Саул, израилския цар, който беше с мене повече от година и не открих у него нищо лошо, откакто е дошъл, до днес?“ ^4 (F)Но филистимските военачалници се разгневиха срещу него и му казаха: „Върни този човек на мястото, което си му отредил, за да не дойде с нас на война и да не стане наш противник в битката. С какво би могъл да допадне на господаря си освен с главите на нашите мъже? ^5 (G)Не е ли това Давид, за когото пееха на хорото: ‘Саул уби хиляди, а Давид – десетки хиляди’?“

⁶ Тогава Анхус повика Давид и му каза: „Жив е Господ! Ти си честен и за мене е приятно да служиш в лагера. Не намерих у тебе нищо лошо от деня, когато дойде при мене, до днес, но в очите на управниците ти не си добър. ⁷ Затова върни се и си иди с мир. И не трябва да правиш нищо лошо в очите на филистимските управници.“ ⁸ Тогава Давид попита Анхус: „Какво направих и какво откри у своя слуга от деня, откогато се явих при тебе, до днес? Защо да не дойда и да не воювам с враговете на своя господар, царя?“ ⁹ Но Анхус отговори на Давид: „Зная, че ти си добър в очите ми като ангел Божий, но филистимските управници казаха: ‘Той да не идва с нас на война’. ¹⁰ А сега стани утре рано със слугите на господаря си, които са дошли с тебе^[a]. Станете утре рано и щом се съмне, си идете.“ ¹¹ И Давид стана рано сутринта заедно с хората си, за да тръгнат и да се върнат във филистимската земя. А филистимците отидоха^[b] в Йезреел.

Давидовият поход срещу амаликитците

30 И случи се така, че на третия ден след като Давид и хората му тръгнаха за Циклаг, амаликитците нападнаха Негев и Секелаг. Те атакуваха Секелаг и го опожариха, ² но не убиха никого, а откараха в плен жените и всички, които бяха в него – от малък до голям, и тръгнаха по пътя си. ³ Когато Давид и хората му пристигнаха до града и ето – той беше изгорен с огън, а жените им, синовете им и дъщерите им бяха пленени. ⁴ Тогава Давид и хората, които бяха с него, издигнаха своя глас и заплакаха, докато не им остана сила да плачат. ^5 (H)Бяха пленени също и двете жени на Давид: Ахиноама, йезреелка, и Авигея от Кармил, бившата Навалова жена. ⁶ А Давид беше много притеснен, понеже народът искаше да го убие с камъни, тъй като всички бяха огорчени, всеки поради загубата на синовете си и дъщерите си. Но Давид укрепна с надежда в Господа, своя Бог.

^7 (I)Тогава Давид каза на свещеника Авиатар, син на Ахимелех: „Донеси ми ефода!“ И Авиатар донесе ефода при Давид. ⁸ А Давид запита Господа: „Да преследвам ли това пълчище и ще го стигна ли?“ И Той му каза: „Преследвай го, защото непременно ще го стигнеш и ще спасиш пленените.“ ⁹ И Давид тръгна заедно с шестстотин мъже, които бяха с него. И стигнаха до потока Восор, където прекалено изморените спряха. ¹⁰ А Давид продължи преследването заедно с четиристотин души, а двеста души не успяха да преминат потока Восор. ¹¹ Тогава намериха един египтянин на полето и го доведоха при Давид. Дадоха му хляб, той яде и го напоиха с вода. ¹² Дадоха му и част от низа смокини и два грозда сухо грозде. И той яде и възвърна силата си, защото не беше ял хляб и не беше пил вода три дена и три нощи. ¹³ И Давид го попита: „Кой си ти и откъде си?“ А младежът каза: „Аз съм египтянин, роб на амаликитец, и моят господар ме изостави, защото заболях преди три дена. ¹⁴ Ние нападнахме Негев и земята на племето на Юда, и южната част на Халев, а Секелаг опожарихме.“ ¹⁵ Тогава Давид го запита: „Ще ме заведеш ли до това пълчище?“ А той каза: „Закълни ми се в Бога, че няма да ме убиеш и няма да ме предадеш в ръцете на господаря ми, и аз ще те заведа до това пълчище.“ ¹⁶ Давид му се закле и той го заведе. И ето намериха амаликитците, пръснати по цялата онази страна, ядяха и пиеха, и празнуваха заради голямата плячка, която бяха взели от филистимската земя и от юдейската земя. ¹⁷ Давид ги поразяваше от зазоряване до вечерта на следващия ден и никой от тях не се избави освен четиристотин младежи, които възседнаха камили и избягаха. ¹⁸ Тогава Давид отне всичко, което амаликитците бяха взели, избави и двете си жени. ¹⁹ Така че не им се изгуби нищо – нито малко, нито голямо, нито синове, нито дъщери, нито нещо от плячката, нито каквото и да е, което амаликитците бяха взели от тях. Давид възвърна всичко. ²⁰ И Давид взе всичките овце и говеда, а пред плячката вървяха хората му и казваха: „Това е Давидовата плячка!“

