Book of Common Prayer
Псалом Асафов.
81 Бог застана в събранието на боговете; всред боговете произнесе съд:
2 (A)докога ще съдите несправедливо и ще показвате пристрастие към нечестивците?
3 Давайте правосъдие на сиромах и на сирак; бъдете справедливи към потиснат и беден;
4 (B)отървайте сиромаха и бедния, изтръгвайте го из ръката на нечестивците.
5 (C)Не знаят, не разбират, в тъма ходят; всички земни основи се клатят.
6 (D)Аз рекох: вие сте богове, вие сте всички синове на Всевишния;
7 (E)но вие ще умрете като човеци, и ще паднете като всички князе.
8 (F)Дигни се, Боже, съди земята, защото Ти ще наследиш всички народи.
82 Песен. Псалом Асафов.
2 (G)Боже, не премълчавай, не бъди безмълвен! Не оставай в покой, Боже,
3 защото, ето Твоите врагове шумят, и ония, които Те мразят, са дигнали глава;
4 (H)против Твоя народ съставиха коварен заговор и се съветват против ония, които Ти пазиш;
5 (I)казаха: „да отидем и да ги изтребим измежду народите, та да се не споменува вече име Израил.“
6 Сговориха се единодушно, сключиха против Тебе съюз:
7 селищата Едомови и измаилтяни, Иоав и агаряни;
8 (J)Гевал, Амон, Амалик и филистимци с жителите тирски.
9 (K)Присъедини се към тях и Асур: те станаха мишца за синовете Лотови.
10 (L)Стори им същото, каквото на мадиамците, каквото на Сисара, каквото на Иавина при поток Кисон,
11 които бидоха изтребени в Аендор и станаха тор за земята.
12 (M)Постъпи с тях, с техните князе, както с Орива и Зива и с всички техни вождове, както със Зевея и Салмана,
13 които казаха: „да си вземем за владение Божиите селища“.
14 (N)Боже мой! нека бъдат те като прах във вихрушка, като слама пред вятър.
15 Както огън изгаря гора, и както пламък опалва планини,
16 тъй и Ти ги погни с Твоята буря и с Твоята вихрушка ги докарай в смущение;
17 (O)изпълни лицата им с безчестие, та да потърсят Твоето име, Господи!
18 Да се посрамят и да се смутят навеки, да се посрамят и загинат,
19 (P)и да познаят, че Ти, Който едничък имаш име Господ, си Всевишний над цялата земя.
18 Кога ще се утеша в тъгата си! сърцето ми се стопи.
19 Ето, слушам от далечна страна писък от дъщерята на Моя народ: нима няма Господ на Сион? нима Царят му не е там? – Защо Ме разгневиха със своите идоли, чуждоземни, нищожни?
20 Мина жетва, свърши се лятото, а ние не сме спасени.
21 Поради съкрушението у дъщерята на моя народ и аз съм съкрушен, ходя мрачен, ужас ме обзе.
22 (A)Нима няма балсам в Галаад? нима там няма лекар? А защо няма изцеление за дъщерята на моя народ?
9 (B)О, кой ще даде на главата ми вода и на очите ми – извор сълзи! Аз бих плакал ден и нощ за убитите на дъщерята на моя народ.
2 (C)О, кой би ми дал в пустинята пътнишко пристанище! Бих оставил моя народ и бих забягнал от тях: защото те всички са прелюбодейци, сбирщина вероломници.
3 (D)Като лък опъват езика си за лъжи, с неправда се усилят на земята; защото минуват от едно зло на друго и Мене не познават, казва Господ.
4 (E)Пазете се всеки от приятеля си, и не се доверявайте никому от братята си; защото всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел разнася клевета.
5 (F)Всеки лъже приятеля си, и правда не говорят: приучиха езика си да говори лъжа, лукавничат до умора.
6 (G)Ти живееш всред коварство, поради коварство те се отричат да Ме познават, казва Господ.
5 (A)И тъй, бидейки оправдани с вяра, имаме мир с Бога, чрез Господа нашего Иисуса Христа,
2 (B)чрез Когото с вяра получихме и достъп до тая благодат, в която стоим, и се хвалим с надежда за слава Божия.
3 (C)Не само това, но се хвалим и със скърбите, като знаем, че скръбта поражда търпение,
4 търпението – опитност, опитността – надежда,
5 (D)а надеждата не посрамя, защото любовта Божия се изля в нашите сърца чрез дадения нам Дух Светий.
6 (E)Защото, още когато ние бяхме немощни, Христос в определеното време умря за нечестивите.
7 За праведник едва ли ще умре някой; за добрия, може би, някой и да се реши да умре.
8 (F)Но Бог доказва любовта Си към нас с това, че Христос умря за нас, още когато бяхме грешни.
9 (G)Затова много повече сега, след като сме се оправдали с кръвта Му, ще се спасим чрез Него от гнева.
10 (H)Защото ако, бидейки врагове, се помирихме с Бога чрез смъртта на Сина Му, то още повече, след като сме се помирили, ще се спасим чрез живота Му;
11 и не само това, но се и хвалим с Бога чрез Господа нашего Иисуса Христа, чрез Когото получихме сега помирение.
12 (A)Пак им говори Иисус и рече: Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота.
13 Тогава фарисеите Му казаха: Ти Сам за Себе Си свидетелствуваш: Твоето свидетелство не е истинско.
14 Иисус им отговори и рече: макар Аз Сам да свидетелствувам за Себе Си, свидетелството Ми е истинско, защото зная, откъде съм дошъл, и накъде отивам; а вие не знаете, откъде съм дошъл и накъде отивам.
15 Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.
16 Но и ако съдя, съдът Ми е истински, защото Сам не съм, но Аз и Отец, Който Ме е пратил.
17 (B)А в Закона ви е писано, че свидетелството на двама човеци е истинско.
18 (C)Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си, и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.
19 Тогава Му рекоха: де е Твоят Отец? Иисус отговори: вие не знаете нито Мене, нито Отца Ми; ако знаехте Мене, щяхте да знаете и Отца Ми.
20 Тия думи Иисус изказа при съкровищницата, когато поучаваше в храма; и никой Го не улови, защото часът Му още не бе дошъл.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.