Book of Common Prayer
25 (По слав. 24). Давидов <псалом>. По Еврейски, азбучен псалом. Към Тебе, Господи, издигам душата си.
2 Боже мой, на Тебе съм уповал; Да се не посрамя, Да не тържествуват неприятелите ми над мене.
3 Наистина, никой, който чака Тебе, няма да се посрами; Ония ще се посрамят, които, без причина, постъпват коварно.
4 Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
5 Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.
6 Помни, Господи, благите Си милости И милосърдията Си, защото са от века.
7 Недей помни греховете на младостта ми, нито престъпленията ми; Помни ме, Господи, според милосърдието Си и заради благостта Си.
8 Господ е благ и праведен, Затова ще научи грешните на пътя <Си>.
9 Ще води кротките с правда, И ще научи кротките на пътя <Си>.
10 Всичките пътеки на Господа са милосърдие и вярност Към ония, които пазят завета Му и изявлението Му.
11 Заради името Си, Господи, Прости моето беззаконие, защото е голямо.
12 Бои ли се човек от Господа? - Него Той ще настави кой път да избере.
13 Душата му ще живее в спокойствие, И потомството му ще наследи земята.
14 Интимното благоволение на Господа е с ония, които Му се боят, И ще им покаже завета Си.
15 Моите очи са винаги към Господа, Защото Той ще измъкне из мрежата нозете ми.
16 Обърни се към мене и смили се за мене, Защото съм усамотен и наскърбен.
17 Олекчи скърбите на сърцето ми, Извади ме из утесненията ми.
18 Вгледай се в угнетението ми и теготата ми. И прости всичките ми грехове.
19 Виж неприятелите ми, защото са много, И с люта ненавист ме мразят.
20 Пази душата ми и избави ме; Да се не посрамя, защото на Тебе уповавам.
21 Незлобие и правота нека ме пазят, Защото Тебе чакам.
22 Боже, избави Израиля От всичките му беди.
9 За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще <Те> славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2 Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3 Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4 Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5 Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6 Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете <им>, та и поменът им загина.
7 Но Господ седи <Цар> до века, Приготвил е престола Си за съд,
8 И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9 И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10 И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11 Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12 Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни <уповаващите на Него, >Не забравя викането на кротките.
13 Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, <която ми причиняват> ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14 За да разкажа всичко, <поради което> Ти< си> за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, <И> за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15 Народите затънаха в ямата, <която сами> направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16 Господ е станал познат <чрез> правосъдието, <което> е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17 Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18 Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19 Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20 Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
15 (По слав. 14). Давидов псалом. Господи, кой ще обитава в Твоя шатър? Кой ще живее в Твоя свет хълм?
2 Оня, който ходи незлобливо, който върши правда, И който говори истина от сърцето си;
3 Който не одумва с езика си, Нито струва зло на приятеля си, Нито приема <да хвърли> укор против ближния си,
4 Пред чиито очи е презрян безчестният; Но той почита ония, които се боят от Господа; Който, <ако и да> се <е> клел за своя повреда не се отмята;
5 Който не дава парите си с лихва, Нито приема подкуп против невинния. Който прави това няма да се поклати до века.
27 Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Явното изобличение е по-добро От <оная> любов, която не се проявява.
6 Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
10 Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
2 И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание,
2 направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.
3 <Не правете> нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по-горен от себе си.
4 Не гледайте всеки <само> за своето, но всеки и за чуждото.
5 Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса;
6 Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога,
7 но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците;
8 и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.
9 Затова и Бог го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име;
10 така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните <същества>,
11 и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца.
12 Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет;
13 Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действува във вас и да желаете <това> и да <го> изработвате.
15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.
16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.
17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.
18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.
25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.
26 Един от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?
27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.
© 1995-2005 by Bibliata.com