Beginning

5 ^{(A) [a]} Не прибързвай с устата си и сърцето ти да не бърза да изговаря думи пред Господа. Защото Бог е на небето, а ти – на земята. Затуй думите ти да бъдат малко. ² И както сънища идват от много грижи, така по многото слова се познава гласът на глупеца. ^3 (B)(C)Ако си дал оброк пред Бога, не се бави да го изпълниш – Той не благоволява към глупци. Каквото си обрекъл – изпълни го. ⁴ По-добре е да не даваш обети, отколкото да даваш и да не изпълняваш. ⁵ Не позволявай на устата си да вкарва в грях плътта ти и не говори пред Божия посланик: „От недоглеждане е.“ Защо навличаш с думите си Божия гняв, та да погуби Той делото на твоите ръце? ^6 (D)И ето: подобно на много сънища, и многото думи са суетни. Но ти благоговей пред Бога.

^7 (E)Видиш ли по земята насилие над бедняк и нарушение на съд и на правда, не се удивлявай. Защото над високия бди по-висок, а пък над тях – още по-висок. ⁸ При все това предимство за една страна е цар, който полага грижи за нея.

Отношение към богатството

⁹ Който обича сребро, няма да се насити на сребро; който обича богатство, няма полза от него. И това е също суета. ^10 (F)Умножат ли се благата, умножават се и тези, които ги използват. Каква е ползата за притежателя, освен да гледа само с очите си? ¹¹ Дали е ял достатъчно или оскъдно, сладък е сънят за онзи, който полага труд, а пък богатият не мигва от преяждане.

¹² Съгледах тежко зло под слънцето – богатство, събирано от притежателя му за негова вреда. ¹³ Пропада то от случай лош и ето че роди се син, а празна е ръката му. ^14 (G)И както е излязъл гол от майчина утроба, гол ще се върне, както е дошъл; и нищо той няма да вземе от изнурителния си труд, нищо, което би могъл да отнесе в ръка. ¹⁵ Това е тежко зло: както е дошъл, така си и отива. Каква е ползата от него, щом напразно се е трудил? ¹⁶ А цял живот той е ял на тъмно, сред много скърби, болести и ядове.

¹⁷ И ето какво съзирам за добро: приятно е да се яде и пие – наслада от благата на целия му труд, с който някой се е трудил под слънцето през всички дни на живота си, които Бог е отредил за него; нали това е негова награда? ¹⁸ И ако Бог е дал на някого богатство и блага и власт да ги използва, да получава награда и наслада от труда си – това е дар от Бога. ¹⁹ Бог му дарява весело сърце, защото няма дълго да помни дните на живота си.

Суетата на честолюбието и желанията

6 Има зло, което видях под слънцето, то тежко терзае хората: ^2 (H)Ето човек, на когото Бог е дал богатство, слава и имот без никаква оскъдност в нищо, всичко, каквото би поискала душата му. Но Бог не му е отредил да им се радва, а им се радва чужд човек. Това е суета и тежко страдание. ^3 (I)Дори да има някой сто деца, много години да натрупа и дните му да станат дълги, ако не се е наслаждавал на добро и няма той прилично погребение, бих казал тъй: „Пометнато дете от него по-честито е, ⁴ защото то напразно е дошло и е отишло в тъмнина, и името му в мрак е скрито. ⁵ Дори не е видяло, ни познало слънцето, но има по-добър покой от онзи.“ ⁶ И ако онзи би живял дори две хиляди години без наслада от доброто – няма ли всичко да отиде на същото място?

^7 (J)Целият труд на човека е за устата му, а душата му не се насища. ⁸ С какво мъдрецът превъзхожда глупеца, с какво пък – сиромаха, който умее да живее сред живите? ⁹ По-добре ли е да гледаш с очите си, отколкото да блуждаеш с желанията си? И това е суета и гонене на вятър.

^10 (K)Всичко, което е получило битие, получило е вече име. Знайно е какво означава човек. Затова не може той да спори в съд с по-силния от него. ¹¹ Има много думи, които само умножават суетата. Каква полза за човека тогава? ^12 (L)Защото кой знае що е добро за човека в живота през преброените дни на суетния му живот, които преживява като сянка? А и кой ще извести на човека какво ще се случи след него под слънцето?

Съвети за благоразумие

7 ^(M)По-добре е добро име, отколкото многоценно миро; по-добре е денят на смъртта, отколкото денят на раждането. ² По-добре е да отиваш в дом на ридание за покойник, отколкото в дом, където се пирува, защото такъв е краят на всеки човек – който още живее, ще приеме това в сърцето си. ³ Скръб е по-добре от смях, защото, когато лицето е печално, сърцето става по-добро. ⁴ Сърцето на мъдрите е в дома на плача, а сърцето на неразумните – в дома на веселието. ⁵ По-добре е човек да слуша изобличения от мъдрец, отколкото – песни на глупец, ⁶ защото смехът на глупавия е като пращенето на тръни под котел. И това е суета. ^7 (N)Насилието отнема ума на мъдрия, подарък също развращава. ⁸ Краят на нещо извършено е по-добър, отколкото началото му; търпелив човек е по-добър, отколкото горделив. ^9 (O)Не бързай с духа си към гняв, защото гневът се таи в гърдите на глупците. ¹⁰ Да не речеш: „Как стана така, че предишните ми дни бяха по-добри от сегашните?“ Неразумно питаш за това. ¹¹ Мъдростта е благо, както и наследството, придобивка за онези, които виждат слънцето. ^12 (P)Защото сянката на мъдростта е сянката на среброто; но предимството на знанието е това, че мъдростта оживява онзи, който я притежава.

