Book of Common Prayer
Молитва на скърбящия праведник
31 (A)За първия певец. Давидов псалом.
На Тебе, Господи, уповавам; да не се посрамя до века;
избави ме според правдата Си.
2 (B)Приклони към мен ухото Си; побързай да ме избавиш;
бъди ми силна канара, укрепено здание, за да ме спасиш.
3 (C)Защото Ти си моя канара и крепост;
затова, заради името Си, ръководи ме и ме направлявай.
4 Измъкни ме от мрежата, която скришно поставиха за мене,
защото Ти си моя крепост.
5 (D)В Твоята ръка предавам духа си;
Ти си ме изкупил, Господи, Боже на истината.
6 (E)Мразя онези, които почитат суетните идоли;
а аз уповавам на Господа.
7 (F)Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост,
защото Ти си видял неволята ми,
познал си утесненията на душата ми
8 (G)и не си ме затворил в ръката на неприятеля;
поставил си краката ми на широко.
9 (H)Смили се над мене, Господи, защото съм в утеснение,
чезне от скръб окото ми, душата ми и цялото ми същество ми.
10 (I)Защото се изнури в тъга животът ми и годините ми във въздишки;
поради престъплението ми отслабна силата ми
и костите ми изнемощяха.
11 (J)На всичките си противници станах за укор,
а най-вече на ближните си,
и за плашило на познайниците си;
онези, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 (K)Като някой умрял бях забравен от сърцето на всички;
станах като счупен съд;
13 (L)защото съм чул клеветите на мнозина;
отвсякъде страх,
като се наговаряха против мен
и намислиха да отнемат живота ми.
14 Но аз на Теб уповавах, Господи;
казах: Ти си Бог мой.
15 В Твоите ръце са времената ми;
избави ме от ръката на неприятелите ми
и от тези, които ме гонят.
16 (M)Направи да светне лицето Ти над слугата Ти;
спаси ме в милосърдието Си.
17 (N)Господи, да не се посрамя,
защото съм Те призовал;
нека се посрамят нечестивите,
нека млъкнат в преизподнята.
18 (O)Нека онемеят лъжливите устни,
които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 (P)Колко е голяма Твоята благост,
която си запазил за онези, които се боят от Теб,
и която си показал[a] пред човешките синове
към онези, които уповават на Тебе!
20 (Q)Ще ги скриеш в скривалището на присъствието Си
от човешките замисли;
ще ги скриеш под покров
от препирането на езици.
21 (R)Благословен да е Господ,
защото си показал чудесното Си милосърдие към мене
в укрепен град.
22 (S)А в тревогата си аз бях казал:
Отлъчен съм от очите Ти.
Обаче Ти послуша гласа на молбите ми,
когато извиках към Тебе.
23 (T)Възлюбете Господа, всички Негови светии;
Господ пази верните,
а въздава изобилно на онези, които се държат горделиво.
24 (U)Дерзайте, и нека се укрепи сърцето ви,
всички, които се надявате на Господа.
Молитва за помощ
35 (A)Давидов псалом.
Бори се, Господи, с онези, които се борят с мене;
воювай против онези, които воюват против мене.
2 (B)Вземи оръжие и щит
и стани да ми помагаш.
3 Изтръгни и копие и затвори пътя на преследвачите ми;
кажи на душата ми: Аз съм Избавител твой.
4 (C)Нека се посрамят и се опозорят
онези, които искат да погубят душата ми;
нека се върнат назад и се смутят
онези, които ми мислят зло.
5 (D)Нека бъдат като плява пред вятъра
и ангелът Господен да ги гони.
6 (E)Нека бъде пътят им тъмен и хлъзгав
и ангел Господен да ги гони.
7 (F)Защото без причина скриха за мене мрежата си в трап;
без причина изкопаха яма за душата ми.
8 (G)Да дойде върху всеки един от тях неочаквана погибел;
и мрежата му, която е скрил, нека улови самия него.
Той нека падне в същата погибел.
