Book of Common Prayer

(Давидов.)

137 ^(A)Славя Те от все сърце, пея Ти пред боговете^[a], (задето послуша всички думи на устата ми;)

^2 (B)покланям се пред светия Ти храм и славя Твоето име за Твоята милост и истина, защото Ти възвеличи словото Си по-високо от всяко Твое име.

³ В деня, когато повиках, Ти ме послуша, всели бодрост в душата ми.

^4 (C)Ще Те прославят, Господи, всички земни царе, кога чуят думите на Твоите уста,

⁵ и ще възпяват Господните пътища; защото е велика славата Господня.

^6 (D)Висок е Господ: и смирения вижда, и горделивия отдалеч узнава.

^7 (E)Ако тръгна посред злополуки – Ти ще ме оживиш, ще простреш ръка върху яростта на моите врагове и Твоята десница ще ме спаси.

⁸ Господ ще извърши което е потребно за мене! Твоята милост, Господи, е вечна; делата на ръцете Си не изоставяй.

(Давидова хвала.)

144 ^(A)Ще Те превъзнасям, Боже мой, Царю (мой), и ще благославям Твоето име отвека довека.

² Всеки ден ще Те благославям и ще възхвалям Твоето име отвека довека.

^3 (B)Велик е Господ и достоен за хвала, и Неговото величие е неизследимо.

^4 (C)Род роду ще възхваля делата Ти и ще разказва за Твоето могъщество.

⁵ Аз пък ще размишлявам за високата слава на Твоето величие и за Твоите дивни дела.

⁶ Ще говорят за могъществото на Твоите страшни дела, и аз ще разгласям за Твоето величие.

⁷ Ще разгласят паметта на Твоята велика благост и ще възпяват Твоята правда.

^8 (D)Щедър и милостив е Господ, дълготърпелив и многомилостив.

^9 (E)Благ е Господ към всички, и Неговите щедрости са върху всичките Му дела.

¹⁰ Да Те славят, Господи, всички Твои дела, и да Те благославят Твоите светии;

^11 (F)да проповядват славата на Твоето царство и да разказват за Твоето могъщество,

¹² та да знаят синовете човешки за Твоето могъщество и за славното величие на Твоето царство.

^13 (G)Твоето царство е царство на всички векове, и Твоето владичество във всички родове. (Верен е Господ във всичките Си слова и свет във всичките Си дела.)

^14 (H)Господ поддържа всички падащи и изправя всички свалени.

^15 (I)Очите на всички се на Тебе уповават, и Ти им даваш тяхната храна своевременно;

^16 (J)отваряш ръката Си и насищаш всичко, що живее по благоволение.

¹⁷ Праведен е Господ във всичките Си пътища и благ във всичките Си дела.

^18 (K)Близо е Господ към всички, които Го призовават, към всички, които Го в истина призовават.

^19 (L)Той изпълня желанието на ония, които Му се боят, чува техните вопли и ги спасява.

^20 (M)Господ пази всички, които Го обичат, а всички нечестиви ще изтреби.

²¹ Устата ми ще изрекат хвала Господу, и нека всяка плът благославя Неговото свето име отвека и довека.

104 ^(A)Славете Господа; призовавайте Неговото име; разгласявайте между народите делата Му;

^2 (B)възпейте Го и пейте Му; разказвайте за всички Негови чудеса.

^3 (C)Хвалете се с Неговото свето име: да се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴ Търсете Господа и Неговата сила, търсете винаги лицето Му.

⁵ Спомняйте си чудесата Му, които е сторил, личбите Му и съдбите от устата Му,

⁶ вие, семе Авраамово, Негови раби, синове Иаковови, Негови избраници.

⁷ Той е Господ, Бог наш: Неговите съдби са по цяла земя.

^8 (D)Той вечно помни завета Си, словото, що е заповядал в хиляди родове,

^9 (E)що е завещал на Авраама, и клетвата Си на Исаака,

^10 (F)и турил това за закон Иакову и за вечен завет Израилю,

¹¹ думайки: тебе ще дам Ханаанската земя за дял на вашето наследие.

¹² Когато те бяха още малко на брой, твърде малко, и бяха пришълци в нея

^13 (G)и преминаваха от народ в народ, от царство у друго племе, –

^14 (H)никому не позволяваше да ги обижда и на царете за тях забраняваше:

^15 (I)„не се докосвайте до Моите помазани, и на Моите пророци не правете зло.“

^16 (J)И призова глад на земята; всяко хлебно стъбло изтреби.

