Beginning
Апостол Павел в Коринт
18 След това Павел напусна Атина и отиде в Коринт. 2 (A)Там намери един юдеин на име Акила, родом от Понт, дошъл наскоро от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий бе заповядал всички юдеи да напуснат Рим. Павел отиде при тях 3 (B)и понеже имаше същия занаят, остана у тях и работеше. А занаятът им беше да правят шатри. 4 (C)И всяка събота той говореше в синагогата и убеждаваше юдеи и елини. 5 (D)А когато Сила и Тимотей пристигнаха от Македония, Павел се посвети да свидетелства пред юдеите, че Иисус е Христос. 6 (E)Но понеже те се противяха и ругаеха, той отърси дрехите си и им рече: „Сами сте си виновни за гибелта си! Аз съм невинен – отсега отивам при езичниците.“ 7 И като се махна оттам, отиде в дома на някой си, който се казваше Юст и беше богобоязлив. Къщата му беше до синагогата. 8 (F)А Крисп, началникът на синагогата, повярва в Господа с целия си дом. И мнозина коринтяни, слушайки Павел, започваха да вярват и се кръщаваха. 9 (G)Една нощ Господ рече във видение на Павел: „Не бой се, а говори и не спирай, 10 защото Аз съм с тебе и никой няма да посегне да ти стори зло, понеже имам много народ в този град.“ 11 Така той остана там година и шест месеца и ги наставляваше в Божието учение.
12 Но когато Галион стана проконсул в Ахая, юдеите се събраха, нахвърлиха се върху Павел и го отведоха в съдилището 13 (H)с обвинение, че той убеждавал хората да почитат Бога не по Закона. 14 (I)И тъкмо Павел да заговори, Галион каза на юдеите: „Ако имаше някаква неправда или коварно злодеяние, юдеи, както е редно, щях да ви изслушам. 15 Но щом спорът е за учение, за имена и за вашия Закон, уредете го сами! Аз не искам да бъда съдия в тези работи.“ 16 И ги изпъди от съдилището. 17 (J)Тогава всички елини[a] хванаха Состен, началника на синагогата, и го биха пред съдилището, но Галион нехаеше за това.
Завръщането в Антиохия. Начало на третото пътешествие
18 (K)Като прекара още доста дни, Павел се прости с братята и отплува за Сирия заедно с Акила и Прискила. Но преди това си острига главата в Кенхрея, понеже бе дал обет. 19 А като стигна в Ефес, остави ги там, а сам той влезе в синагогата, за да разговаря с юдеите. 20 Те го помолиха да остане при тях по-дълго време, но той не се съгласи, 21 (L)а се прости с тях и рече: „Трябва непременно да прекарам в Йерусалим празника, който идва[b]. Но ако Бог иска, ще се върна пак при вас.“ И отплава от Ефес, а Акила и Прискила останаха там[c]. 22 Като слезе в Кесария, посети Йерусалим, поздрави църквата и отиде в Антиохия.
23 (M)Там престоя немного време и си тръгна, като обхождаше последователно Галатийската област и Фригия и утвърждаваше всички ученици.
Аполос в Ефес
24 (N)А в Ефес дойде един юдеин на име Аполос, родом от Александрия, мъж красноречив и силен в Писанията. 25 (O)Той бе утвърден в Господния път и с разпален дух говореше и поучаваше правилно за Господа, макар да знаеше само за Йоановото кръщение. 26 И той започна да говори смело в синагогата. Като го чуха, Акила и Прискила го взеха със себе си и му обясниха по-точно Божия път. 27 А когато той искаше да замине за Ахая, братята се обърнаха с писмо до учениците да го приемат. След като пристигна, той оказа голяма помощ на повярвалите чрез благодатта, 28 (P)защото силно изобличаваше юдеите пред цял народ, като доказваше чрез Писанията, че Иисус е Христос.
Апостол Павел в Ефес
19 Докато Аполос беше в Коринт, Павел премина през планинските области и дойде в Ефес. Там намери някои ученици 2 (Q)и ги попита: „Като повярвахте, приехте ли Светия Дух?“ А те му отговориха: „Не сме и чули, че има Свети Дух.“ 3 (R)Той им рече: „А какво кръщение получихте?“ Те отговориха: „Йоановото кръщение.“ 4 (S)Павел каза: „Йоан кръщаваше с покайно кръщение, като говореше на народа да вярва в Онзи, Който идва след него, тоест в Иисус Христос.“ 5 Като чуха това, те се кръстиха в името на Господ Иисус. 6 (T)И когато Павел възложи ръце на тях, Светият Дух слезе върху им и те започнаха да говорят на странни езици и да пророкуват. 7 Всички бяха около дванадесет души.
