Book of Common Prayer
(Давидов.)
137 (A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)
2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.
3 В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.
4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,
5 и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.
6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.
7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.
8 Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.
(Давидова хвала.)
144 (A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.
2 Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.
3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.
4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.
5 Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.
6 Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.
7 Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.
8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.
9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.
10 Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;
11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,
12 та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.
13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)
14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.
15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;
16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.
17 Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.
18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.
19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.
20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.
21 Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.
42 Съди ме, Боже, и застъпи се в тъжбата ми с тоя недобър народ. Избави ме от лукав и несправедлив човек,
2 (A)защото Ти си Бог на моята сила. Защо си ме отхвърлил? Защо ходя натъжен от обидите на врага?
3 (B)Прати Твоята светлина и Твоята истина да ме водят и да ме доведат на Твоята света планина и в Твоите обиталища.
4 И ще се приближа до Божия жертвеник, до Бога на радостта и на моето веселие, и на гусли ще Те славя, Боже, Боже мой!
5 (C)Защо униваш, душо моя, и защо се смущаваш? Уповавай се на Бога, защото още ще славя Него, моя Спасител и моя Бог.
Началнику на хора. Учение. От Кореевите синове.
1-2 (D)(E) Боже, с ушите си сме чули, нашите отци са ни разказвали за делото, което си сторил през техни дни, в стародавни дни:
3 (F)Ти с Твоята ръка си изтребил народи, а тях си настанил: поразил си племена и си ги изгонил;
4 (G)защото те не с меча си са придобили земята, и не тяхната мишца ги е спасила, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлината на Твоето лице, понеже Ти си благоволил към тях.
5 Боже, Царю мой! Ти си същият; дари спасение на Иакова.
6 (H)С Тебе, като с рогове, избождаме нашите врагове, в Твое име ще стъпчим с нозе ония, които въстават против нас;
7 (I)защото не на моя лък се уповавам, и не моят меч ще ме спаси;
8 но Ти ще ни спасиш от враговете ни и ще посрамиш ония, които ни мразят.
9 С Бога ще се хвалим всеки ден и Твоето име ще славим вечно.
10 (J)Но сега Ти ни отритна и посрами, и не излизаш с нашите войски;
11 обърна ни в бягство пред врага, и ония, които ни мразят, ограбват ни.
12 Предаде ни като овци на изядане и ни разпиля между народите;
13 (K)продаде народа Си без печалба и не подигна цената му;
14 (L)предаде ни за укор на съседите ни, за присмех и хула на ония, които живеят около нас;
15 направи ни за притча в народите, за кимване с глава между друговерците.
16 Всеки ден моето унижение е пред мене, и срам покрива лицето ми
17 от гласа на хулителя и клеветника, от погледите на врага и отмъстителя:
18 (M)всичко това дойде върху нас, ала ние Те не забравихме и Твоя завет не нарушихме.
19 Сърцето ни не отстъпи назад, и стъпките ни се не отклониха от Твоя път,
20 когато ни съкруши в земята на змейовете и ни покри със смъртна сянка.
21 Ако бяхме забравили името на нашия Бог и протегнехме ръце към чужди бог,
22 (N)то Бог не щеше ли да подири сметка за това? защото Той знае тайните на сърцето.
23 (O)Заради Тебе ни затриват всеки ден, смятат ни за овци, обречени на клане.
24 (P)Стани, защо спиш, Господи! пробуди се, не отритвай ни завинаги!
25 (Q)Защо криеш лицето Си, забравяш скръбта ни и угнетението ни?
26 (R)Защото душата ни е унизена до прах, утробата ни е прилепнала о земята.
27 Дигни се нам на помощ, и ни избави поради Твоята милост.
27 Ето, идат дни, казва Господ, когато ще засея дома Израилев и дома Иудин със семе човешко и със семе от добитък.
28 (A)И както следих за тях, като изкоренявах и съкрушавах, като разрушавах, погубвах и повреждах, тъй ще следя за тях, като съзиждам и насаждам, казва Господ.
29 (B)И тогава не ще казват вече: „бащите ядоха кисело грозде, а зъбите на децата скоминясаха“,
30 но всеки ще умира поради своето собствено беззаконие; който яде кисело грозде, нему ще скоминясат зъбите.
31 (C)Ето, настъпват дни, казва Господ, и ще сключа с дома Израилев и с дома Иудин нов завет, –
32 не такъв завет, какъвто сключих с бащите им в деня, когато ги хванах за ръка, за да ги изведа из Египетската земя; оня Мой завет те нарушиха, ако и да оставах в съюз с тях, казва Господ.