^17 (K)Прати пред тях човек: за роб биде продаден Иосиф.

^18 (L)Стегнаха в окови нозете му; в желязо се намери душата му,

¹⁹ докле се изпълни словото Му: словото Господне го изпита.

^20 (M)Царят прати, и владетелят на народите го развърза и го освободи;

^21 (N)постави го за господар над дома си и управител над всичките си владения,

²² за да поучава велможите му по душата си и старейшините му да учи на мъдрост.

^23 (O)Тогава дойде Израил в Египет, и Иаков се пресели в Хамовата земя.

^24 (P)И размножи Бог твърде много Своя народ и го направи по-силен от враговете му.

^25 (Q)Възбуди в сърцето им омраза против народа Си, и лукавство – против рабите Му.

^26 (R)Изпрати Своя раб Моисея и Аарона, когото избра.

^27 (S)Те показаха между тях думите на Неговите личби и чудесата (Му) в Хамовата земя.

^28 (T)Прати тъмнина и произведе мрак, и те се не възпротивиха на словото Му.

^29 (U)Превърна водата им в кръв и измори рибата им.

^30 (V)Земята им произведе много жаби, дори в спалнята на царете им.

^31 (W)Той каза, и нападнаха разни насекоми и мушици по всички техни предели.

^32 (X)Вместо дъжд напрати върху тях град, палещ огън върху земята им,

^33 (Y)и уби лозята им и смоковниците им, и изпотроши дърветата в техните предели.

^34 (Z)Каза, и нападнаха скакалци и гъсеници безброй;

³⁵ и изпоядоха всичката трева по земята им, и изпоядоха плодовете на нивите им.

^36 (AA)И порази всичко първородно в земята им, начатъците на всичката им сила.

^37 (AB)И изведе израилтяните със сребро и злато, и нямаше болен в колената им.

^38 (AC)Зарадва се Египет поради тяхното излизане, понеже беше го страх нападнал от тях.

^39 (AD)Простря облак (тям) за сянка, и огън, за да (им) свети нощем.

^40 (AE)Искаха, и Той им прати пъдпъдъци и с хляб небесен ги насищаше.

^41 (AF)Разтвори камък, и потекоха води, потекоха като река по сухите места,

^42 (AG)защото Той си спомни Своето свето слово към раба Си Авраама,

^43 (AH)и изведе Своя народ в радост, Своите избрани във веселие,

⁴⁴ и даде им земите на народите, и те наследиха труда на другородците,

⁴⁵ за да спазват наредбите Му и да изпълняват законите Му. Алилуия!

4 ^(A)Вооз излезе пред градските порти и там седна. И ето, минава оня сродник, за когото Вооз бе говорил. И (Вооз) му каза: отбий се и седни тук. Той се отби и седна.

^2 (B)Вооз взе десетима от градските стареи и каза: седнете тук. И те седнаха.

^3 (C)И Вооз каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавските поля, продава дела от нивата, който принадлежи на брата ни Елимелеха;

^4 (D)аз реших да ти обадя и кажа: купи го пред седналите тук и пред старейшините на моя народ; ако искаш да го откупиш, откупи го; ако ли не рачиш да го откупиш, кажи ми, та да зная, защото освен тебе, няма кой да го откупи, а след тебе съм аз. Той отговори: аз ще го откупя.

^5 (E)Вооз рече: щом купуваш нивата от Ноемин, трябва да купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, и трябва да се ожениш за нея, за да възстановиш името на умрелия в дела му.

⁶ А оня сродник отговори: аз не мога да я взема, за да си не разваля дела; вземи я ти, защото аз не мога да я взема.

^7 (F)Изпреди у Израиля, кога се откупуваше и разменяваше нещо, за потвърждение имаше такъв обичай: единият събуваше обувката си и я даваше на другия (който приемаше правото на сродник), и това служеше за свидетелство у Израиля.

⁸ И оня сродник каза на Вооза: купи си го. И събу обувката си (и му я подаде).