¹³ Вгледай се в Божиите дела: кой може да изправи онова, което Той е създал криво? ¹⁴ В щастливи дни бъди блажен, в злочестни дни се отдай на размисъл: и двете са дело на Бога, за да не може човек да отгатне какво ще дойде след него.

^15 (Q)През дните на своята суета се нагледах на всичко: случва се праведник да загине при цялата си праведност, случва се нечестив да дългоденства в злодеянието си. ¹⁶ Не прекалявай с праведността, не се изтъквай с много мъдруване: защо да се погубваш? ^17 (R)Не се предавай на грях и не бъде неразумен: защо да умреш преждевременно? ¹⁸ Добре е да се придържаш о едното, а и от другото да не оттегляш ръка. Защото, който се бои от Бога, ще избегне всичко това.

^19 (S)Мъдростта дава на мъдрия повече сила, отколкото силата на десет властника в един град.

^20 (T)Няма човек на земята толкова праведен, че да върши само добро и никак да не греши.

²¹ Не обръщай внимание на всяка мълва, да не чуеш роба си, че злослови срещу тебе. ²² Защото колко пъти е било – сърцето ти знае това, – когато ти сам си злословил срещу други хора.

²³ Всичко това изпитах с разум. Казах си: „Искам да добия мъдрост“, но тя се отдалечи от мене. ²⁴ Далеч остава това, което вече е било, и дълбоко, дълбоко е потънало – кой ще го достигне? ²⁵ Аз насочих размислите си, за да узная, изследвам и търся мъдрост и разум – за да разбера, че нечестието е глупост, а глупостта – безумие.

^26 (U)И ето, аз открих, че по-горчива от смъртта е жената, защото тя е мрежа, сърцето ѝ е примка, ръцете ѝ – окови. Благоугодният пред Бога ще се избави от такава, а грешникът ще бъде уловен от нея. ²⁷ Ето това открих, каза Еклисиаст, като изследвах нещата едно след друго, за да постигна сигурна преценка: ^28 (V)каквото търсеше душата ми, аз не го намерих – един мъж открих сред хиляда, но ни една жена сред всички не намерих. ²⁹ Ето само това открих, че Бог е сътворил човека справедлив, но хората са се впуснали в различни мъдрувания.

Целесъобразност в несъвършения свят

8 Кой е подобен на мъдреца? И кой разбира значението на думите? Мъдростта на човека осиява лика му и строгият му поглед се омекотява.

^2 (W)Аз казах: ти спазвай царска заповед поради клетва, дадена пред Бога. ³ Не отстъпвай прибързано от него и не упорствай в нечестиви деяния, защото той може да извърши всичко, каквото поиска. ⁴ В заповедта на царя има власт – кой ще му рече: „Какво вършиш ти?“ ⁵ Който съблюдава заповед, няма да види зло: размисълът на мъдреца знае и времето, и наредбата. ⁶ Защото за всяко нещо си има време и наредба. Злото, извършено от човека, тежи като опасност за самия него. ^7 (X)Никой не знае какво ще се случи. Кой може да предскаже какво ще се случи? ^8 (Y)Никой няма власт над вятъра така, че да го удържи. Човек също няма власт над деня на своята смърт, нито има изход в тази битка. Нечестието няма да избави нечестивия. ⁹ Аз видях всичко това, когато насочвах мислите си към всяко нещо, което става под слънцето – във време, когато човек властва над човека, за да му вреди.

¹⁰ Така също тогава аз видях, че погребваха нечестивите – идваха и отминаваха от святото място. Но в града бяха забравени тези, които постъпваха праведно. И това е суета. ¹¹ Понеже не се произнася веднага присъда над злите деяния – от това се одързостява човешкото сърце да извършва зло. ¹² Ако и грешникът стократно да извършва зло, ако и да остава дълго да живее, все пак аз зная, че ще има добро за онези, които се боят от Бога, защото те благоговеят пред Него. ^13 (Z)А за грешника няма да има щастие и онзи, който не благоговее пред Бога, като сянка няма да живее дълго.

^14 (AA)Ето друга суета на земята: праведници, постигнати от участ, която заслужават грешници за своите деяния. А има грешници с участ, която заслужават праведни за своите дела. Пак си помислих: и това е суета. ¹⁵ Тогава аз възхвалих веселието, защото за човека няма по-добро под слънцето, освен да яде, да пие и се весели: това ще му остане от труда му през дните от живота му, които Бог му е дарил под слънцето.

¹⁶ Когато насочих стремежа си да постигна мъдрост и да обгледам делата, които се вършат по земята – как очите на някои ни денем, ни нощем не виждат сън, – ^17 (AB)тогава аз казах: Божие дело е всичко, макар човек и да не може да постигне същността на делата, които се вършат под слънцето. Какъвто и труд да полага човек и да търси, той няма да успее да я отгатне. И дори мъдрецът да рече, че знае тази същност, той не може да я открие.