Book of Common Prayer
(Алилуия.)
145 (A)Душо моя, хвали Господа!
2 Ще възхвалям Господа, доде съм жив; ще пея Богу моему, докле съществувам.
3 (B)Не се надявайте на князе, на син човешки, от когото няма спасение.
4 (C)Излиза духът му, и той се връща в земята си: в оня ден изчезват (всички) негови помисли.
5 (D)Блажен, комуто е помощник Бог Иаковов и чиято надежда е у Господа, неговия Бог,
6 (E)Който сътвори небето и земята, морето и всичко, що е в тях, Който вечно пази вярност,
7 (F)върши съд над обидени, дава хляб на гладни. Господ отпуща затворници,
8 (G)Господ отваря очите на слепи, Господ изправя прегърбени, Господ обича праведни.
9 (H)Господ пази пришълците, поддържа сираче и вдовица, а пътя на нечестивците проваля.
10 (I)Господ ще царува вечно; твоят Бог, Сионе, е в род и род. Алилуия.
104 (A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;
2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.
3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
4 Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.
5 Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,
6 вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.
7 Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.
8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,
9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,
10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,
11 думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.
12 Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея
13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –
14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:
15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“
16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.
17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.
18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,
19 докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.
20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;
21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,
22 за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.
23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.
24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.
25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.
26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.
27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.
28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.
29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.
30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.
31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.
32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,
33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.
34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;
35 и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.
36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.
37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.
38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.
39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.
40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.
41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,
42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,
43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,
44 и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,
45 за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!
25 (A)Господи! Ти си Бог мой; ще Те възвелича, ще възхваля името Ти, защото си извършил дивни дела; древните предопределения са истинни, амин.
2 (B)Ти превърна града в грамада камъни, твърдата крепост – в развалини; няма вече в града чертози на другоплеменници; вовеки няма да бъде възстановен.
3 (C)Затова ще Те прославят силните народи; градовете на страшните племена ще Ти се боят;
4 (D)защото Ти беше прибежище на сиромаха, прибежище на немотния в усилно за него време, защита от буря, сянка от пек; защото гневното дихание на насилниците приличаше на буря срещу стена.
5 (E)Ти укроти буйството на враговете, както пек – в безводно място; веселбата на притеснителите е задушена, както пекът от облачна сянка.
6 (F)И Господ Саваот ще сложи върху тая планина за всички народи трапеза с тлъсти ястия, трапеза с чисти вина, с тлъстина от кости и най-чисти вина;
7 и върху тая планина ще унищожи покривалото, що покрива всички народи, покривалото, що лежи върху всички племена.
8 (G)Смъртта ще бъде погълната навеки, и ще отрие Господ Бог сълзите от всички лица, и ще снеме срама от Своя народ по цяла земя; защото тъй казва Господ.
9 (H)И ще кажат в оня ден: ето, Този е нашият Бог! Нему се уповавахме, и Той ни спаси! Този е Господ; Нему се уповавахме; да се възрадваме и развеселим за спасението от Него!
13 А като виждаха смелостта на Петра и Иоана и като разбраха, че са безкнижни и прости човеци, чудеха се; пък и добре знаеха, че те бяха с Иисуса;
14 но като виждаха изцерения човек да стои с тях, нямаха какво да възразят.
15 И, като им заповядаха да излязат из синедриона, съвещаваха се помежду си
16 и думаха: какво да правим с тия човеци? Защото на всички, които живеят в Иерусалим, е известно, че бележито чудо стана чрез тях, и ние не можем да отречем това;
17 но, за да се не разгласи това още повече между народа, нека строго да ги заплашим да не говорят вече за това име на никой човек.
18 (A)И като ги повикаха, заповядаха им никак да не говорят, нито да поучават в името Иисусово.
19 (B)Но Петър и Иоан им отговориха и рекоха: съдете, дали е справедливо пред Бога – вас да слушаме повече, нежели Бога;
20 защото ние не можем да не говорим за това, що сме видели и чули.
21 А те, като ги заплашиха, пуснаха ги, понеже поради народа не намираха как да ги накажат; защото всички прославяха Бога за станалото.
22 А човекът, с когото стана това чудо на изцеление, имаше повече от четирийсет години.
23 Когато ги пуснаха, те дойдоха при своите и разказаха, какво им бяха говорили първосвещениците и стареите.
24 А те, като ги изслушаха, единодушно дигнаха глас към Бога и казаха: Владико, Ти си Бог, Който си сътворил небето и земята и морето и всичко, що е в тях;
25 (C)Ти си, Който чрез Духа Светаго с устата на отца ни Давида, Твоя раб, си казал: „защо се развълнуваха народите, и людете замислиха суетни неща?
26 Въстанаха царете земни, и събраха се князете ведно против Господа и против Неговия Помазаник“.
27 (D)Защото наистина се събраха в тоя град против Светия Твой Син Иисуса, Когото си Ти помазал, Ирод и Понтий Пилат с езичниците и с народа израилски,
28 (E)за да сторят това, което Твоята ръка и Твоята воля бе предопределила да стане.
29 (F)И сега, Господи, погледни на техните заплахи и дай на Твоите раби с пълно дръзновение да говорят Твоето слово,
30 като простираш Ти ръката Си за изцеление, и да стават чудеса и личби в името на Светия Твой Син Иисуса.
31 (G)И след като се те помолиха, потресе се мястото, дето бяха събрани, и всички се изпълниха с Дух Светий и с дръзновение говореха словото Божие.
16 Още малко, и няма да Ме виждате, и пак след малко, и ще Ме видите, защото отивам при Отца.
17 Тогава някои от учениците Му си рекоха един другиму: що е това, дето ни казва: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите, и че Аз отивам при Отца?
18 И си думаха: що е това, дето казва: още малко? Не знаем какво говори.
19 Разбра, прочее, Иисус, че искат да Го питат, и рече им: за това ли се питате един други, дето казах: още малко, и няма да Ме виждате, и пак: след малко, и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще се разплачете и разридаете, а светът ще се възрадва; вие ще бъдете наскърбени, но скръбта ви ще се обърне на радост.
21 Жена, кога ражда, има болки, защото е дошъл часът ѝ; но, след като роди младенеца, от радост не помни вече мъките, защото се е родил човек на света.
22 (A)Тъй и вие сега сте наскърбени; но Аз пак ще ви видя, и ще се зарадва сърцето ви, и радостта ви никой няма да ви отнеме;
23 (B)и него ден няма да Ме попитате за нищо. Истина, истина ви казвам: каквото и да поискате от Отца в Мое име, ще ви даде.
24 Досега нищо не сте искали в Мое име; искайте, и ще получите, за да бъде радостта ви пълна.
25 Това ви говорих с притчи; но настава час, когато няма да ви говоря вече с притчи, а открито ще ви известя за Отца.
26 (C)Него ден ще поискате в Мое име, и не ви казвам, че Аз ще помоля Отца за вас;
27 (D)защото Сам Отец ви обича, задето вие Ме обикнахте и повярвахте, че Аз съм от Бога излязъл.
28 Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца.
29 Казват Му Неговите ученици: ето, сега открито говориш, и никаква притча не казваш.
30 Сега разбираме, че знаеш всичко, и нямаш нужда да Те пита някой. Поради това вярваме, че си от Бога излязъл.
31 Отговори им Иисус: сега ли вярвате?
32 (E)Ето, настъпва час, и настана вече, да се разбягате всякой у вас си, и Мене самичък да оставите; ала Аз не съм самичък, защото Отец е с Мене.
33 (F)Това ви казах, за да имате в Мене мир. В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.