Book of Common Prayer
61 (A)Началнику на Идитумовия хор. Псалом Давидов.
2 (B)Само в Бога се успокоява душата ми: от Него е моето спасение.
3 (C)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая повече.
4 (D)Докога ще напирате върху човека? Вие ще бъдете сринати, всички вие, като наведена стена, като грухнала ограда.
5 (E)Те намислиха да го свалят от височината, прибягнаха до лъжа; с уста благославят, а със сърце кълнат.
6 Само в Бога се успокоявай, душо моя, защото на Него ми е надеждата.
7 (F)Само Той е моя твърдиня, мое спасение, мое прибежище: няма да се поколебая.
8 В Бога е моето спасение и моята слава; крепостта на силата ми и моето упование са в Бога.
9 (G)Народе! Нему се надявайте във всяко време: пред Него изливайте сърцето си: Бог е нам прибежище.
10 (H)Синовете човешки са само суета; синовете велможки – лъжа; турят ли се на къпони, те всички заедно са по-леки от празнотата.
11 (I)Не се надявайте на грабителство и не дирете слава чрез кражба; кога се увеличава богатството, не привързвайте сърце към него.
12 Един път каза Бог, и два пъти аз чух това, че силата е в Бога,
13 (J)и у Тебе, Господи, е милостта, защото Ти ще въздадеш всекиму според делата.
62 (K)Псалом на Давида, когато беше в Иудейската пустиня.
2 (L)Боже, Ти си Бог мой, Тебе търся от ранни зори; за Тебе жадува душата ми, за Тебе чезне плътта ми в земя пуста, изсъхнала и безводна,
3 (M)за да видя Твоята сила и Твоята слава, както Те видях в светилището:
4 защото Твоята милост е по-добра от живота. Устата ми ще Те възхвалят.
5 Тъй ще Те благославям в живота си; в Твое име ще дигна ръцете си.
6 Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми.
7 (N)Кога си спомня за Тебе на леглото си, размислям за Тебе през нощните стражи,
8 (O)защото Ти си моя помощ, и под сянката на Твоите криле ще се зарадвам;
9 (P)към Тебе се привърза душата ми, Твоята десница ме поддържа.
10 (Q)А ония, които търсят да погубят душата ми, ще слязат в земната преизподня.
11 Ще бъдат поразени със силата на меча; ще станат плячка на лисиците.
12 (R)А царят ще се зарадва в Бога, ще бъде възхвален всеки, който се кълне в него, защото ще се затворят устата на ония, които говорят неправда.
68 Началнику на хора. На свирало Шошаним. Псалом Давидов.
2 (A)Спаси ме, Боже, защото водите стигнаха до душата (ми).
3 (B)Затънах в дълбоко блато, и няма на що да застана; влязох в дълбочината на водите, и бързото им течение ме отвлича.
4 Изнемощях от вопли; засъхна гърлото ми; измъчиха се очите ми да чакам Бога (мой).
5 (C)Ония, които ме мразят без вина, са повече от космите на главата ми: враговете ми, които ме преследват несправедливо, се усилиха; каквото не съм отнемал, него трябва да дам.
6 Боже, Ти знаеш моето безумие, и греховете ми не са скрити от Тебе.
7 Да се не посрамят поради мене всички ония, които се надяват на Тебе, Господи, Боже на силите. Да се не посрамят поради мене ония, които Те търсят, Боже Израилев,
8 защото заради Тебе понасям хули, и с безчестие покриват лицето ми.
9 Чужд станах за братята си и странен за синовете на майка ми,
10 (D)защото ревността за Твоя дом ме яде, и хулите на ония, които Те хулят, падат върху мене;
11 и плача, като постя с душата си, и за това ме хулят;
12 и обличам вместо дреха вретище, и им ставам за приказ;
13 (E)за мене приказват седещите при портите, и за мене пеят песни винопийците.
14 (F)Аз пък се обръщам към Тебе, Господи, с молитвата си; във време благоприятно, Боже, по голямата Си благост, чуй ме в истината на Твоето спасение;
15 (G)извади ме из тинята, за да не затъна; да се избавя от ония, които ме мразят, и от дълбоките води;
16 да ме не завлече водното течение, да ме не погълне бездната, да не затвори над мене пропастта своите уста.
17 Чуй ме, Господи, защото е блага Твоята милост; по многото Твои щедрости милостно погледни на мене;
18 (H)не скривай лицето Си от Твоя раб, защото скърбя; скоро ме чуй;
19 приближи се до душата ми, избави я; заради моите врагове ме спаси.
20 (I)Ти знаеш моя позор, моя срам и моето посрамяване: всичките ми врагове са пред Тебе.
21 (J)Позорът съкруши сърцето ми, и аз изнемощях, очаквах състрадание, но го няма, – утешители, ала не намирам.
22 (K)И дадоха ми за храна жлъчка и в жаждата ми с оцет ме напоиха.
23 (L)Нека тяхната трапеза им бъде мрежа, и мирната им гощавка – примка;
24 да им се помрачат очите, та да не виждат, и разслаби завинаги чреслата им;
25 излей върху тях яростта Си, и пламъкът на Твоя гняв да ги обхване;
26 (M)жилището им да запустее, и в шатрите им да няма кой да живее,
27 (N)защото оногова, когото Ти порази, те още преследват, и страданията на ранените от Тебе умножават.
28 (O)Притури беззаконие върху беззаконието им, и да не влязат те в Твоята правда;
29 (P)да бъдат заличени из книгата на живите и с праведниците да не бъдат записани.
