Beginning

4 Но когато Санавалат, Товия, арабите, амонците и азотците чуха, че стените на Йерусалим се възстановяват и пробивите се запълват, много се разгневиха. ² И всички се наговориха да тръгнат заедно да воюват против Йерусалим и да причинят там безредици. ³ А ние отправихме молитва към нашия Бог и поставихме денонощна стража против тях, за да ги отблъсне.

⁴ Но сред юдеите се заговори: „Носачите работят със сетни сили, а срутената пръст е много; не можем да се справим с изграждането на стената.“

⁵ Нашите неприятели пък си казаха: „Нито ще ни видят, нито ще ни усетят как ще проникнем сред тях, ще ги избием и ще спрем работата.“ ⁶ Юдеите, които живееха при тях, десет пъти ни предупреждаваха: „Накъдето и да се обърнете, оттам ще ни нападнат.“ ⁷ Затова на по-ниските и открити места зад стената поставих хората по редове с техните мечове, копия и лъкове. ⁸ След като видях безпокойството им, станах и се обърнах към предводителите, знатните и останалия народ: „Не бойте се от тях. Помнете великия и страшен Бог и се бийте за своите братя, синове и дъщери, за жените и домовете си.“ ⁹ Тогава неприятелите разбраха, че знаем какво са замислили и че Бог е провалил техния заговор. А ние всички се върнахме при стената и всеки се зае с работата си.

¹⁰ От този ден нататък половината от хората ми бяха заети с работа, а другата половина стояха с копия, щитове и лъкове и в брони. Предводителите насърчаваха всички юдеи, ¹¹ които изграждаха стената. Носачите носеха определения им товар с едната ръка, докато с другата държаха оръжието си. ¹² Всички строители носеха препасан меч през кръста и така строяха; а до мене беше тръбачът. ¹³ Тогава казах на предводителите, знатните и останалия народ: „Работата е много и се простира надалече, а ние сме разпръснати по стената далече един от друг. ¹⁴ Затова откъдето чуете зов на тръба, там се събирайте при мене. Нашият Бог ще се сражава с нас.“

¹⁵ Така продължихме да работим. Половината от хората стояха на строежа с копията си от зазоряване, докато изгреят звездите. ¹⁶ В същото време наредих на хората да нощуват заедно с помощниците си в Йерусалим, така че нощем да ни бъдат стража, а денем да работят. ¹⁷ И така нито аз, нито братята ми, нито слугите ми, нито стражите, които ме придружаваха, никой от нас не събличаше дрехите си; всеки държеше в готовност оръжието си дори когато отиваше за вода.

Вълнения сред народа

5 По това време започна голям ропот сред народа – сред мъжете и жените, против събратята им юдеи. ² Едни казваха: „Ние, нашите синове и дъщери, сме много. Затова нека да ни бъде дадено жито, за да ядем и да живеем.“ ³ Други казваха: „Заложихме и ниви, и лозя, и къщи, за да се снабдим с жито в тоя глад.“ ⁴ А имаше и такива, които се оплакваха: „Наложи се срещу нивите и лозята си да заемем пари заради царския данък. ⁵ Нима не сме от една плът и кръв като нашите събратя, а децата ни – като техните деца; ето принудени сме да даваме синовете и дъщерите си като роби, дори някои от дъщерите ни вече са робини. И ние не можем нищо да сторим, защото нивите и лозята ни вече са на други.“

⁶ Като чух ропота им и тези думи, обзе ме гняв. ^7 (A)Размислих дълбоко и реших да порицая предводителите и знатните, които взимаха лихва от своите събратя. Затова свиках против тях голямо събрание ⁸ и им казах: „Ние, доколкото ни стигат силите, откупихме нашите събратя юдеи, които бяха продадени на чужди народи. А сега вие ли ще продавате събратята си, или те трябва да се продават на нас?“ А те мълчаха и не знаеха какво да отговорят.

⁹ После добавих: „Не е добро това, което правите. Трябва да живеете със страх пред нашия Бог, ако искате да избегнете присмеха на враждебните ни народи. ¹⁰ И аз, и братята ми, и моите служители сме им дали назаем пари и жито, но сме готови да им опростим този дълг. ¹¹ Върнете им и вие още днес нивите, лозята, маслиновите им градини и къщите, както и лихвата, която сте взели от тях за парите, житото, виното и елея.“ ¹² А те отговориха: „Ще ги върнем и нищо няма да искаме от тях. Ще постъпим така, както ти казваш.“ Тогава повиках свещениците и ги накарах да положат клетва, че ще спазват обещанието си. ¹³ И като отърсих дрехата си, казах: „Така да отърси Бог от неговата къща и имот всеки, които не изпълни това обещание. Да, така да бъде той отърсен и опустошен!“ Тогава цялото събрание изрече: „Амин!“ И всички прославиха Господа и хората изпълниха тази клетва.

