Beginning

Иисус Христос говори на народа с притчи

4 ^(A)(B)Иисус пак започна да поучава край езерото и около Него се събра много народ. Затова Той влезе и седна в една лодка в езерото, а целият народ беше на брега на езерото. ² Той ги поучаваше за много неща с притчи и в учението Си им казваше:

Притчата за сеяча

³ „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее. ⁴ И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха. ⁵ Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока. ^6 (C)А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен. ^7 (D)Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод. ⁸ А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“ ^9 (E)И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“

¹⁰ А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата. ¹¹ Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи, ^12 (F)така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“

^13 (G)Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи? ¹⁴ Сеячът сее словото. ¹⁵ Семената, попаднали край пътя, са онези, у които словото се сее; но щом като го чуят, Сатаната идва веднага и задига посятото в сърцата им слово. ¹⁶ Подобно и посетите на каменисто място са тези, които, щом като чуят словото, веднага с радост го приемат, ^17 (H)но нямат у себе си корен и са непостоянни; после, щом настъпят притеснение или гонение заради словото, веднага отпадат. ¹⁸ А посетите между тръни са тези, които слушат словото, ¹⁹ но светските грижи, измамното богатство и други желания заглушават словото и то не дава плод. ²⁰ А посетите на добра почва са онези, които слушат словото и го приемат, като принасят плод: един дава тридесет, друг – шестдесет, и трети – сто.“

Светилото и светилникът

^21 (I)(J)И рече им: „Взема ли се светило, за да се постави под крина или под одър? Не е ли, за да се постави на светилника? ^22 (K)Понеже няма нищо тайно, което да не стане явно, и нищо скрито, което да не излезе наяве. ²³ Ако някой има уши да слуша, нека слуша!“ ^24 (L)Тогава им каза: „Обърнете внимание какво слушате. С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери и ще се прибави на вас, които слушате. ^25 (M)Понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което има.“

Посятото израства само

²⁶ И рече: „Божието царство може да се оприличи на човек, който посява семе в земята, ²⁷ спи и става, нощем и денем, а семето никне и расте, без той да знае, ²⁸ защото земята сама ражда първо злак, после клас, след това пълно зърно в класа. ^29 (N)А когато плодът узрее, веднага хваща сърпа, защото е настъпила жетвата.“

Притча за синаповото зърно

^30 (O)(P)И каза: „На какво да оприличим Божието царство или с каква притча да го представим? ^31 (Q)То е като синапово зърно, което, когато се посее в земята, е най-малко от всички семена по земята. ^32 (R)Но щом се посее, то пониква и става по-голямо от всички градински растения, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да свият гнездо птици.“

³³ И с много такива притчи им проповядваше словото според способността им да слушат. ³⁴ И без притчи не им говореше, а на учениците Си разясняваше насаме всичко.

Укротяване на бурята

^35 (S)В онзи ден, когато се свечери, Иисус им каза: „Да отидем на отсрещния бряг.“ ³⁶ И като разпуснаха народа, учениците Го взеха със себе си, както беше в лодката. Имаше и други лодки с Него. ³⁷ Тогава се разрази голяма буря и вълните заливаха лодката, така че тя вече се пълнеше. ³⁸ А Иисус беше заспал при кърмата на възглавница. Те Го събудиха и Му казаха: „Учителю, не те ли е грижа, че загиваме?“ ^39 (T)А Той, като стана, забрани на вятъра и каза на езерото: „Млъкни, утихни!“ И вятърът утихна и настъпи пълно затишие. ⁴⁰ Тогава им рече: „Защо се страхувате? Нямате ли вяра?“ ⁴¹ И ги обзе голям страх и казваха помежду си: „Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“