8 Павел влезе в синагогата и в продължение на три месеца проповядваше без страх, спореше и ги убеждаваше за Божието царство. 9 (U)Но понеже някои ожесточено се противопоставяха и злословеха за Господния път пред народа, той ги остави и като взе със себе си учениците, всекидневно проповядваше в училището на някой си Тиран. 10 Това продължи две години, така че всички жители на Мала Азия – юдеи и елини, чуха словото на Господ Иисус.
Синовете на Скева
11 (V)А Бог правеше необикновени чудеса чрез ръцете на Павел. 12 Дори полагаха върху болните кърпи и препаски, които бе носил върху тялото си, и болестите им ги оставяха, а злите духове излизаха от тях.
13 (W)Някои от странстващите юдейски заклинатели започнаха да изричат името на Господ Иисус над онези, които бяха обладани от зли духове, и казваха: „Заклеваме ви в Иисус, за Когото Павел проповядва.“ 14 Това правеха седемте синове на някой си Скева, юдейски първосвещеник. 15 А злият дух им отговори: „Познавам Иисус и Павел зная. Но вие кои сте?“ 16 И човекът, у когото имаше зъл дух, скочи върху тях и ги повали с такава ярост, че те голи и изранени избягаха от онази къща. 17 (X)Това стана известно на всички юдеи и елини, които живееха в Ефес. И страх обзе всички тях, а името на Господ Иисус се величаеше. 18 И много от повярвалите идваха, изповядваха се и откриваха делата си. 19 А мнозина от онези, които правеха магии, събраха книгите си и ги изгориха пред всички. И като пресметнаха цената им, оказа се към петдесет хиляди драхми сребро. 20 (Y)Така словото на Господа укрепваше и се разпространяваше все повече.
Размирици в Ефес
21 (Z)След тези събития Павел реши, като мине през Македония и Ахая, да отиде в Йерусалим. „След като бъда там, каза, трябва да видя и Рим.“ 22 (AA)И изпрати в Македония двама от онези, които му служеха – Тимотей и Ераст, а сам остана още малко в Азия.
23 (AB)По онова време настана голямо вълнение относно Божия път. 24 Някой си златар на име Димитър, който правеше сребърни храмчета на Артемида и донасяше на занаятчиите немалка печалба, 25 (AC)като събра тях, а и други с подобен занаят, каза: „Мъже, знаете, че от тази работа зависи нашият добър поминък! 26 (AD)А пък виждате и чувате, че не само в Ефес, но почти в цяла Мала Азия този Павел убеди и обърна доста народ, говорейки, че тези, които се правят с човешки ръце, не са богове. 27 Тъй че има опасност не само този наш занаят да си спечели презрение, но и храма на великата богиня Артемида да не го смятат за нищо, и тази, която цяла Азия и целият свят почитат, да загуби величието си.“ 28 (AE)Като чуха това, изпълниха се с ярост и закрещяха: „Велика е Артемида Ефеска!“ 29 (AF)И целият град се разбунтува. Всички заедно се втурнаха към театъра, като грабнаха Гай и Аристарх – от Македония спътници на Павел. 30 Но когато Павел поиска да отиде сред народа, вярващите го задържаха. 31 Също и някои от управителите на областта Азия, негови приятели, изпратиха да го помолят да не се показва в театъра. 32 И тъй, едни крещяха едно, други – друго, защото в събранието настана безредие и повечето не знаеха за какво се бяха събрали. 33 По предложение на юдеите пред тълпата бе извикан Александър. И Александър даде знак с ръка, че иска да произнесе защитна реч пред народа. 34 Но като разбраха, че е юдеин, всички в един глас завикаха и крещяха около два часа: „Велика е Артемида Ефеска!“ 35 Градският писар обаче усмири тълпата и каза: „Ефесяни, кой не знае, че град Ефес е служител на великата богиня Артемида и на падналия от небето неин идол? 36 И щом това е неоспоримо, вие трябва да запазите спокойствие и да не вършите нищо необмислено. 37 А вие сте довели тези мъже, макар те нито храма на Артемида са обрали, нито богинята ви[d] са хулили. 38 Ако пък Димитър и занаятчиите, които са с него, имат да се оплакват против някого, то има съдебни заседания, има и проконсули – нека подадат жалба един против друг. 39 Но ако предявявате някакви други искания, това ще бъде решено в законното събрание. 40 [e] Иначе има опасност да бъдем обвинени в бунт заради днешната случка, понеже няма никаква причина, с която да можем да оправдаем това сборище.“ Като каза това, разпусна събранието.