9 (H)А моята душа ще се весели в Господа,
ще се радва в избавлението Му;
10 (I)всичките ми кости ще кажат:
Господи, кой е подобен на Тебе,
Който избавяш сиромаха от по-силния от него?
Да! Сиромаха и немощния от грабителя му?
11 (J)Несправедливи свидетели въстават
и ме питат за неща, за които аз не зная нищо.
12 (K)Въздават ми зло за добро,
за да бъде в оскъдност душата ми.
13 (L)А аз, когато те боледуваха,
се обличах във вретище,
смирявах с пост душата си
и молитвата ми се връщаше в пазвата ми и се повтаряше.
14 Отнасях се като с приятел, като с мой брат,
ходех наведен и нажален, както кога жалее някой майка си.
15 (M)Но когато се препънах в пътя си, те се зарадваха и се събраха.
Побойници се събраха против мене – хора, които аз не познавах;
нараняваха ме, без да престават.
16 (N)Като нечестивите смешници в пиршества
скърцаха към мене със зъби.
17 (O)Господи, докога ще гледаш?
Избави душата ми от злодействата им,
живота ми[a] – от тези лъвове.
18 (P)Аз ще Те славословя в голямо събрание,
ще Те хваля между многоброен народ.
19 (Q)Да не тържествуват над мен
онези, които несправедливо враждуват против мене,
нито да намигват с очи
онези, които ме мразят без причина.
20 Защото не говорят за мир,
а измислят лъжливи думи против тихите на земята.
21 (R)Да! Те отвориха широко срещу мене устата си;
казваха: Охохо! Очите ни видяха!
22 (S)Ти си видял, Господи, да не премълчиш;
Господи, да не се отдалечиш от мене,
23 (T)стани и се събуди за съда ми;
за делото ми, Боже мой и Господи мой.
24 (U)Съди ме, Господи, Боже мой, според правдата Си
и да не тържествуват над мене.
25 (V)Да не кажат в сърцето си: Ето, желанието ни се изпълни.
Нито да кажат: Погълнахме го.
26 (W)Да се посрамят и се опозорят заедно всички
онези, които се радват на злощастието ми;
да се облекат със срам и с позор
онези, които се големеят против мене.
27 (X)Да възклицават и да се зарадват
онези, които благоприятстват за правото ми дело,
и нека винаги казват: Да се възвеличи Господ,
Който желае благоденствие на слугата Си.
28 (Y)И езикът ми ще разказва Твоята правда
и Твоята хвала всеки ден.
Две кошници смокини пред храма
24 (A)Господ ми показа: две кошници смокини пред Господния храм, след като вавилонският цар Навуходоносор беше пленил от Йерусалим Юдейския цар Йехония, Йоакимовия син, и Юдейските първенци, с художниците и ковачите, и ги беше завел във Вавилон.
2 В едната кошница имаше много добри смокини, като рано узрелите смокини; а в другата кошница имаше много лоши смокини, които поради лошавината им не бяха за ядене.
3 Тогава Господ ми каза: Какво виждаш, Йеремия? Аз отговорих: Смокини; добрите смокини – много добри, а лошите – много лоши, така че поради лошавината им не са за ядене.
4 Тогава Господнето слово дойде към мен и каза:
5 Така казва Господ, Израилевият Бог: Както към тези добри смокини, така ще погледна за добро към пленените от Юдея, които изпратих от това място в Халдейската земя.
6 (B)Защото, като насоча очите Си върху тях за добро, ще ги доведа пак в тази земя; ще ги съградя и няма да ги съборя; ще ги насадя и няма да ги изкореня.
7 (C)Ще им дам и сърце да познават, че Аз съм Господ; и те ще Ми бъдат народ и Аз ще им бъда Бог; защото ще се върнат при Мене с цялото си сърце.