Обхванатият от нечист дух в Гадара

5 ^(U)И преминаха отвъд езерото, в Гадаринската^[a] област. ² А когато Той излезе от лодката, веднага Го срещна един човек, излязъл от гробището. Той беше обзет от нечист дух, ³ живееше по гробниците и никой не можеше да го върже дори с вериги. ⁴ Той често беше връзван с вериги и окови, но разкъсваше веригите и счупваше оковите и никой не можеше да го обуздае. ⁵ И нощем, и денем по гробници и хълмове той постоянно викаше и се удряше с камъни. ⁶ А като видя Иисус отдалече, завтече се и Му се поклони, ^7 (V)и извика с висок глас: „Какво искаш от мене, Иисусе, Син на Всевишния Бог? Заклевам Те в Бога, не ме измъчвай!“ ⁸ 8 Защото Иисус беше му казал: „Излез от човека ти, нечисти дух!“ ⁹ Тогава го попита: „Как ти е името?“ А той отговори: „Легион ми е името, понеже сме много.“ ¹⁰ И много Го молеше да не ги изпъжда вън от областта. ¹¹ А там, край хълма, пасеше голямо стадо свине. ¹² И всички бесове Го молеха и казваха: „Прати ни в свинете, за да влезем в тях.“ ¹³ Иисус веднага им позволи. И след като излязоха, нечистите духове влязоха в свинете и стадото, което беше около две хиляди, се втурна надолу по стръмнината към езерото и се удави в него. ¹⁴ А свинарите избягаха и известиха в града и околностите. И народът излезе да види какво се е случило. ¹⁵ Те дойдоха при Иисус и видяха, че онзи, който беше обладан от легион бесове, седи облечен и със здрав ум. И се уплашиха. ¹⁶ А виделите станалото им разказваха какво се беше случило с обхванатия от бяс и за свинете. ¹⁷ Тогава започнаха да Го молят да си отиде от пределите им. ¹⁸ И когато Той влезе в лодката, онзи, който преди беше обхванат от бяс, Го помоли да бъде с Него. ¹⁹ Но Иисус не му позволи, а му каза: „Иди в дома си при своите и им извести колко много Господ направи за тебе и как те помилва.“ ²⁰ Той отиде и разказваше по Десетоградието какво стори за него Иисус. И всички се чудеха.

Излекуване на жената с кръвотечение и възкресяването на дъщерята на Яир

^21 (W)И когато Иисус отново премина на другия бряг с лодка, при Него се събра много народ. А Той беше край езерото. ²² Тогава дойде един от началниците на синагогата, на име Яир, и като Го видя, падна пред нозете Му ²³ и Го помоли много, като казваше: „Дъщеричката ми е на умиране. Ела и положи ръце върху нея, за да оздравее и да бъде жива.“ ²⁴ Иисус тръгна с него. Много народ Го последва и Го притискаха.

²⁵ А една жена, която страдаше от кръвотечение дванадесет години ²⁶ и беше претеглила от много лекари, беше изразходвала всичко, което имаше, но не беше извлякла полза, а дори състоянието ѝ се беше влошило, ^27 (X)като чу за Иисус, дойде зад Него в множеството и се допря до дрехата Му, ²⁸ защото си казваше: „Ако само се допра до дрехите Му, ще оздравея.“ ²⁹ Кръвотечението ѝ престана незабавно и тя усети в тялото си, че е излекувана от страданието. ³⁰ Иисус, като усети веднага, че от Него излезе сила, обърна се към народа и каза: „Кой се допря до дрехите Ми?“ ³¹ Но Неговите ученици Му казаха: „Ти виждаш, че народът се притиска към Тебе, а питаш: ‘Кой се допря до Мене’?“ ³² Но Той гледаше наоколо, за да види тази, която извърши това. ³³ Жената пък, понеже знаеше какво стана с нея, треперейки от страх, дойде, падна пред Него и Му каза цялата истина. ³⁴ А Той ѝ рече: „Дъще, твоята вяра те спаси. Иди си с мир и бъди излекувана от страданието си.“

³⁵ Докато Той говореше, дойдоха хора от дома на началника на синагогата и казаха: „Дъщеря ти умря. Защо още затрудняваш Учителя?“ ³⁶ Но Иисус, щом чу изречените думи, каза на началника на синагогата: „Не бой се, само вярвай!“ ³⁷ И не позволи на никого да Го съпроводи освен на Петър, Яков и Йоан, брата на Яков. ³⁸ Когато дойдоха в дома на началника на синагогата, Иисус видя смущение и хора, които плачеха и пищяха силно. ³⁹ И Той влезе и им каза: „Защо се вайкате и плачете? Детето не е умряло, а спи.“ ⁴⁰ Те започнаха да Му се присмиват, но Той отпрати всички и като взе със Себе Си бащата и майката на детето и придружаващите Го ученици, влезе при детето. ⁴¹ Тогава хвана детето за ръка и му каза: „Талита̀ кумѝ“, което означава: „Момиче, казвам ти, стани!“ ⁴² Момичето веднага стана и започна да ходи, понеже беше дванадесетгодишно. И всички се смаяха твърде много. ⁴³ А Той строго им заповяда никой да не узнае за това и им каза да ѝ дадат да яде.