Апостол Павел в Македония и Елада
20 (AG)Когато вълненията утихнаха, Павел повика учениците и след като даде наставления, сбогува се с тях и тръгна, за да отиде в Македония. 2 А като премина през онези области и с много слова насърчи вярващите, отиде в Гърция. 3 (AH)Там престоя три месеца. И понеже юдеите направиха заговор против него, когато се готвеше да отплава за Сирия, той взе решение да се върне през Македония. 4 (AI)До Мала Азия го придружаваха бериецът Сосипатър, син на Пир – от Бер, солуняните Аристарх и Секунд, Гай от Дерва и Тимотей, и азийците Тихик и Трофим. 5 Те тръгнаха преди нас и ни чакаха в Троада. 6 (AJ)А ние отплавахме от Филипи след дните на Безквасниците и за пет дена стигнахме при тях в Троада, където прекарахме седем дена.
Възкресяване на Евтих
7 В първия ден на седмицата учениците се бяха събрали да разчупят хляба и Павел говореше с тях. И понеже на другия ден щеше да тръгне, продължи речта си до полунощ. 8 В горната стая, където се бяхме събрали, горяха много свещи. 9 Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв. 10 (AK)Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“ 11 И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува. 12 Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.
Пътуване към Милет
13 А ние отидохме по-отрано на кораба и отплавахме за Асос, откъдето щяхме да вземем Павел. Така беше и поръчал, защото имаше намерение сам да отиде пеша. 14 И когато се срещна с нас в Асос, взехме го и дойдохме в Митилин. 15 На другия ден отплавахме оттам и се спряхме недалеч от Хиос. А на следващия стигнахме в Самос и като престояхме в Трогилия, дойдохме на другия ден в Милет. 16 (AL)Павел беше решил да отмине Ефес, за да не се бави в Мала Азия, понеже бързаше, ако му е възможно, да бъде в Йерусалим за деня Петдесетница.
Реч на апостол Павел пред презвитерите в Ефес
17 От Милет обаче изпрати в Ефес да повикат църковните презвитери. 18 (AM)И когато пристигнаха при него, той им рече: „Вие знаете как от първия ден, когато стъпих в Мала Азия, бях с вас през цялото време, 19 (AN)служейки на Господа с голямо смирение и много сълзи сред изпитания, които ме сполетяваха поради злите замисли на юдеите; 20 (AO)как не пропуснах да ви съобщя нищо полезно и да ви поуча пред народа и по къщите, 21 как проповядвах на юдеи и на елини покаяние пред Бога и вяра в нашия Господ Иисус Христос. 22 (AP)И ето сега, пленник на Духа, аз отивам в Йерусалим, без да зная какво ще ми се случи там 23 (AQ)(AR)освен онова, което Светият Дух свидетелства по всички градове – че ме чакат окови и скърби. 24 (AS)Но аз за нищо не се безпокоя, нито ми е свиден животът, стига само да свърша с радост попрището си и службата, която приех от Господ Иисус – да проповядвам благовестието за Божията благодат. 25 И сега, ето аз зная, че няма вече да видите лицето ми всички вие, които обиколих и проповядвах за Божието царство. 26 (AT)Затова в днешния ден заявявам пред вас, че съм невинен за кръвта на всеки от вас, 27 (AU)защото не пропуснах да ви известя цялата Божия воля. 28 (AV)И тъй, внимавайте за себе си и за цялото стадо, на което Светият Дух ви е поставил за епископи, за да пасете църквата на Господа и Бога, която Той придоби чрез Своята кръв. 29 (AW)Аз знам, че като си замина, сред вас ще се втурнат свирепи вълци, които няма да щадят стадото. 30 (AX)Пък и сред вас самите ще се явят мъже, които ще говорят измамни думи, за да увличат вярващите след себе си. 31 (AY)Затова бъдете будни и помнете, че три години денем и нощем не преставах със сълзи да поучавам всеки един от вас. 32 А сега, братя, предавам ви на Бога и на Неговото благодатно слово. Той може да напътства по-добре и да ви даде наследство заедно с всички осветени. 33 (AZ)От никого не поисках ни сребро, ни злато, нито дреха. 34 (BA)Сами знаете, че тези мои ръце ми послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене. 35 (BB)С всичко ви показах, че така трябва да се трудите и да подпомагате слабите, и да помните думите на Господ Иисус, защото Сам Той каза: ‘По-блажено е да се дава, отколкото да се взима’.“ 36 И като рече това, той коленичи и се помоли заедно с всички тях. 37 Тогава всички плакаха много, прегръщаха Павел и го целуваха, 38 (BC)наскърбени най-много от това, което каза – че няма вече да видят лицето му. И го изпратиха до кораба.
Copyright by © Българско библейско дружество 2013. Използвани с разрешение.