30 Аз пък съм беден и страдам; Твоята помощ, Боже, да ме въздигне.
31 Ще славя името на (моя) Бог в песни, ще Го превъзнасям в славословие,
32 и това ще бъде по-угодно Господу, отколкото вол или телец с рогове и с копита.
33 (Q)Ще видят това страдащите и ще се зарадват. И ще ви оживее сърцето, на вас, които търсите Бога,
34 (R)защото Господ слуша бедните и не пренебрегва Своите затворници.
35 (S)Да Го възхвалят небеса и земя, морета и всичко, що се движи в тях;
36 (T)защото Бог ще спаси Сион, ще съгради Иудините градове, и там ще се заселят и ще го наследят;
37 потомството на рабите Му ще се закрепи в него, и всички, които обичат Неговото име, ще се заселят в него.
2 И биде слово Господне към мене:
2 (A)иди и извикай в ушите на дъщерята Иерусалимска: тъй говори Господ: спомням си дружбата на твоята младост, твоята любов, когато ти беше невеста, когато тръгна след Мене в пустиня, в незасята земя.
3 (B)Израил беше Господу светиня, първоберка от плодовете Му: всички, които го пояждаха, биваха осъждани, постигаше ги нещастие, казва Господ.
4 Чуйте словото Господне, доме Иаковов и всички родове на дома Израилев!
5 (C)Тъй говори Господ: каква неправда намериха в Мене бащите ви, та се отдалечиха от Мене, отидоха след суетата и станаха суетни;
6 (D)и не рекоха: де е Господ, Който ни изведе из Египетската земя, води ни по пустинята, по земя пуста и ненаселена, по земя суха, по земя на смъртна сянка, по която никой не е ходил и дето човек не е живял?
7 (E)И Аз ви въведох в земя плодородна, за да се храните от плодовете ѝ и от благата ѝ; а вие влязохте и осквернихте земята Ми, и притежанието Ми направихте гнусота.
8 (F)Свещениците не казваха: де е Господ? и учителите на закона Ме не познаваха, и пастирите се отметнаха от Мене, и пророците пророчествуваха в името на Ваала и ходиха след ония, които не помагат.
9 Затова Аз още ще се съдя с вас, казва Господ, и със синовете на вашите синове ще се съдя.
10 (G)Защото идете на Хитимските острови и разгледайте, и пратете в Кедар и разузнайте усърдно и вижте: бивало ли е там нещо подобно на това?
11 (H)Променил ли е някой народ боговете си, макар те и да не са богове? а Моят народ променяше славата си за онова, което не помага.
12 Чудете се на това, небеса, треперете и се ужасете, казва Господ.
13 (I)Защото две злини извърши Моят народ: Мене, Източника на жива вода, оставиха и си издълбаха пукнати водоеми, които не могат да държат вода.
16 (A)Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ, първом на иудеин, сетне и на елин.
17 (B)Защото в него се открива правдата Божия от вяра във вяра, както е писано: „праведният чрез вяра ще бъде жив“.
18 Гневът Божий се открива от небето върху всяко нечестие и неправда на човеците, които държат истината в неправда;
19 тъй като онова, що може да се знае за Бога, тям е явно, понеже Бог им го откри.
20 (C)Защото онова, що е невидимо у Него, сиреч, вечната Му сила и Божеството, се вижда още от създание мира чрез разглеждане творенията; тъй че те са неизвиняеми.
21 (D)Понеже те, като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха, а се заблудиха в своите помисли, и неразумното им сърце се помрачи;
22 наричайки себе си мъдри, те обезумяха,
23 (E)и славата на нетленния Бог измениха в образ, подобен на тленен човек, на птици, на четвероноги и на влечуги, –
24 затова и Бог, според похотите на сърцата им, предаде ги на нечистотата, за да се безчестят телата им сами в себе си;
25 те замениха истината Божия с лъжа, и се поклониха и служиха на творението повече, отколкото на Твореца, Който е благословен вовеки. Амин.
43 (A)А след двата дена Той излезе оттам и отиде в Галилея.
44 (B)Защото Сам Иисус бе засвидетелствувал, че пророк в отечеството си няма почет.
45 Когато, прочее, дойде в Галилея, галилейци Го приеха, защото бяха видели всичко, що бе извършил в Иерусалим на празника, – понеже и те бяха ходили на празника.
46 (C)И тъй, Иисус пак дойде в Кана Галилейска, дето бе превърнал водата на вино. Имаше един царедворец, чийто син беше болен в Капернаум.
47 Като чу, че от Иудея Иисус стигнал в Галилея, той отиде при Него и Го молеше да слезе и изцери сина му, който беше на умиране.
48 А Иисус му рече: ако не видите личби и чудеса, няма да повярвате.
49 Царедворецът Му казва: Господи, дойди, докле не е умряло детето ми.
50 Иисус му казва: иди си, син ти е жив. И човекът повярва думата, що му каза Иисус, и си тръгна.
51 Когато той вече слизаше, срещнаха го слугите му и му обадиха: син ти е жив.
52 А той ги попита за часа, в който му стана по-леко. Отговориха му: вчера в седмия час го остави огницата.
53 Тогава бащата разбра, че това е било в същия час, в който Иисус му рече: син ти е жив. И повярва той и целият му дом.
54 Това пък второ чудо Иисус извърши, когато дойде от Иудея в Галилея.
Дигитална версия: Copyright by © Българско библейско дружество 2016. Използвани с разрешение.