²¹ И Давид стигна до двестата мъже, които бяха безсилни да го последват и той ги беше оставил при потока Восор. Те излязоха да посрещнат Давид и хората му, а когато Давид се приближи до тях, поздрави ги. ²² Тогава злобните и негодниците, които бяха с Давид, започнаха да казват: „Тъй като те не бяха с нас, няма да им дадем от плячката, която отнехме. Нека всеки вземе жена си и децата си и да си върви.“ ²³ Но Давид рече: „Не правете така, братя мои, след като Господ ни даде това и ни запази, като даде в ръцете ни и пълчището, което беше дошло против нас. ^24 (J)И кой би трябвало да ви послуша? Каквато е частта на онези, които участваха в сражението, такава част трябва да бъде и за онези, които останаха при обоза: те трябва да делят по равно.“ ²⁵ И стана така от това време насетне. Давид направи това правило и право за Израил и до днес.

²⁶ Когато Давид пристигна в Циклаг, изпрати от плячката и на старейшините в Юдея, които му бяха близки, като каза: „Ето ви подарък от плячката, взета от враговете на Господа“, ²⁷ – на онези, които са във Ветил и в южния Рамот, в Ятир, ²⁸ които са в Ароир, в Шифмот и които са в Естемоа, ²⁹ и на онези, които са в Рахал^[c], на онези, които са в йерахмеелските градове и в кенейските градове, ³⁰ на онези в Хорма и в Хорашан, в Атах ³¹ и в Хеврон, и по всички места, където Давид обикаляше, той и хората му.

Смъртта на Саул и на синовете му

31 ^(K)А филистимците воюваха срещу Израил. И израилските мъже побягнаха от филистимците и много от тях паднаха ранени на планината Гелвуй. ^2 (L)Филистимците настигнаха Саул и синовете му и убиха Йонатан, Аминадав и Мелхисуа. ³ Тежка битка се водеше около Саул и стрелците с лък го улучваха, и той беше тежко ранен от тях. ^4 (M)Тогава Саул каза на оръженосеца си: „Изтегли меча си и ме прободи с него, за да не дойдат тези необрязани, да ме прободат и да ме измъчват!“ Но оръженосецът не искаше, понеже се страхуваше много. Тогава Саул сам взе меча и сам се прободе с него. ⁵ Когато оръженосецът му видя, че Саул умря, и той се хвърли върху меча си и умря от него. ^6 (N)Така умряха в онзи ден Саул, тримата му синове и оръженосецът му с всичките си хора. ⁷ Когато израилските мъже, които живееха на другата страна на долината и отвъд Йордан, видяха, че израилските мъже побягнаха и че Саул и синовете му умряха, изоставиха градовете си и избягаха. Тогава дойдоха филистимците и се заселиха в тях.

⁸ И случи се така, че на другия ден филистимците дойдоха да ограбват убитите и намериха Саул и тримата му синове, които бяха паднали на планината Гелвуй. ^9 (O)Те му отсякоха главата, снеха въоръжението му и изпратиха по филистимската земя да разгласят това по идолските си светилища и пред народа си. ¹⁰ Те поставиха въоръжението му в светилището на Астарта, а тялото му окачиха на стената на Бет-Сан. ^11 (P)Когато жителите на Явис в Галаад чуха какво бяха направили филистимците със Саул, ^12 (Q)вдигнаха се всички боеспособни мъже, всички вървяха цяла нощ и взеха тялото на Саул и телата на синовете му от стената на Бет-Сан, върнаха се обратно в Явис в Галаад и там ги изгориха. ¹³ Тогава взеха костите им, погребаха ги под дъба в Явис и постиха седем дена.