¹⁴ От деня, когато бях назначен от царя за областен управител над тях в юдейската страна от двадесетата година до тридесет и втората година от управлението на Артаксеркс, в продължение на дванадесет години аз и роднините ми не сме взимали заплатата ми като областен управител. ¹⁵ Предишните областни управители бяха бреме за народа и освен четиридесетте сикли сребро вземаха от него жито и вино, дори и служителите им потискаха народа. Но аз не постъпвах така от страх пред Бога. ¹⁶ Всичките си сили бях вложил в строежа на градските стени, дори една нива не сме купили, а и всичките ми служители бяха събрани там за работа. ¹⁷ На трапезата ми бяха сто и петдесет знатни юдеи освен гостите от съседните народи. ¹⁸ Ежедневно за готвене при мене се доставяха един бик, шест отбрани овци, а също и птици, на всеки десет дена се доставяха и всякакви вина в изобилие. И въпреки това аз не пожелах да получа средствата, които ми се полагаха като областен управител, защото тежка работа тегнеше върху този народ.

¹⁹ Помни ме, Боже мой, и бъди милостив заради всичко, което направих за този народ!

Заговор срещу Неемия

6 Когато Санавалат, Товия, арабинът Гешем и другите ни неприятели чуха, че аз съм изградил градската стена и по нея вече няма пробиви – макар и още да не бях поставил врати на портите, – ² тогава Санавалат и Гешем изпратиха вестители да ми кажат: „Ела, искаме да се срещнем в едно от селата в равнината Оно!“ Но понеже възнамеряваха да ми сторят зло, ³ аз изпратих пратеници да им отговорят: „Зает съм с една важна работа и не мога да дойда. Ако я оставя и сляза при вас, работата ще спре.“ ⁴ Четири пъти те изпращаха при мене такива покани, но аз им отговарях по същия начин. ⁵ Тогава Санавалат за пети път изпрати при мене служителя си с отворено писмо в ръце. ⁶ В него беше написано: „Сред народите се говори, а и Гешем твърди, че ти и юдеите сте намислили да се разбунтувате и затова ти изграждаш градските стени. Говори се също, че ти искаш да им станеш цар. ⁷ Дори си наредил на пророци да говорят за тебе в Йерусалим: ‘Юдея има вече цар!’ И сега тези слухове ще стигнат до царя. Затова ела да поговорим заедно по този въпрос.“ ⁸ Тогава аз пратих да му отговорят: „Нищо от това, което казваш, не е вярно. Това е твоя измислица.“ ⁹ Защото всички те искаха да всеят страх сред нас, като си мислеха: „Ръцете им ще отмалеят от работа и те няма да я свършат!“ Но аз се помолих: „Боже мой, дай ми сили сега!“

¹⁰ Тогава отидох в къщата на Шемая, син на Делая, Мехетавеловия син, понеже той беше възпрепятстван да дойде при мене. Той ми каза: „Нека да се срещнем в Божия дом, вътре в храма, и да заключим храмовите врати, защото те ще дойдат да те убият през нощта.“

¹¹ Но аз отговорих: „Бива ли човек като мене да бяга? Нима човек като мене трябва да влезе в храма, за да спаси живота си! Аз няма да вляза!“ ¹² Макар и да ми говореше като пророк, аз съзнавах, че Товия и Санавалат го бяха подкупили. ¹³ Той беше подкупен, за да се уплаша, да постъпя така, като извърша грях, а те щяха да имат повод да злословят против мене и да опетнят името ми.

¹⁴ Спомни си, Боже мой, за делата на Товия и Санавалат, а също и за пророчицата Ноадия и другите пророци, които искаха да вселят страх у мене!

Завършване на йерусалимските стени

¹⁵ Въпреки всичко стената беше завършена на двадесет и петия ден на месец елул за петдесет и два дена. ¹⁶ А когато чуха това, всичките ни неприятели и народите около нас се уплашиха и ги обзе униние, защото разбраха, че това дело беше извършено от нашия Бог.

¹⁷ Освен това по онова време някои от знатните юдеи често изпращаха писма до Товия и писма от него идваха до тях. ¹⁸ Защото в Юдея имаше мнозина, които бяха положили клетва за вярност пред него, тъй като той беше зет на Шемахния, Араховия син, а синът му Йоханан беше женен за дъщерята на Мешулам, Верехиевия син. ¹⁹ Те дори ми споменаваха за неговите благодеяния и му донасяха всичко, каквото съм изрекъл. Дори Товия ми пращаше писма, за да ме заплашва.