8 (D)И както лошите смокини, които поради лошавината им не се ядат, непременно така казва Господ: По същия начин ще предам Юдейския цар Седекия, първенците му и останалите от Йерусалим, които са оцелели в тази земя, и онези, които живеят в Египетската земя;
9 (E)и ще ги предам да бъдат тласкани за зло по всички царства на света, да бъдат укорявани и да станат за поговорка, упрек и проклятие във всички места, където ще ги изгоня.
10 И ще пратя между тях меч, глад и мор, докато изчезнат от земята, която дадох на тях и на бащите им.
Божият гняв и милосърдие
19 (A)На това ти ще кажеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята Му?
20 (B)Всъщност кой си ти, човече, че спориш с Бога? Нима изделието ще каже на майстора си: „Защо така си ме направил?“
21 (C)Или грънчарят няма власт над глината, с една част от буцата да направи съд за почтена употреба, а с друга част – съд за непочтена употреба?
22 (D)А какво ще кажем, ако Бог, при все че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, предмети на Своя гняв, приготвени за погибел,
23 (E)и е търпял, за да изяви богатството на славата Си върху предметите на милостта Си, които е приготвил отпреди за слава –
24 (F)върху нас, които призова не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?
25 (G)Както казва и в книгата на Осия:
„Ще нарека Мой народ онези, които не бяха Мой народ,
и възлюбена – тази, която не беше възлюбена.“
26 (H)И на същото място, където им се казва: „Не сте Мой народ,
там ще се нарекат синове на живия Бог.“
27 (I)А Исайя вика за Израил:
„Ако и да е броят на израилтяните като морски пясък,
само остатъкот тях ще се спаси;
28 (J)защото Господ ще изпълни на земята казаното по правда от Него“, като го извърши и свърши скоро.
29 (K)И както Исайя е казал в по-предишно място:
„Ако Господ на Силите не беше ни оставил потомство,
като Содом бихме станали и на Гомор бихме се оприличили.“
Израил и Благовестието
30 (L)И така, какво да кажем? Това, че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вяра;
31 (M)а Израил, който търсеше закон за придобиване на правда, не стигна до такъв закон.
32 (N)Защо? Затова, че не го търси чрез вяра, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който хората се спъват;
33 (O)както е писано:
„Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват;
и който вярва в Него, няма да се посрами.“
Изцеляването на слепородения
9 И когато минаваше, видя един слепороден човек.
2 (A)И учениците Му Го попитаха: Учителю, поради чий грях – негов ли или на родителите му, той се е родил сляп?
3 (B)Исус отговори: Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се изявят в него Божиите дела.
4 (C)Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи.
5 (D)Докато съм в света, Аз съм светлината на света.
6 (E)Като каза това, плю на земята, направи кал с плюнката и намаза с калта очите му;
7 (F)и му каза: Иди, умий се в къпалнята Силоам (което значи „пратен“). И така, той отиде, уми се и си дойде у дома прогледнал.
8 А съседите и онези, които преди го бяха виждали, че беше просяк, питаха: Не е ли този, който седеше и просеше?
9 Едни казваха: Той е; други казваха: Не е, но прилича на него. Той отвръщаше: Аз съм.
10 Тогава го попитаха: А как ти се отвориха очите?
11 (G)Той отговори: Човекът, който се нарича Исус, направи кал, намаза очите ми и ми заръча: Иди на Силоам и се умий. И така, отидох и като се умих, прогледнах.
12 Тогава му казаха: Къде е Той? Отговори: Не зная.
13 Заведоха при фарисеите човека, който преди беше сляп.
14 А беше събота, когато Исус направи кал и му отвори очите.
15 И така, фарисеите също го питаха как е прогледнал. И той им каза: Сложи кал на очите ми, умих се и гледам.
16 (H)Затова някои от фарисеите казаха: Този човек не е от Бога, защото не пази съботата. А други казваха: Как може грешен човек да върши такива знамения? И възникна раздор помежду им.
17 (I)Попитаха пак слепеца: Ти какво ще кажеш за Него, след като ти е отворил очите? И той каза: Пророк е.
Copyright by © Българско библейско дружество 2015. Използвани с разрешение.