⁹ И Вооз каза на старейшините и на целия народ: вие сте сега свидетели, че аз купувам от Ноемин всичко Елимелехово и всичко Хилеоново и Махлоново;

^10 (G)също тъй взимам за жена и моавката Рут, Махлоновата жена, за да възстановя името на умрелия в дела му, та да не изчезне името на умрелия между братята му и от вратата на пребивалището му: вие сте днес свидетели на това.

^11 (H)И целият народ, що беше при градските порти, и старейшините казаха: ние сме свидетели. Да даде Господ, щото жената, която влиза в къщата ти, да бъде като Рахил и като Лия, които и двете въздигнаха дома Израилев; придобивай богатство в Ефрат, и нека се слави името ти във Витлеем;

^12 (I)и домът ти да бъде като дома на Фареса, когото Тамар роди на Иуда, от семето, което Господ ще ти даде от тая млада жена.

^13 (J)И Вооз взе Рут, и тя му стана жена. И той влезе при нея, и Господ ѝ даде, та зачена и роди син.

¹⁴ И думаха жените на Ноемин: да бъде благословен Господ, че те не остави днес без наследник! И нека бъде славно името му в Израиля.

^15 (K)Той ще ти бъде утеха и прехрана в старините ти, защото е рожба на снаха ти, която те обича, която за тебе струва повече от седем сина.

¹⁶ И Ноемин взе детето и го носи в прегръдките си и му беше бавачка.

^17 (L)Съседките му дадоха име, като казваха: „на Ноемин се роди син“, и го нарекоха Овид. Той е баща на Иесея, Давидов баща.

^13 (A)А като имаме същия дух на вярата, както е писано: „повярвах и затова говорих“, и ние вярваме, затова и говорим,

^14 (B)като знаем, че, Който възкреси Господа Иисуса, ще възкреси и нас чрез Иисуса и ще постави с вас.

¹⁵ Защото всичко е зарад вас, та благодатта, като се преумножи, да произведе чрез мнозина още по-голяма благодарност за слава Божия.

^16 (C)Затова ние не падаме духом; макар външният ни човек и да тлее, но вътрешният от ден на ден се подновява.

^17 (D)Защото кратковременното наше леко страдание ни доставя в голямо изобилие пълна вечна слава,

^18 (E)като имаме пред очи не видимото, а невидимото; понеже видимото е временно, а невидимото – вечно.

5 ^(F)Знаем, че, когато земното наше жилище, тая хижа, се разруши, ние имаме от Бога дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно.

^2 (G)Затова и въздишаме, като копнеем да се облечем в небесното си жилище;

^3 (H)само да не би, и облечени, да се намерим голи.

^4 (I)Защото ние, които се намираме в тая хижа, стенем обременени; ето защо искаме не да се съблечем, а да се преоблечем, та смъртното да се погълне от живота.

^5 (J)Бог, Който ни е създал тъкмо за това, Той ни и даде залога на Духа.

⁶ И тъй, ние винаги сме спокойни и, като знаем, че, докле живеем в тялото, се отдалечаваме от Господа,

^7 (K)(понеже с вяра ходим, а не с виждане)

^8 (L)имаме дръзновение и по-скоро желаем да напуснем тялото и да се приберем у Господа.

⁹ Затова и усърдно залягаме да Му бъдем угодни, било кога живеем в тялото, било кога го напускаме;

^10 (M)защото всички ние трябва да се явим пред Христовото съдилище, за да получи всякой заслуженото, според доброто или злото, което е извършил с тялото си.

6 Гледайте да не проявявате своята праведност пред човеците, за да ви видят; инак, няма да имате награда при Небесния ваш Отец.

^2 (A)И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерците по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда.

³ А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае, какво прави дясната,

⁴ та милостинята ти да бъде скришом; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

⁵ И кога се молиш, не бъди като лицемерците, които обичат да се спират по синагоги и по кръстопътища да се молят, за да се покажат пред човеците. Истина ви казвам, те вече получават своята награда.

⁶ А ти, кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.

⁷ А кога се молите, не говорете излишно като езичниците; защото те мислят, че в многословието си ще бъдат чути;

⁸ прочее, не бивайте тям подобни; защото вашият Отец знае, от какво имате нужда, още преди да поискате от Него.

^9 (B)А молете се тъй: Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име;

¹⁰ да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята;

¹¹ насъщния ни хляб дай ни днес;

¹² и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си;

¹³ и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия; защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.

^14 (C)Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;

¹⁵ ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.

¹⁶ Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.