33 (D)Но ето заветът, който ще сключа с Израилевия дом след ония дни, казва Господ: ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им, и Аз ще им бъда Бог, а те ще бъдат Мой народ.
34 (E)И няма вече да учат един другиго, брат – брата и да говорят: „познайте Господа“, защото всички, от малък до голям, сами ще Ме знаят, казва Господ, защото ще простя беззаконията им, и за греховете им няма вече да си спомня.
25 (A)Не искам, братя, да не знаете тая тайна (за да не възмечтаете много за себе си), че ожесточението у Израиля стана частично, докле да влезе цялото множество езичници,
26 (B)и по такъв начин целият Израил ще се спаси, както е писано: „ще дойде от Сион Избавителят и ще отстрани нечестието от Иакова“.
27 (C)„И това е тям завет от Мене, когато отнема греховете им“.
28 Що се отнася до благовестието, те са врагове поради вас; но в избора те са обични Богу поради отците.
29 (D)Защото Божиите дарове и призванието са неотменни.
30 (E)Както и вие някога си бяхте непокорни Богу, а сега сте помилувани, поради тяхното непокорство,
31 така и те сега са непокорни, поради вашето помилуване, та и сами те да бъдат помилувани.
32 (F)Защото Бог затвори всички в непокорство, та всички да помилува.
33 (G)О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога! Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
34 (H)Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой Му е бил съветник?
35 (I)Или кой е дал Нему нещо отнапред, та и Той да му възвърне?
36 Защото всичко е от Него, чрез Него и у Него. Нему слава вовеки, амин.
28 Като каза това, отиде та повика скришом сестра си Мария и рече: Учителят е тук и те вика.
29 Тая, щом чу, става бързо и дохожда при Него.
30 (Иисус още не бе дошъл в градеца, а стоеше на мястото, дето Го бе посрещнала Марта.)
31 Иудеите, които бяха с нея вкъщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире ѝ, мислейки, че отива на гроба – да плаче там.
32 А Мария, като стигна там, дето беше Иисус, и Го видя, падна при нозете Му и рече: Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.
33 Иисус, като я видя да плаче, и дошлите с нея иудеи да плачат, разтъжи се духом, смути се
34 и рече: де сте го положили? Казват Му: Господи, дойди и виж.
35 Иисус се просълзи.
36 Тогава иудеите казваха: гледай, колко го е обичал.
37 (A)Някои пък от тях казаха: не можеше ли Тоя, Който отвори очите на слепия, да направи, щото и тоя да не умре?
38 А Иисус, пак тъгувайки в Себе Си, дохожда при гроба; това беше пещера, и камък стоеше отгоре ѝ.
39 Иисус казва: дигнете камъка. Сестрата на умрелия, Марта, Му казва: Господи, мирише вече; защото е от четири дена.
40 Иисус ѝ дума: не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия?
41 Тогава дигнаха камъка от пещерата, дето лежеше умрелият. А Иисус дигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.
42 Аз и знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах за народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.
43 Като каза това, извика с висок глас: Лазаре, излез вън!
44 И излезе умрелият с повити ръце и нозе в погребални повивки, а лицето му забрадено с кърпа. Иисус им казва: разповийте го и оставете го да ходи.
37 Ако и да бе направил Той толкова чудеса пред тях, те пак не вярваха в Него,
38 (A)за да се сбъдне казаното от пророк Исаия слово: „Господи, кой повярва на това, що е чул от нас? И кому се откри мишцата Господня?“
39 Те затова не можаха да вярват, защото Исаия още е рекъл:
40 (B)„Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря“.
41 Това каза Исаия, когато бе видял славата Му и бе говорил за Него.
42 Обаче и мнозина началници повярваха в Него; но поради фарисеите не изповядваха, за да не бъдат отлъчени от синагогата;
43 (C)защото бяха обикнали повече човешката слава, отколкото Божията слава.
44 А Иисус издигна глас и рече: който вярва в Мене, не в Мене вярва, а в Оногова, Който Ме е пратил;
45 и който вижда Мене, вижда Оногова, Който Ме е пратил.
46 (D)Аз светлина дойдох в света, щото всякой вярващ в Мене да не остане в тъмнината.
47 (E)И ако някой чуе думите Ми, и не повярва, Аз няма да го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да спася света.
48 (F)Който отхвърля Мене и не приема думите Ми, има кой да го съди: словото, що казах, то ще го съди в последния ден.
49 (G)Защото Аз от Себе Си не говорих; но Отец, Който Ме прати, Той Ми даде заповед, що да кажа и що да говоря.
50 И зная, че Неговата заповед е живот вечен. И тъй, което Аз говоря, говоря го тъй, както Ми е казал Отец.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.